Geomedia Magazine

Geomedia Magazine

Четвъртък, 22 Октомври 2020 11:26

Шест нови приоритета на ЕС за развитие

Страните от ЕС се обединиха около шест основни приоритета за устойчиво развитие на регионите в  Европа в следващите десет години. Те са залегнали в основополагащия стратегически документ за провеждането на регионална политика в ЕС – Териториален  дневен ред 2030. Документът бе финализиран по време на онлайн  среща на генералните директори, отговорни за териториалното сближаване в страните членки, организирана от Германското председателство на Съвета на ЕС. На нея България бе представлявана от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова.

Териториалният дневен ред 2030 има 6 основни приоритета: балансирано териториално развитие, функционални райони с по-малко неравенства, интеграция и сътрудничество извън административно-териториалните и националните граници, здравословна среда, кръгова икономика и устойчива цифрова и физическа свързаност. Те са насочени към постигането на две основни цели – Справедлива Европа и Зелена Европа. Териториалният дневен ред 2030 ще се изпълнява чрез целенасочени действия и пилотни инициативи, които трябва да засилят многостепенното управление, провеждането на политиките въз основа на конкретните местни нужди, координирано изпълнение и въздействие на секторните политики, сътрудничеството между териториите и териториалното сближаване.

Стратегическият документ подчертава значението на стратегическото пространствено планиране, предоставя ориентация за осъществяването му и призовава за засилване на териториалното измерение на секторните политики на всички нива на управление. Целта е да се насърчи приобщаващо и устойчиво бъдеще за всички населени места и да се подпомогне постигането на целите за устойчиво развитие в Европа.

Зам.-министър Николова представи позицията на България, в която се посочва необходимостта от по-тясно обвързване на териториалното и градското измерение в Териториалния дневен ред на ЕС 2030, както и за запазване на приоритета за балансирано полицентрично развитие на територията, с акцент върху интегрирания подход и взаимовръзките на регионалната и градска политика с другите секторни политики. „Приветстваме идеята за създаване на силен комуникационен план за Териториалния дневен ред 2030, защото е нужно подобряване на визуализацията и комуникацията с широката общественост и заинтересованите страни. Това е подход, който следва да се насърчава и при подготовката и изпълнението на новите програми, финансирани от ЕС за следващия период 2021-2027. За нас е изключително важно да се установи тясна връзка и взаимодействие между комуникационните планове на новите програми 2021-2027 на национално ниво и комуникационния план на Териториалния дневен ред 2030.“, заяви зам.-министър Николова.

По-късно зам.-министър Николова участва и във виртуална среща на генералните директори, отговорни за градското развитие, също организирана от Германското председателство на Съвета на ЕС. На нея бе финализирана работата по новата Лайпцигска харта. Тя е озаглавена „Трансформиращата сила на градовете за общото благо“ и представлява стратегическа рамка за интегрирано и устойчиво градско развитие след 2020 г.

Зам.-министър Николова изрази подкрепа за новата Лайпцигска харта като подчерта, че за България визията за многостепенното управление и сътрудничеството между различните заинтересовани страни са много ключови принципи, които ще оформят бъдещето на териториалното и градско развитие. „Страната ни вече работи усилено в тази посока като полага усилия подходът да бъде приложен на всички нива. Моделът на многостепенното управление и партньорство е силно залегнал при подготовката на програмите за следващия програмен период 2021-2027 г.“, каза заместник-регионалният министър.

В рамките на срещата България подкрепи създаването на Секретариат, който да отговаря за градските въпроси като част от Европейската градска инициатива, както и плановете за действия на двете последни партньорства – Култура и културно наследство и Сигурност на публичните пространства, които бяха одобрени за включване в Градския дневен ред на ЕС по време на Българското председателство.

Предстои Териториалният дневен ред на ЕС 2030 и новата Лайпциска харта да бъдат одобрени на среща на министрите през месец декември т. г.

Вторник, 20 Октомври 2020 09:42

Сградното строителство върви надолу

Строителната продукция у нас е отбелязала втори пореден месец на спад през август, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ).
В сравнение с юли произведената строителна продукция в България намалява с 1%, а на годишна основа спадът е с 4,9%, като и в двата случая той се определя от забавянето при сградното строителство.
През август строителството на сгради се е свило с 1,4% на месечна основа, точно колкото и през юли. Преди това, през май и юни, то се върна към растеж, след като записа седем поредни месеца на спад. Причина за пониженията през март и април беше извънредното положение в страната с цел спиране на разпространението на коронавируса.

Проекти на организации от Невестино, Дупница и Благоевград и партньорите им от  Щип и Берово, Република Северна Македония, ще бъдат подкрепени с близо 800 000 евро от  Програмата за трансгранично сътрудничество „България – Северна Македония“ 2014-2020 г. след прехвърляне на свободен ресурс към Приоритетните оси „Туризъм“ и „Околна среда“. Средствата ще бъдат достъпни след успешно приключване на процедурата по изменение на програмата с одобрението на Европейската комисия. Това стана ясно по време на онлайн заседание на Съвместения комитет за наблюдение на трансграничната програма.

            Форумът бе съпредседателстван от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова и Зоран Димитровски – заместник-министър на местното самоуправление на Република Северна Македония. Участие взе и Клаудия Фойрле от Главна дирекция „Регионална и градска политика“ в Европейската комисия.

           „Дългогодишната ни съвместна работа по програмата доказа нейното значение за развитието на трансграничния регион, разкриване на богатото културно, историческо и природно наследство и създаването на близки социално-икономически потенциали“, посочи зам.-министър Николова. Тя съобщи, че от началото на настоящия програмен период между двете държави са финансирани 65 проекта за близо 15,5 млн. евро.  По думите ѝ успешните резултати до момента дават добра основна за изработване на обща визия за развитие, стабилност, регионална и европейска интеграция и през новия програмен период. „Институциите и организациите от двете страни на границата продължават да търсят и намират ефективни и устойчиви решения на конкретни общи проблеми, да развиват и поддържат партньорства, да изпълняват успешно съвместни проекти и имат съвместни намерения за разширяване на областите на трансгранично сътрудничество“, каза още зам.-министър Николова.

В рамките на заседанието бяха отчетени и резултатите от подготовката на трансграничната програма за новия период 2021-2027 г.,  нейните  цели и приоритети в подкрепа на балансираното развитие на трансграничния регион.

Представителят на ЕК и участниците в Комитета за наблюдение подкрепиха реализирането на стратегическия проект за изграждане на граничния пропускателен пункт „Клепало” между Република България и Република Северна Македония, който ще свърже община Струмяни и Берово.  Индикативната му стойност е около 4 млн. евро принос от ЕС, който ще бъде допълнен от национално съфинансиране. Със средствата ще бъде изграден липсващият пътен участък до границата, както и съоръженията, необходими за пункта, а от страна на република Северна Македония се предвижда рехабилитация на готовите трасета и модернизация на изградените гранични съоръжения. През последните няколко години страната ни е обновила повече от 21 км пътища, водещи към пункта, като остава да бъдат изградени още около 8,8 км. Очаква се още през 2021 г. да започне проектирането.

Подкрепа получи и другото стратегическо направление за новия програмен период – за създаването на фонд за малки проекти, който да финансира с евросредства малкия и среден бизнес от двете страни на границата. Той ще подпомага фирмите да модернизират производството си, да го дигитализират, както и да обновят мощностите си, за да достигат до по-големи пазари. 

По традиция както всяка година на 4, 5 и 6 ноември 2020 г., ще се проведе  XXX-ия ЮБИЛЕЕН МЕЖДУНАРОДЕН СИМПОЗИУМ “СЪВРЕМЕННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ, ОБРАЗОВАНИЕТО И ПРОФЕСИОНАЛНАТА ПРАКТИКА В ГЕОДЕЗИЯТА И СВЪРЗАНИТЕ С НЕЯ ОБЛАСТИ”
Събитието се организира от Съюза на геодезистите и земеустроителите в България със съдействието на  национални и международни институции, организации и фирми. 

http://symp2020.geodesy-union.org/en/xxx-international-symposium/

 

България планира да насочи около 6 млн. евро в стратегически проекти за подобряване на сигурността и безопасността на граничните зони с Турция и Република Северна Македония в програмния период 2021-2027 г. Средствата са заложени като индикативна стойност в новите европейски програми за трансгранично сътрудничество с двете държави. Това съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова, която участва в 18-та Европейска седмица на регионите и градовете. Форумът, който тази година е посветен на сигурността, е сред най-големите за регионална политика, като обединява градове и региони  от цяла Европа.

Заради ограниченията от Ковид 19 събитието се провежда онлайн. 

Николова съобщи, че към момента в съвместната програма с Турция са заложени индикативни 2 млн. евро за стратегически проект за управление на миграционните процеси в граничния регион. Въпреки че се наблюдава спад на миграционните потоци от края на 2016 г., са планирани дейности с насоченост към превенция и подобряване оперативната работа на граничните охранителни власти. Проектът предвижда още изграждане на център за обучение на служителите, както и доставка на специализирано оборудване, транспортни и технически средства за подобряване на оперативното сътрудничество в рамките на 2 години от подписване на договора.

„Очакваме той да допринесе и за социално-икономическото развитие на граничната зона, засилване на икономическите дейности и взаимодействието между хората, както и да минимизира негативните външни ефекти в областта на граничната сигурност“, подчерта Николова.

Около 4 млн. евро са заложени индикативно в Програмата за трансгранично сътрудничество България – Македония по стратегически проект за изграждането  на граничен контролно-пропускателен пункт „Струмяни – Берово“ между България и Република Северна Македония. Със средствата от българска страна ще бъде изграден липсващият пътен участък до границата, както и съоръженията, необходими за пункта, а от македонска страна се предвижда рехабилитация на готовите трасета и модернизация на изградените гранични съоръжения, коментира още Николова. През последните няколко години страната ни е обновила повече от 21 км пътища, водещи към пункта, като остава да бъдат изградени още около 8,8 км. Пунктът ще намали разстоянието между двете общини с 80 км.

 „Отварянето на нов граничен контролно-пропускателен пункт ще има положително икономическо, политическо и социално въздействие върху трансграничния регион. Политически това би допринесло за по-нататъшното развитие на вече установените добросъседски отношения между Република България и Република Северна Македония“, отчете заместник-регионалният министър.

Според зам.-министър Николова темата за сигурността и безопасността в ЕС е ключова предвид предизвикателствата, с които се сблъскваме в последните години. „Трансграничните програми помагат изключително за справяне с този тип предизвикателства, тъй като те винаги засягат повече от една държава. При съвместни действия има много бързи резултати, които са от първостепенно значение“, отбеляза Николова.

 
Възлагане на нови кадастрална карта и регистри, подобрено качество на услугите и развитие на информационната система са приоритет за 2020 година. До края на 2019 г. са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за 101 787 кв. км, представляващи 91,70 % от територията на страната. Набраната информация обхваща 17,057 млн. недвижими имота. С одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри са всички населени места от 38 общини. Обхванати от кадастъра са областните градове, 131 общински центъра, 837 населени места и територии с развит пазар на имотите и инвестициите, включително Черноморското крайбрежие и планинските курорти.

Това става ясно от приетия от Министерския съвет Отчет за дейността по създаването на кадастъра и имотния регистър през 2019 година. Заедно с него е приета и Програма по създаване на кадастъра и имотния регистър през 2020 г. В нея като приоритет е определено приключването на дейностите по преобразуване на картата на възстановената собственост, възлагане създаването на нови кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР), подобряване на тяхното качество и това на предоставяните кадастрални услуги. Поддържането и развитието на информационната система на кадастъра е също сред целите в Програмата.

През тази година ще продължат дейностите по обявените в края на октомври 2019 г. процедури за възлагане на обществени поръчки за създаването на КККР на урбанизираните територии, попадащи в землищата на 265 населени места. Ще продължи изработването и одобряването на КККР на землищата на 23 населени места и урбанизираните територии на 329 населени места, попадащи в 16 области.

През 2020 г. Агенцията по геодезия картография и кадастър ще продължи надграждането и развитието на информационно-комуникационната си среда и интеграцията на информационните процеси, което е една от основните предпоставки за успешно реализиране на електронното управление и предоставянето на електронни административни услуги. Административната информационна система КАИС трябва да се развие до среда, която обхваща и контролира всички процеси по достъпа до данните и предоставяне на услугите от всички ресурси.

Предвижда се Агенцията по вписванията да доразвива Интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър, обслужваща дейността на службите по вписванията и адаптирането й към промените в нормативната уредба. Ще продължи въвеждането на стари актове в информационната система за попълване на информационния масив.

В подсистемата „Имотен регистър” на Интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър е заложено осигуряването на поддръжка, дигитализация на документи, съхранявани в архивите на 113-те служби по вписванията към Агенцията по вписванията, оптимизиране разпределението на работа, повишаване ефективността на служителите и сигурността на информацията.

Агенцията по вписванията през настоящата година ще продължи изпълнението на проект „Надграждане на имотния регистър за интеграция с кадастралния регистър и предоставяне на допълнителни е-услуги“ по Оперативна програма „Добро управление“. Чрез него ще бъдат реализирани минимум 9 нови електронни услуги, както и разработването на проект на Наредба за условията и реда за създаване, поддържане и ползване на информационните системи на кадастъра и на имотния регистър и за прекия достъп до обмена на данните между тях и други специализирани информационни системи.

Изготвен е и проект на Наредба за условията и реда за осъществяване на двустранната връзка и обмена на данни между кадастъра и имотния регистър от междуведомствена работна група към министъра на правосъдието.

„Дигитализацията на строително-инвестиционния процес е важна не само за строителния сектор, но и за българската икономика.“Това каза заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Йовев, който постави началото на изпълнението на проект „Подготовка и стартиране на цифрова реформа на българския строителен сектор“.

            Проектът се финансира по Програмата за подкрепа на структурната реформа 2017-2020 г. и е на стойност 300 хил. евро.

            Предвижда се да бъде изработена стратегия и пътна карта с конкретни стъпки за реформиране на сектора чрез въвеждане на строително-информационно моделиране в целия строително-инвестиционен процес. Ще бъдат разработени промени в националната регулаторна рамка в съответствие с европейската и ще се изготви План за национална цифрова платформа за строителството. В него ще бъде определен стандартизиран формат на отворени данни за обмен на информация между доставчиците и възложителите на обществените поръчки – необходими стандарти за въвеждане на строително-информационно моделиране, ИТ инфраструктура, споделени бази данни, съвместното им прилагане в съответствие с изискванията, въведени на европейския пазар.

            „С дигитализацията на строително-инвестиционния процес ще се осигури по-високо качество и по-бързи темпове на проектиране и изпълнение на обектите, както и тяхната по-добра поддръжка и удължаване на живота им“, подчерта по време на он-лайн срещата заместник-министърът. И допълни, че с цифровизацията ще се повиши и конкурентоспособността на българските компании, които ще могат да отговорят на изискванията на световните строителни пазари.

Понеделник, 12 Октомври 2020 18:38

Заснеха как черна дупка поглъща звезда

Астрономи направиха първите снимки на поглъщане на звезда от черна дупка, разтегляйки я до тесни линии, подобни на спагети, след като тя се приближава опасно близо до нея. Статия, описваща това, е публикувана от научното списание „Monthly Notices of the Royal Astronomical Society“.
"Някога си мислехме, че черните дупки "поглъщат" звезди само в научната фантастика. Но това се случва в действителност. Първо успяхме да проследим как една супермасивна черна дупка разкъсва на тънки ивици около половината от звезда с маса, подобна на слънцето“, каза един от авторите на статията, доцентът в Университета в Бирмингам (Великобритания) Мат Никол.
Учените считат, че вероятно всички галактики във Вселената са съсредоточени около една или дори няколко свръхмасивни черни дупки. Например в Млечния път има черна дупка Sgr A* (Стрелец А със звездичка), която се намира на разстояние 26 000 светлинни години от Земята. Астрономите предполагат, че тя е около 4 милиона пъти по-тежка от Слънцето.
Наблюденията на Sgr A* и други подобни обекти показват, че околните звезди от време на време се доближават до такива обекти. Учените предполагат, че някои от тях постепенно се приближават до черни дупки и тогава привличането на последните разкъсва звездите. Резултатът е мощен взрив на светлина и други електромагнитни вълни.
Астрономите наблюдават подобни явления от много години. Те се използват за тестване на теорията на относителността, за да се разберат по-добре свойствата на черните дупки и да се разбере как е устроено тяхното обкръжение.
Никол и колегите му са първите, проучили първия етап от този процес, който астрономите наричат „спагетиране“. По време на този процес звездата, под влиянието на привличането на черната дупка, е разтегната в множество тесни ленти от много гореща плазма.

Астрономите започнали да проследяват тази галактика още преди черната дупка напълно да унищожи приближаваща се звезда с размерите на Слънцето.
Оказало се, че мощните емисии на газ и прах се дължат на самото спагетиране. Те започват да крият близостта на черната дупка от наблюдателите още преди тя да започне да поглъща материята на разрушената звезда и да изхвърля част от нея под формата на струи - тънки лъчи гореща плазма, които се ускоряват до скорости, близки до скоростта на светлината.

Освен това учените са открили намеци, че черната дупка не е унищожила напълно звездата, а само е откъснала външните обвивки от нея, което представлява 50% до 75% от нейната маса. По-нататъшната съдба на ядрото и други останки от бившата звезда все още не е известна.

Учените се надяват, че по-нататъшните наблюдения и други подобни последици от сближаването на черни дупки и звезди с помощта на по-мощни инструменти ще им помогнат да намерят отговор на този въпрос и да разберат как протича спагетирането на звездите и какво се случва с тях след това.

България и Турция започват изграждането на два изследователски центъра за изследване и мониторинг на екологичното състояние на местните екосистеми и акваторията на Черно море в пограничния регион на двете страни.  „Син Растеж“ е първият стратегически проект между двете страни и   се финансира с над 2,3 млн. евро по управляваната от Министерството на регионалното развитие и благоустройството програма Interreg - ИПП България - Турция 2014 - 2020 г.  Договорът за изпълнение на проекта бе подписан днес на онлайн церемония с участието на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова и Фарук Каймакчъ - заместник-министър на външните работи и директор по въпросите на ЕС на Република Турция. От българска страна водещ партньор е университетът "Проф. Д-р Асен Златаров" в Бургас, с партньор Професионално училище по химическа технология "Акад. Н. Д. Зелински" – Бургас, а от турска участва Тракийският университет в Одрин.

Проектът кореспондира с дългосрочната стратегия на ЕС за т.нар. „син растеж“ в подкрепа утвърждаването на морските отрасли, като двигатели на европейската икономика, чрез най-подходящата комбинация от климатични, океанографски, икономически, културни и социални фактори.

Двата центъра ще се оформят като основа за сътрудничество между учени, изследователи, местните институции, общности и експерти от двете страни на границата. Те ще разработват общи подходи, методологии и модели за отговорно използване на природните ресурси. Със средства по проекта двата центъра ще бъдат оборудвани с всички необходими съоръжения, инструменти и системи за информация, които дават данни за екологичното състояние на водните екосистеми в граничния регион. Предвидено е още разработването на различни инициативи, свързани с опазването на природата и възпитание на отговорното поведение от страна местните общности. Проектът ще надгради и съществуващия капацитет за изследване и мониторинг на екологичното състояние на местните екосистеми, добавяйки нови данни и информация за екологичното състояние и проблемите на околната среда, развитието и опазването на речните и морски екосистеми.

„Подобен център е от изключително значение за устойчивото развитие на района на Черно море и опазването на природата“, каза зам.-министър Николова. Тя допълни, че за първи път европейски средства от трансграничната програма се насочват към академичните среди и приложната наука за управлението на природните ресурси в региона. „Това е и важен етап от двустранното сътрудничество и маркира стратегическите насоки, които двете ни държави предприемат за следващия програмен период“, каза заместник-министърът и обясни, че програмата след 2020 г. ще  се насочи към проекти с осезаеми резултати и засилено въздействие за целия трансграничен регион и в полза на широк кръг от заинтересовани страни.

Деница Николова подчерта и доброто ниво на сътрудничество, изградено през годините между България и Турция. „Заедно постигнахме голям успех през настоящия програмен период с 99 финансирани проекта и 24 милиона евро, инвестирани в развитието на трансграничния регион. Едновременно с това продължаваме нашата съвместна работа за изготвяне на новата програма, която би предоставила индивидуални решения за неговото икономическо и социално развитие,  каза тя.

Лошо използване на софтуера на Microsoft Excel беше причината, поради която в Англия почти 16 000 случая на коронавирус не бяха докладвани.
Оказва се, че вината е на Общественото здравеопазване в Англия (PHE), а не за външен изпълнител.
Проблемът е причинен от начина, по който агенцията обединява данните от екселски ефайлове.
Различните анализатори са давали данните в текстови списъци - известни като CSV файлове - без проблем, но при пренасянето им в екселски таблици са се загубили данните.

Страница 1 от 406

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.