Картографските грешки в новите български учебници

Четвъртък, 15 Март 2018

Т. Бандрова, П. Пенев, С. Маринова

УАСГ, Катедра „Фотограметрия и картография“

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Увод

Целта на изследването е да се направи кратък анализ на някои от неточностите и пропуските при изработване на картите, показани в учебници и атласи, използвани в българското образование. Целта е да се посочат пътища за решаване и отстраняване на недостатъците относно картографската материя.

Изследването е продиктувано от въпроси, идващи от ученици и учители по време на експерименти, които авторите извършват с тях с цел изработване на карти за българското училище. Не са поставени цели да се намерят всички картографски грешки в българските учебници. Примерите са избрани произволно и не се претендира за пълна изчерпателност на поставения въпрос.

Разглеждат се дадените в учебниците определения и произтичащите от тях изводи, как елементите на картата са показани, правилно ли се изписват наименованията върху картите, могат ли учениците да се ориентират в пространството, използвайки картите, кои и по какъв начин картографски методи на изобразяване са предадени в учебната литература, каква роля играе мащабът, географските координати и условните знаци за четенето и рaзбирането на изобразените обекти и явления.

Накрая се дават препоръки как учителите да избират картите и атласите като помагало при преподаване на материята по география и история в българското училище. Показват се пътища за подобряване на учебната литература, както и правилата, по които Българска картографска асоциация (БКА) издава сертификат за качество на картографски продукт, от който издателствата и Министерството на образованието и науката могат да се възползват.

Определение и елементи на картата

С навлизането на новите технологии и излизане на картата от рамките върху хартия, могат да бъдат посочени множество дефиниции за карта. Във всички обаче се крие математическото моделиране на реалната действителност и условното означаване на изобразяваните обекти и явления.

Тук ще бъде цитирана една от дефинициите, дадена в български учебник. „Географската карта е мащабно умалено, обобщено изображение на земната повърхност (или част от нея) върху плоскост с помощта на условни знаци. Всяка географска карта има три задължителни елемента: математически (мащаб, градусна мрежа), географски (обекти, показани чрез условни знаци) и спомагателни (заглавие, легенда)“ (Дерменджиева С. и др., 2016). Ако се съгласим с това определение, необяснимо е масовото наличие на „карти“ в учебниците по география и история без мащаб и географска мрежа, без заглавие и без легенда, определяща значението на условните знаци. Масово показаните изображения заблуждават българските ученици, че това са карти. Те не отговарят дори на определението, дадено в същите учебници, в които са поместени.

Изписване на наименованията на държави върху географските карти

Държавите определят две форми за използване при техните наименования – официална и кратка. Официалното наименование се използва, когато за държавата се говори като за правен субект, а кратката форма се използва, когато за държавата се говори като за икономическо или географско пространство. При някои държави пълната и кратката форма съвпадат, напр. Чешка република, Ирландия, Румъния (Europa, 2017).

В картографската общност е прието в картите да се изписват кратките наименования на държавите. Въпросът относно Република Македония (към края на 2017 г.) е ясен, относно това, което трябва да бъде изписано в българските карти, следвайки решенията на правителството на Р. България. През 1992 г. България първа признава независимостта на Република Македония, и то под конституционното ѝ име. Краткото име съвпада с официалното. Следва, изписване в картите като Р. Македония. Не е редно използването на наименованието Македония, което определя историко-географска област (виж. Фиг. 1).

Fig.1 Macedonia

Фиг. 1 Надписи на държави (Дерменджиева С. и др., 2016)

Ориентиране по карта

Единствените линии по картата, които сочат север и юг са меридианите. Често в учебниците се публикуват „карти“ без географска мрежа. Описването на рамките като посоки на света е грешно (фиг. 2), освен, ако изобразяваната територия е в нормална цилиндрична проекция или такава с прави успоредни меридиани. Често се среща и поставяне на знак за север в карти без географска мрежа или дори при географска мрежа с криви меридиани, което е недопустимо. При съставянето си картите се ориентират на север и това важи за всички случаи само относно централния меридиан, който винаги е права линия, а при изобразяване е в центъра на картата.

Fig.2 orientirane po karta

Фиг. 2. Ориентиране по карта (Дерменджиева С. и др., 2016)

Картографски способи/методи на изобразяване

Изучаването на картографските способи (методи) на изобразяване е заложено в учебните програми по география и икономика за пети клас, издадени от МОН през 2016 г. В повечето учебници като заглавие се използва „картографски способи“, което е неточно поради това, че в картографията съществуват картографски способи/методи на изобразяване и на изследване. Освен тази неточност, често се дават неправилни и / или неточни определения и грешни примери. Например в описанието на способа на качествения фон се дават примери с оцветени континенти или държави в различен цвят, което не показва качествено различие между изобразените обекти, в случая държави (Фиг.3). При оцветяване на една политическа карта се използват между 4 и 8 цвята. Това означава ли, че държавите, оцветени в един цвят имат еднакво качество? Примерът за количествения фон също е неправилен. Релефът и морското дъно се изобразяват с изолинии, а оцветяването се нарича хипсометрично (Фиг.3). Количественият фон се използва за показване на количествени различия в явленията. Точковият способ също е описан и показан неправилно. При този способ е от съществено значение тежестта или стойността на точката, която не е дадена нито в определението, нито в примера.

Fig.3 kartogr metodi

Фиг. 3. Картографски способи на изобразяване (Дерменджиева С. и др., 2016)

Мащаб

Мащабът, като основен елемент на картата, се изучава за първи път отново в уроците по география за пети клас. Възприемането му като умалителен фактор при картографското изображение и в същото време като средство за изчисляване на реални разстояния често затруднява обучавания. Неправилното или неточното му поставяне върху картите спомага за това. Например в електронната версия на учебниците, които са сканирани копия на хартиените, използването на числен мащаб е безмислено, тъй като всяка промяна на приближение (zooming) на изображението води до грешна представа за мащаба му (Фиг.4).

Fig.4 SAmerika e variant mashtab

Фиг. 4 Използване на числен мащаб в електронна версия на учебник (Дерменджиева С. и др., 2017 е-вариант)

Географски координати

Една от най-трудните задачи в географията за пети клас е темата за географска мрежа, при която се въвеждат различни нови понятия. Но както се вижда на Фиг. 5, да се дефинират географската ширина и дължина като разстояния е неправилно (Цанкова Л. и др., 2016, Пенин Р. и др., 2016). И двете дефинирани координати са ъгли. Как би могло да се обясни на ученика, че 1° има различна дължина в зависимост по кой от паралелите се измерва, след такова определение. Непонятни са тези дефиниции при положение, че учениците са се запознали с понятия като ъгъл и градус още в четвърти клас.

Fig.5a geogr.shirina

Fig.5b geogr. duljina

Фиг. 5. Дефиниции на географска ширина и дължина в учебник по география (Пенин Р. и др., 2016)

Друг проблем идва при определяне на координати на дадени точки, още повече, когато те са крайни точки. На Фиг. 6 се показват крайните точки на континента Австралия. Би трябвало точките да се дефинират с двете си координати – географска ширина и географска дължина. В противен случай трябва да се определят крайни меридиани и паралели на континента.

Fig.6 australia krajni tochki

Фиг. 6. Дефиниране на крайни точки на Австралия (Дерменджиева С. и др., 2017 е-вариант)

Условни знаци

Fig.7a uslovni znaci

Fig.7b IMG 20171106 0008 Custom

Фиг.7. Различен размер условни знаци използвани върху картата и легендата а/ (Пенин Р. и др., 2016),б/ (Леков Т. и др.,2016)

Четенето на картата е трудно без да се познава легендата, както и да не се знае какво означават условните знаци. При различни експерименти с ученици на различна възраст се показва разбиране у учениците по поставената тематика. По-голям или по-малък условен знак се отъждествява с по-дребен или по-едър мащаб, дори с приближение (zooming). В показаните схеми, наречени карти в учебниците по география често погрешно се изобразяват точковите и линейни условни знаци, с различен размер в картата и легендата (виж Фиг. 7. а/ и б/). Условният знак от картата трябва да бъде описан в легендата в същия вид и размер, в противен случай се стига до заблуждение у ученика, че размерът може да бъде променян.

Показаните примери са само част от грешките и несъответствията между теория и изображения, използвани в новите български учебници, както и в някои атласи. Това довежда до погрешно заучаване на елементи, с които борави картографията. Бихме искали да посочим пътя, по който трябва да се върви за тяхното отстраняване в новите издания, както и да дадем упътвания как българският учител да избира добри картографски произведения в своята работа.

Избор на карти и атласи за обучението в българските училища

Учителите от основното и средно образование имат свободата да избират учебници и учебни помагала. Теоретичните постановки, изложени по-долу ще подпомогнат както ориентирането в многообразието на картографски продукти, така и тяхното изработване.

Атласи

Найденов посочва, че първоначално трябва да се разгледа структурата на атласа – групирането на изучаваните раздели в съответствие с утвърдената учебна програма за съответния клас на обучение. Такова групиране се постига например посредством цветово разделяне на картите от една тема (история, география, зоология и др.) с кантове в различен цвят. Разбирането от учениците на такъв вид групиране осигурява възможност за даване на указания за правилното ползване на атласа (Найденов, Н., 2003).

„Картите, допълнителният текстов материал, снимките и рисунките, би трябвало да бъдат ситуирани върху страницата по начин, който да показва плановост на изображението, допълване и връзка между елементите“ (Найденов, Н., 2003). От важно значение е и полиграфическото качеството на изданието – печат, хартия, мастила. В това отношение могат да се посочат дори изисквания от екологична гледна точка.

За да може атласът или серията карти да изпълняват функцията на източник на съгласувана пространствена информация и модел на геосистемата той трябва да отговаря на определени условия, осигуряващи неговото вътрешно единство. Главните от тези условия са следните:

- в атласа трябва да се използват минимален брой картографски проекции – това опростява сравнението на картите;

- целесъобразно е да има един мащаб за всички карти, а ако това не е възможно, то мащабите трябва да бъдат кратни – също за облекчаване на взаимното съпоставяне на картите;

- картите от атласа трябва да се съставят върху единни базови картографски основи;

- в атласа трябва да се спазва определен баланс между количеството аналитични, комплексни и синтетични карти;

- легендите на различните карти, скалите и градациите трябва да бъдат взаимно съгласувани;

- важно е на картите от атласа да се спазва възможно единно ниво на генерализация и еднаква подробност на изображенията на явленията;

- задължително е взаимното съгласуване на картите с различна тематика, отстраняването на случайни разминавания в изображенията на контурите. При създаването на атласите, съгласуването на картите се явява основна грижа на картографите;

- всички данни, показани в атласа, трябва да бъдат отнесени към една дата, към един времеви интервал (изключение са историческите карти);

- картите трябва да имат общи принципи на оформяне, единен стил на дизайн. (Пенев, П. 2013).

Карти

Основни критерии за качеството на картите се дават в учебника по картография на проф. П. Пенев (Пенев, П., 2013):

- целесъобразност на избраните мащаби и проекции;

- достоверност на картата, нейната научна обоснованост и логичност на построяване на легендата;

- пълнота и съвременност на съдържанието;

- геометрична точност на положението на обектите (планово и по височина);

- качество на оформяне на картата;

- качество на печат и др.

Найденов (Найденов, Н., 2003) дефинира няколко правила за карти и атласи, проектирани за обучение в училищата, които могат да бъдат допълнени и леко изменени:

- хидрографските обекти да се оцветяват и надписват със син цвят. Това е прието и като асоциативно изображение в международната картография. Изключение правят само някои стари едромащабни топографски карти, върху които хидрографията е в зелено, но те са специализирани и учебни само за висшия курс на обучение;

- цветът, големината и формата на условните знаци трябва да са подходящо избрани за съответната възраст. Тук имат значение особеностите на зрителния апарат на децата. Далекогледството е нормално за обучаващи се в началния курс, след това се нормализира и преминава в далекогледство при възрастните. Затова знаците и надписите в картите за малки деца трябва да са по-големи, а цветовете - по-ярки;

- условните знаци в картата и в легендата трябва да са еднакви (цвят, големина и форма). Не е допустимо различие напр. в големината на немащабен знак, в дебелина на линия, в цвят;

- наименованията трябва да се изписват в кратка форма, а там, където е възможно, да се пропускат. (Примери: Дунав вместо река Дунав, Гърция вместо Р. Гърция);

- учебните карти трябва да имат подходящо подбрани мащаб и проекция, така че да се получат минимални деформации на изобразяваната територия. Мащабът по централния меридиан би трябвало да е единица. Мащабите на картите от атласа, изобразяващи една територия би трябвало да са кратни с прости отношения. При възможност, проекцията на картите от един атлас да е една за всички карти от дадена територия. За учебните – минимални деформации на изобразяваната територия, т.е. използване на еквивалентни проекции;

- „Всеки надпис да бъде ясно привързан към обозначавания обект. От това зависи читаемостта на картата, точността на предаване на информацията. ….. За линейни обекти (реки, пътища, маршрути и др.) надписите винаги се разполагат по протежение на линията, плавно повтаряйки нейните гънки. Ако линейният обект е с голяма дължина, названието се поставя няколко пъти, така че да може да бъде прочетено без затруднение. За площни обекти надписът като правило се разполага по дългата ос на контура така, че да се разположи по цялата площ. Ако обектът има нагънати очертания, то съответно се изгъва и надписът. Само някои малки площни обекти, например малки езера, в пределите на които надписът не се побира, се надписват отстрани в близост. Рисунъкът, цветът на надписа и големината трябва да подчертават значимостта или големината на обекта. Например с едри прави шрифтове се надписват столиците на държавите, с по-малки – областни центрове, с курсив – районни и общински центрове. При това се следват определени традиции и правила: надписите на водни обекти се дават със син цвят, на релефни форми – с кафяв, на населени места – с черен.“ (Пенев, П., 2013).

Това са част от направленията, които учителите и потребителите на карти трябва да съблюдават, а създателите на карти трябва да спазват за да възпитават вкус у подрастващите към дисциплината картография, както и да предават точно, ясно и безпогрешно представената географска или историческа материя.

Процесът на издаване на учебници и помагала, който се контролира от Министерството на образованието и науката може да бъде засилен и при необходимост да се изисква от издателите на учебна литература издаване на сертификат за качество на картографски продукт.

Сертификат за качество на картографски продукт

Една от целите на картографията е да се създават „по-добри“ карти. Тази цел се достига не само чрез адаптиране, разработване и наблюдение на картографски техники, методи и теории, а чрез разбиране какво означава „по-добра“ карта (Gartner, 1998). Българска картографска асоциация работи активно за спазване установените картографски принципи при изработването на разнородни картографски продукти, в т.ч. учебни карти и атласи, релефни и стенни карти. От 2017 г. БКА издава сертификат за качество на картографски продукти. Сертифицирането се извършва на базата на експертна оценка на тричленна комисия. За да получат сертификат, картографските продукти трябва да отговарят на 12 условия за точност, достоверност и високо качество на проектиране и изпълнение. Оценява се дали е зададена подходяща картна проекция и дали е правилно избран и отбелязан мащабът на картата. Важно е да бъде спазено съответствие на легендата с изобразените обекти и явления върху картата. Разполагането на надписите, цветовото оформяне и цялостния дизайн на картата трябва да отговарят на научните принципи на картографско проектиране и да бъдат съобразени с изискванията и потребностите на потребителите (Българска картографска асоциация, 2017). Със сертифицирането на картите, които се включват в учебници и атласи, биха се избегнали потенциални грешки и неточности в картографските материали, използвани в българското образование.

Използвана литература

Българска картографска асоциация, Сертификат за качество на картографски продукт издаван от Българска картографска асоциация, юни 2017, online наличен на 20.12.2017, https://cartography-gis.com/sertifikat-za-kachestvo

Дерменджиева С., Стоянов, П., Събева П., Николова Н., Пейкова Ц. (2016) География и икономика пети клас, Просвета, ISBN 978-954-01-XXXX-X, online, наличен на 10. 11. 2017, http://www.prosveta.bg/index.php?mact=ProsvetaPdfViewer,cntnt01,view_pdf,0&cntnt01pdf_id=35&cntnt01showtemplate=false&cntnt01returnid=227#zoom=page-fit

Леков Т., Ботева-Боянова Д., Николов А., Босева М, (2016) История и цивилизации за 5. клас, Просвета – София, ISBN 978-854-01-3166-5

Найденов, Н. (2003) Работата с карти и атласи в началното образование, Обучението по  география 6/2003, 52-56

Пенев, П. (2013) Картография, учебник София

Пенин Р., Стоянова В., Трайков Т., Иванов Д. (2016) География и икономика пети клас, БУЛВЕСТ 2000, ISBN 978-954-18-1010-1

Цанкова, Л., Димов Н., Лазарова Е., Коцев Г., Бърдарова Г., Гетова Н. (2016) География и икономика за пети Клас, Просвета плюс, ISBN 978-619-222-XXX, online наличен на 10. 11. 2017 http://www.prosveta.bg/index.php?mact=ProsvetaPdfViewer,cntnt01,view_pdf,0&cntnt01pdf_id=26&cntnt01showtemplate=false&cntnt01returnid=227#zoom=page-fit

Europa (2017) Office des publications de l’Union européenne (Служба за публикации на Европейския съюз) Междуинституционално ръководство за изготвяне на публикациите, ISSN, 1821-5380, online наличен на 10. 11. 2017, http://publications.europa.eu/code/bg/bg-370100.htm

Gartner, G. (1998) About the Quality of Maps, Cartographic Perspectives, Journal of North America Cartographic Information Society, Number 30, Spring 1998, pp.38-46

Прочетена 1030 пъти Последно променена в Четвъртък, 15 Март 2018 15:39

Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме ползвали, когато сме ги създавали.

Алберт Айнщайн

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia at abv.bg
office at geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.