Български учени от БАН работят по проект за микробиологично разграждане на отпадъци от целулоза, съобщи проф. Христо Найденски, ръководител на департамент в Института по микробиология към БАН. Той разкри подробности за разработката по време на Седмата международна конференция „Екологично инженерство и опазване на околната среда“ с младежка сесия и летен университет „Мелисса“, която се състоя край Варна. Проектът, от който част са и учените на БАН, е международен. Целта му е да бъдат създадени системи за поддържане на живота в екстремни условия – при космически полети или в подводници с дълъг престой под вода. По думите му в тези случаи хората живеят в ограничено пространство и е нужно да имат здрава среда – нормална вода, храна, въздух.
- Българските учени работят в един от разделите на проекта, който е за микробиологичното разграждане на целулозните отпадъци, допълни Найденски. Той уточни, че с разработката са ангажирани специалисти от Института по микробиология в партньорство с Института за космически изследвания към БАН. Този тип отпадъци се генерират в огромни количества – тоалетни кърпички, хигиенни материали и т.н. Особено в затворени пространства, те се натрупват много бързо, а няма как да бъдат изхвърляни. Затова целта на учените е отпадъците да бъдат разградени, а получените субстанции да се използват за други цели.
- Докъде са стигналиРазработката на българските учени вече е в доста напреднал стадий, обясни Найденски. По думите му са създадени микробни съобщества, които разграждат целулозата до въглеродни съединения. При процеса се отделят и различни газове. Вече сме установили микробите, които се справят с тази задача, само че в наземни условия, обясни Найденски. По думите му сега трябва да бъде установено колко време ще преживяват и как ще „работят“ в открития Космос.Когато микробите разграждат целулозата, чрез хидропонни системи, тя изтича под формата на течна маса, обясни Найденски. Получената субстанция може да се ползва в космическите оранжерии за отглеждането на пресни зеленчуци. Учените вече разполагат с прототипи на такава оранжерия, която също е българска разработка.
- Как ставаВсъщност, благодарение на микробите, се получава затворен цикъл като при различните процеси се отделя и чиста вода. Чрез техните съобщества могат да се разграждат и ползват и остатъците от растенията в оранжериите, каза още Найденски.Ученият допълни, че се разработват и микробни горивни клетки, при чиято жизнена дейност се извършват електрохимични процеси, които създават ток. Освен това, те се подхранват сами.
Тези разработки могат да се ползват както в космически, така и в наземни условия, защото на Земята също се генерират огромни количества отпадъци. Реализацията на проекти от такъв характер биха подпомогнали реалното изграждане на т.нар. кръгова икономика – от отпадни продукти да се създават нови, които да се ползват или продават на пазара.
- Парите Финансирането за българската наука е основно по фонд „Научни изследвания“ на МОН. Тези средства не са достатъчно за по-мащабни изследвания. За такива учените разчитат на други инструменти, включително на Европейската космическа агенция, чиито критерии обаче изискват да се получи конкретен продукт, който да може да се надгражда.
- Микробните съобщества бяха създадени точно чрез такъв проект. Учените вече са кандидатствали с нова разработка, чиято цел е развитието на хидропонна система. Моделът, с който работим, засега е за лабораторни условия, но ако искаме да започне да се прилага в ежедневието ни, ще са нужни много по-мащабни обеми, обобщи Найденски.
