Васил Найденов и мелодията на геодезията

Трябва да контролираме управляващите

Петък, 22 Януари 2016
Любимецът на поколения българи музикант Васил Найденов е свързан с геодезията от младежките си години – завършил е геодезия и картография в строителния техникум „Христо Ботев” (днес Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия), като успоредно с това е частен ученик на музикалното училище, но малцина навремето обръщат внимание на този факт. Благодарение на Васко Кеца, както го наричат почитателите му, мнозина през 70-те и 80-те години на миналия век научават за „странната” инженерна специалност „геодезия”, дала на страната ни такъв музикален талант. И така Васил Найденов е над 40 години на сцената, но в сърцето му идентифицирахме един парцел, останал верен на геодезията. 

- Мнозина от по-възрастното поколение в България свързват геодезията с вас – чували са именно покрай вас съществуването на такава специалност.

- Те много хора и думата адаптация не я бяха чували и покрай мен я научиха.

- В информацията в Уикипедия за училището, което сте завършили, в графата „Възпитаници” името ви стои до това на Христо Смирненски. Чувствате ли се горд?

- Всеки би бил горд да бъде до Христо Смирненски, аз и в най-смелите си мечти не мога да си го помисля. Не го знаех!

- Спомняте ли си някаква геодезическа практика или любим учител, любим предмет?

- Имахме един преподавател Христо Духовников, който бях научил да го подписвам и оправях неизвинените отсъствия на целия випуск. Тъй като съм учил съм технически шрифт и подправях подписа му блестящо. Той даже после не ми се сърдеше, защото самият беше свирил на цигулка.

За мен обучението ми в училището беше много интересно. Дори си спомням, колкото и странно да звучи, че след като завърших, имахме специализация, бяхме изпратени на практика в тогавашния „Софпроект”. Там аз бях един от хората, през които като геодезисти мина плана за т. нар. Южен парк, до който и до момента живея. Затова го и помня в подробности. Паркът имаше граници от бул. Витоша, бул. Патриарх Евтимий, чак до сегашния Южен парк. Но всичко това с течение на времето бе застроено. Сега се мъдри там една сграда красавец, която я знаем всички. Може би не може без урбанизация. И тази думичка много хора не я знаят.

- Ако я направите на песен, може и да я научат.

- В тогавашните ми юношески мечти си представях да се случи този парк, да изникне пред мен, но до ден днешен присъстваме на останки. Днес остава да застроят и малкия Южен парк - както вече има тук-таме постройчици на наши видни бизнесмени. Не знам природозащитниците в България дали ще могат да надвият над хората, които са главни архитекти на София, над интересите, които тези архитекти обслужват...

Самият аз не съм природозащитник, но пък мога да се похваля, че половината брези, които са точно срещу дома ми, съм ги засадил с хиляди кандърми пред общинарите. Мога да разказвам много смешни и не толкова неща, като например как част от тези брези хората си ги крадяха и си ги засаждаха по виличките.

Урбанизацията касае всеки един от нас и живота ни.

Срещам и хора, които не са засадили и едно дърво в живота си, а са достатъчно яки да копаят, но не го желаят и се срамуват от географската ширина, на която са израснали.

- Каква остава вашата връзка с геодезията? Мнозина от младите хора днес дори не знаят, че първо сте били в такова училище, а после сте станали музикант. Други пък се изненадват на комбинацията – математика и музика.

- Мога да призная, че получих двойка по дескриптивна геометрия още в първи курс на строителния техникум „Христо Ботев”, защото нещо ми се видя тази наука много странна, твърде пространствена... В три равнини μ, ν и ξ... Изобщо всеки един предмет, който трябва да се проектира някак... Стори ми се нещо много имагинерно. Естествено първо получих двойка. После седнах на задника си, за да уча – ние учехме страшно много математика – дескриптивна геометрия, стереометрия, планиметрия - всички възможни математики. Наистина са ми били малко чужди, но сега с гордост мога да кажа: не станах отличник, но не бях и двойкаджия и седнах и понаучих нещата.

Имам много спомени от онова време.

Успоредно с това бях и частен ученик на Музикалната гимназия при Теменужка Янева. Така че учех и двете неща на куп. По-късно кандидатствах в Консерваторията пиано, но успоредно с това кандидатствах и в ИСИ (Инженерно строителния институт – днешния Университет за архитектура, строителство и геодезия – бел. ред.), вече не помня дали кандидатствах точно геодезия или строително инженерство, но ме приеха в Консерваторията и реших, че това е моят живот.

Така едното остана на друг план, но още имам много приятели – строители. А когато пея на строители и споделя този ми опит от сцената – ето, наскоро пях на хората, които строят метрото, и всички много се веселят.

В мен е останало нещо от онова познание, може би не точно като геодезия и картография, но като нещо, което продължавам да обичам, защото продължавам да не се оставям в ръцете например на някакви дизайнери да измислят например вътрешен дизайн за нещо. И както се бъркам в музиката по отношение на текстове, по отношение на аранжимент, по отношение на изсвирване, по същия начин съм и в къщите – не оставям нещата в чуждите ръце. С това не съм лесен и за себе си, защото страдам, като не се получи нещо, точно както бих искал да бъде. Ето, ще споделя с вас, че това е една от причините да не правя напоследък самостоятелен концерт. Не, че ме е страх, защото всъщност през вечер правим целият екип такива мини концерти. Но съвсем друго е, когато е голям самостоятелен концерт, направен, както трябва да бъде.

За мен всичко е взаимно свързано – както говоря за строителството, така говоря и за музиката.

- Като говорим за музика – за вас казват, че нямате парче, което да не е хит. Кога да очакваме следващия хит?

- Дай Боже да е така – да са хитове, но този факт се дължи не само благодарение на мене, а и на композиторите, с които съм работил. Нямам много чисто авторски парчета, но за сметка на това пък 90% от песните, които са ми давали, съм се бъркал и не съм оставял нещата да бъдат направени като нотен материал и аз само да отида и да ги изпея или да ги изсвиря.

Както казва Мишо Белчев, много е важно какви думички ти слагат в устата, като тези думички са твои думички, ти по друг начин ги казваш и ги казваш не за една вечер, не за една година, а трябва тези думички да носят някаква атмосфера и ти да вярваш в тях, като ги пееш, за да може да ти повярват и хората, които са срещу тебе. Въпрос на биоенергия, която не е току така, случайна, появила се от нищото. Защото много хора не обръщат внимание на тези думички, които казват, не знаят къде да акцентуват, не знаят колко да акцентуват, каква агресия да има в дадена дума, с какъв тон да бъде подадена.

Винаги съм се възхищавал на Арета Франклин, която изстрелва определени думи като автомат Клашников, безкомпромисно, не само като тон. Една друга агресия, която ти внушава какво иска даден артист. Това е майсторлъкът, защото всички пеем, свирим, строим... Но носим при едните има порив, носим отговорност какво се случва. Други работят на ишлеме, на едричко и горе-долу всичкото става по-квадратно.

Такива са разликите. Детайлът прави смисъла и в архитектурата, и в строителството, и в музиката.

- Какво ще пожелаете на вашите колеги геодезистите за 2016 г.?

- Ще им пожелая да бъдат много здрави, да бъдат максимално обичани и те да обичат. И да бъдат повече българи, защото не наследихме много от Левски и от Ботев. Повече да си вярват и естествено да бъдат малко по-критични към властимащите, защото по кодекс освен да имаме задължения, имаме и права. Българинът отдавна е отвикнал да се бори и за своите права. Нужен е много контрол върху хората, които ни управляват все едно дали са зелени, червени, сини или розови.

- Какво бихте погледнали под лупа?

- Под лупа, гледам диамантите, които са ми хоби. Не ми е толкова важно дали ще ги купя или не, но ми е интересно какви нюанси имат, какъв цвят имат, как е изработен даден диамант. Хиляди подробности, за които за съжаление не съм учил и съм още в началото на познанието, но ми е интересно.

Но освен диамантите, под лупа бих погледнал хората, които ни управляват. Защото българинът не може да се довери нито на банкова ни система, като ние дори станахме лоши, затова че не само ни откраднаха парите, но и сме виновни, че си ги искаме. Такава държава няма! Не се случва за първи път! Трябва ли да влагаме пари в български банки и в хората, които упражняват контрол над всичко това?

- А с телескоп какво бихте погледнали?

- С телескоп ще погледна навръх Коледа дали ще има метеорит, който минава покрай Земята.

От сензации забравихме, че има българи, които са например първи цигулки в най-големите филхармонии по света, че има българи, които постигат големи успехи. С обяснението, че само лошата новина е новина, се оправдаваме всички и оправдаваме всичко. При този изкривен модел на мироглед лъжата става истина... Затова пожелавам да гледаме през по-добронамерени и по-реални телескопи през новата година. Освен лошите новини има и добри новини. А доброто е много необходимо на българина, който е очукан и се нуждае понякога от чисто духовна подкрепа.

Част от хитовете

1969 г.

„Синева”

1979 г.

„Адаптация“

„Откровение“

„И утре е ден“

„А дали е така“.

1980 г.

„По първи петли“ (1980)

1982 г.

„Любовта продължава“

„Телефонна любов”

1983 г.

„Остани”

„Чудо”

1985 г.

„Сбогом, казах”

Прочетена 1140 пъти Последно променена в Вторник, 26 Януари 2016 11:44

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia@abv.bg
office@geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.