Председателят на ISPRS проф. Кристиан Хайпке: Не вярвайте какво ви говорят, правете собствени заключения!

Петък, 15 Септември 2017

Жаждата за знания е непреходна

Кристиян Хайпке е роден в Люнебург, Германия през 1961 г. От 1980 г. Учи Геодезически науки в Университета в Хановер, в Сидни и в Мюнхен. През октомври 1998 г. Е посочен като шеф на института по фотограметрия и геоинформатика в университета Лайбниц в Хановер, където и до днес води група от 25 учени. От 2009 до 2011 г. Той е декан на факултета по гражданско строителство.

Повече от 25 човека са завършили докторантура при проф. Хайпке. В момента има 350 публикации. Гост редактор е на водещи международни списания за фотограметрия. Организирал е десетки международни срещи в областта на фотограметрията, дистанционните методи, ГИС. От 16 години е председател на различни работни групи в Международното дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания ISPRS. В момента е председател на дружеството.

Хайпке е носител на наградата на името на Ото фон Грубер през 1992 г. За най-добър млад учен в областта на фотограметрията и дистанционните изследвания и на наградата на името на Фредерик Дойл през 2012 г. за неоспорими професионални качества. И двете награди са връчвани от ISPRS. През 2013 г. Е носители на на наградата за фотограметрия на американското дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания ASPRS. В юбилейното издание на сп. „Геомедия“, с което отбелязваме 10-ата годишнина на нашата медия, поканихме проф. Хайпке да сподели с нас празника.

 

 

България е известна със своите фотограметристи. Вие познавате ли някого? Какви са вашите впечатления от тях? Може ли да споделите?

В момента генерален секретар на Международното дружество по фотограметрия е Лена Халунова, която е с български корени. Иван Кацарски беше вице президент на дружеството в периода 1988-1992 г. Срещал съм го през 1992 г. На конгреса във Вашингтон. И това са само два примера на сериозната група фотограметристи, които са получили образованието си в България – наистина доста е впечатляващо.

Въпреки че у нас геодезията е също със сериозна традиция, все още малко хора в обществото знаят с какво се занимават геодезистите. Смятате ли, че е проблем?

Геодезията е малко, но важно поле в инженеринга и науката. В много страни се сблъскваме с едно и също – липсата на признание на постиженията на геодезистите. Често това се превръща в истински проблем когато трябва да убеждавате младите хора да изберат тази специалност, тъй като не е много ясно какво е геодезия и колко вълнуваща работна предлага тя. Всички ние може да работим по тоя въпрос, за да привлечем вниманието на повече хора към нашата работа. И то възможно най-често.

Вие преподавате и в университета в Хановер. По какво се отличават днешните студенти от студентите преди 20 години?

На пръв поглед очакванията на младите хора се променят с промените в обществото – например с глобализацията, дигитализацията и т.н. Пример за разликата между преди и сега е лекотата, с която младите използват всякакви видове електронни устройства, включително и по време на лекциите. Но когато става дума за най-важното – за желанието да научиш нещо, за любопитството и за отвореността към нови идеи – смятам, че днешните млади хора не са по-различни от хората от преди 20 години например.

На какво искате най-много да научите студентите си?

Смятам, че има няколко основни неща: първо, никога не вярвайте на онова, което другите ви казват: опитайте да разберете каква е същината и направете своите собствени заключения; второ, не се отказвайте твърде рано. Науката не е лесна работа, но обикновено има решение на всеки проблем – просто понякога то е скрито и трябва да се открие; трето – бъдете прецизни в онова, което мислите и пишете. Точната употреба на добър език помага да се избегнат недоразуменията и да се избегнат двусмислиците, което после би било допълнителна работа.

Имате ли български студенти?

Страхувам се, че в момента отговорът е не.

Какво влиза във всекидневните задачи на председателя на ISPRS?

Да ръководя и да представям дружество като ISPRS ми налага постоянно да се интересувам както от научния, така и от „истинския“ живот. Също така комуникацията в дружеството е важна работа. Постоянно трябва да си напълно в час с всички неща и да си способен да действащ и да реагираш по правилния начин в точния момент.

Какви са всъщност целите на организацията ви?

ISPRS може да е се каже, че е общество за събиране на информация от снимките. Трите основни стожера на ISPRS са науката и развитието на фотограметрията, дистанционните изследвания и пространствената информация като основа на нашите изследвания; приложението на научните открития в реалния живот и връзката им с икономиките, държавната администрация и финалните потребители, които се възползван от данните в заснемането; и не на последно място – глобално образование и развитие все по-напред.

Тя вече е на 100 г., на какво се научихте през това столетие? Оцелявали сте и по време на войните. Какви са предизвикателствата днес?

Естествено и предизвикателствата пред ISPRS днес са научни и административни. В това изобилие от снимки – като оставим на страна дигиталните камери, всеки смартфон има по една, а отделно всичко това може да се разпространява чрез интернет – на този фон все повече групи и общности имат интерес в обработката на образи в 3D, фотограметрията и компютърното представяне и тези три понятия стават все по-популярни. Предизвикателството е всичко това да остане точка на контакт за най-добрата наука и развитие в част с уважение към точните и достоверни резултати. От административна гледна точка в дружеството ни, което е изградено от доброволци, поддържането на ентусиазма сред учените, силната им мотивация и признанието за успеха им е ключов фактор за постигането на целите. Ние постоянно се опитваме да сме мотивиращи.

Как виждате бъдещето на фотограметрията? Ще замести ли Google Maps фотограметрията? Ще бъде ли напълно автоматизирана тя един ден?

Както споменах, светът се пълни с дигитални снимки, които са достъпни повече от всякога. Обработката на тези изображения и създаването на 3D изображения е основна задача във фотограметрията и тя става все по-важна с нарастването , на обема на събраните изображения.

Иначе, по определение Google Maps не може да замести фотограметрията, а фотограметрията е в центъра на много от стъпките, използвани в създаването на Google Maps. Много от тези стъпки ще продължат да бъдат автоматизирани, машинното обучаване (machine learning) ще дава все повече резултати, но така или иначе не виждам в скоро време актуализирането на картите да стане напълно автоматизирано в близко бъдеше

С навлизането на дроните едва ли не всеки разбира вече от фотограметрия – в смисъла на етимологията на думата. Ще изчезне ли тази наука или напротив?

Убеден съм, че ползването на дрони и софтуер за обработка на данните и създаването на 3D модели на света не е същото като да разбираш от фотограметрия. Дори е обратното – първо трябва да положиш усилия за да разбереш фотограметрията, в нейните математически, физични и технически детайли, а после да създадеш софтуер, който да бъде използван за точни и достоверни резултати. С нарастващия брой на платформи като дроните, но не само те, а и малките сателити и констелациите от сателити – смятам, не само че фотограметрията няма да изчезне, но и ще стане много по-важна.

Какво смятате за регулациите на полетите с дрон? Някой от Европейския съюз търсел ли ви е за консултации? Какви трябва да са основните рамки?

Тъй като темата става все по-популярна, нужно е да се направи такава регулация. В крайна сметка никой не иска всичките тези устройства да падат по главите ни от небето и да раняват хора. Съществуват и други нежелани ситуация – например що се отнася до дискретността и до нарушаването на личното пространство. В момента във всички страни в Европейския съюз (и не само там) върви процес по създаване на регулации. И така би трябвало да бъде. Тепърва ще говорим за уеднаквяване на принципите, но първите стъпки са направени.

Какви са проблемите на съвремието ни и как геодезията може да допринесе за решаването им?

Умните градове зависят от геодезията и от геодезическите измервания. Умните градове (smart cities) разполагат с база различни данни, които трябва да са добре геореферирани в глобална координатна рамка, преди да се прави каквато и да било друга основа за синергия). Устойчивото развитие (говоря за целите на ООН за устойчиво развитие, много от които са пряко свързани с наблюдението на Земята) е друг важен въпрос. Третият е автономността на всичките тези технологии – камери, лазери за сканиране, радари, които имат нужда от точно прецизиране в реално време на данните.

Американският президент Доналд Тръмп официално заяви в края на май, че оттегля страната си от Парижкото споразумение за климата. Само 10 дена по-късно организацията The International Union of Geodesy and Geophysics (IUGG) излезе със становище, с което предупреждавате, че подобно оттегляне е опасно. Обикновено учените реагират по-бавно и им трябва дълго време да обсъдят подобни становища. Защо този път учените сте толкова бързи? Присъединявате ли се вие, от ISPRS, към това становище?

Не мога да говоря за IUGG, но когато IUGG ни попита дали може да публикуваме позицията им, ние веднага го направихме. Така че може да го видите на сайта ни www.isprs.org. Предполагам, че в зависимост от темите учените могат дълго време внимателно да изследват някакъв въпрос от различни гледни точки, но понякога реагират и много бързо.

Чува ли се гласът на учените?

Винаги може и повече, но ние, учените, правим усилия.

Какво си пожелавате?

Бих бил щастлив, ако нашето поле остане незасегнато, както е в момента, и ако получава малко внимание в бъдеще, докато ние пък успяваме да осъществяваме нови идеи и да работим здраво. За себе си – да съм здрав и да съм способен да работя с новото ни поколение в добро сътрудничество и приятелски – би било прекрасно. Благодаря ви, че ми дадохте възможност да споделя някои от вълнуващите неща във фотограметрията с вашите читатели!

Прочетена 287 пъти

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.