Изследователи от Пекинския университет показаха, че визуалното възприемане на собственото тяло не е ограничено от еволюционната анатомия. Чрез технология за виртуална реалност (VR) те установиха, че при подходящи условия човешкият мозък може напълно да интегрира нов, несъществуващ в природата орган (като крила) и да го разпознае като част от тялото.
В експеримента участвали 25 доброволци, които в рамките на 7 дни преминали през четири VR сесии. Чрез сензори за движение техните ръце били заменени във виртуалния свят с широки крила. За да летят в реалистичната аеродинамична симулация, участниците трябвало да правят специфични замахвания.
Мозъчната активност била изследвана чрез функционален магнитен резонанс (фМРТ) преди и след обучението. Резултатите показват промени на три нива:
- Засилена реакция: Окципитотемпоралната кора започнала да реагира много по-активно на изображения на всякакви крила.
- Промяна в невронните модели: Моделът на активност при гледане на крила се изменил и станал статистически най-близък до този на биологичните човешки ръце. Мозъкът ги класифицирал в една и съща категория.
- Нови функционални връзки: Засилила се връзката между зрителната кора и двигателните центрове, отговорни за планирането на движенията.
Проучването доказва, че нервната система разчита на функционално-семантично кодиране. Формата на органа няма значение, стига той да реагира синхронно на командите и да служи за целенасочени действия. Пълното скриване на реалните ръце във VR е предотвратило визуален конфликт и е позволило това „присвояване“ от мозъка.
Откритието има огромно значение за мозъчно-компютърните интерфейси и бионичните протези. Разработчиците вече могат да създават роботизирани крайници с всякаква специализирана форма, а човешкият мозък ще успее да ги управлява интуитивно като естествена част от тялото.
