Стефан Пейков от ГЕОПАН: Времето е влюбено в картографията

Сряда, 23 Май 2012

Търговията с културни продукти е постижима  

 

Д-р Стефан Пейков е президент на Международния търговски и културен център ГЕОПАН. Роден е в Габрово. Завършва Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е основател и първи председател на Научния експедиционен клуб - НЕК-ЮНЕСКО (1970-1974). През 1973 г. ръководи мисия на НЕК в международна кампания на ЮНЕСКО в Картаген, Тунис. Защитава докторска дисертация на тема "Проектиране на големи интердисциплинарни изследователски програми на примера на Странджа-Сакар" в Центъра по наукознание при БАН през 1979 г.

През 1992 г. учредява Международния търговски и културен център ГЕОПАН - Бургас, който разработва и осъществява множество културни и издателски проекти в Белград, Одрин, Истанбул, Харков, София, Пловдив, Варна, Харков, Страсбург, Брюксел. През последните години ГЕОПАН осъществи с успех значими културни инициативи между които изложбите на стари карти и гравюри "България в европейските представи" (2003) и „Богатствата на Странджа " (2005); представи заедно с ДАА най-голямата българска частна колекция от стари географски карти на д-р Симеон Симов (2007), организира културен форум с изложба „Европейското откриване на Черно море" (2008) и др. Д-р Пейков е учредител на „Енциклопедия Тракия" заедно с още 15 видни български учени и общественици (2006) и съучредител на Българска картографска асоциация - БКА (2011). По предложение на БКА е избран за член на комисия на Международната картографска асоциация (ICA).

 

Какво представлява проектът Международен търговски и културен център ГЕОПАН?

 

Замисляйки се над този въпрос, видях, че се навършват 20 години от създаването на Центъра. Време е за равносметка. Не само пред читателите Ви, но и пред самия себе си. Няма да разкрия голяма тайна, ако съобщя, че през 80-те години бяхме едно от водещите направления в Националния научно-информационен център на Комитета за култура, днес - Министерство на културата. Тогава разработвахме проекти и програми за цялостната културна дейност на Комитета, между тях и Програмата за научни изследвания на Странджанско-Сакарския край. Пожелах да замина за Странджа, за да довърша започнатото. От тук идва връзката между "културен" и "търговски". В тази посока ГЕОПАН намери своята културна и пазарна ниша. Именно гъвкавият мениджмънт по комплексното замисляне, създаване и продажба на културни продукти ни осигури оцеляването. А самите културни продукти могат да бъдат най-различни - форуми, изложби, проекти, научни, популярни и справочни издания, дигитални архиви, филми, карти и др. А името дължим на проф. Александър Фол. То е съчетание между гръцкото "гео" - земя и името на тракийския бог на интелекта Пан, спътника на Дионис (Както знаете, във всяко наименование има заложена карма). Под това име съществуваме вече доста години и то се утвърди. Продължаваме благодарение на собствените идеи и на енергично търсените възможности да ги осъществяваме.

 

1_Entry-Expo-Brussel.jpg
Културният форум „Европейското откриване на Черно море“, представен по специална покана на ЕС в Брюксел
през 2008 г., бе посрещнат с голям интерес и впоследствие гостува в Кишинев, Одрин, Бургас, Созопол и Варна.

Макар за продуцирането на култура годините на кризата да са наистина трудни, може би точно това е времето, в което могат да се установят нови правила, които да ни позволят не само да "оцеляваме". А и не виждам причина да не може да се оцелее в либералната българска икономическа среда, ако се предлага професионален и необходим продукт. Независимо от тежката административна опека и перипетиите на непрекъснато усъвършенстващото се законодателство. Тези, които оцеляват на полето на бизнеса у нас, знаят, че това е вече „еволюционна стъпка". Ще допълня още, че Черноморското крайбрежие и Странджа са привилегировано място за оцеляване. Не заради морската тръпка и туристическия кипеж, а заради трайните контакти, които си създадохме с множество от общините и с бизнеса в югоизточния край на България. Струва ми се няма да преувелича, ако кажа, че след дългите години съвместна работа те оценяват усилията ни да допринесем за културното и стопанското развитие на района. Радвам се, че не сме сами в общата борба за оцеляване. Напоследък бяхме дори въодушевени от мисълта, че недалеч от нас работи български екип от програмисти по договор с НАСА. Те явно също са оценили предимствата на района на Странджа и нейното крайбрежие.

 

Лесно ли се създава такъв център извън столицата - вашият офис е в Бургас, а не в София. Какви са плюсовете и минусите от подобно изнасяне на работата от центъра, за който се смята София.

 

Не, не е лесно. Но, първо, трябва да познаваш и да си близко до реалните социални потребности на средата, в която се реализираш професионално. Второ, трябва да  поддържаш непосредствени контакти с многобройни институции, местни лидери и  отделни личности, за да си наясно с техните възгледи, очаквания и ограничения. И трето, трябва да предусещаш и изпреварваш тези потребности поне с година. Защото е необходимо немалко технологично време за изясняване на идея или изработване на продукт, които искаш да предложиш. Тогава можеш да се "продаваш" успешно и да получаваш ресурс за съществуване. Ще припомня, че социокултурната среда на Бургас и южното крайбрежие е идилична само за четири месеца - летния сезон. През останалото време и институциите, и хората живеят с нелеките си проблеми. Но съм убеден, че изнасянето ни от София има повече плюсове, отколкото минуси. Плюсовете идват оттам, че ние съществуваме в по-приятелска среда, а някъде ни възприемат и като достижение на Бургас. И не само това. Без да задълбавам в отговора, има върху какво да се замислим: моделът на целокупния български живот е „софиоцентричен", т.е. у нас съществуват две култури: столичната и тази на останалата България. Не споделям всеобщата убеденост на културтрегерите в безпомощността на културата и непрестанния им "хленч", че тя не може сама да изработи парите си и че държавата е длъжна да я храни, ако иска да има култура (за да има кой да я възпява).

 

 

Дейността на центъра е в няколко успоредни посоки: история и създаване на архиви; география и картография; екология, комуникации и съвременни технологии. Може да обобщим, че центърът е интердисциплинарен. С какви специалисти работите?

 

Действително дейността ни има интердисциплинен характер. Тази особеност идва не само от специалистите, които работят в него, а и от избраните проекти. Ще дам пример със създаването на високо оценения Дигитален архив „Тракия", който впрочем е и първият дигитален архив на стари карти у нас според авторитетното свидетелство на Държавната агенция по информационни технологии. За дигитализацията и обработката на старите карти са необходими специалисти от седем-осем научни области, а за представянето им на международни изложби в ЕС допълнително бяха привлечени графични и пространствени дизайнери, изкуствоведи, преводачи. Малко институции в България могат да си позволят такъв кръг от експерти. Ние също не можем да си го позволим. Затова гръбнакът на  дейността ни се оформя от ръководители на проекти и екипи за всеки от тях. Не всички от тях са щатни. Един от последните ни проекти например е книгата „ПОМОРИЕ: древност и съвремие" - І том, който бе осъществен от ръководител на проекта и сътрудници по граждански договори. Когато си на границата между културата и бизнеса е наложителна максимална гъвкавост. Разбира се, не сме единствени. Близък до нас като форма на организация е културният център в с. Бостина, Смолянска област, който работи по проекти с почти цяла Югоизточна Европа.

 

M_10.jpg
Из ДА „Тракия – ГЕОПАН“. Карта на Европа от Себастиан Мюнстер. По повод на тази карта и откриването на изложбата на ГЕОПАН в Страсбург, службите на ЕП издадоха специален валидиран първодневен плик.

Вашият център е изпълнител на новата туристическа карта на Бургас в М 1:100 000 (като картата Бургас-център е в М 1:5000), създатели сте на туристическа карта на Добруджа, ваша е първата туристическа карта на крайморска Странджа.

 

Приложната картография се оказа добра ниша за нашата дейност, особено след непремислената ликвидация на половинвековната „Картография" ЕООД. С нея създадохме първата съвременна туристическа карта на Странджа в мащаб 1:100 000, издадена в пет езикови емисии, в общ тираж 25 000. Тази насока на работа ни носи удовлетворение от близкия контакт с българските черноморски общини - Балчик, Бяла, Аврен, Несебър, Поморие, Бургас, Созопол, Приморско, Царево и др. Приятно е да видиш хора по пътеките на Странджа с карта в ръцете, която е твое дело. Можем да се похвалим и с международен успех. Съвместно с КартПроект - Троян осъществихме първата туристическа карта на Крайбрежна Стара планина по поръчка на Правителството на Москва - „СОК -КАМЧИЯ" ЕАД. Възложителят ни е един от големите инвеститори по Черноморското крайбрежие, който не прави компромиси с качеството. Задачата бе извънредно тежка и ако не работехме с дългогодишни специалисти от Военната географска служба, нямаше да успеем. През идното лято ще продължим с амбициозен проект, който разработихме с румънския университет в Крайова. Заедно ще подготвим първата туристическа карта на Северна и Южна Добруджа в М 1:100 000. Част от нея ще излезе изпреварващо - в чест на Четвъртата международна картографска конференция в курортния комплекс Албена, която ще се състои през юни тази година.

Pomorie_drevnost_i_savremie_pred.14_oktomvri_2011.jpg
Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – проф. д.и.н. Иван Илчев, представи на 14 октомври 2011 г. в Гранд хотел – Поморие, изданието на ГЕОПАН „Поморие: древност и съвремие“. То събира в себе си 25 века история.

Какви са по-нататъшните Ви намерения в тази област?

 

Българската картография има висок международен престиж и намеренията ни се вписват изцяло в задачите, поставени от Българската картографска асоциация (БКА) - запазване доброто име на българската картография и постигане на световен стандарт. Защото и в тази сфера са необходими правила, професионализъм и безкомпромисно качество. Имаше години, в които всяка рекламна агенция смяташе, че може да прави карти. Според световните стандарти, на всеки три години повечето карти губят своята надеждност. Не бива да се забравя също, че дистанционните картографски методи имат предимства, но и недостатъци. Доброто старо „топографиране" си остава понякога най-добрият подход в картографията.

 

Вие сътрудничите в няколко екопроекта. Един от тях е за трансграничен парк в района на Узунбуджак - Махиадите. Докъде стигна работата ви? Каква е търговската полза от един подобен парк?

 

Преди около седем години започнахме с РИОСВ - Бургас изработката на детайлни карти на по-голямата част от защитените територии в Бургаска област. Проектът изцяло бе финансиран от нас и имахме желание да създадем надеждна основа за представяне и популяризиране на резерватите, защитените местности и природните забележителности в региона. Хвърлихме много работа. Проектът получи признание, но не у нас, а в съседна Турция, където показахме изложбата „Защитените територии в планината Странджа" - последователно в Истанбул, Одрин и Лозенград. В последните два града това беше първата българска изложба там изобщо. Турската научна и културна общност прие радушно начинанието ни за създаване на трансграничен парк на територията на двете страни.. Идеята бе подкрепена и на форум на ЮНЕСКО, организиран съвместно с БАН в Бургас. Но, както става с добрите идеи и хубавите моми - те род нямат. На форум в Царево през 2012 г. с изненада изслушахме лансирана от друга страна идея за превръщане на цяла Странджа в биосферен парк, а българските общини Малко Търново и Царево с лекота подкрепиха това предложение.

 

Poster_bg.jpg
Изложбата „Защитените територии в Странджа – Звездните планини“ в Истанбул, Турция , 2005 г. е посетена от 30 000 души.

 

 

Освен любопитния обрат в позицията на двете български общини (които само преди година и половина не искаха да чуят за биосферен парк), ще отбележа нещо по-съществено. Второто предложение фундаментално се различава от идеята за създаване на трансграничен парк на основата на биосферния резерват Узунбуджак, който е под егидата на ЮНЕСКО. Според нас, не е възможно толкова голямо пространство (почти цяла Източна Тракия, но разделена в две държави) да премине изцяло към организация на живота под статут „биосферен парк". Струва ми се, че в този случай една българска неправителствена организация е започнала да играе надправителствена роля. Затова станахме инициатори за свикването на компетентен  интердисциплинарен и широк обществен форум, който да обсъди проекта и последиците му за района. Той ще бъде проведен в две сесии - на българска и турска територия. Нека чуем какво мислят специалистите и гражданите от двете части на планината - след това да се решава.

 

SCAN_01.jpg
Международният търговски и културен център ГЕОПАН представи своя самостоятелна изложба по покана на ректора на Тракийския университет в Одрин. По този повод в една от представителните старинни сгради бе издигнат българския трибагреник в продължение на 10 дни.

 

Една от емблематичните ви дейности е възстановяването на националния културен паметник ЕРКЕСИЯТА като туристически обект. Какво представлява ЕРКЕСИЯТА? Какво е историческото му значение? Специалистите го сравняват с Адриановия вал, който годишно носи 30 милиона паунда на Великобритания. Ще можем ли и ние да се възползваме от него? Кои институции и специалисти трябва да заработят заедно, за да се осъществи проектът? Вие създадохте карта на ЕРКЕСИЯТА в М 1:200 000, която обхваща площ от 17 000 кв. км.  Къде може да се намери тази карта?

 

ЕРКЕСИЯТА е величествено съоръжение, чийто мащаб може да бъде оценен истински само от Космоса. Старобългарският крепостен вал е част от съоръжение, което вероятно надминава 500 км. дължина. Той е отбелязан по категоричен начин в много стари карти. Валът не е граница. Самата граница е на 30-40 км по на юг от него. Валът маркира свещената, неприкосновената територия на Първата Българска държава. Вероятно през старопланинските проходи ЕРКЕСИЯТА се е свързвала (между Обзор и Бяла) с Аспаруховия вал и може да бъде проследена почти до Балчик. Мисля, че това откритие предстои и за него значителен принос ще имат българските картографи. Но дори и в картографираната от нас част, той е най-дългият крепостен вал в Европа - по-дълъг от знаменития Адрианов вал в Англия.

Друг е въпросът за неговото стопанисване. Още с прогласяването му за национален културен паметник преди години, валът не е бил очертан. С други думи, имаме национален културен паметник, който е и европейска културна забележителност, но без очертани граници. Пропуск в законодателството ни е позволил на местните поземлени комисии да го раздадат на собственици. Новите стопани се явяват едва ли не наследници на първите български ханове! И тук е истинската трудност при усвояването на ЕРКЕСИЯТА като културна и туристическа атракция. В сътрудничество с община Тунджа, Ямболска област, разработихме стратегия, която бе приета на общинска сесия. Впоследствие изпълнихме малка обществена поръчка за парцеларни планове на отсечка край с. Симеоново, където валът е запазен и може да бъде експониран без големи усилия. Междувременно издадената от нас туристическа карта се изчерпи и подготвяме новото й издание. В него ще включим дори някои сензации.

Отказахме се обаче от участие в обявения трансграничен проект за маркирането на ЕРКЕСИЯТА на територията на община Тунджа. Причината е, че предвидените средства не са разчетени професионално и биха наложили компромиси с качеството, които ще компрометират приетата стратегия. Надяваме се и останалите фирми - кандидати за поръчката, да постъпят по същия коректен начин.

 

Разкажете ни за изложбата в църквата „Христос Пантократор" в Стария Несебър, озаглавена „Несебър и заливът в стари карти (от IV до ХIХ век)". Каква ще е следващата ви работа, по какъв проект работите в момента?

 

Изложбата е част от новата насока в работата ни, подсказана от участието в Плана за управление на световния културен паметник Старинен Несебър. Бяхме поканени за участие от ръководителя на разработката проф. арх. Тодор Кръстев - известен български специалист по културното наследство. В разработения план за управление бяхме полезни с опита ни в подводната картография, в изработването на кадастър и с богатия архив от близо 100 изображения на Несебър от периода II-XIX век. А конкретната идея за изложба в храма принадлежи на директорката на Старинен Несебър Петя Кияшкина. Така се стигна до новия атрактивен културен и туристически продукт, който се радва на голям успех. Той осмисля по неповторим начин забележителния архитектурен паметник. Очакваме през сезона експозицията да се радва на голям интерес, а от есента с колегите от Старинен Несебър се надяваме да тръгне и по света.

izlogba_Nesebar.jpg
Картографската изложба в Старинен Несебър превърна църквата
„Св. Христос Пантократор“ в културна и туристическа атракция за
сезон 2012 в духа на Плана за управление.

Как виждате бъдещето на картографията у нас? В каква посока да се движим? Какво трябва да забравят и не бива да забравят бъдещите картографи?

Не съм специалист по т.нар. паметни послания, но мисля, че времето е влюбено в картографията. И в миналото, и в днешните дни, и в бъдещето тази любов ще продължава. Да припомня, че имената на по-голямата част от картографите, работили през миналото хилядолетие, се помнят до днес и ще се знаят и в бъдещето. Проучването на близките космически обекти също започва с картография. Не можем да се съмняваме в нейното бъдеще, защото тя е част от приключенията на човешкия дух.

Прочетена 3030 пъти Последно променена в Петък, 29 Януари 2016 15:12

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.