Със съдействието на Камарата на инжeнерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми
ПЪРВИЯТ УЧЕБНИК ПО ТОПОГРАФСКА КАРТОГРАФИЯ
Брой: 1 | Година: 2013 | Рубрика: Позиция
качена: 24.01.2013 г.
прегледи: 775
Ст. н. с.  д-р  инж.  Иван  Кацарски

 

            Учебникът „Топографска картография - І част", който е издание на Университета по архитектура, строителство и геодезия от 2008 г. с тираж 300 броя и цена 14,40 лева, е предназначен за студентите от Геодезическия факултет. Автор е доц. д-р инж. Станислав Василев, ръководител на катедра „Фотограметрия и картография" към УАСГ. Рецензент е доц. д-р инж. Петър Пенев от същата катедра. Доколкото е известно на автора на тази статия, това е първата книга по топографска картография, издавана у нас. Този факт е от съществено значение за нашата професия и заслугата за него е на колегата Василев.

            Учебникът, отпечатан във формат А4, се състои от 242 стр., с 313 черно-бели фигури и 18 таблици. Структуриран е както следва:

  • Въведение (стр. 2);
  • Част І. Уводен раздел (стр.71) - теми от 1 до 9;
  • Част ІІ. Изобразяване на релефа (стр. 35) - теми от 10 до 13;
  • Част ІІІ. Изобразяване на топографските обекти (стр. 69) - теми от 14 до 20;
  • Част ІV. Знакова система и оформяне на Т. К. (стр. 37) - теми от 21 до 23;
  • Част V. Използване на топографските карти (стр. 27) - теми от 24 до 26;
  • Литература (стр. 1).

 

В следващото изложение в резюмирана форма е представено най-същественото от съдържанието на учебника, като е добавен коментар към някои от текстовете в него.

 

Част І. Уводен раздел

 

В първата част на учебника са разгледани същността и предназначението на топографските карти. Дадена е обща информация за математическата основа, съдържанието и оформянето им. Третирана е кратката история на картографията, като се започне от древния свят - Вавилон, Египет, Древна Гърция, Древен Китай, Арабските страни. Следвана от историята на европейската картография - първите топографски карти, развитие на инструментите и методите на заснемане.

Авторът  се е ограничил до инструментите, използвани в древността, без да се спира на съвременната апаратура и методи за заснемане.

Уводният раздел продължава с развитието на картографията в България: карти преди Освобождението - ІV и V век и периода от 1584 до 1877 г., както и топографията след Освобождението - първите топографски карти „триверстовка" и „петверстовка" в мащаб 1:42 000 и 1:126 000. В раздела са третирани въпросите за първите карти, издадени от българи през периода от 1643 до 1863 г., създаването на топографски учреждения и топографското заснемане на страната в мащаб 1:25 000 през 1931-1952 г.

Тези текстове от Уводния раздел са наситени със значителен брой съществени факти. Срещат се емблематични имена, като Феликс Каниц, Неофит Рилски, Христо Г. Данов, Княз Фердинанд. Засегнато е създаването на топографски учреждения, първата българска топографска карта, топографското заснемане в мащаб 1:25 000, едромащабното картографиране (1:5000, 1:10 000), създаването на Главното управление по геодезия и картография.

Тук авторът е допуснал неточност. ГУГК е създадено с ПМС 824 от 1951 г. и не „като се обединяват две съществуващи до този момент организации", както е споменато в учебника. Всъщност въз основа на съществуващите „Организация за геодезически измервания" (осн. 1948 г.) и „Земеустрой" (осн. 1950 г.) през 1952 г. е създадена Проектантската организация „Геопланпроект" с клонове в по-големите градове. Една от нейните главни дейности е изработване и обновяване на Едромащабната топографска карта (1:5000, 1:10 000). През 1988 г. Геопланпроект се разделя на две: Геопланпроект ЕАД - София с клонове в Западна и Северна България и Геодезия ЕАД - Пловдив с клонове в Южна и Източна България. Значително по-късно Геодезия ЕАД е ликвидирано.

Тук авторът третира въпроси, като същността на топографските карти - съдържание, знакова система, разграфка и номенклатура, обновяване и основния мащабен ред  -  1:2000,   1:5000,   1:10 000,   1:25 000,   1:50 000,

1:100 000, 1:200 000, 1:500 000, 1:1 000 000 и 1:2 500 000.

Създаваните в близкото минало т. нар. „кадастрални карти" в мащаб 1:500 и 1:1000 сега се считат за топографски карти, понеже се изработват кадастрални карти в същите мащаби със съдържание, съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и подзаконовите нормативни актове. Възниква въпросът в мащабния ред не трябва ли да бъдат включени и топографските карти в мащаб 1:500 и 1:1000.

Част І продължава с класификация и предназначение на топографските карти. Класификацията е разделена според мащаба: едромащабни - 1:2000, 1:5000, 1:10 000, средномащабни - 1:25 000, 1:50 000, 1:100 000, дребномащабни - 1:200 000, 1:500 000, обзорно-топографски - 1:1 000 000, 1:2 500 000; по актуалност - съвременни, стари, дежурни; по цвят - цветни и черно-бели.

Картите в мащаб 1:100 000 би трябвало да се считат за дребномащабни,  въпреки че това противоречи на възприетата класификация.

По-нататък в Уводния раздел са засегнати въпроси за предназначението, изискванията, математическата основа и точността на топографските карти. Текстът за математическата основа на топографските карти включва картографските проекции, картографската мрежа, геодезическата основа и математическата основа на българските топографски карти.

            Въпросите за математическата основа са представени много добре, както от теоретична, така и от методична гледна точка. В оптимален обем са развити въпросите за математическата и геодезическата основа, картните проекции и координатните системи. Авторът се придържа към традиционното третиране на тази материя, така както се намира в нашата специална литература и е преподавана на поколения студенти по геодезия в сегашния УАСГ.

            Според автора на тази статия Българската геодезическа система 2005 (БГС 2005) е дефинирана с Наредба № 2 от 30 юли 2010 г. на министрите на регионалното развитие и благоустройството и на отбраната, което се различава от информацията в учебника по този въпрос.

            Част І от учебника продължава с класификацията на източниците за създаване на карти, геодезическите източници и фотограметричните методи.

            Геодезическите източници за създаване на топографски карти са отживелица, а тахиметричният метод може би все още се прилага само при заснемане на малки обекти или за специални цели, както и за заснемане на населени места. Почти изключително се използват тотални станции или GPS-позициониране.

            По отношение на фотограметричните методи са допуснати неточности. Съвременното заснемане се извършва почти изключително с дигитални камери, което не е „фотографско заснемане". Фиксирането на височина на летене около 800 m e неправилно, понеже след като се говори за мащаб на снимките от 1:4000 до 1:20 000, височината на летене над терена ще е различна. При заснемане с аналогова камера, освен от зададения мащаб на снимките, височината на летене  зависи и от фокусното разстояние на обектива, а при заснемане с дигитална камера - от зададения размер на пикселите върху терена (Ground Sample Distance - GSD). Форматът 18х18 cm на аналоговите снимки отдавна не се използва.  При описание на картирането авторът на учебника вероятно е имал предвид аналоговата фотограметрия.. При дигиталната фотограметрия, която сега се прилага, процесите имат друг характер. Въпреки, че е прието да се използва термина „топографски оригинал", по-подходящо в случая е да се нарича „фотограметричен оригинал", понеже продуктът се създава чрез фотограметрия, а не чрез топографско заснемане.

Картографските източници, според автора на учебника, включват едромащабни и тематични карти, както и карти на населените места. Направен е анализ на картографските източници и е третирана генерализацията на съдържанието им. Текстови източници на информация са каталози за геодезическите точки, справочници за териториално-административното деление на страната и ведомствени справочници.

Част І продължава с проблемите на редактирането и съставянето на топографските карти.

      Темата за редактиране и съставяне на картите е усложнена и не съответства на нашата дългогодишна практика по изработването на Едромащабната топографска карта.

      Авторът на учебника третира и въпросите за обновяване на топографските карти, в които включва факторите, от които зависи стареенето на картите. По-нататък авторът се спира на обновяването на ЕТК.

      Според автора на тази статия геодезически методи за обновяване се използват там, където обектите са малко на брой и са разпръснати върху територията, за която се обновява картата. Тяхното местоположение се установява върху ортофотплан, изработен от спътникови снимки, след което се извършва геодезическото им заснемане, най-често с GPS-позициониране. Фотограметричните методи би трябвало да се прилагат там, където измененията на местността са значителни в сравнение със съществуващото съдържание на обновяваната карта.

В Част І от учебника са включени също елементите и съдържанието на топографските карти. Топографските карти, подобно на всички видове карти, съдържат три вида компоненти: поле на картата - част от картния лист със знаците на топографските обект; вътрешни компоненти - обекти, чиито размери позволяват мащабното им изобразяване; външни компоненти - езикови, математически и графични знаци, описващи полето на картата. Авторът се спира също така на изискванията към топографските обекти и елементите на съдържанието на топографските карти - опорна мрежа, хидрография, населени места, индустриални, селскостопански и обществено-културни обекти, пътища и железници, релеф, граници и огради, растителна и почвена покривка. Частта завършва с оформянето на външните обекти на топографските карти. Разисквани са оформянето на ЕТК - координатна система, номенклатура, мащаб, основно сечение на релефа на терена, година на съставяне и отпечатване на картата и др.; рамковото и извънрамковото оформяне.

Изложението е достатъчно подробно и е илюстрирано с фигури, представляващи картния лист и всички графични елементи на неговото извънрамковото оформяне.

 

Част ІІ. Изобразяване на релефа

 

Дадени са общи сведения за релефа на Земята, както и за формите и елементите на релефа, а също така за неговото изобразяване върху топографските карти. В началото авторът се спира на произхода на Земята, отбелязвайки строежа на Слънчевата система и нейният произход, съгласно теорията на Исак Нютон, допълнена Пиер Симон Лаплас и Имануел Кант.

Част ІІ продължава със строежа, формата и размерите на Земята, като се започне от древността до наши дни. Във връзка с това са споменати имената на Ератостен, Птоломей, Аристарх, Фернел, Пикар, Нютон, Касини. Авторът на учебника отбелязва, че в България е въведен предложеният през 1940 г. елипсоид на Красовски и цитира параметрите му.

Елипсоидът на Красовски е въведен в бившия Съветския съюз през 1946 г., а България през 1950 г. Сега обаче в страната ни не се използва този елипсоид. С Наредба № 2 от 20 юли 2010 г. на министрите на регионалното развитие и благоустройството и на отбраната е въведен елипсоидът на Геодезическата референтна система 1980 (GRS80). Разликата между твърдението в учебника и днешното състояние на въпроса вероятно се дължи на обстоятелството, че учебникът е издаден две години преди Наредба № 2.

Част ІІ продължава с формите и елементите на релефа. След като дефинира понятието „релеф", авторът представя неговите форма и елементи в една подробна и инструктивна схема. Формите на релефа са класифицирани по външен вид, произход и размери. По-нататък в учебника са описани елементите на релефа, типовете релеф и методите за неговото изобразяване върху картите. Подробно е описано изобразяването на релефа чрез хоризонтали.

Текстът е богато онагледен с подходящи фигури. Понятието „релеф" трябва да се допълни и  да стане „релеф на терена". Освен това думата „кота" не би трябвало да се употребява, защото има различни значения. По-правилно е да се говори за „теренни точки" или „височинни точки", които отбелязват надморската височина на това място.

Тази част от учебника продължава с въпросите за изобразяването на релефа върху топографските карти, което се осъществява чрез изолинии, условни знаци и коти (т. е. височинни точки). Текстът за хоризонталите третира изборът на основното сечение на релефа, точността на изобразения чрез хоризонтали релеф, а също така видовете хоризонтали.

Третирайки въпроса с изобразяване на релефа посредством хоризонтали авторът на учебника е пропуснал да спомене кои хоризонтали с какви линии се изобразяват. Например, удебелените и основните с непрекъсната линия, а допълнителните (известни още като полухоризонтали) и спомагателните с прекъсната линия.

Условните знаци са подразделени на изобразяващи малки и линейни релефни форми, както съвкупност от релефни форми. Част ІІ завършва с използването на височинните точки върху топографските карти.

Тази част е наситена с количествени критерии за точност, избиране на основно сечение, гъстота на терените точки и др. Авторът, освен всичко останало, е дал достатъчно пълна и много полезна информация за Земята, която е необходима за обогатяване на професионалната култура на тези, чиято дейност е картографията.

 

Част ІІІ. Изобразяване на топографските обекти

 

В тази част са третирани изобразяването върху топографските карти на държавната геодезическа мрежа, хидрографските, транспортните, промишлените, селскостопанските и социално-културните обекти, населените места, растителната и почвената покривка, а така също границите и оградите.

Част ІІІ продължава с изобразяването на следните хидрографски обекти: водните басейни и течения, водоизточниците, хидротехническите съоръжения, както и морския и речния транспорт. При изобразяване на населените места особено внимание е отделено на местоположението, формата и конструкцията на постройките, на границите на кварталите и населените места, както и на комуникациите.

Текстът продължава с изобразяването на промишлените, селскостопанските и социално-битовите обекти включващи: индустриални предприятия, проводи, находища, авиотранспортни обекти, селскостопански и горскостопански съоръжени, както и социлно-културни обекти.

Описано е изобразяването на транспортните обекти, включващи: железопътни и трамвайни линии; въжени линии и лифтове; пътища от републиканската пътна мрежа; полски и горски пътища; пътища за животни, пътеки, както и съоръженията по пътищата и железниците. Частта продължава с изобразяването на растителната и почвената покривка, включваща: дървесна, храстовидна, тревиста, изкуствените насаждения, блатата и др. Видът на почвата не се изобразява върху топографските карти. Тази част завършва с изобразяването на границите и оградите, включващо: държавни, административни, както и други граници.

Част ІІІ от учебника е разработена много подробно и компетентно, като авторът е онагледил текстът с голям брой добре оформени таблици и фигури.

 

Част ІV. Знакова система и оформяне на топографските карти

 

В тази част авторът се спира на основните принципи на знаковата система на топографските карти, както и на оформянето на знаците и надписите върху топографските карти. В началото се третират основните принципи на знаковата система, а по-нататък - структурата на знаците.

Понятието „условен знак" се използва от много години в нашата картографска практика и колегията трудно ще възприеме понятието „знак" без прилагателното „условен", въпреки че предложението на автора на учебника е логично.

Изяснени са въпросите за значението на картографските знаци: третира се класификацията на графичните знаци на топографските карти. Отделено е място на класификацията на графичните знаци според връзката им с обекта. Описана е същността на знаковата система на картите, изяснени са подробностите относно знаковата система и изискванията към нея. Част ІV продължава с оформянето на знаците и надписите върху топографските карти.

Според автора на тази статия понятието „пунктирана линия" е неправилно използвано в учебника. Правилното е „прекъсната линия", а „пунктирана линия" всъщност е „точкова линия" (от немски Рunkt = точка).

В тази част авторът изяснява правилата за оформянето на площните знаци и разполагането на пояснителни знаци. Описани са правилата за оформяне на линейните обекти: третира се въпросът за немащабните знаци и правилата на изобразяването им. Частта завършва с оформянето на надписите върху топографските карти. Авторът разисква външния вид и съдържанието на надписите, основните видове шрифтове, надписите на географските имена, пояснителните надписи за вида на обектите, както и надписите за качествени и количествени характеристики. Третиран е и въпросът за надписите на площни, линейни и малки обекти.

Тази част от учебника е разработена много подробно и е онагледена с голям брой фигури, съдържащи видове знаци, линии, надписи и площни фрагменти, както и количествени критерии. Трябва да се отбележи, че знаците и надписите, въпреки съобразяването им в учебника с все още действащата остаряла нормативна  уредба - Условни  знаци  за  едромащабни  топографски  карти  в  мащаб 1:10 000, 1:5000 и 1:2000, издание на Министерство на териториалното развитие и благоустройството, Управление „Кадастър и геодезия" от 1983 г. - са пригодени за тяхното калиграфско оформяне. Крайно време е да бъде създадена единна библиотека от условни знаци, които да се пригодени за компютърно компилиране на топографските карти.

 

Част V. Използване на топографските карти

 

Последната част съдържа основните направления при използване на топографските карти, ориентирането и изучаването на местността по тях, както и измерванията по картите.

Някои от основните приложения на топографските карти, които третира авторът, са следните: ориентиране, изследване на местността, измервания, определяне координати на точки, изчисляване на морфометрични характеристики, създаване на производни карти и дигитални модели, проектиране на инженерни съоръжения, изработване на кадастрални, земеустройствени, градоустройствени и други проекти, изработване на профили и други графични построения.

В учебника неправилно е използван изразът „измерване на дължини", въпреки че често се среща в практиката. Дължината, за разлика от ъгъла и площта, не е геометричен елемент. Геометричен елемент е например отсечката. Правилният израз е „измерване на разстояния".

Тази част продължава с изучаването на местността по топографска карта. Разгледани са основните принципи за оценка на местността: разчлененост на релефа на терена, интензивност на района, оценка на видимостта, транспортната система и изобразената геодезическа мрежа. Част V от учебника завършва с измерванията по топографска карта. Авторът се спира на редица картометрични работи.

 

Литературата, цитирана в края на учебника, съдържа общо 12 заглавия, от които по 4 заглавия на български, английски и руски език.

Добре щеше да бъде ако сред българските заглавия беше намерила място и следната публикация: Маврова, Н. Едромащабната топографска карта - епизод от историята на картографирането в България. Национал семинар с изложба на тема „Историята на картографията в България" (Сборник с доклади). Федерация на научно-техническите съюзи, Съюз на геодезистите и земеустроителите в България,, Национален политехнически музей, София, 1994, стр. 15-23. Докладът на колежката Маврова съдържа богата и полезна семантична и количествена информация за развитието, състоянието и бъдещето на едромащабното ни картографиране.

 

Заключение

 

Въпреки забележките, направени в тази статия, учебникът „Топографска картография - І част" с автор доц. д-р инж. Станислав Василев има много повече положителни качества отколкото недостатъци. Освен, че е предназначен за студентите по геодезия в УАСГ, той успешно може да служи и на студентите от други университети, където са изучва картографията, а така също да бъде помагало на учениците от техническите гимназии, в които има геодезически паралелки.

            Авторът много изчерпателно третира всички съществени въпроси, свързани с топографската картография, като е наситил учебника с богата семантична и количествена информация. Изложението е онагледено с голям брой фигури и таблици. Добре би било ако печатът не беше само черно-бял, а и цветен, но вероятно такива са възможностите на печатната база на УАСГ.

            За отбелязване е фактът, че с учебника се официализира понятието „топографска картография", което се използва от професионалистите, но доколкото е известно на автора на тази статия не се срещаше в писмени източници.

Много желателно е учебникът на доцент Василев да намери място в личната библиотека на всеки наш колега.