Кой е проф. Иван Батаклиев - една неразказана история

Понеделник, 09 Септември 2019

Доц. д-р инж. Венета Коцева

               

През 2014 г. Националният институт по  по геофизика, геодезия и география (НИГГГ) при БАН, Община Пазарджик и Българското географско дружество издадоха книгата „Избрани трудове”, написани от бележития български географ проф. д-р Иван Батаклиев (1891–1973 г.) [6]. Съставител на изданието е географът от НИГГГ - доц. д-р Георги Железов. Известно е, че проф. Батаклиев е един от най-активните и ерудирани български географи, който има огромни приноси в научния и обществено-политическия живот на България през миналия век. Достиженията му са главно в икономическата, физическата и политическата география, а също и в областите: история, регионалистика, земеделие, хидроинженерство, хидромелиораци, ландшафтна екология и климатология.

Специализира в Австрия, Англия, Германия, Франция и Холандия, автор е на над 110 научни труда, от които 22 са преведени на френски и немски. Проф. Иван Батаклиев се считаше дълги години за основоположник и „баща“ на българската геополитическа наука [5,6]. Едва в последно време той трябваше да бъде признат и за основоположник  на ландшафтознанието в България с пионерния си труд [1]. 

  1. 1. Кой е Иван Батаклиев?

   

По данни от Уикипедията [7] и [6], той е роден на 24.01.1891 г. в гр. Пазарджик в семейство, произхождащо от историческия град Батак, откъдето произхожда и фамилното му име. Баща му е кръгъл сирак, останал по чудо жив след клането през 1876 г. и затова е отгледан в приемно семейство в едно пазарджишко село. След Освобождението през 1878 г. бащата е ратай и слуга в Пазарджик, самообразова се, става чиновник и дребен търговец, но умира на средна възраст. Иван Батаклиев е едно от 9-те му деца, учи до пети гимназиален клас в Пазарджик, а след това завършва Пловдивската мъжка гимназия. През 1909 г. става студент в Софийския университет (СУ), където следва едновременно две специалности: „География” и „История”. Отбива редовната си военна служба в Трети артилерийски полк в Пловдив преди Балканската война. През пролетта на 1913 г. заминава за фронта в Македония и участва в Междусъюзническата война. След демобилизацията полага университетските си изпити, а през 1914 г. довършва военната си служба в Школата за запасни офицери в Княжево с чин поручик. През учебната 1914-15 г. Иван Батаклиев е назначен за гимназиален учител в Хасково. В началото на Първата световна война, през есента на 1915 г., е мобилизиран като командир на батарея и е на фронта до есента на 1918 г. След демобилизацията през 1918 г. става учител в Пазарджик.

   Още като учител Батаклиев пише първата си научна статия „Оризовата култура в Татар-Пазарджишкото поле“, отпечатана през 1921 г. в сп. „Естествознание и география”. През 1923 г., в резултат на продължителни и задълбочени проучвания, написва първата си монография „Град Татар-Пазарджик. Историко-географски преглед“, която е с огромен обем от 444 стр., рецензирана е от двамата големи наши географи - проф. Анастас Иширков и проф. Васил Златарски и е издадена от Община Пазарджик. През 1924 г. Иван Батаклиев е назначен за асистент по ”География” в катедра „Обща география и културно-политическа география” на СУ. Той е четвъртият назначен преподавател в специалност „География” след проф. Анастас Иширков, проф. Жеко Радев и доц. д-р Крум Дрончилов. За повишаване на научната си подготовка през учебната 1927-28 г. 36-годишният Иван Батаклиев специализира в университетите в Йена и Берлин, където става последовател на идеите на проф. Албрехт Пенк в областта на стопанската география и ландшафтознанието. С хабилитационен труд на тема „Чепино. Специално-географски проучвания“ Иван Батаклиев печели конкурс и в средата на 1930 г. е хабилитиран за доцент в катедра „Обща география и културно-политическа география”.

         През 1933 г., след пенсионирането на проф. Иширков, Иван Батаклиев поема ръководството на катедрата. Замества го и като преподавател по „География” в Свободния университет за политически и стопански науки (сега УНСС). През 1933 г. специализира и започва докторантура във Виена. Иван Батаклиев е един от инициаторите за създаване на Българското географско дружество и негов втори председател след проф. Иширков от 1934 до 1945 г. В този 11-годишен период, при активното му  участие, излизат 10 тома на „Известия на Българското географско дружество“. Проф. Батаклиев участва с научен доклад през 1934 г. на Международния географски конгрес във Варшава. В началото на 1935 г. е назначен за професор.

                През 1938 г. проф. Иван Батаклиев става директор на Географския институт в СУ, основан от проф. Иширков. Тук следва да се уточни, че в изворите често се среща наименованието „Географски институт”, а всъщност става дума за създадения от самия проф. Иширков дарителски  фонд  „Проф. Анастас Иширков за награда на студентски научни трудове по българска география“. Уточнението се налага, тъй като у нас по същото време съществува Държавен географски институт (ДГИ) към Министерството на войната [4].

През 1938 г. проф. Батаклиев е на 6-месечна специализация на собствени разноски в Тулуза и Париж, в Лондон и Глазгоу и в Амстердам, където участва на Международния географски конгрес с научен доклад. През учебната 1944-45 г. е бил декан на Историко-филологическия факултет на СУ. Още през 40-те години на ХХ-ти век проф. Батаклиев изтъква предимствата на геополитическото разположение на България. Признание за всестранната му научна дейност в областта на географската наука е избирането му за член-кореспондент на географските дружества в Берлин, Прага, Белград, Вюрцбург, Грайфсвалд и на Българския археологически институт, както и за действителен член на Тракийския научен институт и на Съюза на научните работници в България (СНРБ), сега Съюз на учените в България (СУБ). На 10.10.1947 г. проф. Иван Батаклиев неочаквано е уволнен от СУ, без право на пенсия и на купони за храна. Мотивировката е политическа – за „великобългарска противонародна дейност“ и за социал-демократическата му партийна принадлежност през студентските години.

56-годишният проф. Иван Батаклиев намира физически и морални сили да продължи своите научни занимания на собствени разноски. Публикува редица научни статии в наши и чуждестранни издания и завършва своя капитален труд „Пазарджик и Пазарджишко. Историко-географски преглед“ с внушителния обем от 814 стр. Върху тази монография той е работил над 40 години, от 1925 до 1966 г. Книгата е издадена през 1969 г. и според специалистите тя е: „уникално обстойно изследване, каквото не притежава нито един друг български град до момента” [2]. За цялостната му народополезна дейност през 1970 г. е удостоен с орден „Св. Св. Кирил и Методи“, I степен. Проф. д-р Иван Батаклиев умира на 15.12.1973 г. Няколко месеца преди това е обявен за почетен гражданин на град Пазарджик, а след кончината му една улица и едно училище в Пазарджик носят неговото име.

По повод 100-годишнината от основаването на специалност „География”, отбелязана през 1998 г., аудитория № 256 в СУ носи името на този бележит учен в чест на огромните му научни приноси в развитието на политическата география, антропогеографията, геополитиката, икономическата, физическата и аграрната география в България. Кратко и точно е написаното от съставителя на [5] - доц. д-р Георги Железов от НИГГГ при БАН, което представлява уникално юбилейно и луксозно научно издание с избраните трудове на проф. Иван Батаклиев: „Голямата по обем и различна по тематика научна дейност на проф. Батаклиев, в допълнение със заемането на много административни длъжности и активната му обществена и гражданска позиция, го нареждат в плеядата на първостроителите на модерната география и наука в България.”

  1. 2. IV-ят конгрес на славянските географи и етнографи и Първата картографска и географска изложба в България

През 1936 г. проф. Иван Батаклиев е един от инициаторите, организаторите и главен секретар на IV-я конгрес на славянските географи и етнографи в София. Събитието е широко отразено в средствата за масова информация като най-голямото научно и културно събитие с международно участие от този род, провеждано дотогава в следосвобожденска България. В чест на конгреса е издадена серия пощенски марки. Конгресът е проведен под върховното покровителство на държавния глава, Н.В. Цар Борис III. За организирането и провеждането на конгреса проф. Иван Батаклиев е награден с орден „Св. Александър“.

    Голяма заслуга за провеждането на IV-я конгрес на славянските географи и етнографи и на Първата картографска и географска изложба в България има военният Държавен географски институт (ДГИ) [4,5,8]. Изложбата е организирана от Началника на Картографския отдел на ДГИ подполк. д-р Димитър Стоянов (1897-1938 г.), който по-късно, в средата на 1938 г., става началник на ДГИ [3,4,5]. Д-р Д. Стоянов е високообразован офицер, завършил с отличие Геодезическата школа при ДГИ, специализирал в Италия, завършил с отличие там Военния географски институт, а също „Математика” и защитил докторантура в Държавния университет във Флоренция. Първата картографска и географска изложба допринася много за издигане авторитета на тогавашния ДГИ и на страната ни пред чуждестранните участници в конгреса “като един стоящ на истински завидна висота културен институт – център на всички основни земни измервания у нас и разсадник на топографската и картографската просвета, тъй много необходима за всеки съвременен културен човек” [3,4,5,8].

      Конгресът и изложбата са открити тържествено на 16.08.1936 г. Конгресът се провежда в голямата зала на СУ, а изложбата – в салоните на Художествената академия. Изложбата е организирана в изпълнение на Заповед № 16 от 24.02.1936 г. на Главния директор на ДГИ полковник Антон Ганев. След закриването на конгреса и изложбата полк. Ганев издава благодарствена Заповед № 75 от 29.08.1936 г., в която отбелязва:

    “Географският институт успя да покаже достойно своите постижения, а с близкото и ценно сътрудничество с Географския факултет при Университета изложбата изобщо мина с отбелязания вече по-горе истински голям успех. И аз съм горд, че нашият Географски институт действително издигна своя авторитет, а наред с това повдигна и реномето на нашата държава пред чужденците. Горд съм като негов член и директор и съм особено радостен, че както най-близките ми помощници, така и всички други подчинени, още от самото начало на подготовката за изложбата, та и до последния ден на нейната уредба, проявиха една неуморна, съзнателна и дисциплинирана дейност, благодарение на която дейност единствено можа да се осъществи постигнатото. Ето защо, смятам за свой дълг да изкажа голямата си благодарност преди всичко на Председателя на комисията по уредбата на изложбата – началникът на Картографския отдел, майор Димитър Василев Стоянов, на членовете на тая комисия, както и на началниците на Геодезкия и Топографския отдели – майорите Васил Георгиев Данаджиев и Гроздан Атанасов Грозданов и на всички останали офицери, инженери, военни специалисти, чиновници и войници, които, в зависимост от заетостта им в другите непосредствени служебни задължения, вземаха по-голямо или по-малко участие в подготовката и уредбата на изложбата.”

   През 1938 г. в печатница “Култура” е издаден специален сборник с докладите, научните сказки, съобщенията и рефератите, изнесени на конгреса. Важно е да се отбележи, че всеки труд е издаден на съответния славянски език. А конгресът е наистина уникален, тъй като участват 323 учени, от тях 84 поляци заедно с украинците, 53 чехи заедно с украинци и словаци, 51 югославяни, 125 българи и 10 от разни народности – французи, германци, финландци и румънци. Изнесени са 130 реферати и доклади, от които 94 са географски и 36 – етнографски. Умалена карта на България е била и оригинален входен билет за изложбата. В изложбата са били застъпени следните отдели:

  1. 1. Стари карти;
  2. 2. Карти на Географския институт;
  3. 3. Частни български издания. Световна карта в мащаб 1:1 000 000. Релефни карти;
  4. 4. Създаване на модерна топографска карта. Последователност на работата:

    а/ Геодезически работи: триангулация; нивелация; астрономически работи; магнитни работи;

   б/ Топографски работи. Създаване на карти – чисто топографска (мензулна) снимка; фототопографско снимане; аерофототопографско снимане; сравнителни таблици;

    в/ Картографски работи.

  1. 3. Проф. Батаклиев – действителният основоположник на ландшафтознанието у нас

    Малко известен факт е, че проф. Иван Батаклиев е действителният основоположник на „ландшафтознанието” като самостоятелен дял на географията у нас, а по-късно и като самостоятелна научна дисциплина, изучавана от студентите в няколко университета у нас – СУ „Св. Кл. Охридски”, Лесотехническия университет, Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”, Шуменския университет „Константин Преславски” и др. Именно проф. д-р Иван Батаклиев е първият български автор, който е въвел още преди 85 години, през далечната 1934 г., новите научни понятия и термините „ландшафт” и „ландшафтознание” в разработката си „Ландшафтно поделение на България”, публикувана в „Годишник на Софийския университет”, Историческо-филологически факултет – книга ХХХ.13 [1]. Новото към оня момент схващане за географията е било:

   „Земната повърхнина се разглежда по засебни (бел. авт. – обособени), цялостни географски области: материци, страни, ландшафти и местности Най-характерната географска област е ландшафтът. В него има най-голяма общност и хармония между географските явления (физикогеографски, биогеографски и културногеографски). Ландшафтът е част от земната повърхнина с еднакви белези (черти). Планина и равнина не могат да образуват един ландшафт... Ландшафтът е сравнително малка географска област. Както показва самата дума „ландшафт”, която в общ смисъл на думата значи „страногледка” или „земегледка”, касае се за видимата област или пространство, което гледаме и чувствуваме около нас... Поделенията на ландшафта се казват „малки ландшафти” или „местности”. Немската дума “Landschaft” отговаря на френската “Paysage”, която има по-голяма гражданственост у нас и е по-лесно разбираема.. Географският ландшафт е в тесен смисъл: с граници, еднородни географски елементи и тесни взаимни вътрешни връзки между тях... Ето защо засега (бел. авт. – 1934 г.) ще си служим с чуждата дума „ландшафт”, която си е пробила път в научната литература (бел. авт. – в чужбина). До 1934 г. България няма разделяне на ландшафтите й като в българската, така и в чуждестраната научна литература. Известни са няколко първи опити за ландшафтни деления на Балканския полуостров: през 1893 г. от немския географ Теобалд Фишер, през 1929 г. на проф. Отто Маул и през 1932 г. на Херберт Вилхелми, Алберт Бурчард и др.”

    Проф. Иван Батаклиев е първият български автор, направил  оригинално аргументирано ландшафтно деление на България, представено върху първата ландшафтна карта на България през далечната 1934 г. На нея са описани подробно и са картографирани 5 вида ландшафти с техните части у нас:

  1. I. Македонородопски ландшафт;
  2. II. Среднобългарски ландшафт:
  3. 1. Западна част;
  4. 2. Източна част.

III.           Балкански (Старопланински) ландшафт:

  1. 1. Западен Балкан;
  2. 2. Среден Балкан;
  3. 3. Източен Балкан.
  4. IV. Дунавски плочесторавнинен ландшафт:
  5. 1. Западна част;
  6. 2. Източна част;
  7. 3. Добруджа.
  8. V. Черноморски брегови ландшафт.

В статията [1] всички видове ландшафти в България са описани подробно с техните особености и граници и с разширено резюме на немски език. Обобщено е, че: „Българските ландшафти се простират главно в западно-източна посока, когато тези в западната част на Балканския полуостров се простират с посока от северозапад към югоизток. Само тук-там някои планини в Средната част на Македоноодринския масив като Пирин, Малешевските планини и други имат посока противна на тази на ландшафта. Интересно и важно е, че ландшафтното поделение на България  почива не само на геотектонични и морфологични основи, но също и на климатични, растителногеографски и антропогеографски. Лошото е, че не всички ландшафти попадат изцяло в политическите граници на България...”

В наукознанието, а и в историята на картографията и ландшафтознанието, у нас досега се приемаше, че първата ландшафтна карта на България е картата в мащаб 1:400000, е създадена през 1974 г. от видния български географ д-р Петър Василев Петров, дългогодишен преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски”, където е бил последователно асистент, доцент и от 1992 г. до пенсионирането му - професор.

Доказано е по категоричен и безспорен начин, че публикацията от 1934 г. за ландшафтното разделяне на България и ландшафтната карта на България, създадени от проф. д-р Иван Батаклиев, следва да се считат като пионерно дело за България. Той е българският учен-основоположник на ландшафтознанието в България. Ландшафтната карта на проф. Батаклиев се е появила цели 40 години преди ландшафтната карта на проф. д-р Петър Петров. Този факт обаче не намалява приносите на проф. Петров за развитието на географията и ландшафтознанието у нас. Той е бил дългогодишен председател на Българското географско дружество, а в края на 2014 г. е избран за негов почетен председател. Именно той е авторът на първия учебник по „Ландшафтознание” за студентите от СУ, издаден през 1990 г. Този негов учебник обаче не е първият учебник по „Ландшафтознание” в България, тъй като през 1982 г. проф. Милан Георгиев е издал учебник по „Ландшафтознание” за студентите от тогавашния Висш лесотехнически институт, сега Лесотехнически университет (ЛТУ). Като хоноруван преподавател проф. Петров е изнасял лекции в Смолянския филиал на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и в СУ „Св. Кл. Охридски“ по дисциплините: „Природна география на България“, „Природоползване в туризма“, „Геоекология“, „Защитени природни обекти в България“, както и по „Основи на кадастъра“ пред студенти от няколко специалности, а от 2009 г. е чел лекции по „Ландшафтознание и екология на населените места“ в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски” - пред студенти от специалност „Екология и опазване на околната среда“.

У нас и в чужбина има някои опити науката „ландшафтознание” да се замени с   „ландшафтология”, но те се оказват несполучливи. Наложило се е схващането, че ландшафтознанието е наука, която изучава географската обвивка (геосферата) на Земята, включваща скалите, водите, въздуха, растенията, животните и почвите. Като наука ландшафтознанието изследва взаимовръзките и взаимодействията между отделните компоненти на геосферата, както и влиянието и въздействието на човека върху тези компоненти.

Нека осветлим накратко приносите за развитието на ландшафтознанието  у нас и на проф. д-р Милан Георгиев (1921-2008 г.). Той е виден български географ, от 1964 г. доцент и от 1970 г. професор в катедра „Ландшафтознание и опазване на природата среда” в Геолого-географския факултет (ГГФ) на СУ „Св. Кл. Охридски“. По негова инициатива, при преустройството на факултета, катедрата „Физическа география на България и континентите” се преименува на катедра „Ландшафтознание” през 1972 г., а от 1975 г. е преименувана на „Ландшафтознание и опазване на природната среда”. В периода, когато Милан Георгиев е ръководител на катедрата, се изгражда учебно-научният стационар по ландшафтознание в гр. Земен, Пернишко. Главна заслуга за изграждането на този стационар е на проф. д-р Ангел Велчев, родом от Земен. От 1972 г. той става научен сътрудник в ГГФ на СУ и отговаря за стационарните изследвания. За около 2 години организира изграждането на експерименталната база и полигон-трансектата и разработва програма за дългосрочни ландшафтни изследвания. И досега тази база служи за провеждане на учебни практики на студенти по география, геология и биология от българските университети. Ландшафтното направление, и преди всичко комплексните ландшафтни изследвания, заемат много важно място в научната дейност на проф. Велчев. Той има сериозни приноси при изясняване структурата на ландшафтите, тяхното картиране и картографиране, методиката на картирането на ключови участъци, използването на системния подход в ландшафтознанието, методите на оценка на природно-териториалните комплекси за нуждите на рекреацията и др. Съвместно с колеги създава нова ландшафтна карта на България в мащаб 1:500000. Голямо внимание отделя и на оценъчните ландшафтни карти за различни видове дейности – рекреация, селско стопанство, горско стопанство, а и на ландшафтно-геохимичните карти.

 Проф. Милан Георгиев е автор на първия университетски учебник по „Физическа география на България” за студентите по „География” в СУ, който има 3 издания – през 1979, 1985 и 1990 г. Както беше отбелязано по-горе, проф. М. Георгиев е авторът и на първия български учебник по „Ландшафтознание”, издаден от „Земиздат” за студентите от ВЛТИ през 1982 г., както и на книгата „Структура и динамика на ландшафтите в България” през 1977 г.

  1. 4. Заключение

Проблемите на общото ландшафтознание през последните 2-3 десетилетия се специализират и изучават в отделни дисциплини като „Приложно ландшафтознание”, „Ландшафтно картиране и картографиране”, „Антропогенно ландшафтознание“, “Ландшафтно планиране и управление“ и др. в редица български висши училища и университети.

Литература

  1. 1. Батаклиев Ив., Ландшафтно поделение на България, Годишник на Софийския университет, Историческо-филологически факултет – книга ХХХ.13, София, Придворна печатница, 1934, отпечатък; стр. 151- 193 от [5].
  2. 2. Батаклиев Ив., Пазарджик и Пазарджишко. Историко-географски преглед, 814 стр., 1969.
  3. 3. Коцева В., Д-р Димитър Стоянов (1897 – 1938 г.) и приносите му за развитието на картографията и висшата геодезия в България, Геодезия, картография, земеустройство, бр. 1, 1994, стр. 32.
  4. 4. Коцева В., Студия за живота и творчеството на видните български учени геодезисти и геофизици, работили в Географския институт на България. 120 години Военно-географска служба, ВТС, София, 2011стр.81.
  5. 5. Коцева В., Етюди по история на геодезията и картографията в България, ЛТУ, Печат Военно-географска служба, 2013, София, стр. 324, ISBN 978-954-332-105-6.
  6. 6. Проф. д-р Иван Батаклиев, Избрани трудове, Юбилейно издание 145 години БАН; изд. НИГГГ – БАН, Община Пазарджик, Българско географско дружество, София, съставител: доц. д-р Георги Железов, ТерАрт, 2014, стр. 295, ISBN 978-954-9531-23-7.
  7. 7. Уикипедия, свободната енциклопедия, https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%91%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2.
  8. 8. Kotseva V., Studies on History of Geodesy and Cartography in Bulgaria, Sofia, University of Forestry, Military Geographic Service, 2015, pp. 304; ISBN, 978-954-332-130-8.
Прочетена 217 пъти

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.