Колкото повече, толкова повече.
Да, това изречение от детската книжка „Мечо Пух“, но идеално пасва за един феномен, известен като парадоксът на Джевънс – при който технологичният напредък, увеличаващ ефективността на ресурсите, увеличава и степента на тяхната консумация. Пример за това е когато нововъведенията за ефективно ползване на ресурсите вместо да удължават живота на уредите, намаляват жизнения им цикъл, което увеличава нуждите от суровини, от които да се произведат.
Последствията от този парадокс са, че повечето спестявания, или дори всички спестявания за сметка на енергийна ефективност, се губят в дългосрочен план. Т.е. развитието на технологиите ще ускори изчерпването на наличните ресурси.
Парадоксът е отбелязан за първи път през 1865 г. от английския икономист Уилям Стенли Джевънс. Той развива и концепцията за т. нар. пределната революция. В зората на Индустриалната революция се смятало, че изобретяването на по-ефикасни парни машини ще спести въглища. Оказва се обаче, че след подобренията в мощността и икономичността на парната машина, консумацията на въглища всъщност значително нараства. По-ефикасното горене първоначално води до спестяване на ресурс. Така цената на ресурса пада. Понижената цена и увеличената мощност обаче привличат нови потребители. Така общата консумация се вдига до първоначалните размери и дори над тях. По-икономичните самолети водят до повече самолети, по-енергоспестяващите електрически крушки водят до все по-осветени домове, по-екологичните решения, до повече потребление.
Въпросът е как да направим колкото повече, толкова повече за хората.
