Европейска столица на културата ‘2019

Четвъртък, 06 Март 2014

Михаела Самарджиева

 

България ще затвърди мястото си на картата на Европейския съюз през 2019 г., когато един наш град ще стане културна столица на Европа и ние ще се впишем и ще доукрасим европейския ландшафт.

 

София и югозападният регион, Пловдив, Варна и Велико Търново са четирите български кандидата, които ще се борят за титлата Европейска столица на културата през 2019 г. В първоначалния конкурс, обявен от министерството на културата още през 2013 г., са участвали  още Русе, Бургас, Габрово и Шумен.

Освен България, Италия също ще има град културна столица. Там първоначалните кандидати са били 21 града.

През септември 2014 г. журито от български и чуждестранни експерти ще определи окончателният победител, а през март 2015 г. новоизбраният европейски парламент ще гласува окончателно кои да са градовете .

Обявявайки победителите от първия етап на надпреварата, шефът на направление „Култура" към Европейската комисия Карел Бартак коментира, че състезанието сериозно допринася за икономическото и социалното развитие на градовете. Бартак и британецът Стив Грийн, който е назначен от европарламента като председател на журито, насърчиха и некласираните за втория кръг наши кандидати да продължат работата по програмите си.

Зад кандидатурата на София стоят имена на политици, артисти, обществени личности като Теди Москов, Николай Урумов, Камен Донев, Георги Лозанов, доц. д-р Александър Кьосев, Елен Герджиков, кметът Йорданка Фандъкова и много други. За градове от региона са определени Перник, Благоевград и Кюстендил, които изготвят успоредни програми със София. Освен експертите, които подготвят кандидатурата, всеки можеше да участва до първи април със своя идея в инициативата "Сподели София", поместена на сайта на кандидатурата http://sofia2019.bg/.

В първоначалната оценка на кандидатурата на София журито отбелязва, че декларираният от организаторите стремеж 30% от бюджета за града да е инвестиран в европейски партньорства е сериозен аргумент за бъдещия успех на кандидатурата, но отбелязва, че в плановете липсва динамизъм и иновация и не става ясно как програмата за европейска културна столица ще се отличи от обичайния културен живот в София.

Пловдив има традиции в организирането на големи събития и в превръщането на града в топос на културата. Още през 1999 г. той стана домакин на Европейския месец на културата - една запомняща се програма, която още държи влага на много от културтрегерите в града. Сега обаче трябват нови подходи. Един от интересните проекти е конкурсът за устойчиво ползване за творчески цели на десет обекта в историческия квартал Капана. Идеята е няколкото сгради да се ползват от творци и занаятчии в течение на година безвъзмездно за ателиета, студия, офиси, галерии, работилници и други видове работни пространства. И ако София покани три по-малки градове да станат съпричастни към кандидатурата й, то Пловдив показва космополитната си същност и обяви, че Солун подкрепя кандидатурата му (http://plovdiv2019.eu/).

В оценката на журито за първия етап се отбелязва, че европейското измерение и фокусът върху бохемския дух на града са привлекли вниманието, но притесненията са, че сякаш социалните цели надделяват над творческото.

Мотото на старата столица Велико Търново в кандидатурата е „Творим щастие", а болярите не пропускат да се припомнят и Иван-Вазовата фраза „Като гледам тоя невероятен град, си мисля, че това е сън, видение измама на очите" (http://www.vt2019.eu/bg/). Културният афиш изобилства - от семинари за туризъм, инициативи за почистване на града, фестивали. Общината обещава да разработи индекс на щастието. Основен елемент на програмата е съживяването на читалищата като места за култура. Ако градът бъда избран, ще бъде създадена агенция, която ще управлява дейностите. Търновци също извадиха задграничен коз и съобщиха, че сръбският град Ниш подкрепя кандидатурата им.

Журито хареса темата за щастието и оцени участието на европейци, които днес живеят във Велико Търново. Забележките обаче са, че проектът е твърде амбициозен.

Варна показва резултати от вече приключили конкурси - като конкурс за артистично брандиране на платната на ветрохода "Калиакра", конкурса за изграждане на скулптура/инсталация на пристанището за регатата "ТОЛ ШИПС", резултатите от проекта за МОбилна ТОчка за културни контакти - МоТо (http://www.varna2019.bg/?q=bg). Предстои конкурс за детско лого на инициативата. Сред целите на организаторите е общинарите да се спечелят отново доверието на гражданите, затова кандидатурата за европейска столица на културата би обединила хората. Варна е най-активна в междуградското сътрудничество - през 2011 г. е подписан Меморандум за регионално партньорство между 12 големи и малки града в прилежащия регион. Сега програмата е изградена около темата „Пристанище на вдъхновението" и включва направленията Еуфория - фестивална култура, Гостоприемно море - художествена продукция, Засади бъдеще - многогодишна образователна програма, Поле на потенциал - научни изследвания и предприемачество и Среда на доверие - общностно включване.

Журито оцени потенциала на пристанищния град и посочи, че темата за Черноморския регион като елемент от Европейското измерение може да бъде доразвита.

Финансирането на инициативата става с  т.нар. награда Мелина Меркури, учредена през 2010 г., в размер на 1,5 милиона евро. Тя заменя съществуващата досега субсидия, с която се финансират градовете домакини. Допълнително ще бъдат инвестирани 150 - 200 млн. евро в инфраструктурата - културни обекти, пътища, паркове и др., като голяма част от тези средства ще дойдат от структурните фондове на ЕС.

Според изчисленията, всяко инвестирано евро в организирането на Европейската културна генерира печалба в размер между 8 и 10 евро.

Взимайки пример от Европа, други организации започват подобни инициативи -  Арабската лига организира Арабска столица на културата, а ЮНЕСКО - Американска столица на културата.

Безспорно за България обявяването на град за Европейска столица на културата ще бъде едно от най-мащабните  международни събития. По предварителни данни ще бъдат реализирани вероятно между 300 и 500 културни проекта на територия от около 20 000 кв. км. По един или друг начин ще бъдат въвлечени около 2 млн. участници, посетители, изпълнители, организатори от страната и чужбина. В периода 2014 - 2020 г. одобреният град ще изразходва не по-малко от 50 млн. евро за подготовката и реализацията на културната програма.

Гуруто на европейските културни столици - авторът на т.нар. „Доклад Палмър", който се занимава с изследване на ползите и процесите в досегашните културни столици, Робърт Палмър обяснява, че няма гарантирана печеливша формула, а състезанието за прилича на „финалите на футболен мач - градовете се съревновават един срещу друг и градът с най-добрите играчи, най-добрата стратегия и най-голямото желание за победа доминира над останалите. „Най-важната цел е да оставите  наследство, което ще продължи и след 2019 г.", подчертава Палмър.

Победата е само началото на много дълго пътуване, а „титлата" Европейска столица на културата няма смисъл без постигането на крайния резултат.


Благодарение на Мелина Меркури и Жак Ланг

 

През 1980 г. гръцката певица, тогава министър на културата, Мелина Меркури заедно с френския си колега Жак Ланг предлагат да се създаде инициативата за европейска столица на културата, която да сближава хората от целия континент и да ги кара да се опознават едни други. Първата културна столица на Европа става Атина пет години по-късно - през 1985 г. От тогава до днес 48 европейски градове са имали тази чест. За бурен културен живот и много туристи след тазгодишните столици - шведската Умео и латвийската Рига, заради предстоящите си кандидатури се готвят Белгия и Чехия (2015 г.), Испания и Полша (2016 г.),  Дания и Кипър (2017 г.), Нидерландия и Малта (2018 г.) и разбира се Италия и България през 2019 г. Следващият път, когато ще ни се падне пак ние да се кандидатираме за столица, е 2032 г.

Прочетена 1517 пъти Последно променена в Понеделник, 02 Февруари 2015 15:48

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.