През пролетта всичко разцъфва и природата се готви за тържествуване през лятото и раждане на плодовете през есента. Загадките около растенията занимават хората от векове – дали те чувстват като хората, дали общуват помежду си, дали не им причиняваме болка, когато ги ядем или късаме. Като част от т. нар. жива природа за тях знаем, че се раждат, развиват, живеят, дават плодове и умират, но не знам нищо повече от тези физиологични закони и не говорим за емоционалност при растенията. Или онези, които смятат, че растенията имат чувства, ние, хората, ги смятаме меко казано за твърде чувствителни.
Оказва се обаче че малка група посветени твърдят, че познават „нрава” на растенията и имат доказателства за техните чувства. Пример за емоционалния им живот е привързаността им към музиката. В Индия се вярва, че ведическата мелодия допринася за добрата реколта. От край време в страната музиката е съпътствала отглеждането на растенията. През 50-те години на миналия век официално се тества влиянието на музиката върху растежа на цели оризови плантации, а резултатите са положителни – насаждения се влияят добре от мелодията.
Пионери в по-новото време по отношението на емоциите на растенията са двамата американските учени Питър Томпкинс и Кристофър Бърд, издали през 1973 г. книгата „Тайният живот на растенията”. В нея се занимават с влиянието на музиката върху цветята и правят редица експерименти, описани подробно и безкомпромисно доказващи, че растенията имат музикален вкус.
По същото време „колега” на Томпкинс и Бърд – американката Дороти Ретолак също прави експерименти със звуковете и открива, че растенията най-много харесват класическа музика и джаз, фенове са на индийската музика на Рави Шанкар например, но не си падат по рок, що се отнася до кънтри – не го смятат за музика.
Обложка от 70-те години с музика за растенията
Явно саунд терапията за растенията през 70-те години на миналия век е много разпространена, защото се появяват и нарочни записи на плочи, които претендират, че подпомагат доброто развитие на зеленината. Настъпва епоха на позаглъхване на тази мода до 90-те години на миналия век. Тогава едно от разумните обяснения за влиянието на музиката върху растенията дава американецът Анди Колън. През 1994 г. той пише, че всичко опира до електомагнитния спектър. След като растенията се влияят от слънчевата светлина – част от електромагнитния спектър, то е логично да се влияят и от други части от спектъра, като например звуковите вълни. Така се дава очевидно обяснение на голямата мистична загадка за тръпката на растенията към определени трели.
Само две години преди Колън обаче се появява трудът на французина Жоел Щернаймер, с псевдоним Еварист. През 1992 г. той патентова изобретението си – познание за композиране на мелодии, които стимулират растежа на растенията, наречено от него молекулярна музика за биосинтез. Откритието е свързано с квантовата физика. В композициите на Жоел Щернаймер всеки тон е специално подбран, за да съответства на аминокиселина в растителен протеин, а цялата мелодия да съответства на самия протеин – т.е. тоновете биват преведени в синхрон с вътрешната структура на дадено растение. Откритието е патентовано в САЩ с номер 0020177186 и във Франция с номер 2 136 737. Според Щернаймер могат да се използват т. нар. музикални торове, които безвредно да стимулират разцвета и да водят безвредна за човека борба с плевелите. Оказва се, че звукът от дъжд и гръмотевици в гората, ромоленето на ручей или песента на птиците стимулира растежа и дори прави дивите растения по-устойчиви на вредни влияния от култивираните – безспорен факт, който никой никога не е оспорвал.
Щернмайер
Щернаймер например открива, че протеинът в слънчогледа apt6съответства на част от световноизвестната италианска канцонета „ O sole mio”, композирана от неаполитанския музикант Едуардо ди Капуа, заедно с Джовани Капуро. Двамата са създатели и на неаполитанските композиции “Torno a Surriento” и “Santa Lucia Luntana”. Малко известен факт е обаче, че песента, станала хит благодарение на тенора Енрико Карузо „O sole mio” е написана от Ди Капуа не в Италия, а в Одеса, на брега на Черно море. Ди Капуа е бил на екскурзия и се наслаждавал на слънцето над морската шир. По ирония, точно край Одеса се отглеждат много слънчогледи, а с мелодията на Ди Капуа те растат най-добре…
В наши дни, през 2001 г. в италианската област Тоскана, биологът Стефано Манкузо започва проекта „Звук и вино” и тества върху лозички музика, пускана по тонколони на полето. Оказва, че асмите са почитатели на Вивалди и на Моцарт. Това е едно поредно доказателство за друг феномен – т. нар. ефект Моцарт. Терминът е наложен през 1995 г. от учени от Калифорнийския университет, които установяват ползотворното влияние върху мисленето на музиката на Волфганг Амадеус. Тогава Франсис Раушър, Гордън Шоу и Катрин Ки от Центъра по невробиология и изучаване на паметта пишат, че композициите на Моцарт вероятно са код към по-добра мозъчната дейност. През годините с музика на Моцарт са стимулирани различни обекти – от недоносени бебета, които се развиват добре и бързо под звуците на австрийския композитор, през крави, даващи повече мляко, до пречистване на отпадъчните води, по технология на германската компания Mundus с мелодия от „Вълшебната флейта“. Обяснение за ефекта Моцарт не е открито, но се предполага, че музиката повтаря т.нар. Редица на Фибоначи (поредица от числа 1, 2, 3, 5, 8, 13 и т.н.), която пък се среща навсякъде в природата.
Да се върнем върху растенията. Китайски учени доказват, че нискочестотните звуци засилват активността на ензимите и стимулират течността в клетъчните мембрани, при което се възбуждат гените на растежа в растенията. В Белгия са тествали музиката върху домати и озвучаваните пораснали с 30% повече от растящите на тихо.
Днес изследванията на растенията и тяхното поведение не са прекъснали. Според някои учени дъхавият аромат на окосена трева всъщност е крясък, с който листата съобщават на себеподобните си за атака срещу тях. Според изследователи от Института за приложна физика в университета в Бонрастенията отделят тези газове, които са еквивалент на плач отболка. Това вероятно би притеснило вегетарианците, които често аргументират хранителния си избор с обяснението, че не предизвикват болка на живо същество, за да се хранят.
Според други учени растенията „чуват”, че ще бъдат изядени. Направени са анализи на защитните реакции на растенията, докато слушат как с тях се храни листна въшка. Преди година пък бе съобщено, че австралийски учениса успели да докажат, че растенията имат памет и изпитват страх. Според други анализатори те умеят да говорят, като произвеждат звукови вълни, които са „разчитани” от другите растения.
Разбирането за чувствата на растенията ще промени със сигурност отношението ни към тях и към средата, в която живеем. Но изглежда още сме далече от разгадаването на тайните на живота на растенията.
