Шефът на GEO Барбара Райън: Всеки има право на достъп до информация

Споделянето на данни за един по-добър свят

Четвъртък, 19 Ноември 2015

Барбара Райън е директор на секретариата на междуправителствената Група за наблюдение на Земята GEO (GroupofEarth Observations), чиято централа е в Женева. Преди да заеме тази позиция през 2012 г., Барбара Райън е шеф на космическата програма на Световната метеорологична организация (World Meteorological Organization - WMO), където е била координатор на наблюденията на Земята от космоса. До 2008 г. е шеф по географията към геологическата топографска служба на САЩ (USGS) в Рестън, Вирджиния, където е отговаряла за ГНСС, дистанционните методи и гражданската картография.

Барбара Райън е завършила геология в университета на Ню Йорк в Кортланд, специализира география в Денвър и успоредно с това завършва гражданско строителство в Станфорд. Днесе е почетен доктор в университета на Ню Йорк в Кортланд.

 

Групата за наблюдения на Земята координира работата на 100 държави членки и 89 организации. GEO вече има 13-годишна история, като през цялото време работи под мотото „Информация в полза на обществото”. Инициативата започва на срещата на върха на индустриалните държави Г8 през 2002 г. в Йоханесбург, като идеята се доразвива на Третата среща на върха за наблюдения на Земята в Брюксел през февруари 2005 г., когато е приет план за работа в бъдещия тогава 10-годишен период. Целта е единни действия за създаване на платформата, наречена Глобална система от системи за наблюдение на Земята - Global Earth Observation System of Systems - GEOSS.

Както предполага самото име, платформата включва в себе си различни подсистеми, като например Системата за глобално наблюдение на времето (World Weather Watch Global Observing System - GOS), Системата за наблюдения на климата (Global Climate Observing System - GCOS), Глобална телекомуникационна система (Global Telecommunications System – GTS) и др. За геодезистите най-интересни са два компонента - Глобалната геодезическа система за наблюдения (Global Geodetic Observing System - GGOS) и Проект за глобално картиране (Global Mapping Project – ISCGM).

България стана член на GEO през миналата 2014 г., благодарение на усилията на учени и геодезисти. Наши експерти вече участваха в проекти като Balkan Geodetic Observing System, BalkanGEONet, EnviroGRIDS.

В периода 11-13 ноември 2015 г. в Мексико сити ще се състои GEO-XII – Дванадесетата пленарна сесия на организацията, която ще отчете свършената работа през изминалите години и ще очертае бъдещето.

 

Цели на хилядолетието

GEO си поставя за цел да работи за осъществяването на Програмата за развитие на ООН и на плана, подписан на срещата на ООН в Ню Йорк през септември. След близо 2 години преговори през август 2015 г. се стигна до изготвяне на 29-страничен договор за устойчивото развитие до 2030 г. Документът, озаглавен „Да променим света ни: план за устойчиво развитие 2030 г.” , бе подписан на 27 септември 2015 г. в Ню Йорк и от българския президент Росен Плевнелиев. Планирани са 17 цели за устойчиво развитие, които трябва да бъдат постигнати през идните 15 години. Първата е “повсеместно изкореняване на бедността във всичките й прояви”. В документа се посочват като приоритети борбата с глада, постигане на продоволствена сигурност и здравословен начин на живот, равенство между половете, достъп до надеждна и стабилна енергетика, както и устойчив икономически растеж, свързан със създаване на повече работни места.За да бъдат постигнати тези цели, ООН си поставя 170 задачи в областта на социално-икономическото развитие. Документът е продължение на т. нар. Цели на хилядолетието за развитие, приети през 2000 г.

Параграф 76

Параграф 76 от този документ гласи: „Ще работим за прозрачно и значимо публично-частно сътрудничество, което да допринесе за събирането на широк набор от данни, включително наблюдение на Земята и геопространствена информация, като се гарантират националните интереси.

GEOGLAM

GEO ще работи за постигането на тези цели (SDGs) чрез инициативата за глобален мониторинг на земеделието GEOGLAM Crop Monitor (Global Agricultural Monitoring Initiative). По-рано, през 2014 г. GEO получи мандат от Г20 да координира глобалния мониторинг на зърно производството, за да бъдат осъществени стабилни цени на храните в световен мащаб.

Групата е основен партньор в програмата за устойчиво развитие заедно с правителствата от Г8, с Икономическата комисия на ООН за Африка, Икономическа комисия на ООН за Азия и Тихоокеанския регион и Организацията по прехраната и земеделието на ООН.

Революция в информацията

Днес GEO е част от инициативата „Революция на данни”, подчинена на генералния секретариат на ООН. Идеята на Революцията на данни е никога повече да не се стига в света до ситуация „не бяхме разбрали” или „не знаехме”. Всеки на планетата има значение, се казва документа (Свят, който си струва: да мобилизираме революцията на данни в полза на устойчивото развитие - A world that counts: mobilising the data revolution for sustainable development). GEO предоставя именно GEOSS за решаване на световните кризи.

Българските ви колеги – представители на GEOу нас не пропускат да отбележат, че вие персонално имате важна роля за приемането на страната ни в GEO. Бяхте в България през миналата година и вие официално огласихте членството ни на пленарната сесия в Женева. Какво си спомняте от България? Какви са впечатленията ви от българските ви колеги? От българите изобщо?

-          Пазя прекрасни спомени от България! Страната ви е прекрасна и природата е забележителна. Помня вълнението, което бе обхванало цялата българска делегация ден преди да подадете документи за присъединяването към GEO. Членовете на делегацията представители от три или четири различни институции и бяха отдадени и обединени от идеята да направят страната пълноправен член на нашата група. Беше много вълнуващо и пазя чудесни спомени за тогава.

Какво си мислите днес, година по-късно. Докъде е стигнала България в изграждането на Глобална система от системи за наблюдения на Земята? За какво бихте похвалили българите и за какво бихте ни разкритикували?

-          Въпросът ви е много хубав, защото ние го задаваме на всяка отделна страна, членка на GEO. Защото обикновено говорим само глобално, а много неща се случват на локално ниво.

Първото нещо, което трябва да се направи навсякъде, е да се накарат хората, да се накарат правителствата да разберат ползата от системите за наблюдение на Земята и от системното събиране на данни. Затова Агенцията по геодезия, картография и кадастър у вас е толкова важна. Но това е първата стъпка във всички държави – хората да научат, че GEO съществува и да разберат за плюсовете и ползите, които тя носи.

Втората стъпка е да се поканят още агенции и различни институции на масата… И вече да се говори за политиката, която GEO следва.

Много неща са свършени в България, но и в другите 99 държави имаме много неща още за правене.

Как се справяме с приложението на директивата INSPIRE? Как се справяме изобщо в Европа? Свършили ли сме нещо или все още ни чака дълъг път?

-          Приветстваме усилията на Европейската комисия за създаването на тази директива. Тя действително е много добра, но предстои много тежка работа, за да се приложи. Всички институции трябва да допринесат много, за да се споделят геоданните.

GEOси е поставила амбициозни цели – напоследък се превръща в дясната ръка, ако може да използваме тази метафора, на генералния секретариат на ООН по отношение на информацията за Земята благодарение на GEOSS. Не е ли твърде амбициозна мисията ви в GEOGLAM (GEO получи мандат от Г20 да координира глобалния мониторинг на зърнопроизводствотоименно чрез инициативата GEOGLAM)?

-          На срещата на високо равнище през 2014 г. в Женева министрите от различните държави взеха решение GEO да работи в по-близък контакт с ООН. Както знаете, ООН е твърде голяма система, а самият генерален секретар на организацията Бан Ки Мун призова отделните агенции на Обединените нации да работят в по-близко сътрудничество помежду си, а не всяка сама за себе си.

-          В тази връзка ние сме в постоянен контакт с Експертния комитет по управление на глобалната геопространствена информация към ООН (United Nations Committee of Experts on Global Geospatial Information Management UN-GGIM).

-          Много е важно да се отбележи, че през изминалия септември страните-членки на ООН приеха целите за устойчиво развитие до 2030 г.

-          Днес ние работим директно с Ню Йорк по инициативата за Глобално партньорство по устойчиво развитие на данните (Global Partnership on Sustainable Development Data). Работим и с ЮНЕСКО, и разбира се, със специалната част от ООН, създадена преди няколко години, за сътрудничество между самите отделни организации на ООН - IMC (Inter-mission cooperation).

-          Що се отнася до GEOGLAM… вероятно наистина е доста амбициозна цел, защото устойчивото развитие, осигуряващо добър живот на всички, е наистина доста амбициозна задача. Вярваме, че може да го осъществим. След септември 2014 г., сред срещата на високо равнище, ние вече имаме мандат да го осъществяваме. Така, че за четирите основни хранителни суровини – царевица, жито, ориз и соя, ние наблюдаваме производството и цените и предлагаме постоянно актуална информация.

-          За осъществяването на устойчивото развитие може да са необходими десет години или 20 години, но аз съм сигурна, че информацията ще помогне да се даде възможност всеки на планетата да живее в малко по-сигурен свят.

-          Накратко – да, целта ни е амбициозна, но не и невъзможна!

Как работите с платформите с отворен код, например OpenStreetMapи други? Каква ще е ролята на GEO в т. нар. Data revolution for sustainable development?

-          Отговорът е еднозначен – работим изключително с организации, които предоставят и са с отворен код и с отворени платформи. Ако говорите за OpenStreetMap – с тях имаме разговори на техническо ниво. Организацията, с която работим много тясно обаче, е Отвореният геопространствен консорциум - OGC (Open Geospatial Consortium), която вероятно е позната на вашите читатели. Те предлагат отворени данни, отворени услуги, можем да говорим за стандарт за отворен код.

С няколко думи - какви са приоритетите на организацията 13 години след основаването й?

-          Знам с какво сме най-познати. Знам и кое е нашето най-голямо постижение – отвореното споделяне на данни. Например, българските граждани плащат за събирането на данни, за обработката, за специализирането им. Ние искаме да сме сигурни, че всеки в България има безплатен достъп до тези данни и може лесно и бързо да ги получи.

-          Вторият въпрос е, че искаме да сме сигурни, че платформата GEOSSи отделните й системи са добре финансирани. Защото тези системи за наблюдение на Земята доставят данните на хората. Искаме да сме сигурни, че правителствата продължават да поддържат системите за наблюдение на Земята.

-          И последната ни цел е да имаме капацитет за обработката на данните. Защото твърде много данни се събират по целия свят, не само в развитите страни, но също и в развиващите се страни. Но ние искаме да знаем, че всеки един, без значение къде живее на планетата, има еднакъв равнопоставен достъп до цялата тази информация.

Оптимист ли сте за лесния достъп до данни от наблюдения на Земята?

-          Да, оптимист съм. Но съм и реалист, че имаме твърде много предизвикателства за преодоляване по света. Има правителства и агенции, които все още не дават достъп до данните си. Опитваме се да покажем на правителствата, че има икономически ползи от постоянното споделяне на данни.

Трудно ли се свързват отделните системи в една? Колко време ще отнеме и кой ще финансира всичко това?

-          Ние не опитваме да съберем всичките системи в една. Говорим за система от системи, но става дума всъщност за платформа, за рамка, в която да се организират останалите. Но и това е доста трудно, защото всеки има различни стандарти и има много работа по интегриране на данните от различните държави и за уеднаквяването, стандартизирането им.

Къде обикновеният човек може да види ползата от GEO? Да посети сайта и да разбере какво ще е времето в града му или например каква е реколтата от царевица и какви биха могли да бъдат цените на царевицата през годината?

-          Опитваме се да правим нещата все по-лесни за хората. Наистина, най-важното, от което хората имат нужда, е приложението на дадена система, ползата от нея. Често хората имат нужда от комбинация от данни, не просто от някаква статистика, а от много разнообразна информация на едни място, за да им свърши работа. Имам пример с една компания от Монреал – тя предлага информация на няколко нива, комбинирана – оценяваща, за отделното място и за стойността, и изпраща търсените данни като съобщение по мобилните телефони.

-          Идеята ни е точно такава – всичката тази информация да се събере на едно място. Т.е. ние сме свидетели как отделни части от данни се намират на различни места, а са необходими заедно.

-          Ето един въпрос, който предстои да бъде решаван в бъдеще. Какви са условията в дадено поле на познание днес и как да ги комбинираме с други данни в едно.

-          Другият пример за приложение на нашата работа е съвсем пресен от Мексико, където ще се проведе нашата годишна среща, и преминаването на урагана Патрисия. Това е най-силният ураган за 2015 г., но не взе нито една жертва – именно благодарение на системите за наблюдение на Земята, на анализите, правени върху тях, на снимките, които имахме. Хората бяха евакуирани. Ето ви още един съвсем конкретен пример.

Предстои ви пленарната сесия в Мексико. Какви са очакванията ви за резултатите от нея?

-          Очакваме министрите от всички тези 100 държави да пристигнат в Мексико. Ще обсъдим стратегическия план на GEO, а следващия ден ще оставим хората от всички държави да се срещнат и заработят помежду си, да обсъждат кой какво ще прави в бъдеще. Идеята ни е да ги съберем на едно място и да ги оставим да споделят познанието и опита си – все пак това ще са стотици представители от целия свят. Ще има споделяне на опит и ще има полза от най-различния споделен опит.

-          Ще се говори за това какво ще може да се случи в бъдеще.

За съжаление няма да има български представител на пленарната сесия в Мексико през ноември. Какво послание бихте изпратили към българите все пак?

-          Да, за съжаление България няма да има представители на срещата, но ако все пак имате някакви коментари по обсъжданите там въпроси, вашият глас ще бъде чут и ние очакваме мнението ви.

-          Наистина съжалявам, че няма да има ваши представители. Вярвам, че събирането заедно и обсъждането на предизвикателствата пред нас заедно е много важно. Може би догодина, когато срещата ще бъде в Санкт Петербург в Русия, което е малко по-близо до вас. Очаквам тогава България ще има представители.

Как си представяте бъдещето на организацията?

-          Оптимистът съм за бъдещето на организацията ни, защото ние сме отборни играчи. Уважаваме хората, с които работим. Оценяваме онова, което те допринасят, което предлагат. И освен всичко ние сме много единна организация. Същевременно сме отворени към експерименти и да опитваме нови неща, готови сме да поемаме нови рискове. Смятам, че светът се нуждае от много нови организации като GEO.

Колко човека всъщност работят в GEO?

-          Ние сме малък секретариат тук в Женева и сме само 20 човека, които работим за GEO. Половината от тях са изпратени от правителствата от държавите членки. Т.e. всъщност само десет човека се занимаваме с организацията, а останалите десетима работят при нас благодарение на различни споразумения с отделните държави.

-          Ние сме евтина „нискотарифна” организация, която допринася за големи „безценни” резултати.

-          Ние десетимата човека тук работим с България, с Русия, с Китай, с Европейския съюз, но освен нас има много хора по целия свят, може би хиляди хора, които се занимават с различни GEO дейности. Наистина имаме твърде много партньори и много съмишленици, но координирани от нашия секретариат.

 Какво си пожелавате на себе си?

-          Пожелавам си един ден да имаме свят, в който хората имат лесен достъп до цялата информация, която им е необходима, за да направят живота си по-добър. Организацията ни е само средство, което облекчава този процес.

-          Искаме да донесем навсякъде прозрачност за всички промени, които се случват в, около и на Земята.

-          Защото сме убедени, че хората, ако получават тази информация, ще са способни първо да я разберат и второ – да я анализират и ползват. Така те ще станат бъдещи лидери. Затова искаме да променяме отношенията на правителствата към организацията ни в бъдеще.

Нека добавя нещо за GEOSS. Това е платформа за достъп и за откриване на данни.

Всички данни, които бъдат поместени на тази платформа, остават собственост на производителите на данните. Т.е. например българските производители на, да речем, географски данни, на кадастрална информация, на земеделски данни – искаме само да ги публикуват така, че да бъдат видими, достъпни и съвместими с инфраструктурата на GEOSS. Потребителите, които използват тези данни, ще идват за допълнителна информация отново при вас, българите, във вашите агенции. Ние не ви отнемаме това право. Данните си остават ваши. Нашата цел е обаче хората да могат да намерят тези данни, да ги анализират и да ги ползват, но те си остават ваши. Вие си оставате собственици на данните.

От какво има нужда GEO днес?

- Ние сме по-добре познати от години. Но въпреки това доверието към нас трябва да се изгражда и това става с повече информация за работата ни, с разясняване на онова, което предлагаме и осъществяваме. Така ще постигнем всички повече прозрачност за един по-добър свят.

Прочетена 1683 пъти Последно променена в Петък, 27 Ноември 2015 06:42

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.