Печат на тази страница
Геодезия

Инженерът Даниел Щьодлер: Нужен е единен стандарт за кадастралните данни

Петък, 31 Август 2018

Разговор за Швейцария - там, където годишната заплата на геодезиста е 60 000 - 120 000 EUR

В началото на демокрацията мечтата на българите беше страната им да бъде Швейцария на Балканите. Причините за това сравнение се корениха в подобния брой население – тогава България наброяваше 8 милиона жители, както и Швейцария, а желанието бе обосновано от богатството и подредеността на тази централно европейска конфедерация, която традиционно пази неутралитет и не е участвала във война от 1815 г. В нея освен развита банкова система, се намират и центровете на международните хуманитарни, икономически и спортни организации, включително Червения кръст, Световната търговска организация и ФИФА.  Без официална столица, съставена от три основни етнолингвистични групи – немска, френска и италианска – Швейцария няма единна национална идентичност, а защитава интересите на народи, споделящи обща история и ценности като неутралитет, пряка демокрация и уважение към природата.

Почти 30 години след началото на прехода у нас, без да се повтаря мантрата за Швейцария на Балканите, българите все още мечтаят за по-добър живот. Швейцарците изглежда го живеят, а геодезистите им в подредената конфедерация отбелязват 180 години от съзването на тяхната кадастрална служба. През 1809 г. първите топографски проучвания на Швейцария се правят от военните на конфедеративно ниво. Те обхващат североизточната част на страната и са ръководени от Ханс Конрад Финслер. Измерванията в алпийския район започват през 1825 г. с триангулациите на Антоан-Жозеф Бухвалдер и е завършена през 1837 г. от Йоханес Ешман. Навръх Нова година през 1838 г. в Каруж, Женева, е основано Топографското бюро (Eidgenössisches Topographisches Bureau) от Гийом Анри Дюфур. От 2002 г. то се нарича swisstopo и се изписва с малка буква, за да е в крак с времето и новите технологии. През 1838 г. Топографското бюро публикува първата си карта Carte topographique du Canton de Genève (дигитализирана тук http://www.ge200.ch/carto/carte-dufour-1842). Така се появяват т.нар. Dufourkarten с мащаб 1: 100 000. В чест на Дюфур е наречен и най-високият връх на Швейцария (4 634 м).

Гост на Геомедия е Даниел Щьодлер – преподавател по кадастрални системи и геодезист от swisstopo.

Тази година кадастралната служба на Швейцария отбелязвя 180 г. от основаването си. Бихте ли разказали за това?

Всъщност преди 5 години отбелязахме с доста събития 175-ата годишнина от началото на нашата служба с дни на отворените врати – всеки можеше да дойде и да разгледа. Действително възрастта на организацията ни си личи в количествата старинни инструменти, карти и въздушни фотографии, които имаме. Но всъщност swisstopo е доста модерна институция с много иновативен подход в дигиталната ера.

Участвахте в конференцията, организирана от АГКК в България. Какво е впечатлението ви за София и за нашата страна?

За съжаление, този път нямах много време да прекарам в София, но все още имам добри спомени от първото ми посещение по време на работната седмица на ФИГ през май 2015 г. За мен София е много живописен град с паркове, зелени пространства и планини в близост, нещо, което швейцарците ценят.

А какво е впечатлението ви от българските геодезисти? Познавахте ли ги преди да дойдете в България? Покриха ли очакванията ви?

Благодарение на дейността ми в рамките на ФИГ, познавам няколко български колеги, но не съм наясно с професионалната ситуация във вашата страна. Съдейки по презентациите на конференцията на АГКК, нивото на образование и изследователските дейности е високо. От няколко изказвания по време на конференцията обаче имам впечатлението, че сред геодезистите все още се тачат хартиените карти, нещо, което през последните години се промени и ние всички като професионалисти трябва да мислим и да прегърнем цифровите технологии. От друга страна, имаше и много добри презентации от България, които посочваха пътя напред. Имам предвид по-конкретно моделирането на данни и ролята му в създаването на инфраструктура за геодезия.

Получихте представа за сходствата и разликите между българския и швейцарския кадастър. Бихте ли споделили впечатленията си?

Впечатлението ми е, че при публично-частното партньорство между държавата и кадастралните фирмите в частния сектор имаме силна прилика. В Швейцария тази организация и партньорство с частния сектор е създадена през 70-те години и се оказа, че работи добре през всичките тези години. През 1993 г. въведохме системата за търгове на свободния пазар, която изисква крайният продукт да бъде ясно определен - изборът на метод или комбинацията от методи, а чак след това да се предложи за изработка от частния сектор.

Guillaume Henri Dufour Irminger

Гийом Анри Дюфур

Във вашата презентация в София казвате, че няколко основни направления се влияят на федерално ниво в Швейцария от геоданните – правосъдието и полицията; гражданската защита ; финансите; образование и научни изследвания; околната среда, транспорта и енергетиката. Отделно от това имате 26 кантона, които се занимават с тях. Няма ли твърде много теми, от които зависи кадастъра и как цялата тази информация се централизира?

Федералната структура с 26 кантона е политически и административен факт, който се отнася и за системата за управление на земята. Кадастърът не може да влияе на това.

Но целта на моята презентация беше да покажа, че нямаме нужда - нито в Швейцария, нито в никъде другаде - да централизираме управлението или данните на кадастралната система. Трябва да "централизираме" модела, стандарта на кадастралните данни – това да. Но кадастралните данни могат да бъдат събирани, актуализирани и поддържани на общинско и кантонално ниво с еднакъв успех.

Поради това е от решаващо значение кадастралната система да бъде създадена по такъв начин, че данните и информацията да могат да бъдат споделяни и обменяни без каквито и да било институционални или технически бариери, както в рамките на кадастралната система, така и извън нея. В Швейцария това е постигнато със стандартизираното моделиране на данни и концепцията за обмен на данни, базирана на INTERLIS. Тази концепция е определена преди повече от 25 години и сега се оказва ключов и основен елемент на нововъзникващите геодезически инфраструктури, където моделирането на данни и обменът на данни са имплицитна предпоставка.

Законът, който все още важи във вашата страна днес, е Швейцарският граждански кодекс от 1912 г., какви са основните принципи в него?

Швейцарският граждански кодекс по принцип регулира взаимоотношенията между отделните лица и като такъв също така определя и частната собственост  имотен регистър, а кадастърът е част от него, като описва границите на имотите.

Накратко, как са гарантирани правата на собствениците?

Обобщавайки статиите относно поземлената собственост в Гражданския кодекс, в Швейцария има три основни принципа за определяне и обработка на собствеността: i) няма собственост на земята без регистрация (член 656); ii) няма регистрация без геодезическо заснемане (чл.950); и iii) няма заснемане без ясни граници (член 669). Тези три основни принципа помагат да се регистрират всички права на собственост върху земя и да се запази стабилността и надеждността на имотния регистър и кадастъра. Това позволява на държавата да гарантира съдържанието на кадастъра и имотния регистър от всяко неправомерно действие.

Какво съдържа Законът за геоинформацията от 2008 г.?

Сравнително новият закон за геоинформацията не създава много нови правила, но привежда всички съществуващи законодателни актове, свързани с геоинформацията, под една шапка. Тя включва правилата за национално геодезия, кадастрално проучване, ограничения и отговорности от публичното право и национална геология. Този общ чадър помогна много, за да се съберат всички заинтересовани страни, за да се установи националната геодезическа инфраструктура.

Целта на новия закон беше да се създаде обща основа за геоинформацията, така че всички заинтересовани страни да могат да си сътрудничат институционализирано едни с други и да се развие потенциалът на геоинформацията в името на обществото. Този нов и общ Закон за геоинформацията беше много важна стъпка към общество, използващо геопространствената информация, изключително развиваща се през последните десет години. Сега Швейцария се радва на солидна основа на геоинформацията.

Можете ли да споделите някои статистически данни - колко геодезисти има във вашата страна? Кои са образователните институции? И един важен въпрос: каква е средната заплата на геодезист в Швейцария? Дали държавата някак си помага на инспекторите? Какъв е държавният бюджет за кадастъра?

В края на 2016 г. имаше активно 2960 души - на пълно и непълно работно време – заети в поддръжката и актуализирането на кадастралните карти. 7% от тях са активни във федералните и кантоналните администрации, 6% в бюрата за градско проучване, а 87% са в частния сектор. 12% от специалистите са лицензирани кадастрални геодезисти, 14% инженери (без лиценз), 40% геоматици, 18% са чираци и 16% са административен персонал.

За да включа цифрите в контекста, Швейцария има население от 8,4 милиона, 4,1 милиона парцела и 3,1 милиона сгради. През 2016 г. имаше 14 644 промени на гранци и 40267 промени на строежи.

В Швейцария има четири институции, които обучават геодезисти: : ETH в Цюрих, : ETH in Zurich, EPF в Лозана, FHNW в Мютенц и HEIG-VD в Ивердон. Средната заплата, която професионалистите могат да очакват, зависи до голяма степен от позицията, квалификацията и опита. Размерът на заплатата годишно вероятно е някъде между 70 000 и 140 000 CHF (60 000 - 120 000 EUR), като трябва да се отбележи, че няма голяма разлика в заплащането между публичния и частния сектор.

За нови проучвания, модернизация и обновяване на кадастъра, годишният държавен бюджет е приблизително 15 млн. швейцарски франка на федерално ниво, и приблизително 25 милиона швейцарски франка на кантонално ниво (общо около 34 милиона евро – бел. ред.). За актуализирането на кадастралните данни прилагаме принципа който предизвиква промените в данните – той да плаща разходите. През последните няколко години целият доход за актуализиране на дейностите е от порядъка на 100 млн. швейцарски франка годишно (около 86 млн. евро – бел. ред.).

Има ли интерес към професията в Швейцария? Какви са предизвикателствата, пред които е изправена днес геодезията? Смятате ли, че има изтичане на професията? Как се справяте с това във вашата страна?

Има интерес към нашата професия със сигурност, но се борим да привлечем достатъчно нови студенти в университетите. Инженерните програми като цяло имат един и същ проблем. Това е признато и професията трудно се промотира по-добре. Това изглежда е сходен проблем в много развити страни, инженерството не изглежда да привлича по-младото поколение. Имаме и впечатлението, че нововъведеният термин "геоматика" не е добре разбран извън нашата професия и поради това интересът остава нисък.

Как изглежда истинският геодезист? Какви качества трябва да притежава той?

Мисля, че днес геодезистът трябва да е в състояние да се изправи пред предизвикателствата на дигиталната епоха, като същевременно изпълнява традиционната роля на земемер и пазител на ресурсите на земята. В дигиталната ера нещата се променят бързо не само в технологиите, но и в обществото. Следователно занимаващите се с кадастър трябва да бъдат отворени за всичко ново, в противен случай ще се окажат неподготвени. Става дума за деликатно равновесие между напредъка и наследството. Може би най-важното ни достойнство е, че предоставяме пространствено измерение на правните факти.

Не е необходимо академично образование, за да се натиска бутон на GPS приемник - всеки може да направи това. Но геодезистът разбира концепциите отзад и по този начин може да осигури консултантски услуги, когато нещо се обърка. Геодезистът на бъдещето вероятно ще бъде много по-скоро мениджър на промените с опит в областта на геопространствените проблеми. Той или тя ще трябва да разберат проблемите на партньорите и клиентите и да им предостави решения.

Какво желаете на себе си и на геодезистите?

Бих искал ние, като професионалисти, да сме достатъчно активни, за да поддържаме високо ниво в постоянно променящия се свят. Има все повече и повече цифрови предизвикателства, пред които сме изправени и трябва да се адаптираме, но тези предизвикателства са също така и възможности. Затова искам за всички късмет и мъдрост да разберем тези възможности и да продължим да предоставяме добри услуги на обществото.

Monte Rosa summit

Дюфур, със своите 4 634 m e най-високият връх в Швейцария и в масива Монте Роза

Прочетена 170 пъти