170 години от издаването на първата географска карта на България български език от Александър Хаджи Руссет (1810 – 1861 г)

Четвъртък, 24 Януари 2013

Доц. д-р инж. Венета Коцева

Лесотехнически университет, София

 

Въведение - в памет на проф. д-р инж. Бенямин Коен (1930 - 2003)

 „Настоящата 2013 година е юбилейна за българската картография. Преди 170 години, през 1843 г., в Страсбург е издадена първата карта на български език" - това би ни припомнил, ако беше сред нас, известният наш учен и картограф проф. д-р инж. Бенямин Коен. Той посвети две свои статии [4, 5] на сериозни разработки, свързани с историята и автора на първата географска карта на България, издадена на български език. Проф. Коен завършва статията си [5] с препоръка: „Дейците на българската картография и на българската култура са длъжни да изучат както личността и живота на Александър Хаджи Русет, така и да дадат съвременна пълна оценка на неговата карта."

Настоящата работа е посветена на незабравимия проф. Б. Коен по повод 10-ата годишнина от неговата кончина. Тя има за цел да се осветлят, доколкото е възможно при работа от България, някои нови факти и обстоятелства, свързани с тази уникална пионерна карта на България, изработена от българин и на български език. Тук, навсякъде в текста, е запазено оригиналното изписване на фамилията на Димитър и Александър „Руссет" с двойно „с".

 

Какво представлява първата българска карта

Известно е, че картата на големия български възрожденец Александър Хаджи Руссет е със заглавие: „Карта на сегашная Болгария, Фракия, Македония и на прилежащите земли, рисувал, писал и литографирал Александър Х. Руссет". Тя е издадена в 4 листа, има размери 76 сm Х 87 сm и e с приблизителен мащаб 1 : 1 645 000 според [5], а според [3]

1:1 650 000. През далечната 1843 г. картата е издадена в Страсбург с т.нар. „иждивение (остар. - разноски, разходи) на г-на Димитрия Хаджи Руссета, за ползата на новосъставленото в Русчука славеноболгарско училище".

Картата на Ал. Х. Руссет е съставена въз основа на картата на френския военен инженер Лапи от 1822 г., която се е наричала „Генерална карта на Европейска Турция" и е била в мащаб 1:816 000. Географската мрежа е нанесена при начален меридиан Париж, като паралелите и меридианите са изчертани през 1о, а вътрешната рамка е през интервали от 10`. Реките са били изобразени с контрастни линии, с удебеляване към устията им. Градовете са били надписани с печатни букви, а планините, реките и селата - с ръкописни. Картата обхваща частта от Османската империя на Балканския полуостров, княжествата Влашко и Молдова, и Бесарабия от Русия. Изобразяването на Бесарабия като българска „прилежаща земля" е първото българско географско изображение и на Бесарабия с новосъздадените там български села и гр. Болград [3]. Там, където е бил разположен надписът „Болгария", са изобразени Мизия и Добруджа, т.е. територията на сегашна Северна България - Фиг. 1:

Russet_1843_Bulgaria_.jpg

     Фиг. 1. Част от картата на България, създадена през 1843 г. от Ал. Х. Руссет

   

Има данни, че Ал. Х. Руссет е работил по съставянето, изчертаването и отпечатването на картата около 2 години. От географска и картографска гледна точка тази карта е много актуална и модерна за епохата си. Тя е изработена почти точно, красиво, без излишни надписи и е лесна за четене. Картата е с изчертани 9 линейни мащаба в различни мерки за дължина: френски километри, географски мили, руски версти, каравански часове и др. За „легенда" на условните знаци е използвана думата „Изъяснение". Населените места са категоризирани като: столица, окружний град, град, местечко и село. Съобщителната мрежа включва: почтови пут, караванский пут и пут. Границите са класифицирани като държавни и административни (турско владение и разделения).

Релефът е изобразен по метода на щрихите, при северозападно осветление, с показване на главното било и посоките на планинските разклонения. Показана е сравнително добре хидрографската мрежа с имената на хидрографските обекти. Всички наименования и думите в легендата на картата са със силно руско влияние, което е лесно обяснимо с живота и образованието на самия Ал. Х. Руссет, описани в следващия раздел.

В картата има и някои груби грешки като например: Охрид и Дебър са нанесени към Албания, Сливен - към Дунавска България и други подобни. Част от тези грешки повтарят грешките от изходната карта на Лапи - неточни административни граници, неточно ситуирани населени места, неверни имена на някои реки и др.

 

Димитър и Александър Хаджи Руссет

 

Спонсорът на картата Димитър Хаджи Руссет е баща на съставителя на първата карта на България на български език - Александър Хаджи Руссет. Проф. Б. Коен в [5] изказва предположение относно фамилията „Русет". Той счита, че вероятно истинската фамилия е била Русев и е пригодена на Руссет като за австрийски поданик във вариант, който е по-лесно разбираем за западноевропейските езици. Разбира се, тук са възможни и други хипотези като например: произхождаща от гр. Русчук или от Русия. Името на Ал. Х. Руссет е споменавано в различни варианти: Хаджик (бел. авт. - като турски вариант), Россет и Россети (бел. авт. - като руски или „российски" вариант) и др.

Димитър Х. Руссет е живял в гр. Кишинев като преселник от гр. Русчук (сега гр. Русе). По-късно се е преместил, живял и починал в гр. Брашов, където е притежавал многобройни недвижими имоти. Брашов е град в Трансилвания, която от 1848 г. до 1920 г. е част от Унгарското кралство и/или от Австро-Унгария. През 1920 г. Трансилвания е присъединена към Румъния. В Трансилвания по онова време освен унгарци, австрийци и румънци, са живеели и много българи. Самият Димитър Х. Руссет е бил австрийски поданик. Той е завещал голяма за онова време парична сума на новооткритото славяно-българско училище в Русе, тъй като е имал българи роднини в града. Подобно голямо парично дарение е направил и за училище в Букурещ, където също е имал роднини  българи. Един сериозен изследовател на делото и живота на Ал. Х. Руссет е историкът и педагог гл.ас. Никола Караиванов от Департамента за информация и усъвършенстване на учители към СУ „Св. Кл. Охридски". Той е автор на 10 книги и 75 научни статии и доклади, свързани с историята на бесарабските българи, както и на  630 научно-популярни статии, публикувани в редица вестници и списания у нас и в чужбина. През 2006 г. той е избран за председател на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец" в София [2].

Ал. Х. Руссет е роден през 1810 г. в гр. Кишинев. Датата и месеца на рождението му не са известни и досега [3]. Той завършва гимназия и руско Военно училище в родния си гр. Кишинев. По време на Руско-турската война през 1828-1829 г. участва като унтер-офицер (остар. - подофицер; сега - сержант). След края на тази война продължава образованието си в Русия, но не е известно къде точно според [3], а също и в Париж. От 1841 г. до 1845 г. той учи в Страсбург. Точно през този период от живота си, на 33-годишна възраст, той изработва и издава на български език първата карта на България и прилежащите й земи. От 1845 г. до 1849 г. Ал. Х. Руссет е учител в Котел. След това се е преместил в Букурещ и е служил в Румънската армия като капитан. От 1849 г. до 1853 г. е преподавател и заместник-директор на Военното училище в Букурещ. В началото на 1853 г. подал оставка от Румънската армия и е зачислен с чин щабс-капитан в Руската армия. Като руски офицер Ал. Х. Руссет е участвал активно за формирането на т.нар. „Български доброволчески корпус" в Русия, който се е състоял от около 4000 души. В този корпус капитан Хаджи Руссет е бил военен инструктор до края на Кримската война през 1853 - 1856 г. [3].

В началото на 1853 г. Ал. Х. Руссет е един от активистите и раководителите на т.нар. „Добродетелна дружина" в Букурещ. Тя се е състояла от българи, живеещи в Румъния, и е аналог на т.нар. „Одеско българско настоятелство", създадено през 1852 г., което също се е състояло от българи, но живеещи в Русия. Добродетелната дружина в Румъния е била обществено-политическа и благотворителна организация. В нея са членували русофилски настроените представители на едрата българска буржоазия, живеещи в Румъния. Тази организация е създадена с цел подкрепа на руската политика и армия на Балканите. Добродетелната дружина е съществувала и по време на Кримската война, и до самозакриването си през 1897 г. Добродетелната дружина е главен спомоществовател на българските училища, църкви и болници в Румъния и по българските земи под османско владичество. Като неин създател и ръководител Ал. Х. Руссет е участвал активно в тези народополезни дейности на българите-емигранти в Румъния. Ал. Х. Руссет е бил близък приятел на известния наш революционер, публицист, писател, историк и етнограф Георги Стойков Раковски (1821-1867) и на възрожденския ни писател, езиковед, фолклорист и общественик Найден Геров Хаджиберович (1823-1900).

След издаването на картата през 1843 г., Ал. Х. Руссет е възнамерявал да изработи и издаде през 1861 г. и етнографска (етническа) карта на България с помощта на Г.С. Раковски и на учителите в България. Това начинание не се е реализирало, тъй като през есента на 1861 г., на 51-годишна възраст, Ал. Х. Руссет е починал след тежко простудно заболяване. Работил е сериозно и върху историята на българския народ, подготвил е свой ръкопис за издаване на книга, озаглавена „Пространна българска история", която обаче не е издадена, а ръкописът - изгубен. Ал. Х. Руссет е издал в Страсбург и първото българско ръководство по краснопис, озаглавено „Чистописание на новоболгарския язик". Финансирането на това издание е дело отново на баща му - Димитър Х. Руссет [3]. За съжаление, българската история и картография не разполага със снимки на Ал. Х. Руссет.

През май 1861 г. Ал. Х. Руссет е подпомогнал Теодосий Икономов, за да отпечати книгата на Г.С.Раковски „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите", която е насочена против руската политика за преселване на българи от Видинско и Ломско в Русия. За това подпомагане самият Т. Икономов пише писмо до Раковски, в което той нарича Александър Хаджи Руссет „русинец". Според Н. Караиванов [3] „русинец" означава „русофил", но би могло да означава също и „русенец".

 

Къде може да се види картата на Александър Хаджи Руссет

 

hadji_russet.jpg
Снимки на картата, предоставени от РБ"Любен Каравелов", Русе, благодарение на г-жа Христина Везирева.

 

 

През 2010 г. беше чествана 200-ата годишнина от рождението на този малко известен, но заслужил за историята на българския народ наш възрожденски картограф Александър Х. Руссет [3]. Необясним факт е обаче неспоменаването и невключването на тази първа географска карта, издадена на български език в Страсбург през 1843 г., в големия луксозен двуезичен атлас, издаден на български и английски и озаглавен „Българите Атлас - The Bulgarians Atlas" [1]. Атласът [1] е създаден по идея на основателите на „ТАНГРА ТанНакРа ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ" и на ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ НА БЪЛГАРИТЕ с участието на огромен брой видни български историци от БАН и СУ „Св. Кл. Охридски" под общата редакция на проф. дин Александър Фол. Един от консултантите на изданието е нашият колега инж. Атанас Каменаров - специалист-картограф и геодезист.

Днес картата може да се намери лесно в „Дигиталната библиотека" на Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" в София [7]. Има сигнатура: „Кр. 271 - Територия: Балкански полуостров". За картата има и т.нар. „Подзаглавни данни", които включват сведения за II-рото издание на картата през 1924 г. в София; Издателство: Българско географско дружество; Печатница: Придворната печатница; Физически характеристики: 1 лист сгънат; черно-бял печат; 10 страници текст; размери: 96 сm Х 75 сm; Приложения: Условни знаци; Пояснителен текст към картата от проф. А. Иширков; Допълнителна информация: I-во издание в Страсбург през 1843 г.

Във второто издание картните листове са съединени. Народната библиотека не разполага с оригинала от 1843 г., въпреки че го е притежавала към 1924 г. Картата е представена като: „Първата, най-стара известна досега географска карта на България, съставена от българин и на български език; преиздадена като книжка 4 от Географската библиотека на Българското географско дружество. Няма данни за картографското заведение, където е изработена."

Историческата географска карта на Александър Х. Руссет се съхранява в Старопечатния фонд на Русенската библиотека „Любен Каравелов" [6].

 


Картата на Александър Хаджи Руссет е един от най-ценните екземпляри от колекцията Старопечатни книги на РБ "Любен Каравелов", като библиотеката притежава оригиналът от 1843 г., отпечатан в Страсбург. Картата попада в библиотеката като част от дарението от старопечатни книги и периодични издания, направено през 1977 г. от видния русенски книжар Никола Даков (1898 - 1986).


ЛИТЕРАТУРА

  1. Българите Атлас - The Bulgarians Atlas, Ред. Ал. Фол, София, ТАНГРА ТанНакРа ИК, Център за изследвания на българите, 2001, стр. 290.
  2. Караиванов Н., Болградската гимназия. По случай 150-годишнината от основаването на Болградската гимназия,      Одеса, Конгрес на българите в Украйна, Редакция на в. „Роден край", 2-ро изд., 2008, стр.140.
  3. Караиванов Н., Български възрожденски картограф (200 години от рождението на Александър Хаджи Русет), София, сп. География, бр. 2, 2010, стр. 42-43.
  4. Коен Б., 120 години от издаването на първата карта на български език, София, ГУГК, Сборник от статии по картография, бр. 5, 1963.
  5. Коен Б., 150 години от издаването на първата карта на български език, София, Геодезия, картография, земеустройство, бр. 4, 1993, стр. 22-24.
  6. www.ruse.eu/bg/first/
  7. www.nationlibrary.bg
Прочетена 3401 пъти Последно променена в Четвъртък, 11 Декември 2014 14:46

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Условия за ползване на коментарите

geomax l

Baner GEOPORTAL

Със съдействието на Камарата на инженерите по геодезия и Асоциацията на геодезическите фирми

 

Връзка с нас

map

Списание ГЕОМЕДИЯ

Всичко за геодезията

София 1303
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" 146,
ет. 3, ателие 6; тел: 02/ 831 90 01;
e-mail: geomedia at abv.bg
office at geomedia.bg

Банкова сметка

ЕИК 175378844
Банкова сметка
Уникредит Булбанк, клон Европа
BIC - UNCRBGSF
IBAN - BG74UNCR 7000 1500 6707 03
ISSN - 1313-3365

Абонамент

27 лв. за една година

15 лв. за половин година

Свържете се с нас, ако искате да се абонирате.