Отвъд геодезията

Пояс срещу астероиди ще пази Земята


Руски учени разработват проект за създаване на защитен пояс от астероиди около Земята. Идеята е малки астероиди да са в постоянна орбита около планетата и при нужда да бъдат използвани за промяна на орбитата на други астероиди.

Авторът на проекта е Натан Ейсмонт от Института за космически изследвания към Руската академия на науките (РАН). Целта е на 100-200 хиляди километра от Земята да бъде създаден защитен пояс от малки астероиди, които да бъдат докарани там чрез гравитационни маневри в синхронна орбита. С помощ на астероидите ще може да е гарантирана промяната на орбитата на опасните за Земята космически обекти. Руските учени са на мнение, че технологията, необходима за този проект, вече съществува.

Същевременно Американската космическа агенция НАСА обяви за успешния край на тестовете на сензорите на нов телескоп, наричан „ловец на астероиди“. NEOCam е работното име на нов космически телескоп, който ще следи за потенциално опасни астероиди и други околоземни обекти. Ако размерите им са достатъчно големи, за да предизвикат катастрофа при сблъсък със Земята, NEOCam ще предупреждава за приближаването им.

Новият телескоп ще замени предшественика си WISE, смятан вече за ветеран. Разработчиците предлагат NEOCam да бъде разположен в т.нар. точка на Лагранж L1 от системата Земя-Слънце.

 

Игра на билярд

 

За гравитационната маневра няма значение кой я извършва – голям обект от порядъка на милиони тонове или малък, като космически апарат с маса 4 тона. С този способ могат да се пренасочат и големи тела в нужното направление. За целта, с помощта на гравитационната маневра, могат да се насочат малки „астероиди-снаряди“ към по-опасните, от рода на Апофис. Трябва да се определи орбитата на малкия астероид и към него да бъде изстрелян космически апарат. Той трябва да придвижи небесния обект така, че да премине близо до Земята или до Венера. Под въздействие на огромната гравитация на планетата неговата орбита ще се промени и той може да бъде „изстрелян“ към по-големия опасен астероид, с което ще бъде променена траекторията му. „Операцията напомня малко игра на билярд“, пояснява Ейсмонт. „Билярдният стик е нашият космически апарат, бялата топка-бияч е малкият астероид, а топката-мишена – големият астероид“.

 

Невидима заплаха

 

Общото количество на потенциално опасните за Земята небесни обекти са 200-300 хиляди и те са предимно астероиди, смятат от Института по астрономия към Руската академия на науките.

Истински опасните космически тела са с размер над 40 метра. Всеки ден на Земята падат десетки тонове междупланетно вещество. В основата си това са малки обекти и прах, които не носят заплаха.

От тези космически тела са каталогизирани едва около 2 процента. Никой не се ангажира да обещае сигурност за планетата от опасни астероиди. За по-доброто предотвратяване на астероидно кометната опасност трябва да се разработи мрежа от широкоъгълни наземни телескопи с широк диаметър. В момента работи само един такъв телескоп в Америка.

 

Космически риболов

 

Използването на мрежи и харпуни може да спаси Земята и Международната космическа станция от космическия боклук. В орбита около планетата ни са и сателити за над 100 милиарда долара, които обаче могат да пострадат от огромното количество отпадъци. На глобална конференция по почистването на орбитата в германския град Дармщат бяха представени идеите за решаване на проблема. Освен мрежи и харпуни, учените предлагат роботи-камикадзе. Експертите смятат, че поне 5 големи предмета трябва да се прибират от околоземна орбита на година.

 

Да изчистим „над България“

 

Другата обсъждана идея на срещата в Дармщат беше всяка държава сама да си почиства боклуците. Към момента дори отстраняването от орбита на фрагмент от чужд апарат без разрешението на неговия собственик е абсолютно незаконно.

По думите на специалисти от Европейката космическа агенция, дори хората да престанат да пускат космическа машини, след няколко десетилетия на околоземна орбита ще се случи каскаден сблъсък на апарати. Боклукът в скоро време ще превърне околоземната орбита в опасно място, непригодно за ползване.

Днес, по оценка на специалистите, фрагментите космически боклук с размери 10 см и повече са приблизително 29 000. Установено е, че обект с размери 10 см може при сблъсък със спътник не просто да го извади от строя, но и да го разруши напълно, превръщайки го в нови хиляди подобни космически отпадъци. Удар със сантиметрова отломка за спътника би се равнявал на взривяването на ръчна граната върху повърхността на апарата, коментират учените.

 

„Вояджър“ на ръба на Слънчевата система

 

Двата апарата „Вояджър“, изстреляни с един месец интервал през 1977 г., все още функционират много добре. Програмата „Вояджър“ имаше за цел да се изследват външните планети в Слънчевата система. „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“ прелетяха край Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, както и край 48 от луните им. Събраните данни от 9-те уреда на борда на всеки от двата апарата допринесоха тази мисия за проучване на Слънчевата система да е най-плодоносната от научна гледна точка в историята на космическите изследвания. През декември м.г. ръководители на мисията оповестиха, че
„Вояджър 1“ е в нов район в покрайнините на Слънчевата система, известен като магнитна магистрала и свързан с радикални промени при високоенергийните частици. Промяна на посоката на магнитното поле е последният ключов индикатор, който потвърждава, че апаратът е достигнал междузвездното пространство, но подобна промяна на посоката досега не е била наблюдавана. Космическият апарат, който се движи със скорост 17 км в секунда, доближи границите на хелиосферата още в края на миналата година, регистрирайки рязка промяна в нивото на радиация в обкръжаващата го среда.

„Вояджър 1“ сега се намира на разстояние над 18 милиарда км от Слънцето. Специалисти от НАСА се надяват, че мисията му ще продължи до 2025 г. Проектът е разработен от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Пасадена.

„Вояджър“ носи със себе си златната плоча, на която е записана песента „Излел е Дельо Хайдутин“.

Автор

Super User

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
  • Най-накрая дигитализират фонда на две галерии
    Най-накрая дигитализират фонда на две галерии

    В течение на няколко месеца Националната галерия (НГ) и Софийската градска художествена галерия (СГХГ) работят съвместно с Анимо Софтуер ООД за реализирането на проекта „Интегрална

  • Важни изложби в БАН днес
    Важни изложби в БАН днес

    В Националния археологически институт с музей при БАН /НАИМ-БАН/ ще бъде подредена изложбата „Време, материя и дух: Реставрацията в Националния археологически институт с музей при

  • Защо моделирането на климата е важно
    Защо моделирането на климата е важно

    Нобеловата награда беше присъдена „за основополагащ принос към разбирането ни на сложните физични системи“. Тя се поделя между Шикуро Манабе и Клаус Хаселман „за физическото

Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us