През 2019 г. светът отбелязват 500-ата годишнина от смъртта на Леонардо да Винчи.
Геният на Ренесанса, за когото всички знаят, но той продължава да е вдъхновение и загадка.
Леонардо е роден на 15 април 1452 г., в Анчиано, Италия като извънбрачно дете на благородника Сан Пиера да Винчи и жена от простолюдието Катерина. Леонардо е отгледан от баща си, а на 5 т. семейството му се мести в семейния имот близо до град Винчи, от къде идва и фамилията на рода.
Леонардо не получава кой знае какво образование – учи единствено писане, четене и математика. Но талантите му не останали незабелязани. На 14 години заминава за Флоренция, където става чирак на Андреа дел Верокио. От него научава богат набор от технически умения – металообработка, дърводелство, рисуване, научава се също така да обработва кожи и как да прави скулптори. На 20 години вече е майстор художник във Флорентинската гилдия на Свети Лука, като отваря и собствена работилница. От тогава се смята, че е и най-ранната му запазена открита творба – скица на долината Арно от 1473 г. Според книга Джорджо Вазари, издадена през XVI в., Верокио бил толкова изумен от невероятния талант на чирака си, че никога повече не хванал четката.
Първата самостоятелна поръчка на Леонардо да Винчи е за олтар, който да се постави в параклиса на флорентинския Палацо Векио, а три години по-късно монаси го наемат, за да нарисува „Поклонението на влъхвите”. Младият художник обаче напуска града и нищо от тези две работи не е довършено.
След няколко различни проекта Леонардо изпраща писмо до херцога на Милано, като в него почти не споменава художническия си талант, а по-комерсиалните си умения като военен инженер. Така заминава за града и 17 години се посвещава на инженерството. Така се появяват първият брониран танк и гигантският арбалет.
Да Винчи не дели науката от изкуството. Смята, че зрението е най-важното сетиво на човека, а saper vedere или „как да виждаш” е най-важното умение. Убеден е в истината, че човек се обогатява от прекия опит и конкретното наблюдение на даден феномен.
Една от най-известните творби на Леонардо – „Тайната вечеря“ е поръчана около 1495 г. и му отнема само 3 години. Използва темперни и маслени бои върху изсъхнал гипс, вместо върху пресен и това води до бързото разрушаване на гениалната композиция. По-късно некачествена реставрация води до още повече щети, но за огромно щастие модерните технологии на нашето време успяват да стабилизират състоянието й.
През 1503 г. започва работа по мистериозната Мона Лиза. Някои твърдят, че дамата е Изабела – принцесата на Неапол, други, че е проститутка, трети, че е собствената му майка. Общоприетата версия е, че това е Лиза, съпруга на богат търговец от Флоренция.
Последните си години Леонардо да Винчи прекарва в Милано от 1506 г., където се занимава с наука. Мести се в Рим през 1513 г., като получава няколко стаи във Ватикана от папа Лъв Х. Две години по-късно лично френският крал Франсоа Първи предлага на да Винчи позицията „Главен художник и инженер и архитект на краля”. Така Леонардо заминава за Франция. Една от последните му поръчки е за механичен лъв, който можел да върви и да си отваря гърдите, за да разкрие букет с лилии. Умира на 2 май 1519 г.
От Леонардо остават двадесетина картини, много бележки, скици, наблюдения, научни теории и вдъхновение.
Днес Франция и Италия се карат за наследството му. Лувърът възнамерява да направи огромна изложба, а няколко от италианските галерии отказват да изпратят платната на Леонардо там.
Флорентинската галерия „Уфици“ предупреди, че настъпва комерсиализацията на световноизвестния художник. От там отказват да изнасят картините на Леонардо, както прави и управата на Лувъра, с изключение на две изложби – през 1963 г. в САЩ и през 1974 г. в Япония.
Леондардо остава пример за рядък талант и вдъхновение.
Борба за Да Винчи По време на военните кампании на Наполеон в началото на XIX век много от картините на Леонардо влизат в колекциите на френски музеи. Италианците изпитват чувство, че са ограбени. Така „Мона Лиза“ се оказва на френска територия, въпреки че Леонардо сам я продава на крал Франсоа I (1515-1547 г.), който го поканил да прекара последните години от живота си в двореца Амбоаз. |
Страбизъм или гений Леонардо да Винчи вероятно е страдал от страбизъм (от гръцката дума „strabos“- изкривен) или по-просто казано – кривогледство, което е допринесло за усещането му за перспектива, увеличавайки зрителното му поле и усета му за дълбочина. Откритието е на учени от лондонския Сити колидж. Изследването на учени под ръководството на Кристофър Тайлър на 6 портрета и автопортрета, нарисувани от Леонардо да Винчи, и по две негови картини, скулптури и рисунки. Установено е, че очите на изобразените в творбите персонажи са с дивергентен страбизъм, по-специално в картините „Спасителят на света“, „Йоан Кръстител“ и в прочутата рисунка „Витрувиански човек“. „Тези индикации навеждат на мисълта, че Да Винчи бил засегнат от интермитентен дивергентен страбизъм и имал способността „да превключва“ към монокулярно зрение“, поясни Тайлър. Засегнатите от страбизъм хора често са с монокулярно, вместо с бинокулярно зрение – двете очи са използвани отделно едно от друго и това може да допринесе за увеличаване на зрителното поле и усещането за дълбочина. Това смущение в зрението може би обяснява защо Да Винчи не се е затруднявал да нарисува триизмерни изображения на предмети и лица или да представи планински пейзажи в задния план на композициите си. |
Пророчество за потоп Леонардо Да Винчи е предсказал трагичната гибел на човечеството при наводнение. Това става ясно от разкритията на изследователката на история на Ватикана Сабрина Сфорца Галиция. Тя твърди, че е разчела послание на Да Винчи, според което светът ще свърши на 21 март 4006 г. при потоп. Сабрина Сфорца Галиция смята, че това става ясно от картината „Тайната вечеря“, която описва събитие от Евангелието на Йоан. То всъщност съчетава 24 букви от латинската азбука и благодарение на тях става ясно това послание. |
Тум може да се види дигитализиран ръкопис на гения: https://www.bl.uk/manuscripts/FullDisplay.aspx?ref=Arundel_MS_263.
{module [180]}
