Китодар Тодоров за вярата, обществото и анархията

Сряда, 17 Януари 2018

Доброто е навсякъде

 

Геодезията се оказва важна, а геодезистите са симпатяги

 

 

Познат е от телевизионния екран с хитови скечове в рейтингови забавни предавания. Днес телевизията му отесня и се пренесе в интернет, където от няколко години поддържа проекта „Петък точно в пет” (https://www.youtube.com/channel/UC7zoD0ohq5Y3TaUW6hnqF4g/videos). Няколкохилядната предана публика очаква всяка седмица ново послание и е възнаградена. Неочаквано за мнозина във връзка с отбелязването на 75-ата годишнина от създаването на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) се появи видео, посветено на архитектите, строителите и геодезистите (http://www.geomedia.bg/video/item/6304-prikazka-za-uasg-s-kitodar-todorov). Приятната изненада с притчата за вълка, седемте козлета, трите прасенца и столична община ни срещна с Китодар Тодоров.

Дори и да разсмива хиляди, малцина го познават като човекът, който обича България, иска да живее тук и от малък търси бог, като го открива в православието. Казва, че може да си поиска малко храна на френски и италиански и повече на английски, че си му харесва тук, у нас и че е важно да се обичаме едни други.

Как стана така, че участвате в поздравителния клип за 75-ата годишнина за УАСГ? Може ли да се говори, че случващото се със завършилите университета е метафора на края на прехода?

Организаторите на 75-ата годишнина на УАСГ ни поканиха да направим клипче за тях. Тъй като резултатът ни хареса, помолих хората от УАСГ да го пуснем и на нашата страница.

Иначе го записахме и им го изпратихме като суров материал, а те си го монтираха. Ние си направихме друг клип за нашата страница. Така има два клипа с почти едно и също съдържание. В по-широкия вариант клипът си беше мислен за УАСГ, а заглавието за прехода го сложи на нашия сайт режисьорът.

Идеята е в крайна сметка, че не бива да се правят компромиси. По възможност – това е пожелание към студентите – да не правят компромиси.

Прасенца ли са строителите?

Това сравнение стана спонтанно. Просто взехме приказката за трите прасенца. Искахме през приказката да покажем нещо с материалите, затова остана идеята с прасенцата.

В някои от клиповете в „Петък точно в пет” имате благодарност към ректора на УАСГ.

Всъщност в един единствен клип има смисъл от тази благодарност и тя се е пренесла и в другите записи. Става дума за испанския клип, в който изобразявахме един латиноамерикански диктатор, а ректорът на УАСГ ни предостави аулата, за сцена на нашето видео.

Вие всъщност имате ли нещо общо със строителството?

Баща ми се занимава със строителство. Аз самият трябваше да уча архитектура архитектура. Майка ми е архитект, баща ми и до днес работи в Нигерия в строителството. И дядо ми е архитект по бащина линия. Казва се Стефан Тодоров.

Всичко около вас е някаква мистификация, името ви, биографията...

Става дума за грешки, аз винаги си казвам всичко, каквото ме питат. Името ми е Китодар, а кръщелно ми име е Филип. Кръстих се през 1987 г. Цялата работа е, че съм си Китодар, а по кръщелно съм Филип. Мечта ми е да събера двете ми имена – да вмъкна и християнското име.

Как се разграничавате сам от себе си?  Като се представяте като Китодар и после започвате да играете и това не сте вие...

Това съм си аз.

Но все пак играете.

Негативните качества, които притежават персонажите, ги имам и аз. Спомням си, че веднъж бях чел един разказ на френски автор, аз не чета много, но нещо ме понякога ме впечатлява.

izv page3 image1

izv page3 image2

izv page3 image3

А какво четете...

Мечта ми е да чета, но така и не се научих. Не ми носи удоволствие и нямам потребност. Чета, защото трябва, а не защото имам нужда. Което е тъжно, но е факт.

Та за разказа... Един художник рисува различни хора, а в един момент се оказва, че всичките тези лица приличат на него. Независимо дали са жени, деца, мъже, възрастни хора, старци. В крайна сметка всеки творец минава през себе си, колкото и да се опитва да се отдалечи от себе си, той има една негова си гледна точка, която изкривява призмата - който и да е – все е той. Така че във всеки един персонаж съществувам и аз.

Човек има някакви усещания и наблюдения, спомени за нещата, които са се случвали около него. В крайна сметка подсъзнателно от Адам насам никой грях не ни е чужд. Всичко ни е присъщо – и лошото, и доброто. Въпросът е към кое ще си протегнем ръката.

Вярата е свързана с почтеността към себе си и към другите. Вие сте вярващ човек.

Да. опитвам се да съм почтен и към себе си, и към другите. Гледам да нямам тайни. Ние сме толкова еднакви, хората.

Какво ви носи религията?

Спокойствие и уют. Много неща покрай християнството се пооправиха. Озлобяването, чувството за овъзмездяване, сега са доста потиснати.

Има противоречие – образите, които играете, са мрачни, налудничави, а в живота, където да речем, че не играете, сте спокоен и светъл.

Искам да има повече от второто и по-малко от първото. Но още имам много демони. Харесвам агресията в изкуството и ненавиждам агресията в живота.

Произвеждате някакъв абсурд.

Много обичам абсурда. Даниъл Хармс ми е любимият автор. Абсурдът може да се открие в много неща.

В България...

За България ли – то по цял свят има абсурд.

Някак се смилявате над България...

Абсолютно. Даже някои неща много ми харесват, че са така тук. Например анархията която властва, ни дава шанс и възможност ние сами да се оправим по наше желание. Както стана например със спирането на пешеходните пътеки в София. Не е заради глобите, а е личен избор. И това е велико. И това е шанс, който не се дава в други държави по света, тук имаме право ние да решим какво да правим. А ние -вместо това - се ядосваме, че някой не ни натиска за врата и не ни бие с палка. Тъжно. Но тъй като държавата общо взето не участва в процеса, имаме възможността самите да си построим общество на някакъв анархистичен принцип, което хич не е лошо.

Говорите за обикновените хора, които не са в службиците...

Говоря за всички. Всеки един от нас. И тези в службиците, и на свободна практика. Всички трябва да участваме с личния си пример. С това да помагаме на хората. Да обичаме хората. Ако от там започнем – ще е добре. Формално нещата се променят. Много хора пътуват. Те се връщат и тук да е така като в Гърция, като в Сърбия, като в Англия. Те са един вид възрожденци. Ние имаме възрожденци. И те все повече стават.

izv page3 image4

izv page3 image5

izv page3 image6

От какво се страхува българинът?

Българинът е суеверен. Страх го е от болни хора, защото няма вяра. Крием си болните и сакатите. Пренебрегваме любовта към хората в името на любовта към суеверието. Не че сме лоши хора, просто сме суеверни.

От кого трябва да се освободим?

От натрупаните от нас негативи. Едно и също нещо може да се погледне и като хубаво, и като лошо. Ние обаче се втренчваме само в лошото, а не е никак вярно. Не сме си отворили очите за доброто, което е навсякъде. То е по-мощно от злото със сигурност. А ние така сме се втренчили в злото, сякаш то е по-мощно от доброто. А то не е така.

Вие защо живеете в България?

Защото тук ми харесва. Има много хубави неща. И човечността в България е на ниво. Хората все още си помагат. Забързаността малко изнерви хората, но те са готови да се спрат да помогнат на някого, който е в нужда.

Не ме е страх децата ми да живеят тук изобщо. Даже се надявам да не живеят някъде другаде. Според мен, понеже много голяма част от семейството не ми е тук, имам леля която е отишла в Швейцария по време на комунизма, тя ми каза веднъж как, колкото и да е работила там, я приемат като чужденка и това няма да се промени.

Коренът е много важен. Колкото и зло да си видял, коренът е важен.

Какво мислите за политиката?

Не се занимавам с политика. Не ме интересува. Ако успеем да създадем поколение, които да обича хората, да е честно и да има морални ценности, то ще излъчи и добри политици. Не може всички да участваме в кражбата и да очакваме политиците ни да са честни. Не може всички да шмекеруваме и да очакваме те да са почтени. В една пиратска страна политиците са пирати.

В работата ви вие хващате едно клише и от клишето става история. Какви са клишетата, в които живеем?

Не съм готов за този отговор. Обичам детайлите. Втренчвам се в един детайл, а той става огромно нещо. Често пиша сценарий и върху него изпровизирам.

Не ви ли е смешно, докато записвате?

Не. Дистанцирам се. Имало е моменти да ми е смешно. Първите ми десет филма – в тях няма комедия. Не обичам май да се забавлявам. Хубаво е да се забавляваме, но трябва да има смисъл.

Любима роля?

Много харесвам агресията в изкуството. Има едно видео с един южноамерикански диктатор...

Там се говори за България през цялото време. Този клип е много политически („Обръщение към нацията” https://www.youtube.com/watch?v=aMJoq0SS9zk).

Да. Политиката в крайна сметка засяга междучовешките отношения – няма как. Идеологията, която трябва да е залегнала в основата на политическите партии, трябва да се базира на философия и на някакви идеали за взаимоотношенията между хората. Така че политиката несъмнено участва в живота ни по един или друг начин, но личният пример е по-важен. Политиката трябва да е на втори план.

Ще ни помогне ли Португалия, както се разказва в това видео ?

Съмнявам се, че някой изобщо ще ни помогне. Ако ние не си помогнем – няма кой. Не виждам защо хората толкова се впечатляват от политици, които казват, че тази или онази страна е зад гърба ни и ще ни помага. Това е абсурдно твърдение. Когато става дума за много пари, работата не е чиста и винаги ще е така. Не може да разчитаме на огромна помощ отнякъде, без да си платим по-късно.

Като говорим за плащане - как се финансира вашият проект?

Първите два сезона финансово не разчитахме на този проект. За да може да имаме звук, декор, костюм, грим, осветление, транспорт трябват пари. Едно такова клипче струва 4-5000 лв. Открихме сайтовете за краудфъндинг https://www.indiegogo.com/  и https://www.patreon.com/

Иначе в момента всеки прави нещо свое си и работи. Често „Петък точно в пет” отива на втори план.

Как си представяте геодезията?

Ходих дори във УАСГ да поразпитам. Всъщност се оказва, че геодезията е много важна и се занимава със здравината на сградите. Не знаех, че геодезистите са инженери. Запознах се с двама от тях – и двамата са симпатяги. Гледах дори и уред за измерване на земното притегляне.

Ако имате лупа какво ще погледнете? А с телескоп?

Надявам се, ако имам лупа, да не виждам петънца, а ако имам телескоп... всъщност никога съм нямал телескоп. Интересно е какво бих искал да видя през телескоп... Предпочитам да виждам пред себе си. Всъщност харесвам детайла, харесвам да съзирам с лупа.

Пожелание за новата година към читателите геодезисти?

Не знам доколко те правят компромиси, тъй като тяхната работа е най-отговорна, но преди всичко към всеки човек – да се опитваме да виждаме по-доброто. Да се опитваме да обичаме хората и бога - това много ни облагородява самите нас.

Прочетена 704 пъти

Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме ползвали, когато сме ги създавали.

Алберт Айнщайн

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia at abv.bg
office at geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.