Космонавтът Виктор Савиних: Геодезията е преди всичко

Петък, 20 Януари 2012

 

Виктор Петрович Савиних извършва три космически полета с обща продължителност 252 денонощия, 17 часа, 37 минути и 50 секунди. Веднъж излиза в открития космос, където работи в течение на пет часа. Роден е на 7 март 1940 г. в Берьозкини, Кировска област. Споделя, че съвпадението на рождената му дата с тази на Гагарин (роден на 9 март 1934 г.) му е дало кураж да мечтае за космоса. Биографията на Савиних е дълга и изпълнена с интересни факти. Животът му освен с околоземната орбита е свързан и с геодезията. През 1969 г. завършва Московския институт за инженерна геодезия, аерофотозаснемане и картография (МИИГАиК) със специалност „Оптико-електронни прибори".

Кариерата му на космонавт започва през 1978 г., когато влиза в космическия отряд „Енергия". Първият му полет е от 12 март до 26 май 1981 г., когато е бортинженер на космическия кораб „Союз Т-4". Вторият му полет е от 6 юни до 21 ноември 1985 г. като бортинженер на „Союз Т-13". Тогава заедно с Джанибеков възстановяват работоспособността на космическата станция „Салют 7". Точно тези премеждия по-късно, през 1999 г. описва в книгата си „Записки с мертвой станции" (Записки от мъртвата станция). Третият му полет от 7 до 17 юни 1988 г. го свързва с България. Тогава той отново е бортинженер на кораба „Союз ТМ-5". В екипажа са Алексей Соловьов и българският космонавт Александър Александров. Така през 1988 г. България вече има двама космонавти, след полета от 10 април до 12 април 1979 г. на Георги Иванов с космическия кораб „Союз 33", част от програмата „Интеркосмос".

През ноември 1988 г. Виктор Савиних е избран за ректор на МИИГАиК (днешният Московски държавен университет по геодезия и картография). Работи като член на колегията на Федералната служба по геодезия и картография на Русия. През май 2007 г. не е преизбран за ректор, защото подава оставка заради достигната 65-годишна възраст. Избран е за президент на университета. Савиних заема толкова много постове, че е трудно да бъдат изброени. Между тях е позицията на главен редактор на списанието "Российский космос". Автор е на няколко художествените книги „Земля ждет и надеется" (Земята чака и се надява)(1983 г.), „География из космоса" (География от космоса)(2000 г.), „Вятка. Байконур. Космос" (2002 г., 2010 г.) и е съавтор е на множество други.

Носител е на редица съветски, руски и международни награди - два пъти герой на СССР (1981 г., 1985 г.), герой на НР България (1988 г.), герой на Монголия (1981 г.), летец космонавт на СССР (1981 г.), медал „За заслуги в усвояването на космоса" с указ на президента Дмитрий Медведев от 12 април 2011 г., кавалер на ордена „Воинска слава" на Сирийската арабска република (1987), носител на ордена „Стара Планина" първа степен във връзка с 15-ата годишнина от втория полет 10 юни 2003 г.

Виктор Петрович беше любезен на отговори на въпросите на Геомедия. 

 

"Какъвто бях преди полета, такъв съм и днес" 

 

Какво първо си помислихте, когато видяхте Земята от космоса? Всички знаем какво казва Гагарин: „Земята е толкова прекрасна и синя”.

 

Не съм първият космонавт, който е летял в космоса, а чак петдесетият съветски космонавт и много бях слушал какво са виждали другите преди мен. Възторгът естествено беше голям, но не съм повтарял думите на Гагарин. Все пак първото, което видях, когато ние излетяхме през нощта, беше Атлантическият океан, а под нас беше Куба. Беше потресаващо – видяхме синия океан и беше прекрасно. Всичко, което заобикаля острова. Бермудският триъгълник се виждаше отчетливо.

В никакъв случай обаче не мога да кажа, че имах много време да се занимавам с наблюдения, да си въртя главата и да се оглеждам в тези първи минути, защото вестибуларният ми апарат още не се беше адаптирал към условията на безтегловност.

 

Участвали сте в три космически полета. Свиква ли човек или винаги му е като за първи път? От какво се страхува, ако изобщо изпитва страх, и в какво намира успокоение?

 

Естествено, че човек свиква към усещанията, които предоставя космосът. Разбира се, че при втория и третия път се появяват нови нюанси към онова първо усещане, а и човек попада в нови ситуации. Ако при първия старт още не знаеш кога става излизането, разкачането на модулите, кога в какъв етап е ракетата, то вече втория и третия път усещаш и знаеш до секунда какво точно се случва с кораба. Иначе няма никакъв страх. Но все пак успокоението при първия етап идва, когато вече ракетата е изведена в космоса и всичко е наред, ти си в орбита и започваш работата. Важен етап накрая е онова, което наричаме меко, меко кацане. След това, когато си на земята, вече си наистина спокоен.

 

През 1985 г. заедно с Владимир Джанибеков възстановявате работоспособността на космическата станция, налага ви се да излезете в открития космос. Това ли е най-тежкият момент по време на кариерата ви?

 

За този полет мога да разказвам с часове. И ще ви отговоря – не, това беше най-интересният, защото работата ни беше доста сложна. Бяха спрели да работят слънчевите батерии и имаше проблеми със станцията. Но най-трудното беше да намерим станцията в космоса и да се стиковаме с нея.

 

Може ли всеки да стане космонавт? Днес всички летим със самолети. Ще дойде ли моментът, в който летенето в космоса ще е нещо обикновено?

 

Не, не може всеки да полети. Зависи от здравето на човека, има изисквания, които ти налага и самата програма. От друга страна може да кажем, че няма ограничения, защото когато имаш пари – програмата не зависи от тебе, можеш да си купиш билет. Но така или иначе най-важното е здравето. Здравето трябва да е добро, за понесеш претоварването и налягането при излитането и при кацането. Винаги налягането е твърде голямо и затова трябва да си здрав. Иначе всеки може да лети, ако е здрав.

 

 

Вярвате ли, че човечеството се движи в правилната посока? Докторската ви дисертация е посветена на екологичните проблеми, свързани с атмосферата. Влияе ли човек на природата?

 

Естествено, че човекът въздейства върху природата. Доказват го катаклизмите от последните години. Съществуват природни катастрофи и катастрофи, предизвикани от човека. Ако погледнете графиките на двете през последните години ще видите, че те започват да се приближават една към друга по количеството на жертвите от едните и от другите – то става почти еднакво. И икономическите последици са огромни. Земетресенията и тайфуните например взимат все повече жертви. Но освен тях съществуват и катастрофи, следствие от човешка дейност. Например изследванията показват, че не бива да се строят къщи в някакъв район, но въпреки това там се строят. Може да тълкуваме проблема по два начина – от една страна природата се е разбушувала напоследък, но от друга - хората не дооценяват онова, което природата може да им нанесе. Да не говорим за опасните сеизмични райони, с които никой не се съобразява. Свидетели сме как се строят се домове където може да има земетресение с магнитуд 10 по Рихтер.

 

 

Темата на вашата дисертация е „Проблеми при ориентацията на космическите апарати в околоземна орбита”, която защитавате през 1985 г. Доколко методите са се променили в наши дни?

 

Естествено, че системата на ориентация днес се е променила. Преди летяхме и използвах главно визуалната ориентация, разбира се с някакви автоматизирани системи. Днес новите технологии за орбитална ориентация позволяват на корабите да се ориентират автоматично.

 

Русия направи голяма крачка напред със системата ГЛОНАСС. Какво е бъдещето й? В момента се изготвя и целева програма за развитие на системата със срок 2020 година. Някакви подробности?

 

През последните години действително постепенно нараства значението на апаратурата ГЛОНАСС. Една от основните цели е да служи за навигацията. Все пак големият проблем, който трябва да реши, е да се създадат карти на цялата територия на Русия с измервания от ГЛОНАСС.

Кои са силните на деня в областта на космонавтиката? Може ли да говорим за нов етап в развитието й?

 

Днес много страни активно работят в областта на космонавтиката. Всичко се определя от средствата. Русия не е сред най-първите. Основното, което определя развитието, са средствата. За съжаление през последните 20 години Русия се опитва полека да възстанови икономическия си потенциал. Ако говорим за парите, Русия е на четвърто място в света по финансиране на космическата програма. Преди нас са американците – те харчат десет пъти повече от нас за развиването на космонавтиката, след това е Китай, Индия, Япония и Европейската космическа агенция. Но това е положението. Трябва да приемем тези факти.

 

Една от многото области, в които работите, е космическата топонимия. Колегата ви Кира Шингарева сподели веднъж, че имаме по-добра карта на Марс, отколкото на Земята. Доколко познаваме планетата ни и каква е ползата от космическата топонимия?

 

Това с картата на Марс не е съвсем така. Картата на Земята е доста добра. В доста голям мащаб. Картата на Марс е в друг мащаб. Всички се занимаваме с топонимия, защото имаме много снимки на тези планети. Постоянно се появяват предложения за имена. Нашата задача към комисията към РАН е да се направи руски атлас и да се опише всичко открито на всички планети. Доста е сложно, защото има разни имена, идващи от различни езици, но работим и спечелихме грант за тази цел.

 

През 2005 г. на вас е наречена малката планета 6890 – нещо, което не се случва на всеки на Земята. Разпознавате ли я?

 

Когато ми съобщиха за това, аз я видях един път, нашата обсерватория не е много голяма, но ми я показаха. Не съм я виждал отдавна и не я търся постоянно.

 

Редактор сте на списанието "Российский космос". Кое е най-трудно в работата ви там?

 

Най-трудното е да напиша колонката на главния редактор. Тя трябва да обобщава всичко в новия брой, да бъде съобразена с новините, но да има и послание към читателите. Изобщо доста трудна задача.

 

Третият ви космически полет е с българския космонавт Александър Александров. Това ли е първата ви среща с България? Носител сте на най-високото държавно отличие, УАСГ ви даде титлата доктор хонорис кауза, често идвате у нас. Какви са ви впечатленията.

 

На въпроса за третия полет мога много да разказвам, програмата ни беше много интересна. Аз съм работил със сирийски екипаж, с монголски екипаж, с румънски екипаж. Беше ми интересно да продължа работата си с апаратурата, произведена в България още за първия полет на Рукавишников и Иванов. Апаратурата позволяваше експерименти със спектъра. Нашият апарат беше „Спектър-256”**, който има повече канали.

 

За програмата знаех доста отрано и бях запознат с документацията. Бях в ролята на инструктор. След като се върнах от втория ми полет се състоя първият конгрес на космонавти и астронавти в Париж***. Там се срещнахме и разговаряхме. Апаратурата беше нова, интересна. Помня и срещата с ръководството на България, с Тодор Живков, с министъра на отбраната, с министерството на науката, помня срещите с всички жители от различни градчета, с които сме разговаряли. Хората в Омуртаг, където Саша е роден. Впечатленията са ми много добри.

И днес работим с УАСГ в София – наши студенти ходят там, български пристигат в Русия. Ние сме едни и същи специалности и си сътрудничим. За съжаление не говоря български – съвсем слабо разбирам езика ви.

 

 

Голяма част от живота ви е посветен на образованието. Какво трябва да научат младите в университета?

 

В университета младите хора трябва да получат знанията в онова направление, за което са дошли. Ако учат геодезия – те трябва да са добре подготвени по това. Трябва да познават съвременната техника, методи и способи за получаване на информация.

 

Какво е бъдещето на геодезията според вас?

Трябва да подчертая, че не може без геодезия. Макар че у нас в Русия професията става все по-малко известна. Ликвидираха дори държавната агенция по геодезия и картография. Но въпросът за геодезията изниква преди всеки друг – преди строителството на каквото и да било – преди конструкцията на електростанция, на АЕЦ, на пътища, на сгради - преди всичко. Тази дума е много важна. Освен това с помощта на геодезическите методи може да се правят важни изследвания за сеизмологията.

 

Доколко образованието е насочено към практиката?

 

До голяма степен системата на образованието е консервативна, но благодарение на новите технологии тя става и по-практична.

 

Русия много се промени през последните години. Как намирате развитието на страната?

 

Действително е така. Сега тече и предизборна кампания за президент. Хората подкрепят Владимир Владимирович Путин, но има и хора, които смятат, че той не върши нещата както трябва. Така или иначе през последните 20 години ние започнахме да живеем доста по-добре. Решихме много от съществените проблеми. Тече модернизация на технологиите. Развива се промишлеността. Изобщо Русия е на прав път.

 

Вие сте космонавт, оптик, учен, писател, увличате се от лов и риболов, филателия, тенис, ски. Какво не знаем за вас?

 

За учен – ясно, написал съм много книги, връзката ми с образованието е силна. Ловът и риболовът са ми наследство от детството. Не ми остава много време за филателията напоследък. Може би не играя и достатъчно тенис. Всяка година се опитвам да ходя да карам ски. Тази година избрахме България. Във вашия списък липсва пристрастието ми към плуването - бил съм шеф на федерацията на СССР.

 

Книгите, които можем да определим като художествена литература, ви показват като земен човек. Как се спасихте от лошото влияние на известността?

 

Известността никога не ме е вълнувала. Какъвто съм бил преди полета, същият съм и днес.

 

Как се чувствате като човек, който вече има паметник?

 

Всъщност не става дума за паметник, а за бюст. Паметникът и бюстът са две съвсем различни неща. Издигането на бюст е по предложение на хората в Киров във връзка с факта, че съм два пъти герой на СССР.

 

Какво означават за вас 252 дена, 17 часа, 37 минути и 50 секунди?

 

Много дълъг и интересен живот. 

 


** Разработка на БАН под ръководството на проф. Д. Мишев, уредът позволява регистрацията на спектралните характеристики на земната повърхност в 256 канала на видимия и инфрачервения диапазон. Програмата на дистанционните изследвания на Земята се казва „Георесурс” и включва 18 експеримента; изучават се специално подбрани райони на територията на България и на тогавашния СССР, където синхронно се провеждат авио и земни наблюдения. Изследва се не само сушата, но и релефът, земната атмосфера, замърсяването в резултат от човешка дейност.

 

***На 2 октомври 1985 г. край Париж се състои първият международен конгрес на астронавти и космонавти, които учредяват Асоциацията на изследователите на космоса ASE. Виктор Савиних е в изпълнителния комитет. На този конгрес първият човек излизал в открития космос Алексей Леонов казва: "Астронавтите и космонавтите са онази шепа хора, които най-добре осъзнават колко малка и крехка е нашата Земя.”

 

Прочетена 2527 пъти Последно променена в Сряда, 03 Декември 2014 12:18

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.