Защо евтиното модулно мислене подменя ценностите
България има свое представяне на 58-ото биенале на изкуството във Венеция с проекта „Как живеем“ от двамата автори Рада Букова и Лазар Лютаков и куратора Вера Млечевска.
Да започнем така: как живеем?
Със сигурност не се стремим към отговора „ Ами живеем зле” и изобщо към това поле на размишления.
Живеем във време, в което индустриалната революция е уеднаквила света ни, той е модулен, сглобяем, от евтини материали, нетраен, но ефектен за кратко.
Основното в нашия проект са материалите, където „главни герои” са плексигласът и полистирена – открити и въведени в масово индустриално производство през 30-те години на миналия век. Пенополистиренът позволява бързо решение и е евтин заместители на естествените скъпи решения. Като всеки синтетичен материал създаден от човека обаче, полистиренът е активна субстанция, която оставя огромна следа в природата, заради бавния си химичен разпад. Той е забранен във Венеция, но у нас е масово използван при реновирането на сградите. Именно с това провокираме мисленето, като го вкарваме в изложбата на Биеналето във Венеция.
Да разбираме, че посланието е за повече екология в материалите и в мисленето?
Нашата изложба се занимава изобщо с начина на производство на материалния свят от човека. Той е бил доста по-различен от в предмодерната епоха. Например един продукт или предмет се прави за конкретния случай, място или човек, начинът, по който се прави е предполагал определени умения и познания, които, да кажем, владее един стъклар, леяр или друг майстор. Такива занаяти например се пазят във Венеция, но изчезват другаде. В България има все по-малко хора, които могат да правят мозайка или витраж. Много неща се подменят с нови, защото една сграда, монумент, парк, вход на блок изискват грижи, а днес всеки смята, че общото не е негова грижа. Нещата се подмeнят от други материали, без оглед на дизайна, на материала и на общото решение.
От друга страна имаме масовото производство, което цели да бъде универсално, достъпно и демократично. То има своята логика на поява и употреба, но поради изискването да е рентабилно за производителя, се произвеждат твърде много предмети, материали и неща, които после само рекламата може да ни убеди в тяхната полза. Тук се явява и екологичният аспект на нещата. Всички знаем, че има почти цял континент в океана, който е създаден от боклуци, домъкнати от водните течения. Както е тръгнало може и да създадем изкуствен спътник на земята от космически боклуци.
Така че може би тук е важно да помислим как да менажираме нашия свят с по-малко излишък и как да го управляваме не само спрямо човека, а спрямо цялата планета.
Като говорим и за универсалността на модерната епоха, тя е също измайсторена според едни утопични идеи, например идеята едно нещо да е добро и достъпно за мнозина.
И Корбюзие, и Гропиус са желаели да има универсални мерки и модули, произведени предварително във фабрика. Този матричен принцип обаче е нож с две остриета.
В едни случаи помага, но в други носи със себе си принуда да се адаптираш към него. Понякога прави нещата предвидими и безлични. Именно с това се занимават Лазар и Рада: как може предзададеното и фабричното да се превърне в индивидуално; нещо, което се сближава с дефиницията за обект на изкуството.
От друга страна Рада показва едни съвременни модули, които със своя цвят, тегло, материално присъствие и формат имат доста странно и чуждо звучене в едно пространство от предмодерната епоха.
Защо решихте да представите България на биеналето във Венеция?
Явихме на конкурс, който спечелихме, така че журито реши именно ние да представяме страната.
Защо участвахте в конкурса?
Не бях много сигурна, че искам да участвам заради краткия срок. После разговаряхме по проекта и колкото повече говорехме, намирахме повече неща, които ни вълнуват. Просто се сговорихме и решихме, че си струва да опитаме.
И двамата от авторите са малко популярни у нас – Рада Букова е правила няколко изложби в София и в Пловдив, а Лазар Лютаков почти не е известен в софийските среди. Смятате ли, че който не е пророк в собствената си страна би станал такъв извън нея?
Това с неизвестността не е съвсем така. Може би не са популярни, колкото други, но и двамата автори са добре познати в арт средите. Никой от нас няма претенции да е пророк.
Един от аргументите на журито при избирането ви беше това, че сте се справили доста добре и бързо с подготовката на документацията за изложбата. Бихте ли споделили повече за това – трябва ли днес художникът да е и търговец, за да може добре да представи работата си, или пък по-скоро трябва да е чиновник, който да знае тънкостите при конкурсите?
И двамата художници предложиха грижливо направени скици на произведенията, разположени в пространството, а заедно обсъждахме темата на изложбата и смятам, че сме я обосновали задълбочено и интригуващо. Става дума за начина на производство, който диктува как да живеем, каква среда обитаваме и как стойността на нещо материално може да е изцяло спекулативна, подчинена на модата или постоянното изискване за новост. Колегите вероятно не са успели да представят идеите си достатъчно ясно, убедително или са представили проекти невъзможни за осъществяване, не и с ресурса на нашата държава. Не е моя работа да съдя, аз съм пристрастна и смятам, че нашият проект е много задълбочен и смел визуално.
Художниците предлагат труда си в тази една социална реалност, както всички останали хора. В различни моменти има меценати, има воля на партийния лидер, има вкуса на купувача или роднина, който помага и т.н. Подозрителна съм към онези, които непрекъснато слагат етикета като “духовни стойности”, “вечното” и т.н. и до тях стои етикет с 3-4-5 цифрено число.
Днес художниците в България, а и не само, се занимават с поне 3-4 други странични дейности, за да оцеляват. Това е стандартната ситуация, не е изключение. Преподават, работят в театъра, в рекламата, строят декори в киното, снимат или правят дизайн по поръчка и едвам успяват да правя онова, което им е присърце. Не познавам много художници, които да се радват на комфорт или такива, заливани от обществени поръчки.
Напротив, можем да видим не един и двама политици, които си живеят от такива. Опитът да се представят художниците като обиграни бизнесмени е порочен. За добро или за зло част от изкуството се дотира от държавата чрез конкурси. Това е добре, защото ако всичко остане само в ръцете на частната инициатива, то тя би могла да се налага над консенсуса, който макар и труден е поне възможност за диалог между различни виждания. Нещо, на което се учим, все още.
Неприятното в конкурсите е, че понякога печелят предложения, които залагат на някаква злободневна тема или на тренд, а други предложения, който се занимават с чисто артистичен проблем, могат да останат на заден план.
Целият екип сте относително млади хора. Вероятно заради това срещу вас се издигна стена от недоволство за избора ви. Има ли конфликт по оста млади – стари? Или конфликтът е по друга линия?
В социалните медии нещата се преекспонират. Някой пише нещо, после някой друг му приглася, но не значи, че има масово недоволство срещу нас. Напротив, срещаме много подкрепа и позитивно настроени колеги. Все пак не всички прекарват битието си в някоя популярна платформа. Ролята на бунтаря, който се бори за някаква кауза, е много изкусителна днес, но някои от тези хора, които системно заемат тази роля, го правят главно, за да преследват лични цели – нещо, пределно ясно.
Всъщност изобщо не е за завиждане да направиш тази изложба за 3-4 месеца, когато другите страни вече отдавна са се подготвили.
Смятате ли, че някога ще имаме представяне, където и да било, което да бъде одобрено от всички и да бъде по-консенсусно?
Жури от 6 души постигна консенсус, така че има шанс, разбира се. Нормално е да има различни виждания и това е хубаво. Би било странно и много скучно всички да сме на едно мнение за всичко, това е болно. Хубаво е да има дебат и той да протича по-цивилизовано, а не чрез някакви анонимни флашки в жълтата преса.
Какви смятате, че ще са ползите от българското представяне?
Венецианското биенале е биенале на национален принцип, което значи, че държавата, като се ангажира с него, показва, че изкуството е важен дял за развитието на страната. В същото време хората от българската сцена получават повече видимост и могат да влязат в диалог чрез изкуството с другите култури. За нас “хората от културния сектор” е нещо като квалификация за световното. Голяма чест е и е истински вълнуващо да виждаш един съвсем друг свят от образи, в който са вложени много знание, умение, ресурс и идеи, и понякога те вълнува силно.
В момента тече подготовката за архитектурното биенале във Венеция. Архитектите също срещат трудности при избора на наш представител. Какво бихте ги посъветвали?
Онези, които подготвят конкурса, трябва да дадат достатъчно ясни изисквания към кандидатите и да осигурят честна и прозрачна процедура, така че наистина добрите предложения да изпъкнат.
Как ще поканите българите да посетят биеналето във Венеция? Какво им обещавате да видят там?
Българите наистина ще видят един много шарен и вълнуващ свят на изкуството. Всъщност, интересното в биеналето са множеството гласове, идеи и медии. Нито един павилион сам по себе си не е това, което е цялата вселена на биеналето. Там има изключително визуални и естетски произведения, много сериозни и политически или социални послания. Бих ги поканила да се насладят на това изживяване и включително да посетят и нашия павилион.
С какво според вас ще се отличава тазгодишното ни представяне от всички досега?
С това, че бяхме избрани с конкурс. Досега не се е случвало. Имаме и малко по-комфортната ситуация да разполагаме с базов бюджет, за което сме благодарни на общите усилия на държавници и хора на изкуството.
Всъщност в медиите постоянно се тръби колко много пари струва това биенале. На практика то не е обикновена изложба, а е някакъв вид продукция с мащабите на кино продукция. Има толкова много елементи, които остават невидими за зрителите. От транспорта, застраховката, каталога, десетките такси и разрешителни, които взема един такъв град-музей. Нашата чисто артистична работа има един малък дял от цялото събитие, но без всички други неща, тя би останала невидима.
Ще участвате ли отново след две години?
Идеята е всяка година да има нов участник с нов проект. Надявам се страната да го направи регулярно и да се представят други идеи и хора.
Какво е мнението ви за културната сцена в Пловдив, в годината, в която той е културна столица на Европа? Как оценявате постоянните скандали там?
Мисля, че тези скандали отклоняват вниманието от самото изкуство, от нещата, които се правят и показват в града. Несъмнено има доста интересни изложби и концерти, и други събития. Жалко е, че изкуството става оръжие за някакви лични и политически цели. Смислени неща се давят в някаква боза от локални интриги и нараненото его на някой, подправена от т. нар. обществено мнение, което днес може да бъде отъждествено със сутрешното настроение на някого. Днес няма нищо по-лесно да имаш мнение и да го излееш публично, по-лесно е от да си хвърлиш боклука в кошчето.
Имаме два постоянни въпроса – какво бихте погледнали с лупа, и какво с телескоп?
Като хора, занимаващи се с визуално изкуство, постоянно сменяме оптическата дистанция, така че бих погледнала всяко едно нещо на света.
Догодина е ред на архитектите Камарата на архитектите в България (КАБ) изпрати официални писма до министерството на културата и министерството на регионалното развитие, в които предлага България да участва с национален павилион на Архитектурното биенале във Венеция през 2020 г. в писмата се казва, че КАБ са готови да съдействат за организиране на участието на България. Седемнадесетото издание на Архитектурното Биенале във Венеция ще се проведе от 23 май до 29 ноември 2020 г. Официалният координатор на събитието от страна на КАБ арх. Десислава Димитрова отбеляза пред Геомедия, че архитектите са готови да заделят бюджет за организирането на евентуален конкурс за участието на българи на събитието и имат готовност да проведат избора. Според арх. Димитрова, през последните години на биеналето участват далеч по-малки държави като Косово, Македония и Черна гора, за разлика от България, която не е участвала от 2008 г. По предварителни изчисления, организирането на едно подобно участие би струвало около 500 000 лв., но би донесло престиж и популярност за българската архитектура и би я поставило на картата на Европа. От КАБ се надяват, че все още имат достатъчно време, за да успеят да реагират и да организират представянето на България. Бордът на международното биенале вече обяви официално куратора на събитието през 2020 г. – това е арх. Хашим Саркис, основател и главен архитект в Hashim Sarkis Studios (HSS). Бюрото е създадено през 1998 г. с офиси в Бостън и Бейрут, а арх. Саркис е декан на Училището по архитектура и планиране в Масачузетския технологичен институт (MIT) от 2015 г. Той е член на международната организация на журито на Биеналето на архитектурата през 2016 г. Саркис получава бакалавърска степен по архитектура и бакалавърска степен по изящни изкуства от училището по дизайн в Роуд Айлънд и магистър по архитектура и докторска степен по архитектура от Харвардския университет. Той е автор и редактор на няколко книги и статии за историята и теорията на съвременната архитектура, както и има реализирани проекти в САЩ, Либия, ОАЕ и други страни. |
{module [180]}
