Вирусите - откакто свят светува

Понеделник, 16 Март 2020

Те са стари колкото самия живот, но учените не могат да кажат със сигурност дали са живи. Вирусите са записани в нашата ДНК, оформяйки човешката сага чрез мутация и устойчивост, предаде Франс прес.

Всеки ден докосваме стотици милиони от тях.

Докато новата пандемия от коронавируса всява смут в световните пазари и подтиква здравните власти да взимат безпрецедентни мерки за ограничаването на разпространението му, възниква фундаменталният въпрос: Какво точно представляват вирусите? От какво са направени? Откъде идват? И вероятно най-важното: Защо се опитват да ни убият?

Невъобразими цифри

Историята на вирусите вероятно може да бъде разказана най-добре чрез главозамайващи цифри.

Според Къртис Сътъл, вирусолог от университета на Британска Колумбия, Канада, физическите свойства на вирусите ги правят трудни за разбиране. За начало - дребният им размер. Ако всеки вирус в човешкото тяло достигаше размера на глава на топлийка, ръстът на средностатистически възрастен човек щеше да е 150 километра.

В изследване от 2018 г. Сътъл установява, че ежедневно върху всеки квадратен метър на Земята се наслагват над 800 милиона вируса.

Супена лъжица морска вода съдържа повече вируси от населението на Европа.

"Всеки път, когато плуваме, поглъщаме над един милиард вируси. Наводнени сме с вируси", казва Къртис Сътъл.

Според публикация в "Нейчър майкробайолъджи" от 2011 г. вирусите на Земята са над един квинтилион. Ако се наредят от край до край, те ще разпрострат на 100 милиона светлинни години, равняващи се на 1000 дължини на галактиката Млечен път.

Вирусът като понятие

Според Тери Шорс, професорка по биология от университета на Уисконсин-Ошкош и авторка на няколко книги по темата, за вирусите най-често се мисли като за "молекулярни пакети".

"Тези опаковки трябва да са достатъчно малки, за да проникнат в клетката и да провокират инфекция", обяснява Шорс.

По същество вериги от генетичен материал, съдържащи се в няколко протеинови молекули, вирусите заемат странна територия между живото и инертното.

Тъй като вирусите нямат клетки и не произвеждат енергия чрез дишане - ключова дефиниция за живите организми, много учени не ги считат за живи.

Въпреки това, веднъж проникнали в приемника, вирусите се впускат в дейност, каквато рядко се наблюдава в природата, "хаквайки" клетките с нови генетични инструкции, за да се реплицират с шеметна скорост.

"Смятам вирусите за живи, защото когато са в клетката, те СА клетката", казва Ед Рибики, вирусолог от университета на Кейптаун.

Тери Шорс описва вирусите като "метаболитно неактивни".

"Ако не могат да проникнат в топло тяло и във вътрешността на клетката, вирусите са инертни", обяснява Шорс.

Веднъж обаче заразили приемника, "цялата клетъчна машинария" изцяло се посвещава на производството на вирусно потомство, отбелязва Къртис Сътъл.

"Това е живият вирус", казва специалистът.

Произход

Въпреки че началото им е неизвестно, вирусите са оставили своя отпечатък върху почти целия живот на Земята, включително и хората.

Приблизително осем процента от човешкия геном е с вирусен произход - останки от древни вируси, които са ни заразявали.

Историята им обаче започва дълго преди тази на хората.

"Смятаме, че те са били тук от самото начало. Какъвто и да е бил първичният бульон, от който е възникнал клетъчният живот, той същевременно е дал началото и на вирусния "живот", коментира Къртис Сътъл.

Всички вируси ли са лоши?

Повечето вируси привличат нашето внимание, защото ни разболяват.

През последните години човечеството се сблъска с повсеместни огнища на вирусни инфекциозни заболявания - от сегашната пандемия от коронавируса до ТОРС в началото на века и ебола в Западна и Централна Африка.

Съществуват обаче и добродетелни вируси.

"В действителност почти всички вируси са безвредни за хората", казва Ед Рибики.

Наистина, много вируси оказват благоприятен ефект върху човешкото здраве, заразявайки други организми, които биха ни навредили.

Друга полза: абсорбирането на водород от океанските водорасли, допринасящо за пречистването на въздуха, който дишаме, до голяма степен се ускорява от вируси.

Вирусите имат и редица здравни приложения.

Освен ваксините от отслабени или убити вируси, нова област в лечението - виротерапия, разработва методи срещу хронични заболявания като рака. "Използваните вируси се реплицират в раковите клетки, но не и в здравите, което прави метода нетоксичен, за разлика от стандартните противоракови терапии", подчертава Тери Шорс.

За Ед Рибики, посветил голяма част от професионалния си живот на разгадаването на тайните им, най-забележителното нещо по отношение на вирусите са многобройните загадки, които продължават да пазят.

"Те са най-разнообразните организми на нашата планета и въпреки това не знаем почти нищо за тях", казва специалистът.

Прочетена 57 пъти

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.