Рисуването ни е по-интересно от криенето в тъмното
Група младежи от Пловдив станаха особено известни през последните дни, въпреки че се занимават с графити. Причините са поне две. Едната е фасадата на панелка от пловдивския квартал „Тракия”, на която се появи малко момче, а другата е станалата известна в цяла България хубавица Смеда, нарисувана на саниран блок в Смядово. Дори премиерът Бойко Борисов има снимка с нея. Създателите на тези творби са „Пиротехникс крю“ (Pyrotechnix Crew). Всеки един от участниците в групата има опит в създаването на графити от повече от 10 години. Участвали са в редица проекти и фестивали, провеждани на територията на цялата страна. Имат изпълнени проекти върху фасадите на Драматичен театър – Пловдив, арт-хотел Симона – София и детска градина „Светлина” – село Царимир. Участници са в изрисуването на фасада, посветена на Илия Бежков в град Плевен и имат проекти, реализирани върху няколко пловдивски училища. Автори са на два проекта върху сградата на Национална гимназия за сценични и екранни изкуства – Пловдив. Организирали са рисуване на фасадите на ОУ „Цар Симеон”, ОУ „Стоян Михайловски” и детски център „Монтесори” в Пловдив.
Момчета са Димитър Механджийски, който се с живопис, екстериорна стенопис и интериорни графити; Васко Лалов, който се занимава с градско изкуство и Тихомир Вачков.
Поздравления за инициативата ви в Пловдив. Последната ви публична поява е свързана с новото ви „платно” на блок 42 в ЖК „Тракия” в Града под тепетата. Може ли да разкажете как стана всичко това? Бихте ли се представили с няколко думи?
Димитър и Васко: Ние сме Pyrotechnix Crew от Пловдив – три момчета от квартал Кючук Париж, съответно Васко, Димитър и Тихомир. В момента най-дейните сме Васко и Димитър, защото Тихомир е в чужбина и няма възможност да участва много активно, а не заради липса на желание…
Как точно рисувате – бихте ли споделили малко за технологията. Впечатляващо е, че не използвате шаблони. Как се ориентира човек в такова огромно платно?
Димитър и Васко: Ами често ни задават този въпрос, а отговорът е прост – с много корекции… Зачестиха ни по-големите като формат стени, та придобихме малко рутина и опит, разбира се, и вече е една идея малко по-лесно… Но всяка нова стена си е предизвикателство, защото пробваме различни неща.
Скъпи ли са картините ви? Колко струват материалите за фасадата на един 8-етажен блок например?
Димитър и Васко: Нали знаете изречението, че цена на изкуството не може да се сложи… Можем да кажем за цената на материалите, въпреки че и това ще е доста груба сметка, тъй като без точната идея за рисунката няма как да се сметне. Все пак да речем, че ще стигнат около 700-800 лв., ако е с фасадна боя и с малко спрейове. Като прибавим и цената за подемната техника – скелета, вишки под наем за няколко дни – сигурно сумата ще стане четирицифрена.
Може ли у нас да се изхранва артистът от изкуството, което създава?
Димитър и Васко: Не мисля, че положението ни е толкова зле… Относително е дали са ти достатъчни средствата. Вече си имаме поръчки и дори редовни клиенти.
През 2015 г. правите изложба в галерия, която е посветена на 10 години от творческата ви дейност. Този факт поставя два въпроса – първият е на колко години започнахте да рисувате графити? Т.е. има ли възраст за създателите на графити? Вие на колко бяхте, когато започнахте?
А вторият въпрос е по-концептуален – как се „затваря” творчеството на уличните артисти в галерия?
Димитър и Васко: Изложбата беше във Варна и бе допълнение към съвместния ни проект с франкофонския център в града и младежка група Аморфа. Димитър и Васко: рисуват от 2003-2004 г., а Тихомир – от година по-късно. Така че крюто ни (екипът ни – бел. ред.) вече е на почти 11 години – през зимата ни е рожденият ден.
За изложбата в зала – не го приемаме като затваряне като цяло. Ние си рисуваме платна така или иначе и не е като ново преживяване. Възприемаме платната като още една медия, в която да се изразяваме.
Имате ли си кумири – неизбежно е да ви попитаме за Леонардо и за Банкси – виждате ли в себе си техен български аналог и ако да – на кого от двамата?
Димитър и Васко: Малко ни е странно да правим аналогия между двамата…Имаме си артисти, които следим, за кумири – не можем да кажем.
Банкси прави филм за себе си (Exit Through the Gift Shop: A Banksy Film), като продължава да не се показва – вие смятате ли, че уличният артист трябва да бъде анонимен? Да поговорим изобщо малко за анонимността – до голяма степен и Банкси, и някои български артисти (например Дистрактив криейшън), отказват популярност и забулват в тайни съществуването си. Вие обаче не криете лицата си и не сте обхванати от тази особена суета да бъдете загадъчните артисти, които са познати само чрез произведенията си, но не и чрез личностите си. Какво е мнението ви?
Димитър и Васко: О-хо! Да, ние не се крием, дори може да се пробваме за кметския стол в близкото бъдеще! Ако говорим сериозно – първата причина е, че не можем да сме анонимни и да си вадим хляба от рисуване, а освен това винаги сме били по-привлечени от самото рисуване, а не толкова от криенето в тъмното. Не че не сме били енергични тинейджъри, търсещи адреналин…
В такъв случай бунт ли са графитите днес? Последните ви картини събуждат одобрението на всички, поне така изглежда…
Димитър и Васко: Бунт – не, не смятаме така… Графитите са били метод за изразяване и освен това хората могат да ти научат името – това е в основата им. Пък и за нас е по-важно да рисуваме, отколкото да протестираме.
Медиите тиражират едно изказване на Димитър Механджийски за Пикасо – ако по негово време имаше спрейове, той щеше да рисува с тях… Пикасо ли е любимият ви художник?
Бихте ли споделили от кого се учите?
Димитър: Остава си мнението ми за Пикасо, въпреки че тогава го дадох за само пример.
Двамата: Ние имахме удоволствието да посетим един музей на Пикасо в Барселона през 2013 г., та се насладихме на продуктивността на този художник през времето му, прекарано в Испания.
Може ли да спекулираме, че благодарение на МРРБ и програмата за саниране на сгради, финансирана от правителството, вие вероятно ще имате много работа?
Димитър и Васко: Ще видим, имахме работа и преди това, ще имаме и в бъдеще, надяваме се.
И докато сме на злободневни теми – какво бихте променили в градската среда? Харесвате ли България? Пловдив?
Димитър и Васко: Любим ни е Пловдив, попътувахме, защото сме на максимата: „Опознай, за да обикнеш!” Сега работим по въпроса да променим или поне да освежим градската среда и засега ни се получава. Май.
Как бихте допринесли за столицата на културата? Планирате ли някакви проекти, подкрепени от общината в Пловдив?
От самото начало на кандидатурата ни за столица на културата участваме с проекти. Има още време за 1-2 проекта до 2019 г.
За какво мечтаете?
Димитър и Васко: Хвърлихте ни в дълбокото! Сега събираме от закуските, за да си купим вишка (DMS – VIJKA 0320525). Шегуваме се, имаме си мечти – някои са с творческа, други са с лична насока, нали сме хора все пак.
Имаме два постоянни въпроса – какво бихте погледнали под лупа и през телескоп – за вас те са особено актуални, защото вие се заигравате точно с мащаба. Бихте ли споделили отговорите си?
Димитър и Васко: Опитваме се да се преборим със страха ни от високо, затова качваме мащаба.
За нас е предизвикателство да вдигаме мащаба. Засега смятаме, че 6-7 етажа са ни идеални като размер.
