Чистене на картата от Олга Токарчук
Силвия Борисова, преводач, 2019
Таня Минчева/Kontur Creative, художник, 2019
ICU, издател, 2019
Това, което ме ранява, изтривам от своите карти. Местата, където съм се спънала, дори паднала, в които са ме ударили, засегнали дълбоко, където ме е заболяло – престават да съществуват за мен.
Така изтрих няколко големи града и една провинция. Може да се случи някога да изтрия цяла страна. Картите приемат това с разбиране; и без това тъгуват за белите петна, тяхното щастливо детство.
Понякога, когато се налагаше да отида по тези несъществуващи места (внимавам да не бъда злопаметна), ставах око, което облита като дух града призрак. Ако се съсредоточа повече от обикновено, бих могла да пъхна спокойно ръка в най-плътния бетон, да премина през най-задръстените улици, през върволиците автомобили недокосната, ненащърбена, без шум.
Не съм го правила, приемах правилата на играта, приети там от гражданите. И внимавах да не разкрия пред тях тези илюзорни места, от които горките те всъщност са изтрити, нищо че си седят. Ще им се усмихвам и ще кимам на това, което казват. Не бих искала да всявам смут в главите им, че не съществуват.