ВЕРТИКАЛНО ПЛАНИРАНЕ И ДИЗАЙН НА ИТАЛИАНСКИ И СИЦИЛИАНСКИ СТЪЛБИ В ОТКРИТИ ПРОСТРАНСТВА

Четвъртък, 15 Януари 2015

Гл.ас. д-р арх.Теодор Карамочев, доц. д-р инж. Венета Коцева, ЛТУ

  1. Въведение

При производствени и обществени сгради и в открити паркови пространства денивелациите или етажните височини се преодоляват или с рампи, или със стълби. Доколкото и стълбите, и рампите са наклонени подови конструкции. Разликата при тях е само в начина на преодоляване на денивелацията, наричана „подем”. Известно е, че при стълбите това става степенно, а при рампите – плавно и непрекъснато. Италианските или сицилианските рампи заемат средно положение. При тях най-често се редуват единични (или двойки) стъпала и междустълбищни площадки между тях, но има и други възможни разновидности, на които ще се спрем по-подробно в изложението по-долу. Италианските рампи в наши дни са като че ли позабравени. Те са несправедливо пренебрегнати в нашата архитектурно-проектантска практика и за тях почти не се намират публикации на български език. Целта на настоящата разработка е да фокусира вниманието на ландшафтните архитекти и геодезистите върху интересни и красиви приложения на италианските (сицилианските) рампи в открити пространства – паркове, градини, скверове; дворове на къщи, вили и вилни имения и др.

Съвременните методи за оразмеряване на стълбите датират още от първата четвърт на ХХ век. Освен ергономичните параметри се отчитат и други показатели като: удобство, сигурност, пропускателна способност и др. Всяка стълба има два главни функционални елемента: стълбено рамо, наричано още „крило”, и стълбена площадка. Има и два допълнителни елемента: парапет и настилка. Броят на стъпалата в едно рамо е от 3 до 15. По-малко от три стъпала не се схващат като стълба, а като препятствие за движещите се по тях. Повече от 15 стъпала предизвикват умора у възрастни и болни хора, поради което между отделните рамена се проектират и изграждат площадки, които служат за почивка и/или за промяна на посоката на стълбата. Оразмеряването на стъпалата става по ходовата линия на стълбата чрез емпирични формули. Най-важната от тях е средната дължина на човешката крачка, която е приета за 73 сm при движение по хоризонтална повърхност и 63 cm по наклонена повърхност. За наклони около и над 200 в открити пространства се използват известните две формули с четни числа в тях [2]:

(1)   В = 62 – 2 Н [cm]   или   В = 64 – 2 Н [cm],

където В е ширината на стъпалото, наричана още „стъпка”, „стъпница” или „горница” [1]; Н е височината на стъпалото, наричана още „чело”, „подстъпница”, „контрастъпало”, а числото 2 е коефициент на трудност. Според нашия и чуждестранния проектантски опит се препоръчва за външни стълби височина на стъпалото от 13 cm до 15 cm. В края на ХIX и началото на ХХ век за оразмеряване на стъпалата е използвана следната формула: В Х Н = 500.

Нейният геометричен образ е права линия, която се апроксимира с кривата на формулата: 2 Н + В = 63. С помощта на човешката крачка се оразмеряват междинните площадки при стълбищата. Дължината им се определя по следните две формули:

(2)     L = B + n 62 [cm]   или   L = B + n 64 [cm],

където L е дължината на площадката, а n – броят на крачките по площадката.

Когато външните стълби и рампи не са свързани с влизане в сгради, те се наричат „теренни”. Именно теренните рампи в открити пространства са обект на разглеждане тук. Рампите се разделят на различни видове според следните 5 признака [1]:

-              Според формата: прави, извити, вити (витлови) и комбинирани;

-              Според вложения материал: масивни (стоманобетонни, бетонни), каменни, тухлени, дървени, метални и др.;

-              Според наклона им: хоризонтални – с наклони от 0 до 1,50, всъщност това са площадки; полегати – с наклони от 1,50 до 100 (1:6), подходящи за хора и за превозни средства; стръмни – с наклони от 100 до 200 (от 1:6 до 1:2,8), предназначени за хора и/или за товари; и с наклони над 200, предназначени само за товари.

-              Според движението им – неподвижни и движещи се (транспортни пътеки, ленти).

2.            Приложения на италианските (сицилианските) стълби в ландшафтната архитектура – оразмеряване и примери

Хората, които поръчват проекти на ландшафтен архитект за своята дворна или вилна градина, са склонни да мислят за нея много по-свободно, отколкото за своя завод или околното му пространство, където имат реални инвестиции и искат разходите им да се възвърнат след определен брой години. Когато мислят за къщата си или за частната си дворна градина, хората са по-освободени в намеренията си както за насажденията - дървета, храсти, треви и цветя, така и за тялото на камината и дворното барбекю. Тогава те са склонни да дават дори десетки хиляди левове. Тази по-голяма свобода дава отражение и при проектирането на градинските стълби. Градинските теренни стълби, разположени в близост до сградите, са повлияни от самите сгради. По периферията на дворното пространство, най-често покрай оградите, се прави една дълга обиколна алея за по-продължителни разходки в имота. Тази обиколна алея е далеч от сградата и при проектирането й има стремеж да й се придаде по-градински характер. Склонни сме по периферията на имота да използваме меки стъпала – Фиг. 1:

F1

Фиг.1. Меки стъпала често допълват обиколните алеи

Известно е от архитектурната теория и практика, че моделирането на терена е един от елементите, които формират композицията на откритото градско пространство, парк или градина. Затова владеенето на материята за вертикалното планиране на терена е задължително за ландшафтните архитекти. Триъгълната и трапецовидната форми са потъващи форми в композицията на обектите, поради което често се избягват от архитектите. Сега острата форма е актуална и модерна, но все още не са намерени добри композиционни решения на базата на т.нар. „триъгълник”. Страниците на стъпалата са с триъгълни форми. Има стремеж те да се скриват по различен начин спрямо наклона на терена и групите стъпала. В сградостроителството „стълбищната клетка” е обичайно решение, което скрива голяма част от видимостта през съседните стени. В парковете и градините по правило не се правят стълбищни клетки или се правят по изключение и много рядко. Един такъв пример са стълбищните клетки в парка „Ситроен” в Париж – Фиг. 2:

F2

Фиг. 2. Стълбищни клетки в парка „Ситроен” в Париж между централната поляна и горното ниво

Решението с поредица от стълбищни клетки в открита паркова среда, показано на Фиг.2, е оригинално, нетипично и нестандартно. В тази ситуация със стълбите се прави удобна връзка между горното ниво с водната площ и долната кота на зелената площ. При по-малка денивелация най-често в близост до сградите се правят подпорни стени и клоцове. И двете решения са повече архитектурни, а в частните дворни и вилни градини зависят от предпочитанията на собствениците - Фиг. 3:

F3

Фиг. 3. Подпорните стени и клоцове в близост до сградата крият страниците на стъпалата

Друг възможен вариант е да се преминава към допускането на видими страници на групи стъпала и земни откоси - Фиг. 4:

F4

Фиг. 4. Използване страници на групи стъпала и земни откоси при преодоляване на денивелации - има стремеж подпорните стени да се заменят със земни откоси

Страниците на стъпалата почти винаги се прикриват с групи едри камъни, растителни групи или по други начини. Практически повечето от градините попадат според наклоните им в диапазона между 2% и 20%. Алеите в градините, когато преминават двустранно с бордюрите си само покрай тревни площи, е препоръчително да са с минимален наклон около 2%, за да се оттичат добре дъждовните води и през тревата. При наклони, по-малки от 2%, се препоръчва направата на площен дренаж. При наклони на терена в дворните градини над 20% дебелината на подпорните стени започва да заема съществена част от площта на дворната градина и тя става много скъпа и неизползваема.

Не се знае дали италианските рампи са ,дошли“ от прочутата Конкордата на Микеланжело или от стъпаловидните улици на италианските градове. Може да са произлезли в далечното минало и от необходимостта по тях да се преминават конници. Днес в градините има много такива стълби, които са нещо средно между алея и стълба. При такива типично градински решения поредицата от стъпала-площадки са познати отдавна под името италиански или сицилиански рампи (ramp-steps).

Например, у нас, в София, външната стълба откъм ул. „Добри Войников”, при откриването на новата сграда на ВИАС, навремето беше решена от проф. Стойчев като италианска рампа. Има съвременни паркове, решени с „италиански рампи“ – Фиг. 5:

F5

Фиг. 5. Растителни групи и едри камъни оформят страниците на стъпалата до фасадата на сградата

Стъпалата–площадки позволяват да се минимизира неприятния видим „триъгълник” на страницата (страничната стена) на стълбата. Страничният поглед на стъпалото е по-трудно забележим, понеже е нисък. А ако ни дразни като собственици или проектанти, се прикрива с камък, група камъни или растителна група - Фиг. 6:

F6

Фиг. 6. Италианска рампа с частично прикриване на страницата на стълбата чрез камък, група камъни и/или растителност

Има още възможни варианта, които са показани на Фиг. 7, 8 и 9:

F7

Фиг. 7. Италианска рампа в тротоарно пространство в парка „Ситроен”

F8

Фиг. 8. Италианска рампа върху мост в Брюксел

F9

Фиг. 9. Италианска рампа на пасаж в Брюксел

А) Първи вариант, когато се прави една крачка на междустълбищната площадка. По известните формули за оразмеряване на стъпала, наричани още „напречници”, се изчислява ширината на стъпалото В и се прибавя по-малкия размер на една крачка. Така, при едно стъпало между площадките се получава следното: 32 + 62 = 94 cm. Тогава, обаче, тръгваме на всяко стъпало с един и същ крак. При слизане усещането е неприятно и походката е като на куц човек. До 3 бр. стъпала-площадки това не прави впечатление и е възможно качването и слизането с един и същ крак, тогава куцането е по-малко и незабележимо. При повече от 3 бр. стъпала, крачките по площадката и по стъпалата трябва да са нечетен брой.

Б) Втори вариант, когато се правят две крачки на междустълбищната площадка и при едно стъпало. В този случай едно примерно оразмеряване е следното:

62 + 62 + 32 = 156 сm; Височината на стъпалото е Н = 15 сm, което съответства на ширина на стъпалото В = 32 cm. При височина Н =14 cm ще прибавим 34 сm.

В) Трети вариант, когато се прави една крачка на междустълбищната площадка и при две стъпала. В този случай едно примерно оразмеряване е следното:

32           + 32 + 62 = 126 сm - Фиг. 6.  

Получените по-горе размери са приблизителни се прецизират спрямо материала, от който е изпълнена италианската рампа. Например, при бетонови плочи: междустълбищната площадка става от 4 реда плочи, всяка по 30 сm, което прави общо:

4 бр. Х 30 сm = 120 сm,

или 3 бр. плочи, всяка по 40 сm, което прави общо:

3 бр. Х 40 сm = 120 сm, съответно с 3 или 4 фуги.

Материалите за строителството на италианските рампи са различни. Те са изключително благоприятни стъпала за околовръстни рамки, запълнени с мек материал, обрамчени меки стъпала, т.е. стъпала с околовръстна рамка. Обрамченото стъпало обикновенно е от пълнеж с мек или ронлив материал – каменни отсявки, пълнеж от трева, едър пясък и др. Друга разновидност са италиански рампи с пълнеж от дребни материали като павета от гранит или павета от пясъчник, шарка от бетонови или печени тухли, унипаваж, калдаръм или реден речен камък, баластра, дребни фракции дренажен камък и др. Трета разновидност са стъпалата от стоманобетон с облицовка от бетон; с бетонови плочи; каменна, дървена, метална или друга облицовка. Четвърта разновидност са втърдяващите се материали: щампован бетон, глина, мозайка, асфалт, дребни цветни камъчета със смола, гумирана настилка за детски площадки, тартан и др. Рамките също могат да бъдат каменни блокове с различна големина, бетонови блокове и ивици, надлъжно или напречно разположени бетонови блокчета и печени тухли, рамка от метални профили, от дърво или дърволит и др.

3.            Заключение.

                Целта на нашата разработка е да се покажат предимствата на италианските стълби при вертикалното планиране в открити пространства, тяхното оразмеряване в различни варианти и да се разшири тяхното приложение у нас. Една нагледна схема за целта е показаната на Фиг. 10, взета от френския сайт [3]:

F10

Фиг. 10. Схема за оразмеряване на италианска рампа с показване на човешките стъпки по нея

Обобщено може да се каже, че имаме няколко ситуации от гледна точка на вертикалното планиране в градините с и без стълби в тях:

А) Много рядко са стръмните дворни градини с наклони над 20-30%. Оформянето на такива дворове често струва повече от къщата и поради това се избягват като частни парцели. Обикновено стръмните терени се отреждат за обществени зелени площи, където може да има обиколен маршрут. Той не трябва да е по-дълъг от 50-100 m. При тях много рядко се правят двураменни стълби в стълбищна клетка. По-често се правят невисоки стълби, така че с поглед да се вижда горната площадка, а още по-добре е да се вижда горната поляна. Затова често се правят странични клоцове, както е в „Бояна”.

Б) Много равните дворове и терени нямат нужда от стъпала.

В) По-голямата част от градините, които имат нужда от стъпала са с наклони от 6% до 20%. Тогава и при малките наклони голямо приложение имат т.нар. у нас „италиански” или „сицилиански” рампи. За тях има единични статии в списанието „Brava Casa”, а в интернет пространството са познати като „stepped ramps” или “terraced steps”. В композиционните решения често се избягва формата на „триъгълника”. Така отпада проблемът със скриването на страничния разрез на стълбата. С цел скриване най-често се засаждат храсти, цветя или се монтират камъни. Стъпалата могат да бъдат от цели каменни фаши, но това е скъпо и се прави по-рядко. Класическият случай е за оформяне на стъпалото със стоманобетон и облицовка с камък, гранитогрес или керамика. Поредицата от стъпала-площадки дава възможности да избираме различни матриали за рамката и да я комбинираме с различен пълнеж, т.е. да имаме различни варианти за по-добра естетика. В геометрията на италианските рампи има малко закономерности. Когато няма възможност със стъпала-площадки да се покрие общата денивелация, тогава се увеличава надлъжният наклон от 1% до 5%. По този начин се получават наклонени стъпала, които са по-удобни за ходене, отколкото да се ходи по трасе с голям наклон без стъпала на него. Макар и незначителен, тук също остава проблемът с покриването на неприятния вертикален „тригълник” на страницата на стълбата, който винаги в откритите пространства се прикрива с храсти, цветя и едри камъни.

ЛИТЕРАТУРА

1.            Ангелов Ч., Стълби, Част I, 2-ро изд., С., Изд. „Нови знания”, 2001, с. 96.

2.            Коцева В., Лекции по вертикално планиране при благоустрояване и озеленяване на населените места, 2-ро прераб. и доп. изд., С., ВГС, 2012, с. 248.

3.            www.coach-creation-jardin.fr.

•             Работата е докладвана на Международния геодезически симпозиум, проведен в София на 6 и 7.11.2014 г.

Прочетена 6749 пъти

Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме ползвали, когато сме ги създавали.

Алберт Айнщайн

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia at abv.bg
office at geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365