Георги Гладков пред сп „Геомедия” - Военногеографската служба в новите реалности

Петък, 15 Август 2008

Полковник инженер Георги Гладков е началник на Военногеографската служба на Българската армия. Той е роден 1959 г. в гр. Троян, където е завършил математическа паралелка. От завършването на Висшето народно военно артилерийско училище в гр. Шумен през 1981 г. – специалност „Геодезия, фотограметрия и картография”, е офицер от Военнотопографската служба на БА. Работи като топограф и картограф във Военния картографски институт – гр. Троян. Завършил е висше военно образование във Военна академия „Г. С. Раковски” по специалността си, а след това и Висш щабен (стратегически) курс в Академията и Курс за географски офицери в Училището на НАТО в Германия.
От 1996 г. работи във Военнотопографския отдел (Военнотопографската служба) на Генералния щаб на БА, а от 2003 г. е началник на Военногеографската служба на БА.

 

Историческа справка за Военногеографската служба и пряко подчинените и поделения

1891 г. С Указ на княз Фердинанд за реорганизация на Военното министерство се създава Генерален щаб с три отделения, едно от които е “Топографическо”.
1906 г. “Топографическото” отделение е преобразувано на “Военен картографски институт” – София.
1919 г. “Военният картографски институт” е преименуван на “Държавен географски институт” (София, бул. „Цар Освободител” № 7 - кулата зад Централния военен клуб е първокласна геодезична точка и е била в двора му), със статут на самостоятелен отдел в Министерството на войната (единствен държавен орган, изпълняващ геодезически и картографски дейности до 1950 г.).
1950 г. Създадена е Военнотопографска служба на БА в състав:
-     ръководен орган – Военнотопографски отдел в Генералния щаб (самостоятелен);
-     подчинени поделения:
•     Държавният географски институт от София е преместен в гр. Троян и е преименуван на Военен картографски институт – от 1952 г. (с изключение на Астрономическото отделение, което остава в състава на отдела);
•     Централен склад за топографски карти – гр. Ловеч, 1952 г.;
•     Разходен склад за топографски карти – София, 1952 г..
•     Научноизследователска и производствена лаборатория – София, 1963-68г.;
•     Станция за наблюдение на изкуствени спътници на Земята – София, 1968-70 г.;
•     Научно-изследователски сектор по топогеодезично осигуряване (със статут на научен институт) – София, 1970-96 г.;
•     Космическа част – София, 1970-96 г.;
•     Център за научни изследвания и технологии – София, 1996-2000 г.
2000 г. В изпълнение на „План 2004”:
-     ръководен орган – Военнотопографски отдел в Главно оперативно управление – ГЩ (“линеен” отдел);
-     подчинени поделения:
•     Военният картографски институт е преименуван на Централна военна картографска база (личният състав е съкратен с 59 %);
•     Научно-изследователският сектор по топогеодезично осигуряване е закрит;
•     останалите поделения, заедно с Космическа част са обединени в едно – Център за геоинформационно осигуряване – София.
Общо личният състав е редуциран на 228 човека (намален с 57 %).
2006 г. (от 1 юни):
-     ръководен орган – Военногеографска служба на БА (самостоятелна в комплекта от поделения, осигуряващи МО и ГЩ);
-     подчинени поделения:
•     Централната военна картографска база не променя статута си (личният състав се съкращава с 10 човека);
•     Центърът за геоинформационно осигуряване се влива механично в ръководния орган, запазвайки състава и функционалните си задължения като изпълнителен орган на службата по осигуряването.
2008 г. – от 1 юни
-     Централната военна картографска база се преструктурира и преименува на Военен географски център (личният състав се увеличава с 12 човека);

 

 

С какво се занимава Военногеографската служба на Българската армия?

На този въпрос е трудно да се отговори кратко, защото задачите ни са и много, и разнообразни – почти във всички области на геодезията, картографията и полиграфията, както и в тяхното военно приложение.
Военногеографската служба (ВГС) е самостоятелна и функционално независима организационна структура на Българската армия (на стратегическо ниво), пряко подчинена на началника на ГЩ на БА. Тя е работен орган на Министерството на отбраната за изпълнение на всички дейности, необходими за създаване на геоинформационни продукти (карти, схеми, анализи на терена, цифрови данни за местността и друга географска информация) и осигуряване с тях на въоръжените сили и държавните органи и структури, както и за оказване на специализирана и техническа помощ.

i

С други думи, нашата работа е да осигурим всичко, което е необходимо на държавата, за да бъде осъществена нейната политика в областите, в които се използва гео-информация. Разбира се в рамките на нашата отговорност, която е описана в закона за геодезията и картографията.
Всъщност основната ни задача е да създадем геоинформационни продукти за осигуряване на сигурността и отбраната на страната.
Първо обаче трябва да извършим необходимите основни геодезически и картографски дейности, резултатите от които са изходната основа за създаване на всички приложни продукти.
Например за да направим военната карта, ние трябва да създадем универсална основа, т.е. държавната топографска карта, върху която да добавим специализираната информация, изисквана от потребителя. За нея се изискват различни геодезически измервания и за да е сигурна, че те ще бъдат изпълнявани редовно и комплексно, държавата е преценила, че е целесъобразно да ги възложи на нас по закон.
Дори и като функция на външни фактори – НАТО и ЕС, ние трябва да извършваме такива измерителни дейности и да създаваме такива продукти за осигуряване на колективната сигурност. И имайки предвид, че през последните години все по-широкообхватна, подробна и точна е информацията за местността, изискваща се за тази цел, практически в нашите геоинформационни продукти се съдържа почти целия обем информация, необходима на различните потребители извън военната сфера, особено тези с национално значение.
Напоследък все по-малко остават нещата в геоинформационната област, подлежащи на някаква класификация по Закона за защита на класифицираната информация и целта ни е който и каквото му се наложи да ползва, ние да можем да му го осигурим.
Един пример. Още в средата на 90-те години, когато започна връщането на земеделските земи, се заехме с правенето на аеорофотоснимки, копия на стари оригинали с най-различна информация и това продължава и до днес. И днес редица съдебни спорове се решават на базата на документи, които ние представяме на съответни инстанции.
При нас не става въпрос за конкретни проекти или обекти, а по-скоро да осигурим необходимата информация за цялата територия на страната. Ние правим стандартни продукти и всеки може да ползва от тях онази информация, която го интересува.
От както съществува службата, създадена в рамките на министерство на отбраната, практиката показва, че това е най-евтино за държавата.
Всичко това я прави една от важните институции, която е длъжна да поддържа съответни способности - да има съвременни технологии, технически средства и подготвен персонал.

Разполагате ли с технологиите, средствата и хората?

Всичко това е налице. Отдавна използваме цифрови технологии и разполагаме с достатъчно по количество и качество съвременни технически средства и програмни продукти във всички области, в които работим – геодезия, топография, картография, фотограметрия, предпечатна подготовка, издателска дейност. А за хората няма смисъл да говорим. Достатъчно е да припомня, че едни от най-големите учени в областта на геодезията, начело с акад. Христов, са били наши служители. И сега в състава си имаме доктори по геодезия и картография. Благодарение на тях iимаме всичко това. Оценявайки тяхното качество и потенциал, преди няколко години съвместно с Националната Агенцията за геопространствено разузнаване на САЩ инициирахме Програмата за обновяване на технологиите във Военногеографската служба. Сега тя е почти завършена, с финансиране по Програмата за чуждестранно военно сътрудничество на Американското правителство.
Допълнителен стимул в тази насока е и включването ни в една международна програма за съвместно производство на геопространствена информация. Тя е инициирана от НАТО, но в нея участват и страни извън Алианса – като се започне от Австралия и Нова Зеландия, и се мине през Аржентина, Чили, та чак до Южна Африка. Целта е да се създаде глобална база данни за цялото земно кълбо, особено насочена към невралгичните точки, където могат да се очакват терористични действия, различни заплахи, кризисни ситуации. Същността на програмата е в създаване на дигитални картографски продукти по сателитни изображения. Нашето участие в нея предполага развитие на съответни технологии и способности. Много скоро ще имаме още осем специализирани работни места - двумониторни фотограметрични работни станции, заедно с пълен комплект софтуери на SOCET SET и ERDAS. Естествено те ще бъдат използвани и за обновяване на съществуващите картографски продукти, за създаване на ортофотокарти и планове и т.н.
Целта е всичко да става бързо и точно, а не по старите методи. Вече от две години 70% от работата по обновяването на картите става в канцеларски условия. Не се заснема по цяло лято, а всичко става в кабинетите на такива автоматизирани работни места.

На колко време се прави обновяване на картата на България?

Преди обновяването се правеше през период от 10-12 години. С използване на новите технологии обновяването на картите ще става на максимум 6-7 години.

Колко човека работят в службата?

В различните моменти от историята на службата – различно. До 2000 г. – около 600, а сега са около 260 души.

Къде е точка номер 1 за България?

1

До 1952 г. службата се е помещавала в днешния клуб „Червило” до Военния клуб. Зад него се намира астрономическа кула, която е била точка номер едно на Държавната геодезическа мрежа. На нея академик Владимир Христов е започнал астрономическите наблюдения и измервания в България и чрез нея е привързал нашата мрежа към европейската.
След като се разгражда района точката се премества на място, което е по-сигурно – в района на астрономическата обсерватория на службата в местността Овнарника над село Кокаляне, където са провеждани астрономически и геодезически определения за повишаване точността на Държавната геодезическа мрежа. Там днес е разположена нашата перманентна GPS-станция, чрез която тази точка е част от европейската мрежа от такива станции и пункт от световната система за наблюдение на въртенето на Земята.

Какво представлява институтът в Троян?

В София се намира ръководният орган на Военногеографската служба, който не е много голям. Доскоро имахме две подчинени поделения. Едното, Центърът за геоинформационно осигуряване, се занимаваше със съхраняването и разпространяването на създаваните от нас материали, с контрола на осигуряването, със събирането на информация за нуждите на различни потребители, за да се определи рамката на изискванията при създаване на следващите материали. Но през 2006 г. тази структура стана част от ръководния орган, като си запази функциите.
В Троян е производствената структура на службата. Тя е носила различно наименование през различните исторически етапи на развитие, включително и „институт” – от 1906 до 2000 г. От тази година поделението в Троян се нарича Военен географски център. Той е структуриран организационно на подразделения, които са специализирани в отделни области като полеви измервания, дистанционни изследвания, картография, технологии, стандартизация, полиграфия и т.н. Там работят нашите специалисти, които практически обслужват пълния технологичен цикъл по създаването и издаването на един картографски, или по-общо казано - геоинформационен продукт, независимо от неговия вид и формат. Всъщност те извършват всички видове геодезически, картографски и полиграфични дейности, без тези, които са свързани с кадастъра.

Коя е най-актуалната карта на България?

За съжаление от средата на 90-те години до 2003 -2004 г. ние фактически бяхме спрели да работим по обновяване на картата поради огромното съкращаване на личния състав без въвеждане на нови технологии, поради липса на достатъчно финансиране, поради постоянните реорганизации, при които загубихме голяма част от квалифицираните кадри. Трябва да наваксваме. Сега в момента се подготвят за издаване първите двеста обновени 25-хилядни листа, които могат да се нарекат новата държавна карта на България.

България имаше ли проблем с уеднаквяването с натовските стандарти?

Няма никакъв проблем с натовските стандарти – до момента сме въвели официално над 40. Още повече, че когато влязохме в НАТО се оказа, че следвайки логичния ход на развитие на науката и добрата европейска практика, бяхме достигнали до това технологично ниво, което изискваха от Алианса.. Беше ни много лесно да променим някои неща, които общо взето се заключаваха в ползване на нови условни знаци и формати за представяне и обмен на данни, които обаче не променят съдържанието им. Не е тайна, че стандартите на НАТО са „по-бедни” като изисквания за съдържанието на геоинформационните продукти от това, с което ние разполагаме. Само един пример ще дам – „дайджестът” – стандартът на НАТО, който регламентира формата за обмен на данни в класически и в цифров вид, съдържа набор от кодове за различни елементи от местността, но ние използваме допълнителни, наши кодове. Т.е. ние предпочитаме да продължим да използваме допълнителната информация, с която разполагаме, независимо, че това не се изисква по стандарт. Стандартизацията изисква някакъв минимум и всяка една страна е свободна да надгражда над този минимум.
Имаме и официален представител в работната група на НАТО по географска стандартизация.

Как си сътрудничи вашата служба в рамките на Европейския съюз по общата отбранителна политика?

По същия начин, по който в НАТО има обща политика на държавите-членки по отношение на геопространственото осигуряване, така и в Европейския съюз само преди месец беше приета „Геопространствена политика на ЕС”, касаеща въоръжените сили на ЕС, аналогичен документ на този на НАТО. В него се определят ангажиментите на всяка държава-членка колко и как да осигурява обща база данни и определени оперативни способности. Няма голяма разлика между принципите на осигуряването в НАТО и ЕС, включително и в областта на сътрудничеството.
Нашата служба представлява държавата в ръководните органи по геопространствено осигуряване – Конференциите и на двете организации.
Освен това имаме подписани двустранни споразумения за сътрудничество с повечето от европейските държави, които са членки на НАТО и ЕС – Великобритания, Италия, Германия, Португалия, Румъния. Те ни позволяват да обменяме информация, картографски и други продукти, технологии, кадри за обучение и т.н. Тази година ще бъдат подписани аналогични споразумения с Гърция и Чехия, а са в процес на съгласуване такива с Унгария, Словения, Полша и Франция.
ЕС има предимството да използва възможностите на Европейския сателитен център (EUSC), базиран в Торехон де Ардоз – Испания, докато НАТО няма такава структура. Алиансът разчита на способностите на всяка една държава по отделно да си осигурява информация от сателитни изображения, което поставя по-богатите държави в привилегировано положение. Докато ЕС с този център дава възможност на всички държави, които не разполагат със собствени системи за дистанционни изследвания на Земята, да развиват свързаните с този метод технологии, а те са най-модерните в момента.

Какво точно представлява центърът в Торехон?

Центърът получава, обработва и анализира данни и изображения от наблюдаващите Земята сателити и използва тази информация, в интерес на Европейския съюз при вземане на решения по общата външна политика и политиката за сигурност и отбрана. Центърът провежда научни изследвания и подпомага проекти за развитие, като предоставя и експертно обучение по анализиране и използване на сателитни изображения в различни области – отбраната, селското стопанство, екологията и т.н.
Всяка държава плаща определен членски внос за участието си, България също и всяка държава има право да инициира проекти в интерес на държавата, които изискват сателитни изображения. Тези проекти се съгласуват на държавно ниво и после се утвърждават от европейската комисия, като голяма част от продуктите, създавани в този център, директно обслужват европейската политика за сигурност.
През 2000 г. беше предложено на България да стане членка на този център и в началото нашата служба официално бе определена от държавата като точка за контакт, но не след дълго с това задължение беше натоварена друга структура. Сега тече процедура за прехвърляне на отговорността отново на нас, защото се оказа най-целесъобразно. Най-вероятно от догодина ще можем да изпращаме и специалисти да работят там по наши проекти.

Доколко ние се възползваме от възможностите на тази система при управление на кризи?

При извънредни ситуации и кризи всяка страна може да осъществи директен контакт с този център. Тези случаи са приоритетни. При наводнения, големи пожари или кризи България може да използва материали от сателитният център. Това става почти в реално време. За съжаление още не се е случвало, защото механизмът не е проработил, въпреки че страната плаща членски внос от три години.
Особено ефективни са сателитните изображения, когато се налага да се ползва актуална геопространствена информация за по-големи територии. Дори понякога това е единствено възможния начин. Не е тайна, че преди години, когато започнаха хуманитарните операции в Африка, служителите на ООН събираха на летищата картите на туристите. В момента картографските материали за осигуряване на миротворческата операция в Чад се изработват по сателитни снимки на Сателитния център на ЕС
Аналогично е и осигуряването на операцията на НАТО в Афганистан – 90% от материалите са създадени на основата на снимки от безпилотни средства или от сателити.

А участва ли службата в разрешаването на кризата в Челопечене?

Да и това е една от основните ни задачи в момента. Случилото се е по-скоро инцидент или авария, отколкото криза, защото обхваща сравнително малък район, въпреки че за жителите там това си е криза. В такива случаи се изисква детайлна информация за местността, а на картите, с които разполагаме, не може да има такава поради генерализацията.
Предвид голямата вероятност из околността да са разпръснати невзривени боеприпаси, до голяма степен от подробността и точността на картографските материали зависи сигурността на хората, които работят по ликвидиране на последствията. Ето защо още на другия ден започнахме да създаваме ортофотокарти и планове в различни мащаби – от 1:200 до 1:12 000. По тях се планират действията както от оперативния щаб, действащ в Националният военен команден център, така и от оперативния център на място. Актуални данни са необходими най-вече на сапьорните екипи за повишаване сигурността им на придвижване в засегнатата от аварията територия и за улесняване ориентирането на местността при прочистването. Те се използват и от военната полиция, прокуратурата, противопожарните екипи, местната власт и други органи за анализиране на последствията от взривовете и за разследване на причините за тях, както и за обезщетяване на собствениците на земеделски земи.
За целта използвахме всички налични в държавата аероснимки на района, правени през последните две години. Част от материалите ни бяха предоставени безвъзмездно, за което използвам случая да благодаря на „ГИС София”, и особено на „Евросенс България”, с която осъществихме в извънредно кратки срокове ново аерозаснимане.
Всъщност всичко това, което направихме, е една добра илюстрация на възможностите и ефективността на един от дистанционните методи.

Как си сътрудничите с геодезическите фирми?

Смея да твърдя, че Военногеографската служба е достатъчно „отворена” към всички субекти, занимаващи се с геодезия в страната и поддържа тесни контакти с много геодезически фирми. Всъщност ние имаме разбирането, че сме една от тях. Не сме отказали помощ и съдействие на никого. Опитваме се да участваме активно в работата на Асоциацията на геодезическите фирми за определяне на обща политика. Дори годишните ни планове донякъде са съобразени с нуждите от определена изходна информация за нашите колеги.
Службата членува и в Съюза на геодезистите и земеустроителите в България и е съорганизатор на много от проявите на геодезическата общност, независимо от кого са инициирани.
Вярно е обаче, че споразумения за сътрудничество имаме сключени само с държавни и научни институции, като ГД „Гранична полиция” - МВР, Министерството на земеделието и храните, БАН, Университета по архитектура, строителство и геодезия, РВД, Столична община. С тях работим съвместно по задачи с национално значение и общи проекти, обменяме си информация и технически средства, оказваме си методическа помощ и т.н.

Какви са перспективите пред службата?

Най-общо казано – каквито си ги направим.
Но има и нещо основополагащо, а то е, че мисията на географските служби в НАТО не се свързва само с отбраната и националната сигурност на всяка отделна държава-членка. Тя се възприема като осигуряване на геопространствена информация за територията на тази държава, независимо от количеството и състава на нейните въоръжени сили.
Въвеждането на космическите технологии и дистанционните методи за изследване на Земята превърна топогеодезичното или географското осигуряване, както беше известно до скоро, в геопространствено. Т.е. то се свързва с пространствено и времево определени материали и данни, както и с интегриране на карти и изображения в цифрова информационна среда.
В тази връзка изграждаме нови оперативни способности, най-вече за ефективно и неограничено използване на материали и данни от всички възможни източници за добиване на изходна географска и атрибутна информация и изображения. Това означава нови технологии, нови технически средства и високо квалифициран персонал. За сега успяваме, но това е един непрекъснат процес на поддържане на оперативна съвместимост и адекватни способности както в системата за колективна сигурност, така и на национално ниво. По-просто казано, трябва да можем да осигурим всеки потребител с навременна и точна геопространствена информация, която удовлетворява по съдържание неговите потребности и изисквания.
По отношение на задачите ни не очакваме значително изменение. Тенденцията е те да се увеличават по количество и разширяват по обхват, особено свързаните с кооперираното производство на материали и данни в интерес на НАТО.

Прочетена 2425 пъти Последно променена в Вторник, 02 Май 2017 13:09

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.