Geomedia Magazine

Geomedia Magazine

Декември 2022 година е срокът, в който сградите в страната трябва да имат изготвени технически паспорти и няма да има удължаване. Това заяви за програма „Христо Ботев“ на БНР заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Йовев. Той поясни, че ако след изтичането на крайния срок дадена сграда няма изготвен такъв паспорт, кметът на общината ще възложи изготвянето му, а собствениците ще трябва да заплатят процедурата. Това ще става по два начина -  за направения разход ще се изготви изпълнителен лист за събиране на вземането или с  доброволно споразумяване със собствениците на сградите.

Техническият паспорт е абсолютно необходим за експлоатацията на всяка една сграда, каза още заместник-министър Йовев. Този документ обобщава информацията за изграждането ѝ, за въвеждането ѝ в експлоатация и за всички елементи от нейните технически характеристики – елементи на строежа, конструктивна устойчивост, пожарна безопасност и други. Той се изготвя, за да се установи устойчивостта на сградите и съоръженията и безопасността на обитаване и ползване на строежите, както и съответствието на характеристиките им с изискванията на действащите нормативни актове и необходимите мерки за тяхното подобряване.

Според законодателните изисквания технически паспорт се съставя за новите строежи от 2007-ма година, както и след реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващ строеж. Все още е нисък обаче процентът съставените технически паспорти на съществуващите жилищни сгради, изградени преди 2007-ма година, отчете заместник-министър Йовев.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще съдейства за набавяне на информация за сградите – държавна собственост, а документацията за жилищните сгради трябва да бъде потърсена в общините, където се съхранява, обясни инж. Йовев. Той допълни, че почти няма неизвестна собственост на сгради или на самостоятелни обекти в тях, така че не очаква да има затруднения в тази посока.

За всички въпроси и уточнения по детайлите на процеса на паспортизация  на сградите МРРБ планира да направи разяснителна кампания, увери още заместник-министър Йовев.

България залага стратегически подход при изпълнението на Дунавската стратегия, като фокусира приоритетите ѝ в националните програмни документи и оперативните програми за периода 2021-2027 г. Това заяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова, която участва в онлайн работна среща на Националните координатори на Дунавската стратегия, организирана от Словакия, която е ротационен председател.

По време на срещата бяха обсъдени напредъкът и бъдещите стъпки относно процеса по интегриране на приоритетите на Дунавската стратегия в бъдещите програми за периода 2021 – 2027, т.нар. „embedding process“.

Зам.-министър Николова посочи, че България заедно с Румъния и Сърбия са предвидили три стратегически проекта за развитие на районите по поречието на река Дунав, които ще се финансират по европейските трансгранични програми. С Румъния страната ни разработва проект за цялостно предпроектно проучване на българския и румънски бряг, което да покаже нуждите и необходимостта от изграждането на нови мостове, речни пристанища и фериботни връзки, както и проект за изграждане на велоалея – част от липсващия последен участък на маршрута Euro Velo 6 на българска и румънска територия. Със Сърбия се разработва общ проект за доставка на модерно оборудване и обучение на правоохранителните служби и населението за защита от природни бедствия. „Най-добрият начин за постигане на осезаеми резултати за Дунавския регион е  определяне на редица стратегически инициативи в рамките на ограничен набор от приоритети, при които участващите страни в Дунавската стратегия ще се ангажират да осигурят необходимите средства“, посочи Деница  Николова.

Заместник-регионалният министър  подкрепи създадената мрежа на Управляващите органи, отговорни за програмите, финансирани от ЕСИФ като инструмент за координиране и наблюдение на изпълнението на действията и проектите по Дунавската стратегия, включени в програмите на национално ниво. По думите ѝ тя ще бъде от особено значение за координиране на процеса и при бъдещите програмни периоди.

Дискутиран бе и приносът на бъдещата Програма „Дунав“ за управлението на Дунавската стратегия. Според зам.-министър  Николова финансовата подкрепа на Програмата за управлението на Стратегията трябва да продължи и за периода 2021 – 2027 г., както и осигуряване на финансова подкрепа за Дунавското координационно звено.

Дунавската стратегия е приета от Европейската комисия през 2010 г. и обхваща 14 държави. Стратегията залага на регионалния подход – насърчаване на съвместната работа между широк кръг от заинтересовани страни за справяне с общите предизвикателства, но без да се създават нови институции.

Дунавската стратегията се основава на четири основни приоритетни стълба – свързаност, околна среда, изграждане на просперитет и устойчивост на региона.

"Академия "Моят зелен град" е новата книга на колектив от наши учени, начело с доц. Мариан Върбанов. В монографията „Академия „Моят зелен град“ се обобщават основните резултати от изпълнението на научно-образователния проект „Академия „Моят зелен град“ на НИГГГ. Целта на книгата е да подпомогне образователния процес в часовете по природни науки на средните училища в страната, както и да запознае читателите с научни методи и подходи за работа с данни и информация за околната среда.

Основен акцент е поставен на методите за изследване и визуализация на елементи от градската среда чрез географска информационна система (ГИС). Систематизирани са базови теоретични и практически указания за работа с QGIS – ГИС с отворен код. Фокусът е върху три компонента на градската среда – въздух, води и градски зелени площи, които заемат важно място в изучаването на околната среда и нейното опазване.

Монографията е предназначена за специалисти в областта на природните науки, учители, ученици и всички, които проявяват интерес към съвременните геоинформационни технологии и учене през целия живот.

Книгата може да се види тук

https://educationwithscience.online/projects/академия-моят-зелен-град/

Министерство на регионалното развитие и благоустройството публикува за обществени консултации задание за обхвата и съдържанието на Доклада за екологична оценка на проектите на новите интегрирани териториални стратегии (ИТСР) на шестте региона за планиране от ниво 2 за периода 2021 -2027 г.

Шестте региона са Югозападен (включва областите Благоевград, Кюстендил, Перник, София и Столична община), Южен централен (областите: Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково), Югоизточен (областите: Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол), Северозападен (областите: Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен), Северен централен (с обхват областите Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра) и Североизточен (с обхват областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен).

Тези шест региона за планиране не са административно-териториални единици. Създаването им е с цел да се подпомогне планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, наблюдението и оценката на регионалното развитие. Според изискванията на Закона за регионалното развитие за всеки от шестте региона за планиране от ниво 2 се разработва интегрирана териториална стратегия за развитие. Тя определя средносрочните цели, приоритети и перспективи за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие на територията на съответния регион за планиране в съответствие с предвижданията на Националната концепция за регионално и пространствено развитие и другите секторни и хоризонтални политики, както и връзките му с други региони за планиране от ниво 2 в страната и в съседните държави в макрорегиона.

Основната цел на ИТСР е създаването на условия за балансирано и устойчиво интегрирано развитие на регионите за планиране от ниво 2 чрез осигуряване на условия за ускорен икономически растеж и високо ниво на заетост за насърчаване на инвестициите, конкурентоспособността и иновациите, осигуряване на териториална основа за устойчиво регионално и пространствено развитие и за прилагане на интегрирани териториални инвестиции.

Интегрираните териториални стратегии се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след одобрението им от съответните регионални съвети за развитие.

Становището по екологична оценка е задължително условие за последващото одобряване на ИТСР. Органите, отговорни за одобряване и прилагане на стратегията е необходимо да се съобразяват със становището по Екологичната оценка  и с поставените в него условия, мерки и ограничения.

Съгласно извършената проверка от МОСВ за допустимост и шестте интегрирани териториални стратегии са допустими и няма вероятност да окажат значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитените зони от мрежата Натура 2000.

През различните фази на подготовка на Доклада за екологична оценка на проектите на интегрираните стратегии ще се проведат консултации с обществеността, заинтересованите органи и трети лица, които могат да бъдат засегнати от реализирането им. Заданието за обхвата и съдържанието на Доклада за екологична оценка на проектите на новите интегрирани териториални стратегии се предоставя за консултации на Министерство на околната среда и водите, Министерство на здравеопазването, всички регионални инспекции по околна среда и води, басейновите дирекции, Регионалните съвети за развитие на всеки от регионите за планиране от ниво 2 и обществеността.

Докладът за екологична оценка на проектите на новите интегрирани териториални стратегии (ИТСР) на шестте региона за планиране от ниво 2 за периода 2021 -2027 г. може да бъде намерен на интернет страницата на МРРБ, секция „За обществено обсъждане“.

Коментари и становища по заданието за обхвата и съдържанието на доклада за екологична оценка може да бъдат представяни  в срок 7 дни от публикуването на съобщението  на официалния адрес на МРРБ, както и в електронен вид на e-mail адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

28-те най-бързо преминали денонощия от 1960 г. насам настъпиха през 2020 г., а Земята извърши оборотите си около оста си милисекунди по-бързо от средното.

Това не е особено тревожно - въртенето на планетата леко варира постоянно, заради промени в атмосферното налягане, ветровете, океанските течения и движението на ядрото.

Това създава неудобства за тези, които използват свръхточни атомни часовници, за да измерят универсалното координирано време (UTC - Coordinated Universal Time), чрез което всеки настройва часовниците си. България е в зоната UTC+2.
"Високосните секунди"

Когато астрономическото време, зададено от времето, необходимо на Земята да извърши едно пълно завъртане, се отклонява от UTC с повече от 0,4 секунди, UTC получава корекция.

Досега тези корекции представляваха в добавяне на допълнителна секунда към годината в края на юни или декември, възстановявайки съответствието между астрономическото време и това, отмерено с атомните часовници.

Тези "високосни секунди" бяха добавяни редовно, тъй като има тенденция въртенето на Земята да се забавя, откакто точните сателитни измервания започнаха в края на 60-те и началото на 70-те години.

От 1972 г. насам учените добавят допълнителни секунди приблизително всяка година и половина, според американския Национален институт за стандарти и технологии (NIST). Последното добавяне бе през 2016 г., когато в навечерието на Нова година в 23 часа, 59 минути и 59 секунди бе добавена допълнителна „високосна секунда“.
2020 г. имаше най-късите денонощия през последния половин век

Но скорошното ускоряване на въртене на Земята кара някои учени да говорят за първи път за отрицателна високосна секунда. Вместо да добавят секунда, може да се наложи да извадят една, съобщава Time&Date.
Астрономически погледнато, 2020 г. вече бе по-кратка от обикновено (за щастие). Според Time&Date Земята най-краткото денонощие през 2020 г. бе на 19 юли, когато планетата извърши едно пълно завъртане с 1.4602 милисекунди по-бързо от средните 86 400 секунди.

НАСА е "държала под око" над 1400 астероида през 2020 година, сред които обекти с размерите на сградата Бурж Халифа, Лондонската кула, Биг Бен, Емпайър Стейт Билдинг, наклонената кула в Пиза и един достатъчно голям, за да "сложи край на цивилизацията", пише БТА като цитира в. "Дейли стар". 

Центърът за близкоземни обекти на американското космическо управление изучава небесни скали с траектория, която може да ги позиционира на 1,3 астрономически единици от Слънцето или 45 милиона километра от земната орбита. 

Скалите, официално наречени близкоземни обекти, се регистрират в таблица като астероиди с "близък подход", които след това специалистите наблюдават, за да се уверят, че преминават на безопасно разстояние от Земята. 

През изминалата година НАСА е проследила над 1400 небесни обекта от този вид. Най-големият от тях е наречен 52768 (1998 OR2) и е с приблизителни размери 1,8 километра на 1,4 километра. Въпросният астероид премина на безопасното разстояние от около 6,5 милиона километра от Земята на 29 април. Въпреки че нямаше вероятност да удари нашата планета, той беше класифициран като "потенциално опасен" заради способността му при евентуален сблъсък да я унищожи. 

Вторият по големина астероид - 136795 (1997 BQ), с приблизителни размери между 670 метра и 1,5 километра, се "размина" със Земята на 21 май миналата година. 

Астероид, наречен 163373 (2002 PZ39) и двойно по-широк от най-големия круизен кораб "Симфония на моретата", прелетя край нашата планета на 15 февруари - ден след празника на влюбените Свети Валентин.
Четвъртият по-големина астероид, преминал край Земята на 29 ноември 2020 г., беше 153201 (2000 WO107), който можеше да съперничи по размери на високия 829,8 метра небостъргач Бурж Халифа в Дубай. Поклонниците на небесните спектакли не можаха да го видят от Земята, тъй като астероидът "профуча" край нея със скорост от над 100 000 километра в час.

Въпреки че "най-издирвани" са големите астероиди, НАСА не пропуска да следи и преминаващите покрай Земята техни по-малки събратя. 

Два от тези "дребосъци" - 2020 CW с размери между 0,83 метра и 1,9 метра и 2020 CD3 с размери между 1,2 и 1,8 метра, преминаха край нашата планета съответно на 1 февруари и 13 февруари миналата година. 

199 зарядни станции за електромобили се изграждат в страната с финансиране по управляваните от Министерството на регионалното развитие и благоустройството оперативна програми за развитие на регионите през настоящия и миналия програмен период. 123 от тях вече са реализирани и функционират. Те са разположени в София, Благоевград, Перник, Гоце Делчев, Дупница, Кюстендил, Петрич, Пловдив, Хасково, Пазарджик, Кърджали, Смолян, Асеновград, Димитровград, Велинград, Карлово, Панагюрище, Бургас, Стара  Загора, Сливен, Ямбол и Казанлък. До края на програмния период предстои да се изградят още 76  станции в населени места от Южна България. Инвестицията е на обща стойност 6,4 млн. лв., като проектите се реализират с нисколихвено кредитиране с финансови инструменти.
25 от станциите са в София и са реализирани в  предишния програмен период с нисколихвено кредитиране от инструмента JESSICA и безвъзмездни средства в размер на 263 хил. лв. по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г., като общият размер на инвестицията е 2,5 млн. лв.
С изпълнението на проекта се цели да се осигурят условия за популяризирането на електрическите превозни средства като чист, екологичен и икономичен транспорт. Развитието му ще допринесе за  намаляване на замърсяването на въздуха, нивата на шум и нивата на фини прахови части.
Изграждането на широка мрежа от електрически зарядни станции ще повлияе положително и за подобряването и развитието на проектите за интегриран градски транспорт в големите градове, които модернизират автопарка си с обществени превозни средства, задвижвани с електричество. Създават се и условия за по-масовото използване на електромобилите в страната. Те са важно условие обществото да има по-зелена и с по-малко замърсявания околна среда, по-висок комфорт на живот и намаляване на конвенционалните автомобили. 
 

Изкуственият интелект е неразделна част от моделите за “умен град”, а София също има концепция за превръщането й в такъв. Всички големи градове вече стават все по-сложни и събират повече данни, поради което няма начин да бъдат управлявани добре, без тази информация да се обработва светкавично от различни алгоритми. Това заяви пред Радио София Елица Стоилова, съосновател на UMNI, компания, която се занимава с разработки на чатботове с разговорен изкуствен интелект. Няколко интересни проекта правят впечатление в тази област по света, посочи Стоилова.

Правителството на Сингапур и "Майкрософт“ работят върху създаването на чатботове за автоматизацията на различни обществени услуги. Очаква се дигиталните сътрудници да бъдат внедрени в сайтове на различни институции и да могат да обслужват клиенти на различни езици.

Много градове и общини в САЩ вече разполагат със свои чатботове, а Американската имиграционна служба USCIS използва своя чатбот "Ема" още от 2015 година, за да автоматизира голяма част милионите обаждания годишно по въпроси, свързани с гражданството и имиграцията.

Отделът за социални услуги в Ню Йорк обслужва над 3 милиона граждани и приема десетки хиляди заявки всеки месец. Той използва платформа за самообслужване, която дигитализира и автоматизира голяма част от рутинните задачи и услуги на отдела, с цел да се намали трафика в офисите на отдела и личното присъствие за подаване на заявки.

 Питсбърг инвестира от 2012 г. в разработката автоматизиран софтуер за оптимизация и контрол на трафика. Градските отдели за контрол на движението могат за да наблюдават в различни точки на града и да използват изкуствен интелект, за да контролират и настройват системите за трафик в града, като по този начин се съкращава времето за пътуване, броя на спирания и времето за чакане.

Пожарно-спасителния отдел на Атланта дори и учени от три американски университета са разработили софтуер за прогнозни анализи, чрез който може да бъдат определяни на сгради, при които имат по-голяма вероятност от пожарни инциденти. Програмата Firebird е използва исторически данни за 5 поредни години за 58 променливи като площ на имота, честота на пожар, размер на сградата, структура на сградата за да прогнозира риска от пожар за 5000 сгради. Софтуерът е предвидил 73% от пожарите.

А на другия край на света - в Китай, се изграждат 500 „умни“ града. За един от тези градове, се разработва план да бъде управляван изцяло от изкуствен интелект, свързан с мрежа от сензори. Алгоритмите ще получават информация за всичко, което се случва в града от времето до навиците на гражданите какво и къде хапват. Предвижда се движение с автономни автомобили, роботи да разнасят храна, вратите да разпознават хората и да се отварят автоматично, а столовете в офисите да се пренареждат сами за всяка бизнес среща според нуждите. Проектът се казва “Облачна долина” и трябва да приключи след 3 години.

Със 110 хиляди повече са заявените по електронен път услуги в Агенцията по геодезия, картография и кадастър тази година в сравнение с миналата. Това показват данните на агенцията, което е ръст с над 15%.

Тази година общият брой на подадените заявления за извършване на административни услуги е 628 495, от които 306 017 са подадени през Кадастрално-административната информационна система -  https://kais.cadastre.bg, а 322 478 – на гише. 

За сравнение, през 2019-та година подадените заявления са били 645 822, от които през КАИС - портала – 196 004, а на гише - 449 818.

Данните са категорични, че тенденцията за увеличаване на подадените по електронен път заявления за услуги продължава. През 2019 г. заявленията, подадени през портала и на гише са в съотношение 30% към 70%, а през 2020-та година през портала са 49%, а на гише 51%.

Нараства и броят на направените по електронен път справки от кадастралната карта и кадастралните регистри в КАИС - системата на агенцията. От началото на тази година до сега са направени 1 968 042 справки по електронен път, а през 2019 г. са били 1 306 960.  

Агенцията предоставя над 25 електронни услуги, като най-търсените сред тях са издаване на скица на поземлени имоти, скица на сгради, схема на самостоятелни обекти и удостоверение за приет проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Предоставяните от АГКК електронни услуги са същите като тези, които гражданите и бизнесът могат да получат на гише и, освен че заявяването им по електронен път пести време, са и с 30% по-евтини от документите на хартиен носител. Издаването на скица на имот например или схема на самостоятелен обект, заявена на гише и получена на хартия, струва 20 лв., а цената на документа, заявен онлайн и получен в електронен вариант, е 14 лв. Заявената онлайн скица на имот, но получена на хартиен носител също е на стойност 20 лв.

Предоставянето на заявените на място или онлайн документи отнема едно и също време в зависимост от срока на услугата – обикновена, за която са необходими 7 дни, или бърза – в тридневен срок.

Дори в момента, при създалата се епидемична обстановка, всички служби на Агенцията по геодезия, картография и кадастър в страната продължават да работят с обичайното работно време, при стриктно изпълнение на необходимите предпазни мерки за служителите и гражданите.

Освен „на гише“ в службите на АГКК и чрез електронния портал, услуги могат да се заявяват и от инженерите по геодезия – правоспособни лица по кадастър, от общини, служби по земеделие и нотариуси в цялата страна.

Агенцията по геодезия, картография и кадастър продължава работата и по завършването на кадастралната карта на страната. До момента покритието с кадастрална карта и кадастрални регистри на територията на България достига 96,30 % или 106.9 хил. кв. км.

Набрана е информация за над 17.6 млн. недвижими имота. Одобрени са кадастрална карта и кадастрални регистри за 1058 населени места, в т.ч. за всички областни градове и 134 общински центъра.

Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Йовев връчи награда „Сграда на годината 2020“ на община Видин. Тя бе отличена в категория „Образование“ за проекта си „Консервация и реставрация на сградата на СОУ „Цар Симеон Велики“ в града, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. Общината получи и приз в категорията „Проекти свързани с развитието на градовете“ за цялостен принос в развитието на градската среда.

„Конкурсът „Сграда на годината“ се превърна в традиция и главно събитие за оценката на инвестиционния климат в страната. Той показва пред обществеността най-добрите образци в сферата на инвестиционния процес, работата на инвеститори, проектанти, строители, контролни органи“, посочи инж. Йовев. Той отбеляза, че въпреки пандемията тази година, конкурсът е ярко доказателство, че инвестиционният климат и нивото на инвестициите в недвижими имоти се развиват успешно.

Зам.-министър Йовев каза още, че журирането в конкурса става все по-трудно, защото от година на година обектите стават все по-красиви, екологични и енергийно ефективни. „Днес имаме модерна техника, с която строим по-лесно, но машините заменят само рутинните процеси, докато творчеството и красотата продължават да зависят от човешкия фактор, от съвместния труд на проектанти, строители, инвеститори“, каза още инж. Йовев.

Той подчерта, че политико-икономическите условия в страната са максимално благоприятни за инвестиции, тъй като политиките на правителството от началото на мандата му са насочени към макроикономическа и финансова стабилност, създаваща условия за икономически растеж, подобряване на административната среда и запазване на едни от най-ниските данъчни ставки в ЕС. „За съжаление настоящата година бе белязана от пандемията от Ковид 19, която неминуемо ще се отрази на всички сфери, но аз съм убеден, че заедно ще я преодолеем“, каза още зам.-министър Йовев.

Националният конкурс “Сграда на годината” стартира през 2002 година и се организира от ГРАДЪТ Медиа Груп под патронажа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството с подкрепата на браншовите организации в областта на инвестициите, архитектурата и строителството. Тази година председател на журито бе инж. Валентин Йовев.

Страница 1 от 412

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.