доц. д-р инж. Венета Коцева, Лесотехнически университет и проф. д-р инж. Теменужка Бандрова, УАСГ
На геодезическата ни колегия е добре известно, че 2016 г. е обявена от Международната федерация на геодезистите (ФИГ) за година, посветена на живота и научното творчество на световноизвестния учен-енциклопедист Руджер Бошкович. По този повод Геодезическият факултет на Загребския университет, Държавната геодезическа управа на Република Хърватска и Хърватската камара на правоспособните инженери по геодезия подготвиха и издадоха специален сборник [1], посветен на разработките и научните открития, направени преди повече от 250 години от Руджер Бошкович в областта на геонауките. Сборникът представлява луксозно издание, двуезично – на хърватски и английски, в което са подбрани и представени в оригиналния им вид, чрез фотокопия от оригиналните им издания, страници от публикациите на Руджери Бошкович. Редактор на изданието е проф. д-р Миленко Лапен. Самият Бошкович е творил на хърватски, латински, френски, италиански и английски.
Изданието е интересно от гледна точка на книгоиздаването: всяка лява страница (гръб) е фотокопие от оригиналната публикация на Р. Бошкович, а на дясната страница, в две отделни колони, съответно с текст в черно и в синьо, са дадени преводите на съдържанието от лявата страница на хърватски и английски.
Кой е Руджер Бошкович?
Руджер Йосип Бошкович е с хърватски произход. Роден е на 18.05.1711 г. в Дубровник, който тогава е бил един от най-важните културни и научни центрове на Балканите. Руджер учи в Дубровнишкия латински колеж до 15-годишната си възраст. Още в ранното си юношество той е показал изключителен интерес към класическата литература и най-вече към латинската поезия. От 1725 г. до 1733 г. Бошкович продължава образованието си в Рим в Колегиум романорум, където изучава риторика, поезия, философия, математика и физика. След завършването му Бошкович става преподавател по граматика и литература в Йезуитския колеж, като не спира да се самообразова и развива.
След 1935 г. Бошкович прави редица открития и дава многобройни сериозни приноси в редица научни области: математика, механика, астрономия, метеорология, физика, геодезия и др. Научните постижения на Бошкович са международно признати. Самият той гостува и работи в академиите и научните общества в Лондон, Харлем, Париж, Лион, Мец, Нанси, Рим, Флоренция, Болоня, Санкт Петербург и др. След като не му е оказан радушен прием от научните среди в Париж, Бошкович се премества в Лондон и решава да участва в наблюденията по преминаването на Венера. За целта той предприема пътуване през Балканите до Цариград, преминавайки и през земите на днешна Източна България през 1761 г. Този малко известен факт е увековечен в издадените негови пътеписи, написани на италиански и френски. За щастие, те са преведени и издадени на български език през 1975 г. [2].
Картографските приноси на Бошкович могат да бъдат разделени на 3 части. Първата е свързана с директните резултати от направените измервания на меридианната дъга от Рим до Римини. Втората се отнася до картите, които той използва по време на неговите пътувания и третата е основана на хидротехническите му експертни мнения, базирани на карти. Бошкович използва картите за пространствени анализи, прави предложения и заключения относно каналите, както и решава проблеми на речни наводнения [3].
През 1764 г. Бошкович преподава в катедрата по математика в университета в Павия, но отделя много време и внимание на построяването на астрономическата обсерватория в Милано. През 1770 г. Бошкович се установява в Милано, посвещавайки се на астрономията в проектираната от него, построена под неговото лично ръководство и с доста лични негови пари, обсерватория. Но поради интриги е принуден да напусне и да пребивава последователно във Венеция и Париж, където става френски гражданин и се занимава с проблемите на оптиката на морския флот. Отново поради грозни интриги той е принуден да напусне Париж и да се завърне в Италия, в Басано, през 1782 г., където около три години работи върху издаването на своите събрани и избрани научни съчинения по оптика и астрономия. Бошкович се премества от Басано в Милано, където работи в астрономическата обсерватория, построена от него самия, но се разболява сериозно и умира на 13.02.1787 г., когато е 76-годишен.
Връзката на Бошкович с родния му Дубровник е уникална и постоянна. В продължение на 26 години той изпълнява поръчения като посланик на Дубровник в Рим, Париж, Варшава, Венеция, Милано и Лондон. Книжовното и научното наследство на Бошкович е огромно – около 90 научни труда, написани на различни езици! Подробности за научните приноси в областта на геонауките има в сборника под редакцията на проф. д-р Миленко Лапен. Лапен е роден в Загреб на 04.04.1952 г. Завършил е средно образование по математика и музика, а след тях – висше образование по математика в Загребския университет през 1976 г. Има специализация по картография в Геодезическия факултет на Загребския университет с дипломна работа на тема „Съвременен подход към картните проекции”. През 1996 г. в същия университет Лапен защитава дисертация на тема „Картографирането в светлината на теорията на картните проекции”. Професор е от 2003 г. и чете лекции по „Картни проекции”, „Картография и ГИС”, „Мултимедийна картография”, „Трансформациите в картографията” и „История на геодезията”. Гост-професор е в различни университети в Хърватска, а също и в Босна и Херцеговина. Основните му научни интереси са в областта на математиката и компютърните науки, в геодезията и картографията. Автор е на над 900 статии, доклади, книги и издадени лекции. Той е основател и пръв председател на Хърватското картографско общество; редактор е на научното списание „Картография и геоинформация”. От 2011 г. проф. Лапен е председател на Комисията по „Картни проекции” към Международната картографска асоциация. Той е награден за приноса му към развитието на картографията и подкрепата за създаване на Българската картографска асоциация.
Книгата „Руджер Бошкович и геонауките” е прекрасен научен труд и красив жест в памет на този световно признат, разностранно и щедро надарен учен, достигнал забележителни успехи в математиката, философията, геометрията, инженерното дело, археологията, поезията и дипломацията. Препоръчваме на всеки геодезист и картограф да прочете книгите „Руджер Бошкович и геонауките” и „Дневник на едно пътуване”, за да уважим личността на един от последните учени-енциклопедисти и един искрен и умен пътешественик, описал българското население под турско робство, старата странджанска архитектура, горите ни; християнството ни, проповядвано тогава на гръцки; битовите ни традиции и езически ритуали.
Накрая, но не на последно място, бихме искали да благодарим на проф. Лапен за подарените ни книги и за предоставената възможност да се потопим в една друга епоха, отпреди 250-300 години, свързана тясно с развитието на геонауките не само на Балканите, а и в европейски и световен мащаб.
ЛИТЕРАТУРА
1. Lapaine M., Ruder Boskovic and the geosciences, Geodetski fakultet Sveucilista u Zagrebu, Drzavna gedetska uprava, Hrvatska komora ovlastenih inzenjera geodezije, Zagreb, 2016, pp.363.
2. Бошкович Р. Й., Дневник на едно пътуване, Превод и бележки М. Тодорова, Изд. на ОФ, 1975, стр.119.
3. Zupan R., Posloncec-Petric V., Franges St. Maps in Hydrotechnical Expert Opinions by Ruder Boskovic, pp. 297-313. In: Lapaine M., Ruder Boskovic and the geosciences, Geodetski fakultet Sveucilista u Zagrebu, Drzavna gedetska uprava, Hrvatska komora ovlastenih inzenjera geodezije, Zagreb, 2016
