Хиляда сто и шейсетгодишнината от създаването на глаголическата азбука от св. Константин-Кирил Философ ще бъде отбелязана с изложба. „Истории от глаголически времена“. Тя ще бъде експонирана в градината „Кристал“, в София между 15 и 29 май, съобщават от Българската академия на науките (БАН).
Изложбата е подготвена от екип, ръководен от доц. д-р Явор Милтенов от Института за български език на БАН.
„Често чуваме, че единствено кирилицата е българската азбука, с която сме допринесли за развитието на литературата, езика и културата на редица съвременни държави и за културното многообразие в Европа. Но това не е така, защото България става дом и за глаголицата, донесена от Кирило-Методиевите ученици. По-старата писменост се е употребявала активно в земите, които са били част от Първото българско царство, следи от нейното използване откриваме и по време на византийското владичество, а дори и до края на XIV в. Рядко в публичното пространство се споменава, че именно на глаголица са били извършени много от първите преводи в България и именно тя е служела за преписване на книги, а и в ежедневния живот, столетия наред. Столетия наред високият ѝ авторитет е бил несъмнен“, казват организаторите на изложбата.
„Целта на изложбата е да се покажат слабо познати аспекти на глаголическата писмена традиция и ролята на България за съхраняването и препредаването ѝ. Експонирани са изображения с висока резолюция на глаголически ръкописи и епиграфски паметници, много от които не са били показвани пред широката общественост, а и пред научна аудитория. Снимковият материал е подбран по такъв начин, че да илюстрира непознати за обществеността страни от работата и на книжовниците, и на обикновени хора, владеещи писменото изразяване. Друг важен акцент в концепцията на изложбата е документирането на едновременното използване на глаголица и кирилица, което свидетелства за присъствието в образованието и на двете писмени системи“, допълват организаторите.
