Къде са границите на Европа

Петък, 20 Септември 2013

Evropa-Azia.jpg

Указателна табела за границата между Европа и Азия в Пермския край

Onthe_bridge_over_Ural,_Kizilskoe.jpg

Указателна табела в Урал

Atthe_border_Europe-Asia.jpg

Уржумка, Челябинск

Obeliskna17km.jpg

Екатеринбург

Marina_Horka_Monument.jpg

Географският център на Европа - Беларус

Southernmost_point_of_europe.jpg

Най-южната точка на о. Гавдос

Kinnarodden1000.jpg

Нос Нордкин - най-северната точка на континента, без островите

TransAsia_m2.jpg

Границата между Европа и Азия

Tarifa_SPOT_1165.jpg

Пунта да Тарифа от въздуха

Cabo_da_Roca_monument.jpg

Кабо да Рока, Португалия

 

Границата е предел, линия, край, межда, преграда, разграничение, синор, линия, бразда, бряг, праг, вододел, ограничение, мярка, рамка, норма, лимит, обхват, обсег, район, различие. Всеки човек има собствено усещане за границите и за преминаването им. Когато се говори за границите на Европа, те в главата на всеки вероятно са различни. За едни Европа е Европейският съюз, за други - е шенгенското пространство, за трети - е Западна Европа. Мнозина вероятно забравят, че Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Казахстан, Молдова, Исландия, Украйна, Русия са част от географската територия на Европа. Дори и да не се чувстваме много - много европейци у дома си и да се сравняваме всеки път с европейците, мислейки си за тези от Западна Европа, ние, българите като попаднем на друг континент изобщо не се замисляме и веднага се самоопределяме като европейци.

Границите са разделение, но и обединение на заделеното от тях. Къде са границите на Европа на пръв поглед е лесен въпрос, но всъщност едва ли всички биха отговорили бързо и еднозначно на него.

Една от причините, разбира се, е супер континентът Евразия и прокарването на мислената линия, разделяща двата континента. Европа заема едва 20% от този огромен масив, като източната европейска граница с Азия е сухоземна. Различни географи имат собствено мнение откъде минава тя. Според едно от възможните определения границата върви по шелфовата ивица на островите Нова земя към Карско море до залива Байдарацкая губа, минава по подножието на източния склон на планината Урал и нейното южно продължение Мугоджари, по долината на река Емба до нейното вливане в Каспийско море. След това продължава по шелфовата ивица на северната част на Каспийско море до устието на река Кура, следва границата между Кавказ и Арменското плато и стига по реките Кура и Риони до Черно море.

Границата между двата континента се е местила от запад на изток с течение на времето. Древните гърци я слагали почти по средата на Средиземно море. През 524 - 457 г. преди Христа границата минавала през Керченския пролив и реката Танаис. Големият научен авторитет Птолемей е в основата на това разбиране, което цари в науката до XVIII в. През 1730 г. шведският учен Филип Йохан фон Страленберг първи аргументира прекарването на граница между Европа и Азия. От там до днес текат различни трактовки откъде точно да минава границата. Ломоносов например я прекарал по реките Дон, Волга и Печора. Други приели Уралския хребет за естествена граница.

Ето кои точки могат да се смятат за най-крайни и гранични, като се вземат предвид и и островите. Тези точки могат да бъдат оспорвани, защото има различни мнения на учените. 

Най-южната точка е остров Гавдос в Гърция. Тя е спорна и мнозина смятат, че остров Кипър исторически е свързан с Европа, затова може той да се смята за най-южната точка. Други настояват, че португалските острови Мадейра са на границата между Европа и Африка. Ла Рестинга от остров Иеро, част от испанските Канарски острови също може да претендира за най-южната точка, но политически. За най-северната се смята нос Флигели, Русия. Най-западната може да се приеме Фажа Гранде на островите Флоре в Азорите. За най-източна точка се смята нос Флисингски, на остров Северни, Русия.

Но когато говорим за самия континент, за изцяло твърдата земя, която може да се обходи само по суша, нещата се променят. Най-северната точка е нос Нордкин, Норвегия. Най-южната е Пунта де Тарифа в Испания. Най-западната е Кабо да Рока в Португалия, но като се стигне до най-източната отново има противоречие. Може да се приеме, че това е 545 метров връх в планината Урал, който дори си няма име, но координатите са му 68°18′37″N 66°37′05″E. Върхът се намира на 17 км североизточно от връх Гора Анорага в Урал. Заради тези изчисления географският център на Европа най-изненадващо може да се смята, че е в Беларус, на 15 км от градчето Марина Горка с координати 53°34′01.5″N 28°20′57.2″E. Въпросът с центъра също е доста спорен. Освен Беларус, за тази чест спорят Дилове, Украйна, Кремниске бане, Словакия, Дрезден, Германия, Торун, Полша, Бернотай, Литва.

Най-високата точка на Европа поне не е спорна - това е връх Елбрус, Русия, висок 5 642 м, а най-ниската е в Каспийско море, Русия, минус 28 метра.

 


Центърът на Европейския съюз

 

Европейският съюз расте през повече от 50 години и затова и географският му център се мени. Въпреки това през 1987 г. френски учени са пресметнали, включвайки към територията на Европейския съюз и Френска Гвиана, че центърът на тогавашните 12 държави членки се пада в малкото селце Сент-Андре-льо-Кок, в департамента Пюи дьо Дом, Оверн. През 1990 г. се мести на 25 км на североизток и се пада в Ноарет, департамента Сен Клеман. До 2004 г. центърът се мести във Вироанвал, Белгия. До 2007 г. вече е в Клайнмайшайд, Германия. Влизането на България и Румъния през 2007 г. го мести в друго гремнаско градче - Гелнхаузен, близо до Хесе. След 1 юли 2013 г., с влизането на Хърватия в ЕС вече центърът е в северозападна Бавария във Вестернгрунд, с координати 50°7′2.23″N 9°14′51.97″E.

Centre_europe_des_15.jpg

Монументът във Вирноавал, Белгия

Kleinmaischeid_Zirkelschlag.jpg

Паметникът в Клайнмайщад, Германия

Geographic_centre_of_the_European_Union.jpg

Последно: от първи юли 2013 г. - Вестернгрунд

Прочетена 6501 пъти Последно променена в Петък, 17 Юли 2015 14:41

Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме ползвали, когато сме ги създавали.

Алберт Айнщайн

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia at abv.bg
office at geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.