Ах, кафето! Кратка история на дългия път на етиопското растение към Европа

Сряда, 16 Юли 2008

Не е изненадващо твърдението, че кафето е един от символите на модерността, защото усвояването на кафето става благодарение на великите географски открития и на интензивните пътешествия на западни аристократи в екзотичните колонии на имперските метрополии. То става част от градската култура, а консумацията му – социален акт.
Днес съществуват кафе театър, кафе сладкарница, кафе поезия, време за кафе, кафе почивка. Непознати се сближават на кафе, а познати при случайни срещи пият по едно кафе, за да споделят набързо въжделенията си. Консумира се сутрин, на обед, следобед, вечер. Пият го млади и възрастни, с кофеин или без, със захар, с мляко, със сметана или пък в разновидностите му с мед, с бренди или с уиски. Кафето е навсякъде. Кафето е индустрия. Кафето е култура.
В европейските дворци го познават от ХVІ-ХVІІ в., а през ХVІІІ век вече е навсякъде. Появяват се кафенетата.
Думата в европейските езици звучи по подобен начин, а етимологията й показва пътя на кафето, макар учените да спорят за точния произход. Според някои „кафе“ идва от арабското „кауе“ със значение „сила, енергия”, а други го свързват с арабското „кахва“, означаващо „вино“ и стимулатор за апетита. Съществува и версия, че идва от името на провинция Каффа в южна Етиопия, където растението изобилства, но това е малко вероятно. Именно Етиопия, където и до днес се среща и като диворастящо растение, се смята за негова родина, но напитката става популярна от Йемен, откъдето арабските търговци първи започват разпространението му.
Откриването на кафето е забулено в тайни. Едната от легендите е, че етиопският козар Калид видял, че животните му пасли плодове от непознат храст и станали игриви, а нощем не заспивали. Калид опитал от растението и усетил прилив на енергия. Другият мит е ранно християнски и свързан с монасите в манастирите в Етиопия, които варели зрънцата на храста и така водели продължителни служби.
Първоначално кафето било използвано за лечебно средство при слабост и умора. Арабите, стремейки се да съхранят тайната на своето откритие, отказвали да изнасят сурови семена кафе, обяснявайки, че ако не са предварително изсушени и изпечени, ще се повредят и станат негодни за употреба. Поклонниците в Мека били върли почитатели на питието на местните. Скоро започнали да отнасят по родните си места и зърна кафе от Мека, а през 1511 г. висшето ислямско духовенство създало в Мека „Съвет по кафето“. Тогава било решено, че кафето развращава разума и чувствата на правоверните и ги отвлича от правата вяра. Кафето и виното били забранени. Но забраната за кафето скоро била благополучно забравена.

През ХVІ век предприемчив арабин от Алепо, Сирия, преплавал морето с голям запас сурови кафейни зърна и засадил първата кафейна градина на брега на Босфора. Начинанието му се увенчало с неочакван успех. Ароматната напитка много се харесала на турците, които с удоволствие започнали да се събират в кафенетата — на ароматно кафе и приятен разговор. Истанбул обаче се разцепил на две – едните били горещи привърженици на напитката, а другите си спомняли, че тя е забранена. Мнозина историци твърдят, че раздорите били подклаждани от самият сириец, за да върви по-добре бизнесът му.
Западна Европа също е превзета от кафето. Холандците били първите европейци, на които се отдало да отгледат фиданка кафейно дърво. Много търговци, пътешественици и дипломати се опитвали да откраднат и тайно да пренесат в Европа ценните семена. Едва в 1616 г. щастието се усмихнало на Петер ван дер Брок, търговец в йеменското пристанище Мока. Завръщайки се в родината си, той незабавно посадил няколкото откраднати зърна в ботаническата градина в Амстердам, а шведският учен и негов приятел Карл Линей се погрижил и отгледал от тях няколко фиданки „Кафе Арабика“.
През 1658 г. холандците направили своя плантация в колонията си на о. Цейлон (днешна Шри Ланка), макар тя да била известна с чая си. А през 1664 г. в Лувъра Луи XIV го опитал за пръв път и издал указ, с който го одобрил. Французите получават шепа качествени зърна кафеот султана на Йемен в знак на благодарност, че френският кралски лекар излекувал сериозно заболялото му ухо. И така през 1714 г. било засадено и първото кафейно дърво в парижката ботаническа градина. През ХVІІ век кафето стига и в Италия. Там пък го разпространяват венецианските търговци. Кафето става част от културата в буквален смисъл, като на него се посвещават и театрални представления като пиесата на Карло Голдони "Магазинче за кафе". Монасите-капуцини от близък до Рим манастир пък изнамерили капучиното. Англичаните откриват кафето, но не в Лондон, а в академичен Оксфорд през 1650 г. веднага се пръкнали и първите кафенета, като юристите се събирали в "The George", медиците – в "Baston". Кафенетата станали и място за политика и Чарлз II решил да закрие тези "порочни" сбирки. Забраната продължила само 11 дена.
Руснаците не останали по-назад. Цар Алексей Михайлович Романов познал напитката от придворния лекар Самюел Колинс през 1665 г., който го предписвал като "изрядно лекарство против надменност, настинка и главоболие".
Днес е модерно да се говори за отговорното производство, което се опира на три стълба – т.нар. трите П планета, печалба, хора (planet, profit, people). Кафето както много други селскостопански продукти, които заради специфичните климатични условия се отглеждат предимно в развиващи се страни, създават отлични предпоставки за образуване на олигопол.
През последните години се наблюдава засилен интерес от страна на неправителствени организации и крайни потребители, от самите големи компании да се противодейства на тази тенденция. Създадени са инициативи за отговорно производство и сертифицираните от тях продукти се търсят все повече и повече. Говори се за органично кафе - произведено без използването на синтетични пестициди, хербициди, химични торове, хормони на растежа, антибиотици или генно-манипулирани семена, а отпадъчни продукти се рециклират.
Привикването към кафето според някои лекари е зависимост, подобна на наркоманиите. Всеки ден медицинските списания оповестяват, че кафето провокира някои заболявания или пък помага на други. Неговите почитатели обаче отдавна не се интересуват от конкретните факти, а просто искат да се събудят с чаша горещо кафе, приготвено по любимия им начин.
Независимо как е получена, кой е производителят, вносителят или търговецът, напитката остава незаменима част от всекидневието на съвременния европеец. И ароматът на опечените зърна от храста, растящ на воля в Етиопия, се носи от всеки ъгъл.

Прочетена 1086 пъти Последно променена в Петък, 19 Май 2017 11:40

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.