85 години от създаването на Съюза на геодезистите и земеустроителите в България

Четвъртък, 16 Юли 2009

Инж. Стоян Богданов, организационен секретар на СГЗБ

Началото на организационен живот на българските геодезисти е поставено със създаването на ГРУПА на инженер-земемерите през 1922 г. в състава на Българското инженерно-архитектно дружество (БИАД), основано през 1893 г. от 36 души инженери и архитекти. До 1922 г. броят на завършилите земемерно инженерно инженерство (геодезия) в чужбина е бил сравнително малък (виж списъка) и те са членували индивидуално, както и другите специалисти. От 1912 г. в системата на БИАД започват да се обособяват групи по специалности – на архитектите, строителните инженери, машинните инженери и др.

Член на БИАД от 1904 г. е инженер Тодор (Теодор) Георгиев, завършил геодезия през 1901 г. в Мюнхен. Той е делегат на първия технически конгрес-събор през 1906 г. и е изнесъл доклад на тема: „Снимките на селата във Врачански окръг”. По-нататък неговата дейност в БИАД също е активна – изнасял е реферати, помествал е статии в списанието на БИАД, избиран е в състава на Върховния съвет на дружеството. Член на БИАД от 1908 г. е инж. Марко Иванов, завършил геодезия през 1906 г. в Дрезден, който също участва активно в дейността на дружеството. Избиран е многократно в ръководните органи и в Колегиалния съд. През 1932 г. е подпредседател на БИАД, а по повод 50-годишнината от основаването му е награден с орден „ Св. Александър”. По същото време член на БИАД е и инженер-геодезист Христо Баев. В списъка от 1912 г. на българските инженери и архитекти има 12 души геодезисти, като само тримата, посочени по-горе, са с висше образование. В официално публикуван списък на членовете на БИАД към 01.05.1929 г. има 23-ма геодезисти – 12 в София, по двама в Пловдив, Русе и Враца и по един в Плевен, Варна, Бургас, Стара Загора и Харманли. С увеличаване броя на завършилите специалисти, расте и броя на геодезистите, членове на БИАД: 1936 г.- 74 членове, 1942 г. – 86 членове, включително една жена – инж. Женовева Джамбазова, 1945 г. – 120 членове, 1949 г.-137 членове. Интересно е да се отбележи, че до 1949 г. членовете на БИАД с геодезическо образование заемат четвърто място по брой, след строителните инженери, електроинженерите и машинните инженери.Химиците са почти колкото нашите членове, а останалите специалисти са значително по малобройни.

Освен в състава на БИАД, наши колеги са били организирани членове на Дружеството на техниците, основано през 1919 г. Там активна дейност са развивали техниците Марин Маринов (по-късно завършил инженерство), Христо Иванчев, Александър Вълчев, завършили специалност геодезия в средното техническо училище в София, което тази година ще чества своята 100-годишнина.

След неколкократно преименуване на групата на инженер-земемерите (Дружество – 1937 г. , Отдел -1949 г. , Секция – 1957), през 1965г. на Първия учредителен конгрес секцията по геодезия се преименува на Научно-технически съюз на българските геодезисти и земеустроители, а през 1990 г., на III конгрес - получи сегашното име „Съюз на геодезистите и земеустроителите в България”. Сега организационната структура на съюза по устав обхваща регионални организации и дружества, които както и съюза, имат ръководни, изпълнителни и контролни органи.

Kong_Obsta_1

В края на 1970 г. членовете на съюза само в София бяха 999, от които 510 инженери, 464 техници и 25 други, а общо в страната - над 3000 души. През последните „конгресни” години, за които имаме точни данни, броят на членовете на съюза е както следва: 2001 г. – 789 души, 2004 г. - 800 души, 2007 г. – 780 души.

Задачите пред обществената организация на геодезистите са се променяли във времето. В най-ранния период организацията е водила борба за защита на професионалните интереси, така например за заемане на ръководните длъжности в геоздезическите служби към различните министерства от специалисти-геодезисти, които до тогава, поради липса на геодезисти са заемани от строителни инженери. Успоредно с това е поставяла на обсъждане пред колегията в БИАД всички по-значителни въпроси в областта на геодезията, като: изграждането на държавната триангулация и нивелация, проблемите на кадастъра, комасацията на земеделските земи, устройството и организацията на геодезичските работи в България. Особени усилия е полагала за създаване на висше техническо училище с отдел за инженери-геодезисти, увенчани с успех през 1942 г.По-късно задачите са ориентирани към обсъждане на проблемите по създаване на Едромащабната топографска карта на страната, земеустройството, прилагане на фотограметричните и дистанционни методи в геодезията, прилагане на съвременни технологии и технически средства, както в геодезията, така и в картографията, автоматизация на геодезическите работи и др. След 1990 г. съюзът положи много усилия за обсъждане и оптимално решаване на геодезическите работи по възстановяване собствеността на земеделските земи , горите и земите от горския фонд, но за съжаление не всички предложения на съюза бяха осъществявани. Съюзът винаги е бил съпричастен и при създаването и актуализирането на нормативната база в областта на геодезията. Разбира се, съдействието на съюза се е изразявало в широкото обществено обсъждане на проблемите и безкористно предлагане на оптимални решения, които отговорните институции са имали възможност до ползват.

За да предлага решения на високо научно-техническо равнище, съюзът винаги е поддържал професионални контакти с международни и европейски неправителствени организации. Официален член е на Международната федерация на геодезистите (FIG) от 1959 г., Международното дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания (ISPRS) от 1967 г., Международната картографска асоциация (ICA) от 1968 г., Европейската група на геодезистите (EGoS) от 1999 г. и на Комитета за връзка на европейските геодезисти (CLGE) от 2000 г. До 1990 г. съюзът поддържаше активни двустранни контакти с геодезическите съюзи в бившите социалистически страни, с които имаше договори за т.нар. взаимен безвалутен обмен. По такъв начин се осигуряваше участие в чуждестранни научно-технически прояви, без да се използва чужда валута, което за този етап беше едно добро практическо решение.

Връх в международната дейност на съюза е ръководенето на Международната федерация на геодезиститe (FIG) от т.н. Българско бюро в състав: проф. В.Пеевски, проф. Г. Златанов, ст.н. с. д-р инж. Ив. Кацарски, инж. Борис Кръстев, инж. Миланов, през мандата 1982 / 1984 г. и проведения в София XVII конгрес на FIG през 1983 г.Конгресът беше съпътстван от внушителна изложба на гаеодезическа техника, чиято организация беше поверена и осъществена от доц. Иван Иванов. Подготовката и провеждането на конгреса получиха висока оценка от чужбина, а това стана възможно благодарение на усилията на българското бюро и на безкористния труд на повече от 100 души активисти на съюза.

FIG_Presidium

До 1990 г. освен национални прояви съюзът провеждаше по 2 или 3 международни прояви годишно. След това ръководството се ориентира само към един международен симпозиум на година, но с много по-широка тематика, която обхваща не само всички клонове на геодезията, а и свързаните с нея области. При това симпозиумът се провежда под егидата на много международни и европейски неправителствени организации и е придружен с международна изложба на геодезическа техника и технологии. Събитието дава възможност на българските специалисти за обмяна на опит, за сравнение и за самооценка и разбира се, за лична изява с доклади, които се публикуват в сборник, които от 2006 г. вече има ISBN номер, и материалите, отпечатани в него, се считат за международна публикация.

Съюзното списание „Геодезия, картография, земеустройство”, което е на прага на своята 50-годишнина, има особено място в дейността на съюза. В него, освен сведения за организационната дейност, се публикуват материали, третиращи съвременни проблеми и постижения, с което съдейства за повишаване на квалификацията на специалистите и осигурява трибуна за изява на авторите.

Защитата на професионалните интереси на колегията също е била важна задача на съюза, чието решение е търсено главно в контактите с държавните институции, при създаването но нормативни документи и при обсъждането на геодезически проблеми с национално значение.

Приобщаването на младите специалисти към дейността на съюза е един от неговите приоритети. Бяха проведени няколко научно-технически прояви с доклади от специалисти до 35 години. В ежегодния международен симпозиум, който е традиционен от 19 години, напоследък винаги има младежка сесия, с награда за най-добър младежки доклад.

В последните години по-слаба страна на съюза е значителното намаляване на формалното членуване, въпреки че неформалното участие в дейността му е добро.

Съществуват и финансови затруднения, които до голяма степен се отразяват на цялостната дейност. До 1990 г. всички съюзи в системата на Федерацията на научно-техническите съюзи (ФНТС) имаха общо финансиране, което беше наложено след VI конгрес на Научно-техническите съюзи (НТС) през 1977 г. с обединяване на бюджетите на съюзите. До тогава, по силата на 120-то Решение на Министерския съвет от 1965 г., а след това - по 646 РМС, съюзите имаха право на творческо-стопанска дейност, благодарение на която имаха финансови възможности за развиване на широка научно-техническа и организационна дейност от една страна, а от друга страна –със средствата на тази дейност беше изградена огромната материална база на НТС. След 1990 г., независимо от това, че през 1977 г. финансовите средства на съюзите бяха внесени в общия бюджет, съюзите преминаха на самостоятелна издръжка. Отделяните от ФНТС средства за съюзите под формата на субсидия за подпомагане на дейността им са абсолютно недостатъчни, въпреки че в последно време ФНТС получава значителни средства, при това от наеми от общофедеративната материална база. Освен тези средства, приходите на съюза се формират и от провеждания международен симпозиум и от спонсорство от геодезически фирми.

Едва ли е възможно малобройния състав на служителите в съюза да извърши всеобхватната работа, изложена от председателя в отчетния му доклад за 2008 г. пред Управителния съвет на съюза, без участието на нашите активисти, които работят безкористно в полза на колегията. 85-ата годишнина на съюза е един добър повод да бъдат отличени поне част от активистите, разбира се без претенцията за абсолютна обективност. Още повече, че всеки оказва съдействие по различен начин.Длъжни сме да благодарим най-искрено на всички наши активисти, както на тези които полагат интелектуален труд и време, така и тези, които подпомагат финансово дейността на съюза. По решение на Изпълнителното бюро и по предложение на Управителния съвет на съюза, за активна дейност и по повод на 85-годишния юбилей на Съюза на геодезистите и земеустроителите в България със съюзни и федеративни награди са отличени повече от 100 души активисти, както от по-възрастното поколение, така и по-млади деятели. За съжаление едни от най-изявените – посмъртно. Що се отнася за наградените, най-много се опасявам от това, че сигурно сме изпуснали или недооценили приноса на някого, но утехата ми е, че не е умишлено.

12_IMG_85God

Благодаря най-сърдечно на всички колеги, които са съпричастни към дейността на съюза и към проблемите на геодезията и колегията и при нужда ни оказват неоценимо съдействие.

* Слово, произнесено по повод годишнината на съюза

СПИСЪК НА ПЪРВИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ, ЗАВЪРШИЛИ ГЕОДЕЗИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ В ЧУЖБИНА, РАБОТИЛИ В БЪЛГАРИЯ

ИМЕ ПРЕЗИМЕ И ФАМИЛИЯ

ЗАВЪРШИЛ

 

 РОДЕН

 

ЧЛЕН НА БИАД

 

 

ГОДИНА

ГРАД

ГОДИНА

ГРАД

 

1

Тодор (Теодор) Георгиев

1901

Мюнхен

1877

Тетевен

от 1904

2

Кръстьо Османлиев

1902

Мюнхен

 

Шумен

 

3

Христо Христо Баев

1903

Мюнхен

 

Свищов

от 1906

4

Марко Назор

1904

Виена

1879

Далмация

да

5

Марко Калчев Иванов

1906

Дрезден

1882

Махалата1

от 1908

6

Владимир Верих

1906

Прага

1882

Прага

 

7

Никола Стефанов

1909

Прага

 

Сливен

 

8

Адолф Карлов Клая

1910

Прага

1879

Тулча

да

9

Петко Петков Арнаудов

1910

Прага

1873

Елена

да

10

Константин Георгиев Динев

1910

Прага

 

Манастир2

да

11

Димитър Берберов Иванов

1910

Прага

 

 

 

12

Васил Михайлов Стратев

1910

Загреб

1884

Сливен

да

13

Иван Новкиришки

1911

Мюнхен

 

 

 

14

Никола Иванов

1911

Прага

 

Сливен

да

15

Иван Бонев

1911

Прага

1883

Сливен

да

16

Константин Русев

1911

Прага

 

Бресник3

 

17

Тодор Георгиев - младши

1911

Прага

 

Търново

да

18

Илия Ангелов

1912

Прага

 

Пазарджик

 

19

Васил Иванов

1912

Прага

 

Габрово

да

20

Георги Щилянов

1912

Прага

 

Кичево4

да

21

Стоян Николов

1912

Прага

 

 

 

22

Кръстьо Филипов

1912

Мюнхен

 

Враца

да

23

Крум Николов Георгиев

1912

Грац

1885

Пловдив

да

24

Георги Ненчев Петров

1912

Загреб

 

Сливен

 

25

Никола Абаджиев

1912

Загреб

 

Севлиево

 

1. Плевенско

2. Провадийско

3. Пловдивско

4. Варненско

Литература:

1. Пеевски, В., ГКЗ, 1991, 1, 6 -11

2. Цонев, М., ГКЗ, 1999,2-3, 7-9

3. Списък на членовете на БИАД от 1.5.1929 г.

Прочетена 1187 пъти Последно променена в Понеделник, 10 Април 2017 14:17

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.