С лупа и телескоп при Любо Георгиев, директорът на ONE ARCHITECTURE WEEK

– Фестивалът ONE ARCHITECTURE WEEK имаше свой манифест в духа на традицията на българския модернизъм. „Всичко е в обсега ни, непосредствено, мигновено, възможно. Тази епоха на възможностите парадоксално връзва ръцете ни, кастрира желанията ни. Загубата на невъзможното ни обрече на безизходица”, казват подписалите се под него куратори на ONE ARCHITECTURE WEEK от студио dontDIY Светослав Мичев, Стeфан Минков и Христо Станкушев. И естествено извеждат избора на мотото „Възможното невъзможно”. Как бихте превели тази философия на градския език, на езика на улицата? Какво всъщност е посланието ви към хората?

– За нас мотото на фестивала беше провокация. Искахме да накараме хората да се замислят за „невъзможните“ ситуации и по този начин да сграбчим тяхното въображение. Една от целите на фестивала беше да въвлечем все повече хора в разговора за градската среда и за начина, по който тя ни влияе като общество. Искахме да създадем една своеобразна лабораторна среда в Капана (едно от характерните пространства в центъра на Пловдив, известно с малките си улички – бел. ред.), да го превърнем в място, което да вдъхнови хората да са по-смели, по-предприемчиви и по-творчески.

Изложба „Възможният капан“

– Как се отнасяте към мнението, налагащо се все повече у нас напоследък, че възможните неща извън България, са невъзможни тук, у нас?

– Не мога да се съглася с такова твърдение. Самият аз се върнах в България в началото на миналата година след доста дълги години навън. Мисля, че България има голям потенциал и се надявам и със събития като архитектурния фестивал все повече хора да са на това мнение и да припознаят собствената си роля в осъществяваните на нещата и да променянето на живота ни към по-добър.

– Не отнема ли много творческа енергия организирането на една фестивална седмица? Как успявате да убедите колегите си да отделят от времето си, за да се покажат пред непросветените и недотам изкушените от архитектурата?

– Това, което ни обединява, е ентусиазмът. Организацията на толкова много събития в рамките на 10 дни наистина е много сериозно предизвикателство, но това е цената на желанието да достигнем максимален кръг от хора – като предложим по нещо за всеки. Имаше изложби, намеси, работилници, детска програма, професионален форум, филмова и музикална програма, лекции и дебати. Разбира се, разчитахме на помощ от нашите партньори и ни помогнаха близо 100 доброволци – студенти и млади професионалисти от областта на архитектурата и урбанистиката.

– Изобщо печели ли се от фестивали и ако да – какво точно се печели?

– Твърдо вярвам, че най-големият печеливш е обществото и дивидентите ще станат видими след време. Все пак фестивалът беше част от културния календар, с който Пловдив стана Европейска столица на културата през 2019 г. – нещо, което ще има неоспорим и осезаем позитивен ефект върху града. Промяната започва от нас и според мен такива събития са добър катализатор за действие.

– Казвате, че община Пловдив е ваш добър партньор и е дори повод за преместването на седмицата от София в Пловдив. Следите ли критиките на пловдивчани спрямо редица проекти на общината – за промяната на Цар-Симеоновата градина и за строежа на втория гребен канал в града? Как оценявате позицията на общината и неангажираността към протестите на гражданите? Къде е мястото на архитекта в един подобен спор – на страната на гражданите, на страната на властта или?

– Един архитект винаги трябва да може да погледне върху даден проект от всеки възможен ъгъл и да е отворен към различните гледни точки. Добрата архитектура е подчинена на много неща – важно е взаимодействието й със заобикалящата я среда, какви материали и технологии се използват, колко трайна е самата архитектура и какъв ефект би имала тя върху градската среда. В този смисъл архитектът трябва да се опита да защити всички интереси.

– Съорганизатор на седмицата е фондация „Америка за България”. Как успяхте да убедите големи фирми като Главболгарстрой да ви подпомагат?

– One Architecture Week е професионален фестивал и е важно бизнесът да участва в него не само финансово, а и съдържателно. Целта на форума е да представя и налага нови тенденции в архитектурния бранш и да предизвиква диалог за актуалните проекти и градската ни среда. Тъй като, разбира се, имаме нужда от финансов ресурс, е важно бизнесът да осъзнае ползата от подобни събития и да ги подкрепи, за да могат те да съществуват. Полагаме огромни усилия да привличаме нови и нови партньори и да представяме фестивала пред всички потенциално заинтересовани компании целогодишно. Благодарим на всички, които ни подкрепят.

– Каква е средната възраст на организаторите? Изглежда, че фестивалът е на младите и за младите хора. През последното издание детската програма беше много наситена. Достатъчно ли се грижим за архитектурното образоване? Как се формира архитектурен вкус, когато животът ти минава в панелен квартал например?

– Екипът наистина е от млади, подготвени хора. Нормално е да сме ориентирани към публика от студенти и млади професионалисти, тъй като те ще формират тенденциите и ще определят облика на градовете ни в бъдещето. Стараем се да организираме детски събития, за да формираме позитивно и градивно мислене за градската среда от най-ранна възраст. Смятаме, че такива образователни събития са един от най-ефективните начини да формираме добър вкус към архитектурата и да накараме малките да правят разлика.

– Какво се промени от 2008 г. до днес? Досегашните издания също бяха свързани с бъдещето – самата професия на архитекта е такава – да е на крачка пред останалите, за да си представи нещо, което другите ще видят едва след като то се е материализирало. В този смисъл каква надежда искате да споделите с хората?

– Курирал съм предишно издание на фестивала, но за първи път миналата година бях негов директор и за мен бе важно да има приемственост с предишните екипи. Тенденцията в развитието на фестивала безспорно бе неговото отваряне към по-широка аудитория. Искахме да въвлечем максимално много хора в разговора за средата, в която живеем и за начина, по който тя ни влияе, защото този разговор засяга всички нас. Темата “Възможното невъзможно” така формулирана трябваше да провокира и да вдъхне малко кураж на хората да опитват нови неща.

Университетска работилница

– Като носители на новото – вие привнасяте и нова лексика в българското културно пространство. Един от вашите гости – испанецът Роберто Гонсалес Гарсия се определя като политически урбанист, а Мария Айолова от нюйоркската „Тереформ УАН” се занимава със смарт дизайн в градовете. Какво означават тези понятия – политически урбанизъм и смарт дизайн?

– Лекторите, които участваха в професионалния Форум на фестивала, бяха представители на някои от най-интересните архитектурни студиа в света. Бяхме ги селектирали специално спрямо темата и така, че да покрием максимално широк кръг от виждания за съвременната архитектура и градска среда от различни точки на света. Политическият урбанизъм например изследва връзката между властта, политиката и градовете – дискусия, важна за професионалистите, които работят в сферата. Смарт дизайнът в дейността на “Тереформ УАН” от друга страна се отнася до дизайн, който стъпва върху много изследователска работа. Там приоритетът е върху експериментални технологии и материи, които днес може и да изглеждат твърде фантастични, но загатват определена доста интересна посока в потенциала за развитието на архитектурата.

– Като част от фестивала са организираните от вас форум, изложби, акции, конкурси, партита, детски забавления и… намеси. Какво представляват НАМЕСИТЕ? Какво означава тази дума в архитектурния контекст?

– Намесите в градската среда са временни или постоянни промени в градската тъкан. Постоянните намеси остават видими, осезаеми следи върху лицето на града – примери за такива са “Повърхност” на Нура ал Сайех, която се материализира в нова настилка по една от улиците в Капана, използвана и днес, или пък проектът “Фасада” на Антоанета Топалова и Постстудио, който преобрази облика на цяла сграда. Временните намеси от своя страна са по-скоро насочени към въображението и провокират търсене на невидимите връзки в един град, променят начина, по който хората общуват с града… Такива бяха проектът “Ключ”, който свърза електрическата мрежа на няколко помещения в различни сгради, така че светлината в тях да може да бъде управлявана от един единствен ключ, и “Фасен аудио мапинг”, който създаде една интерактивна аудио инсталация по фасадите на Капана.

Работилница „Сблъсъкът на титаните“

– Кое ви е най-скъпо на вас от ONE ARCHITECTURE WEEK? Вашият личен избор е за?

– Трудно ми е да избера само едно нещо. Постарахме се във фестивалната програма да има по нещо за всеки – от най-малките до големите, от обикновения жител на града и любител на архитектурата до професионалистите в бранша. За мен лично намесите са много ценен елемент от програмата, защото показват по много недвусмислен начин връзката между градска среда и хора. Също толкова важен обаче е и образователният момент, затова имаме и инициативи, насочени към ученици, гимназисти, студенти и дори вече практикуващи професията архитект или урбанист или геодезист.

– Какво е мястото на архитекта в обществото ни днес? Какво е мястото на инженерите изобщо? Виждате ли по-голяма близост между отделните експерти в строителството – архитекти, геодезисти, строителни инженери или всеки все още се опитва да решава проблемите си сам за себе си?

– Една от тенденциите, които беше очертана много ясно по време на форума на фестивала, беше темата за интердисциплинарността. Обхватът на темата за градска среда може да се разшири още повече извън тези сфери и да включи изследователи, дизайнери и други творци в процеса. Такова развитие би било полезно за градовете.

– Как си представяте ONE ARCHITECTURE WEEK 2015?

Темата на фестивала вече е зададена и тя е “Реката”. Ще се занимаем с връзката между градовете и реките им, като в частност ще обърнем внимание на Марица, която минава през Пловдив, без да има голямо взаимодействие между града и реката в момента.

– Вашата мечта е?

– Хората да бъдат по-големи оптимисти и да бъдат по-безстрашни.