„Черният принц“ – 164-годишната легенда на Черно море

Петък, 29 Юни 2018

Кораб с 30 бурета злато се намира на дъното на нашата акватория

Лятото е време за море, време за експедиции и време за легенди. Когато става дума за Черно море и за българската акватория - една история владее сърцата на мореплаватели и търсачи на съкровища, като през годините понякога замира, понякога е подхваната отново. Става дума за местонахождението на потъналия кораб „Черния принц“ край Севастопол.

Всички експерти са единодушни, че нашето море е идеална среда за консервация на находки, защото липсва кислород, който да провокира разпада на материалите.

През есента на миналата година приключи една от най-мащабните научни експедиция по морска археология в света, при която на дъното на Черно море бяха открити кораби от Античността, които никой не е виждал. Научната експедиция бе международна и финансирана от фондацията на милиардера Ханс Раузинг. Тогава, все още като шеф на Националния исторически музей Божидар Димитров казва, че хиляди кораби са откривани на дъното на Черно море. Той обяснява, че нашето море е основен източник за снабдяването с храни и провизии за Атина, Рим, Константинопол, Генуа, Венеция. На ден са плавали поне по 500 кораба. Тези малки търговски кораби с екипаж от 6 до 9 души, са тежали от 30 до 200 тона. Според Димитров, има данни от 1824 г., когато при буря поне 6-7 кораба потъват край Созопол, а 30 – край Варна. „Черният принц“ обаче така и не е открит.

Най-търсеният в Черно море кораб всъщност се е казвал "Принц" и е погубен при страховита буря на 14 ноември 1854 г. край град Балаклава, днес квартал на Севастопол, по време на Кримската война. „Принц“ е модерен железен параход с платна и мачти, пратен да занесе провизии за 46-и британски полк за участие в Кримската война. От октомври 1853 г до февруари 1856 г. между Русия и Османската империя, Франция, Британската империя и Сардинското кралство се разгорява т.нар. Кримска война - част от дълъг конфликт между Великите европейски сили за влияние върху териториите на западащата Османска империя. В Русия войната е известна като Източната война, в Англия като Руската война, в земите на Османската империя – като Севастополското мурабе. Това е първата „модерна война“ с използване на технологични новости като железници и телеграф. Тя е и първата война, широко документирана с фотография. Кримската война е и най-кръвопролитният военен сблъсък на ХІХ век. Първоначално политическите последствия изглеждат незначителни, но именно Кримският конфликт предизвиква разместване на пластовете, образували се след 1815 г. За да пресече експанзията на Русия и да опази собствените си интереси в Ориента, най-вече Англия залага на турците. По-добре да се окаже малко помощ на "болника от Босфора", вместо да се допусне царят да завладее Балканите и да стигне до Средиземно море. Полуостров Крим се превръща в главен театър на бойните действия, тъй като там се намира най-важното руско пристанище в Черно море - Севастопол. Един от героичните защитници при едногодишната обсада на Севастопол е младият Лев Толстой, който описва ужаса на войната в своите "Севастополски разкази".

През Кримската война се полага началото на индустриалните бойни действия: артилерията на западните съюзници е в състояние да дава по 75 000 залпа на ден. От решаващо значение за успеха на съюзниците се оказва новата бойна техника: пушката "Миние" и артилерийският снаряд, който измества гюллето. Севастопол пада през септември 1855 г. Именно там се намира и модерният британски кораб „Принц“.

В легендата корабът се подвизава като „Черния принц“ - вероятно заради попадането му в Черно море, според някои, а според други - защото корпусът му бил черен. "Принц" докарал в Черно море 30 бурета със златни монети, предназначени за заплати за британските войници, водели войната в Крим.

В Балаклава портът бил зает от друг кораб, затова натоварените на борда войници били свалени с лодки, а "Принц" останал да дрейфува с още няколко военни кораба. За лош късмет се развихрила страховита буря, която потопила цялата флотилия. Окупацията на Крим продължила още 8 месеца, а веднага след края й започнал лов за потъналото злато на кралицата.

Първи през 1875 г. експедиция направили французите. Те открили десетина потопени кораба, но не и "Принц". После опитали италианци, норвежци, американци и германци. Следа от имането нямало чак до 1922 г., когато водолаз открил край Балаклава няколко златни монети. С декрет на Ленин незабавно болшевиките създали спецотряд ЕПРОН, който трябвало да открие "Принц". След 3 години отрядът намерил останки от железен кораб, а със задачата да търси съкровището се заели наети за целта японски водолази. Но и тази експедиция ударила на камък.

След половин век и похарчени за експедиции над 2 млн. златни рубли богатството останало неразкрито.

Според някои изследователи то е мит, защото единствените, които никога не са го търсили, са самите британци. В архивите на музея в Гринуич липсват данни за бурета със злато. Описано е, че параходът е превозвал 40 000 униформи, ватени наполеонки, чорапи, ръкавици, гюллета, патрони и медицинско оборудване на обща стойност 500 000 лири стерлинги.

Океанологът Траян Траянов в книгата си "Тайните на морското дъно" обяснява, че вълната и сукното на армейските шинели и бельо са осигурили значителна подемна сила, противодействаща на теглото на корпуса на парахода. Така, пробит и неуправляем, той може да е бил подхванат от Кримското течение, което се върти обратно на часовниковата стрелка, и да е потънал чак край северния български бряг.

Тази хипотеза предизвиква полемика и вълна от експедиции. При една такава вместо "Принц" през 2004 г. край нос Калиакра водолази се натъкнаха на подобния като силует шведски параход "Кристина", който за съжаление е превозвал само дървесина.

Ще бъде ли открит легендарния кораб през 2018 г. или вече е открит – остава да гадаем, а откривателите могат да мечтаят.

 

Прочетена 207 пъти Последно променена в Вторник, 03 Юли 2018 13:50

"Първа отговорност на всеки гражданин е да оспорва властта."

Бенджамин Франклин

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia at abv.bg
office at geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.