Планетолози установиха, че океаните на големите екзопланети извън Слънчевата система би трябвало да са практически бездънни, тъй като водата започва да „се разтваря“ в силикатните скали при високи температури и налягане, съобщи ТАСС.
„Първоначално астрономите смятаха, че на тези планети между дъното на океана и водния стълб съществува ясна граница. Нашите експерименти показаха, че тази граница всъщност е много размита при високо налягане и температури“, съобщи пресслужбата на университета на Аризона, като цитира геолога Керъл Ниср.
През последните няколко години астрономите откриха над хиляда екзопланети и няколко хиляди възможни кандидат-екзопланети. Учените все по-често откриват такива, съпоставими по размери със Земята. Растящият брой двойници на нашата планета повдига въпроса на колко от тях може да има живот.
Повечето от екзопланетите са т.нар. суперземи, чиято маса, размер и плътност са по средата между тези на Земята и на газовите гиганти. Затова астрономите смятат, че те не са съвсем като нашата планета, а са по-скоро планети, при които преобладаващата част от масата е от вода.
Ниср и колегите й изследвали дали тези океани значително се отличават по свойства от хидросферата на Земята. Те се опитали да разберат дали дълбочината, високото притегляне и други белези на суперземите влияят върху еволюцията на водната им повърхност.
Геолозите установили, че на тези планети няма отчетливо дъно на океаните. Вместо него има размита прослойка, която постепенно се превръща в камениста структура към недрата на суперземята.
Според Ниср и колегите й подобно вероятно е положението и на Уран и Нептун, ако там има големи количества вода.