Магията на изчезналия английски парк на Петерхоф

Сряда, 10 Май 2017

MeaderJames View of the English Park with a Portico. Peterhof

MeaderJames View of the English Park with the Birch House. Peterhof

MeaderJames View of the English Park with the Large Birch Bridge. Peterhof

Една неразказана история за руската императрица Екатерина Велика

Направи така, че хората да си мислят, че сами искат да направят онова, което и ти. Това изречение принадлежи на една от най-великите жени в световната история - родената на 2 май 1729 г. в Шчечин, Полша, София Фредерика Августа фон Анхалт-Цебст, самообявила се за императрица на 17 юли 1762 г.

untitled 177 2 Custom

Екатерина Велика.

Тя управлява еднолично огромната Руска империя 34 години и затвърдила позициите й на велика сила.

Екатерина не си позволявала да мързелува. Всяка сутрин тя работела по 5 часа, следобедите пък били предназначени за приятни занимания. Те включвали беседи с едни от най-големите умове на Европа, лов или срещи с приятни хора.

Германката София сменя освен името си и лютеранската си вяра и става ревностна православна християнка. Упорито изучава руски, граматика и философия. Знае наизуст цели страници от трудовете на Волтер и Монтескьо. Великата императрица основава съдбата си върху знанието, здравето и самообладанието.

Но освен всички заслуги като държавник, тя може да се похвали и с нещо малко известно с вкуса си към природата и със създаването на един от ландшафтните образци на своето време, по подобие на английските паркове. Става дума за малък участък в градините на замъка Петерхоф.

Доказвайки своята привързаност към европейското, руската императрица Екатерина Велика пише на френския философ Волтер: Обожавам градините в английски стил, кривите линии, полегатите скатове, водните пространства като езера, презирам правите линии. Ненавиждам фонтаните, които мъчат водата и й дават посока на движение, противна на природата й.

Следвайки новата мода, императрицата поръчва в Петерхоф да се направи нов парк с дворец. Тя иска новото открито пространство да бъде по модата, като в Англия, и да не ограничава по никакъв начин самата природа, а да я повтаря. С изпълнението на сложната имперска задача се заема ландшафният британски майстор Джеймс Медър, който е и един от създателите на значими трудове по ландшафт от онези далечни времена.

През 1779 г. Медър създава озеленяване, като следва общата композиция на всичките архитектурни съоръжения от пристигналия в Русия от Италия архитект Джакомо Карнеги. В изграждането на парка участва и руският майстор Гаврилов.

Паркът в английски стил е разположен недалеч на северозапад от Големия дворец.

Около него има няколко езерца, шлюз с малък водопад, дива гора, които стават основна част от пейзажа. Към него ландшафтните майстори добавят извитите линии на пътеките, мостчета, беседки.

Най-интересната забележителност на новия парк е къщичката [Брезов домk, който представлява едноетажна дървена сграда, внушаваща скромност. Стените са от брезови кори, покривът е покрит със слама, а прозорците са покрити с рогозки. В този дом обаче е имало изключително добре подредени покои. Домът е имал седем стаи и овална зала, украсена с рисунки. Основно украшение на дома били 598-те огледала, монтирани в стените, обрамчени от изкуствени листа и цветя.

Тази система от огледала, разположени по стените и по тавана, създавала усещане за необятно пространство, които се умножавало във всички посоки. Някои от огледалата били криви и придавали на отраженията комичен вид, което хвърляло във възторг посетителите на двореца, а други изпадали в ужас.

В края на лятото на 1781 г. в Английският парк започва по проект на Кваренги строежът на Новият Петерхофски дворец. Строителство в Петерхоф било първата поръчка на италианския архитект в Русия.

Главната фасада на двореца е почти лишена от скулптури. Първият етаж е с гранитна облицовка, вторият е с високи прозорци, последният с ниски.

Масивният дворец е ситуиран на малко изкуствено хълмче до езерото. Така фасадата се отразява в него и придобива още по-голяма екзотичност. Парадните зали били скромни, без излишен разкош, в тях имало картини и портрети на европейски и руски монарси.

В двореца имало маса и столове за 50 човека, направени по поръчка на Екатерина Велика в Англия. Заповедта била посудата да е от тънък фаянс със сметанов цвят, на който да са изобразени различни градове и пейзажи от Англия, но без да се повтаря нито един от тях. Били изработени 952 предмета в най-разнообразни форми и предназначения. На тях били изобразени с кафяв цвят най-различни сцени от живота в Англия през 60-те и 80-те години на XVIII век, но един предмет се повтарял на всеки съд зелена жаба. Това изображение било създадено по желание на Екатерина Велика. Причината е, че този сервиз първо бил за двореца Чесменски, намиращ се в местността, чието име на фински Кикирейскино означава жабешко блато. Днес този сервиз се намира в Ермитажа.

angliskidvorez

File0001

Кваренги създава проекти на два павилиона. Строителството им започва през 1783 г., но остава незавършено.

След като през 1796 г. на престола се качва Павел I, който се опитвал да преправи всичко, направено от майка му, дворцово-парковото строителство в Петерхоф също пострадва. Незавършените конструкции са разрушени, а от кирпичът са направени конюшни. Английският дворец става казарма, а вътрешността е значително повредена. През 18041805 г. по време на царуването на Александър I, под непосредствения контрол на Кваренги се прави основен ремонт.

Дворецът никога не е бил място за царски особи. До 1917 г. в него са настанявани чуждестранни гости и дипломати, пристигали на приеми в Петерхоф. Често там се правили изложби и се изнасяли концерти. На 14 юли 1885 г. там се състоял концерт на композитора Рубинщайн.

Паркът губи блясъка си, след като през 1864 г. през него е планирано да мине железопътна линия от Петерхоф до Ораниенбаум и тя го разделя на две части. След това в него започват да стоят вили, а в края на ХХ в. в парка изчезват всички изкуствени съоръжения.

По времето на Втората световна война на територията на този красив район от Петерхоф е имало кръвопролитни битки. Английското езеро и дворецът стават фронтова линия. Дворецът е унищожен от хитлеристите, които го сриват с 9000 тежки артилеристки снаряди. От бомбардировките е съсипан и паркът, който става липова и брезова гора.

Днес хората познават само градините на Петерхоф, а английският парк е потънал в забрава. Останали са само рисунки от предишното величие и една история за императрица, влюбена в природата.

Архитектът на Санкт Петербург - Кваренги

quarengui

Джакомо Антонио Доменико Кваренги е роден на 20 септември 1744 г. в Рота-д'Иманя, до Бергамо, Венецианската република и умира на 2 март 1817 г. в Санкт Петербург, Руска империя. Работи в Рим, Москва, Санкт Петербург, като налага архитектурния стил класицизъм. Най-важните негови произведения са сградата на Смоленския институт и Александровския дворец в Санкт Петербург.

Пристига в Санкт Петербург, когато е на 35 години по покана на Екатерина Велика, като е назначен за придворен архитект. Първоначално строи Английския дворец в Петерхоф (17801787, разрушен през 1942 г.), павилион в Царско Село (1782). В Санкт Петербург Кваренги построява Ермитажния театър (17831787), Академията на науките (17831785), Асигнационната банка (17831789), Международната колегия. Кваренги изпълнява и много поръчки на богати помешчици, като летния дворец на граф Безбородко в Санкт Петербург.

По времето на Павел I Кваренги строи в Царско Село Александровския дворец (17921796), а едновременно с това проектира двореца на граф Завадовски в Ляличи.

В първото десетилетие на XIX век по проекти на Кваренги в Санкт-Петербург са построени Конно-гвардейският манеж (18001807), сградата на Императорския кабинет (18031806), Мариинската болница за бедни (18031805), сградата на Екатерининския институт за благороден девици (18041807) и Смоленския институт за благородни девици (18061808).

Работите на Кваренги са изпълнени в духа на паладианството и новата италианска школа с изящния й, благороден, но студен и сух стил, който не е особено подходящ за северните страни, където и без това природата е сурова и светлината е малко, а големите колони любими на Кваренги, отнемат много светлина. Все пак в работите на Кваренги хармонията на пропорциите е забележителна.

Съвременникът на Кваренги ген. Ф. Вигел пише, че архитектът обичал да ходи пеша и всеки го познавал, а освен всичко бил забележителен с огромната синкава луковица, която природата му поставила на лицето вместо нос.

 

Избрано

30d3884901324e01dccd07ee19efb06c

Екатерина Велика остава в историята и с няколко афоризма, които разкриват части от характера й.

Който не се учи на младини, на старини ще скучае.

Хваля силно, а мъмря тихо.

По-лесно се управлява пиян народ!

В Русия всичко е под секрет, но няма никакви тайни.

За изкуството на управлението: направи така, че хората да си мислят, че сами искат да направят онова, което и ти.

В света няма нищо съвършено.

Хората често сами са причина за своето щастие и нещастие.

От разговора с невежи понякога се научава повече, отколкото от разговор с учени.

Човекът с добро сърце се старае да превърне всяка вещ и дело в добро; човекът с лошо сърце се старае в доброто да намери зло.

Прочетена 891 пъти Последно променена в Сряда, 10 Май 2017 14:14

Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме ползвали, когато сме ги създавали.

Алберт Айнщайн

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia at abv.bg
office at geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.