Проф. Аристидис Фотиу: Геодезията има интердисциплинарна роля

Четвъртък, 13 Ноември 2008

Професор Аристидис Фотиу е роден в Питио, община Олимп, префектура Лариса, Гърция, през октомври 1955 г. През 1979 г. завършва геодезия в Аристотеловия университет в Солун, а през 1985 г. защитава докторантура по инженерство в същия университет. По време на докторантурата си работи като изследовател, като лектор и като асистент в университета. От 1998 г. преподава геодезия и кадастър в Инженерния факултет на Аристотеловия университет в Солун.  

Неговите научни интереси са в областта на статистическия анализ и проверката на данните, оптимизацията на геодезическите измервания и геодезическите мрежи, създаване на карти, трансформация и координация на данни, приложения на GPS и на глобалната навигационна сателитна система (GNSS), както и изследване на деформациите на земната кора. Той бе един от участниците на 18-ия международен симпозиум, проведен в София през ноември, организиран от Съюза на геодезистите и земеустроителите в България.

 

Разкажете ни повече върху какво работите в момента, кои са вашите приоритети в изследванията?

 

В момента се занимавам с приложението на получената информация от GNSS за позициониране в реално време чрез интернет и GPRS или чрез мобилния телефон. По тази причина и нашата изследователска група работи с няколко постоянни GNSS станции, като плановете ни са да изградим още такива. Опитваме се да направим оценка на качеството на получените данни, като взимаме предвид какви са възможностите на тези методи, както и какъв е типът на достъпната информация, получавана чрез GNSS. Друга посока на нашите изследвания е да се разбере доколко подобни методи за получаване на данни са приложими в публичния или в частния сектор и как обществото може да се възползва от тях.

 

Вие сте и преподавател. Няколко думи за вашия университет? Колко са студентите ви? Има ли българи сред тях?

 

В нашето висше училище  има между пет и шестстотин студенти, като всяка година чрез изпити са приемани по около седемдесет и осемдесет младежи. Училището по земемерство и геодезия е създадено през 1963 г., а завършващите го получават диплома за инженери геодезисти, след като успешно приключат петгодишен срок на обучение, равняващ се на десет семестъра. Програмата за висше образование включва 56 курса и полагането на писмени и устни изпити, като в края на следването полагат държавен изпит, защитавайки дипломна работа. Училището е една от осемте академични единици – училища към Инженерния факултет. Той пък от своя страна е един от дванадесетте факултета на Аристотелевия университет на Солун. Това е най-големият университет в Гърция, който приема повече от 5000 студенти всяка година в повече от четиридесетте си училища. Нашето училище за земемерство и геодезия има три департамента, а именно: Геодезия и Кадастър; Кадастър – Фотограметрия – Картография; Транспортиране и хидравлика.

С изключение на техническия и административния състав, академичните лица наброяват около 35 души – професори, асистенти, лектори, гостуващи преподаватели, както и всички, които подготвят докторантските си тези. Освен всичко, казано дотук, училището предлага две допълнителни едногодишни специализации. Това са програмите по Геоинформатика – в пет направления, и по Пространствено планиране, теория на мениджмънта и технологиите - в три направления. Тези специализации могат да подпомогнат студентите, които искат да станат докторанти. Докторантската програма продължава поне три години. А що се отнася до българите – в нашето училище имаме двама български студенти, като иначе в университета като цяло учат няколко българи в други специалности.

Кои са най-големите предизвикателства пред образованието според вас в наши дни?

Да се предаде знанието на всички хора, които искат да го получат. Трябва да се развива интернет обучението, да се използва интернет информацията. Качеството на образованието от своя страна изисква да се създаде нова състезателна среда на национално и на международно равнище. Не трябва да забравяме, че трябва да се използват всички съвременни начини както в преподаването, така и в обучението изобщо.

Сътрудничите ли си с Университета по архитектура, строителство и геодезия в София? И как точно, ако това се случва…

Аз лично не, но не го изключвам в близко бъдеще, тъй като в днешно време съществуват възможности за сътрудничество между двата университета, особено след като нашите две страни са членки на Европейския съюз. Трябва да се засили обменът и мобилността на хората – и на студенти, и на преподаватели.

 

Очертахте предизвикателствата пред образованието, а кои са най-големите предизвикателства пред геодезията? Къде е място на тази наука в така наречения съвременен глобален свят? Какво е бъдещето й?

Геодезията има решаваща нова роля в ерата на новите възможности, които предлагат сателитите и особено GNSS технологиите, говоря за точността, която дават те в позиционирането, както и несекващите все по-нови и нови мисии на сателитите. Можем да кажем, че класическата геодезия, която запазва все пак същината си, се превръща днес в космическа геодезия. Множество изследвания като за сгъстяване на геодезичната мрежа, изследванията за въртенето на земята, климатичните и метеорологичните промени, геофизичните изследвания и тези за геодинамиката, се водят успоредно със свързаните геонауки, като сред тях геодезията играе нова, интердисциплинарна роля. Очевидно е, че много от тези изследвания имат съществена роля за социалния живот и за средата, в която днес живеем всички. В тази връзка съм убеден, че в бъдеще геодезията ще има нарастваща функция и в другите полета на научното познание.

 

Наистина ли учените говорят на един и същи език или това е само метафора?

 

Ако разбирам правилно въпроса, може да се отговори, че това зависи от нивото на познание на всеки учен, както от неговата култура и от неговото собствено усъвършенстване. По чисто научни теми учените обикновено говорят един и същи език или се опитват да стигнат до едно общо прието мнение. От друга страна обаче ние имаме нашите „собствени мнения”. При всички случаи безпристрастните собствени мнения са за предпочитане, дори и да не са съвсем верни.

Как новите технологии могат да се прилагат в геодезията?

Някои примери за това са интернет и мобилните телефони, където данните се пренасят с огромна скорост и се използват в реално време приложения като навигация, даване на координати, кадастър, правят се геодезични замервания в реално време или пък се дават предупредителни сигнали в случаи на рискови геодинамични и физични ситуации. Всичко това е достъпно благодарение на GNSS системите. Инерциалната навигационна система допринася от своя страна за подобряване на позиционирането и намалява грешките на GNSS системите. Новите сателити предлагат богат материал от геодезични данни, нови лазерни скенери обследват милиони точки и предоставят възможност за прецизно пресъздаване на обектите, като да речем, някои паметници. Проблемът в момента е, че много от тези високотехнологични оборудвания са скъпи и само големи компании могат да ги притежават и изобщо да си ги позволят.

 

Какви са вашите професионални планове в близко бъдеще?

Моята основна работа е свързана с университета – преподаване, изследвания, административни отговорности. Не мога да кажа, че нямам професионални планове, но те още не са напълно конкретни.

Харесва ли ви България?

Вече съм идвал два пъти в София, както знаете, последният път на  международния симпозиум. Като цяло имам положително усещане и добро впечатление от престоя ми тук, продължил последния път почти седмица. София се променя и предполагам, че е за добро. 

Смятате ли, че нашите две страни имат общи проблеми в областта на геодезическото развитие или сме различни?

За съжаление нямам достатъчно ясна и задълбочена представа за българската геодезия. Въпреки това мога да отбележа няколко основни проблема, особено през последните години. Убеден съм, че ние се сблъскваме с общи феномени и за да бъда по-конкретен – ще спомена един от тях. Това е създаването и поддържането на модерна геодезическа система. Стоят и въпросите за защитата на околната среда, изучаването и наблюдаването на най-съществените изменения, усилията да сме в крак с технологичните новости в науката и в оборудването, доброто сътрудничество между различните академични единици…  

Как се справяте с опазването на околната среда в Гърция?  

Доколкото знам Гърция прилага и спазва много от стратегиите и политиките на Европейския съюз в областта на околната среда и устойчивото развитие, като превантивни мерки за ограничаване на климатичните промени, рециклирането на отпадъци, защитата на биотопите, защитата на горите, мениджмънта и разумното складиране на отпадъците, мениджмънта на природните ресурси, алтернативните начини за добив на енергия, възобновяващите се енергийни източници - използването на вятърната и на слънчевата енергия. Мога да кажа, че в Гърция всичко това се възприема добре и се развива доста бързо.

Кое мислите, че е най-трудното нещо пред нас, българите, като членове на Европейския съюз?

Мисля, че става дума за усилията да се увеличи равнището на развитие, като се очертаят ясни приоритети.

Мислите ли, че ние сме готови да направим тази стъпка?

Да, българите могат да се справят. Но мисля, че се нуждаете от повече вдъхновение и ентусиазъм. Смятам също, че образованието е основен фактор, за да се задвижи тази верига.    

Какво смятате за отношенията между нас, българите, и гърците?

Първо, българите и гърците са съседи, затова съм сигурен, че тясното сътрудничество помежду ни ще донесе големи плодове и за двете страни. Последните години доказват това. По-доброто бъдеще стана по-реалистично с новите възможности, които предоставя Европейският съюз и още - хората от нашите две страни имат много общи черти (обичаи, традиции, вярвания). Много българи работят в Гърция, а много гърци инвестират в България. Жителите на двете страни постоянно пътуват и пазарът постоянно се развива. Положителните връзки между България и Гърция бележат нова ера с много предизвикателства и ползи.

Могат ли нашите две страни да работят заедно в областта на геодезията? Как по-точно? 

Разбира се! Чудесен пример за това как хората от нашите две страни могат да споделят идеите си в областта на геодезията беше симпозиумът в София. В тази посока могат да работят и научните институти, и правителството, и частните фирми.

Какво е нивото на специалистите в българския строителен бранш? 

Нямам конкретни наблюдения, но изграденият имидж, за който съм чувал, е доста добър.

Кое ви е любимото списание? Какво мислите за сайта www.geomedia.bg?

В нашата геодезическа общност има твърде малко специализирани издания, като всяко има свой собствен стил. Някои от тях са добре известни на гилдията. Вашият сайт изглежда интересен и полезен, но ще имам по-добра представа за него, когато стане готова английската версия.

Какво правите в свободното си време? Вашето хоби свързано ли е с геодезията?

Предпочитам да прекарвам времето си със семейството и с приятелите, като обожавам плуването, подводния риболов и разходките.

Прочетена 583 пъти Последно променена в Вторник, 11 Април 2017 14:36

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.