С лупа и телескоп при Теодор Роков: За Тур Хейердал и българското участие в експедицията „Абора“ 4

Петък, 22 Ноември 2019

Теодор Роков завършва археология през 2000 г. в СУ „Св. Климент Охридски“. Днес работи в Археологическия музей във Варна, като научните му интереси са в областта на подводната археология, на морската история и на експерименталната археология. Организатор е на редица изложби, сценарист е на няколко филма, има научни публикации, редактор е на много книги.

Бихте ли се представили?

Интересите ми са свързани с морска история, подводна археология и експериментални изследвания на древното корабостроене и корабоплаване. Тази моя страст беше запалена от книгата на Тим Северин „Пътешествието ЯЗОН“. После ми попадна книгата „Експедиция АРГОНАВТИКА“ на моя съименник Теодор Троев. Имах щастието да се запозная и стисна ръцете и на двамата във Варна. Така започнах да събирам информация за всички подобни експерименти по света и у нас. И естествено се зароди мечтата да участвам в подобно плаване. Първото мое участие в такъв експеримент беше през 2010 г. Тогава бях член на експедиция „Дунавска Одисея“ – плаване по Дунав и Черно море от Белград през Констанца до Варна. Плаването се осъществи с модел на древен ветроход , издълбан от ствола на дъб с допълнително издигнати бордове. Плаването беше организирано от частен изследователски център в Одеса, Украйна с дългогодишен опит и множество експедиции. Преди две години видях в интернет информация, че се подготвя поредната експедиция „Абора“, маршрута на която трябва да мине покрай България. Писах на нейния организатор, представих му се и започнахме една продължителна комуникация по интернет – така станах част от екипа на „Абора“ 4. Моите участия в тези две експедиции са естествено продължение на една дълга традицията на Варненския археологически музей: през 1984-85 г. проф. Михаил Лазаров участва в морска експедиция „Аргонавтика“, а през 1988 г. пак проф. Лазаров и Иван Иванов участват в морска експедиция „По пътя на спондилуса“.

И още малко – вие сте археолог. Кога ще има карта на подводните съкровища в българската акватория и (ако има) откъде може да се открие?

Единственото печатно издание, посветено специално на тази тема, е с автор Владимир Живков – „Потъналите кораби по българското крайбрежие“, плюс карта. До скоро се продаваше по книжарниците, но вече се изчерпа и може да се открие само в интернет. Има руски атлас на потъналите кораби в Черно море включително и по българското крайбрежие, който обаче обхваща само периода на двете световни войни. Преди две години приключи международната експедиция BLACK SEA MAP съвместно между центъра по подводна археология в Созопол и университета в Саутхемтън. В резултат на нея бяха открити около 40 потънали кораби от различни епохи, запазени в идеално състояние. Техните останки се намират в слоя със сероводород, където не се развиват процеси на гниене. Беше направена много интересна изложба с модели на останките и 3D визуализация. 

Какво смятате за изследванията в момента на скалната гора край Созопол?

Много полезна инициатива, която ще е от значение както за науката така и за туризма.

Тази година се отбелязаха и 60 години от подводната археология у нас. Кои са най-големите й достижения?

Локализирането на древните котвени находища, маркиращи местата за приставане на различни плавателни съдове от праисторията, Античността и Средновековието по днешното българско черноморско крайбрежие.

Разкажете ни за експедицията „Абора IV” – как се роди идеята?

Това е четвъртото плаване със същия модел плавателен съд. Предишните три са: от о-в Сардиния през Корсика до Италия през 1999 г.; от Александрия до Кипър и Ливанското крайбрежие през 2002 г.; от Ню Йорк до Азорските острови през 2007 г. Четвъртото плаване е замислено като опит за проследяване на морските връзки между Егейския свят и Черноморските цивилизации през праисторията. През каменно-медната епоха (преди ок. 6500 г.), близо до днешна Провадия е функционирал първият в Европа център за добив на сол. Селището на работниците заедно със солницата са били укрепени с дебела стена от камъни. Солта е била пренасяна по суша и вода до брега на древното Черно море, където тя е била разменяна  за стоки, внасяни от Егейския басейн -различни видове бижута от черупката на мидата спондилус. Именно солта е била причината за натрупването на златото, открито като гробни дарове във варненския халколитен некропол. Древната провадийска река, протичала там където днес се намират Варненското и Белославското езеро, е била „водната магистрала“ на древността. Днес по дъното на двете езера са открити останките на повече от десет крайбрежни селища от праисторическата епоха. Именно поради тези причини корабът беше построен в Белослав и отплава от Варна към Егейско море.

Колко време отне създаването на кораба? Има ли българи, които могат да построят такъв кораб? Тръстиката е от Титикака – как успяхте да я донесете? Боливиец, който е работил в изграждането на тръстиковия кораб РА II на Тур Хейердал, е бил във Варна. Какво ви разказа той за големия пътешественик?

Построяването на кораба отне три месеца от забиването на първото дървено колче на брега на Белослав до спускането на вода. Предполагам, че някъде покрай бреговете на Дунав може би все още има хора, които биха могли да изработят от местна тръстика примитивна лодка или сал. По време на експедиция „Дунавска Одисея“ в Лом се запознах с дядо Богомил, който можеше да изплете от тръстика и върбови клончета всичко - маси, столчета, рогозки, чадъри. Той подари на капитана на кораба въже, което беше изплел сам от тръстика. То не отстъпваше по здравина на машинно плетено въже. Тръстиката, от която беше изработен кораба на експедиция „Абора“ 4, е ръчно събирана от бреговете на езерото Титикака, Боливия. Цялото количество е 12 тона. Тя беше транспортирана в три контейнера с кораб. Главна роля в построяването на кораба имаха двамата боливийски майстори Фермин и Юри Лимачи – баща и син. Други трима членове на фамилията Лимачи – Деметрио, Хуан и Хосе са участвали в строежа на кораба Ра 2 на Тур Хейердал.

Разкажете ни и за вашето участие? Как се плава с плетена лодка? Колко човека са на борда? Как се храните? И най-вече – с какви уреди се ориентирате? Бихте ли разказали повече за навигацията, тъй като нашите читатели са геодезисти и се интересуват от тази материя. Какви карти използвахте? Какви инструменти? Знаете ли каква навигация е използвал Тур Хейердал? Бихте ли споделили?

Моята роля в реализацията на експедиция „Абора 4“ беше на главен координатор. Аз осъществявах контактите с всички хора, които в последствие се включиха в процеса на цялата подготовка. Получи се нещо подобно на ефекта на лавината – всеки човек, който се включваше в този експеримент, имаше свои контакти и познанства, които също се присъединяваха, и така в процеса на работа се сформира окончателния екип, без който този експеримент нямаше да се реализира в България. Екипажът се състоеше от 12 човека. Ние бяхме разделени на три групи по 4 човека, които давахме вахта по 6 часа. Храненето се извършваше само два пъти на ден-сутрин и вечер. Хранителните запаси бяха от консерви и вакуумирани продукти. Разполагахме с малък газов котлон, поставен в изолиран метален бокс за да се предотврати риска от запалване. Няма голяма разлика между плаването с тръстикова лодка (или кораб) и това с друг плавателен съд. Този тръстиков кораб имаше две надстройки - за спане, за готвене и за помещаване на навигационната техника. Задвижването ставаше само с едно правоъгълно платно, а управлението със система от 14 подвижни килове (швертове), разположени по 7 на двата борда – 4 на носа и 3 на кърмата. Комбинацията от тяхното положение във водата дава възможност на лодката да плава и при страничен вятър. Допълнително се използваха и две кърмови весла за улесняване на завиването. Другата особеност в конструкцията е, че лодката (кораба) няма бордове. Корпусът е съставен от три дълги тела от тръстика, пристегнати плътно едно към друго. Благодарение на това няма опасност от пробив в корпуса. Дъното е плоско, в следствие на което този плавателен съд не цепеше вълните, а се качваше по тях подобно на огромен сърф. Навигацията се осъществяваше със съвременни средства – магнитен и дигитален компас, GPS, датчици за скорост и посока на вятъра, AIS - система за проследяване в реално време, съвременни лоции и навигационни карти. Плаването беше каботажен тип - близо до брега.  От книгите за експедициите на Тур Хейердал знам, че той е ползвал компас, морски карти и е разчитал на постоянните водни и въздушни течения.

Споделете за най-любопитните моменти около експедицията – при построяването на кораба, по време на пътуването? Имахте ли придружаваш кораб?  Как преминахте Босфора? Нощем как пътувахте? Възможно ли е плаване в обратно направление?  Докъде плавахте вие? Докъде е стигнала „Абора IV” в момента?

За мене най-любопитното или по-скоро най-полезното беше това, че се научих да плета рогозки от тръстика. При плаването нямахме придружаваш плавателен съд - това беше изрично изискване от ръководителя на експедицията. Трафикът през Босфора и Дарданелите е изключително интензивен и движението през тях се извършва само с двигател като се поддържа минимална скорост 4 възела. Поради тази причина лодката (корабът) беше буксиран от катери на бреговата спасителна служба на Турция. Плаването през нощта беше доста изморително, но за сметка на това романтично. Основната задача беше да се следи за промяна в посоката на вятъра и маневриране с такелажа и подвижните швертове. Посоката на плаването беше от север на юг, което улесни изключително много цялата експедиция. В древността плаването от юг на север – от Егея през Пропонтида (Мраморно море) към Евксинския понт (Черно море) е било изключително трудно за ветроходен плавателен съд. За преодоляването на силните насрещни течения са били използвани предимно гребни плавателни съдове. През по-късните епохи, когато този тип кораби са престанали да бъдат използвани, се е разчитало на сезонните особености в хидрологичната характеристика на двата протока. Ветроходи са можели да проникват в Мраморно и Черно море през лятото и ранната есен, когато насрещните течения, обусловени от притоците на големите реки и локалните ветрове са най-слаби. Корабът „Арго“ на експедиция „Язон“ на Тим Северин е преминал само на гребла през двата протока, придържайки се близо до брега, където се образуват локални течения с посока обратна на главното изходящо течение.

Има ли промяна в морското равнище от Античността до днес и каква?

Институтът по океанография към БАН във Варна - секция морска Геология и археология има чудесно изследване за цикличната промяна в нивата на морето - регресии и трансгресии. Със сигурност тези промени са се отразили както на нивото на водата в Босфора, така и в условията за неговата проходимост. Темата е много интересна като цяло. В шумерски текстове за подвизите на Гилгамеш се говори за "Морето на смъртта", което се намирало на Запад от Двуречието. Там живеел оцелелият от потопа. Дали това митологично сведение е свързано с Черно море и свързването му със Средиземно може само да се гадае. По-интересното за мене е описанието на техниката на навлизане в това море през реката, която изтича от него. Спускали се мрежи с камъни надълбоко и подводно течение ги поемало и влачело лодката. Това описание изключително наподобява описанието на Босфора с неговото подводно входящо течение.

За колко време се стига от Варна до Крит (Ханя, Ираклио или Ретимно?)? Има ли разлика между Черно и Средиземно море?

Първоначално беше обявено, че крайната цел на „Абора 4“ ще е о-в Кипър. В последствие дистанцията беше скъсена до о-в Крит. По последни данни корабът ще спре в Патара на турския бряг, където и ще остане като музеен експонат. Аз лично не мога да преценя дали има разлика при плаването в Черно и Егейско  море, тъй като плавах само 10 дена от Варна до Чанак Кале на изхода на Дарданелите. Според разказите на моите приятели от екипажа, с които поддържаме връзка по интернет, по това време в Егейско море има много по-високи вълни и по-силни ветрове от Черно море.

Каква беше целта на експедицията – научна?

Експедиция „Абора“ 4 си беше поставила амбициозната задача да реализира три различни цели: научна; възпоменателна и социална. Научната цел беше да се премине с примитивен плавателен съд по вероятния морски маршрут, свързвал Егея с Черно море през праисторията. Както вече стана ясно плаването беше извършено в направление север-юг, а  не юг-север. Това заедно с използването на модерни средства за навигация според мене наруши автентичността на експеримента. Като пример за т. нар. „чист експеримент“ бих посочил чешката експедиция „Моноксил“ 3 , която се проведе това лято. Плаването се осъществи с голяма лодка, издълбана от ствола на един дъб, задвижвана от гребци и с платно. Маршрутът на тази експедиция беше от Адриатическото крайбрежие до о-в Крит. Екипажът не използваше никакви средства за навигация, а се движеше по визуални ориентири от остров до остров. През цялото време на плаването обаче тази лодка-еднодръвка беше придружавана от яхта. Възпоменателната цел на експедиция „Абора“ 4 предвиждаше кръстник на кораба да бъде синът на Тур Хейердал. По този начин трябваше да бъде отбелязана 50-та годишнина от плаването на Тур Хейердал с лодката „Ра“. По една или друга причина Хейердал Джуниър не пристигна във Варна. Това според мене не позволи на експедиция „Абора” 4 да претендира за някаква приемственост с Тур Хейердал. Пак това лято се проведе експедиция „Виракоча“ 3 също с тръстиков кораб, построен от боливийски майстори. Маршрутът на плаването беше от Чили до Таити през Тихия Океан. Тази експедиция има същото право да претендира за приемственост с Тур Хейердал. Социалната цел на експедиция „Абора“ 4 беше да демонстрира как хора от различни държави могат да съжителстват и работят без проблеми на едно място. Лично за мене това беше най-голямото разочарование. Имаше многобройни слабости както при съставянето на екипажа така и в неговото командване. Въпреки претенциите за интернационален характер на експедицията, по-голямата част от екипажа беше от германци-8 човека, срещу 4 от други държави (България, САЩ, Русия, Холандия). Боливийците не се качиха на борда. Впоследствие се появи разделение между двете групи в екипажа. То беше предизвикано от някои индивидуални особености в манталитета и характерите. С чиста съвест мога да кажа, че за съжаление нито една от трите цели на експедиция „Абора“ 4 не беше изпълнена 100%.

Какво следва?

Както има една сентенция  - ако едно нещо се случи веднъж няма гаранция, че ще се случи втори път. Обаче ако се повтори, със сигурност то ще се случи и трети път. Имам много и различни идеи, но се убедих, че всяко нещо се случва в най-подходящото за него време.

Имаме два постоянни въпроса – какво бихте погледнали с лупа и какво с телескоп?

С лупа бих искал да погледна някой жив микроорганизъм. С телескоп – винаги, когато имам възможност, с удоволствие гледам Луната.

Прочетена 46 пъти

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.