Неда Лаптева е тийнейджър, завършващ софийско училище. Тя обаче доби известност в България и не само благодарение на един относително прост въпрос, зададен на смятания за най-голям учен на съвремието ни – астрофизика Стивън Хокинг на феста Стармус. Въпросът на Неда беше: „Ако можехте да пътувате във времето, какво бихте избрали – да отидете в бъдещето и да видите бъдещето на човека, или да се върнете назад, преди Големия взрив, и да видите какво го е предизвикало?“
На това Хокинг отговаря: „При възможност да пътувам във времето, бих избрал бъдещето, защото за миналото винаги има начини да се разбере, а бъдещето не е сигурно, затова и не може да се вярва на прогнозата за времето.”
Приключението на Неда продължава и днес. Тази година й предстои нова вечеря с най-известния сред астрофизиците, а онези, които се интересуват от пътуване във времето и пространството, могат да се запишат на тазгодишния фестивал на адрес https://www.starmus.com/book-now/ Мястото е Тенерифе, а времето е 27 юни – 2 юли. Сред хората, които ще изнесат лекции там освен Стивън Хокинг, са музикантът астрофизик Брайън Мей, космонавтът Алексей Леонов, водещият на предаване по National Geographic Нийл де Грас Тайсън и много други.
България „ви откри” в началото на годината заради общуването ви със Стивън Хокинг. То се е случило още преди цели две години, след като му задавате въпроса за пътуването във времето. Хокинг отговаря, че предпочита да отиде в бъдещето. Вие накъде предпочитате да пътувате – в миналото или в бъдещето?
Мисля си, че аз също бих избрала бъдещето, крие много повече тайни.
Какво се промени за тези две години във вас след тази среща?
Интересът и любопитството ми се засилиха още повече.
Предстои ви нова среща и именно тя стана повод за вашата известност днес. Какво ви е впечатлението от Хокинг на живо? Как се общува с такъв свръх разум, който в същото време е неконвенционално достъпен – имаме предвид парализата на учения и сложната система за комуникация?
Той има изключително чувство за хумор и въпреки сериозността, с която всички го примат, е много човечен и постоянно комуникира науката по време на лекция. Въпреки парализата, успява да се усмихва, което се вижда, и е много вдъхновяващо да видиш човек, постигнал толкова много, въпреки препятствията, да се усмихва.
Казвате, че той не ви е коригирал, че преди големия взрив не съществува време. Можем ли да допуснем, че не ви е коригирал, защото е възможно и вие да сте права и да има време?
Исках да добавя това за времето, за да избегна недоразумения, но не успях, а той не ме поправи. Може би защото самият въпрос е хипотетичен и отговаряйки, вече е приет хипотетичният сценарий.
Големият взрив е началото на време и пространство, по дефиниция няма как да е имало време преди това, няма как първоначалното нещо да е изпреварило себе си. Но може би това е игра на думи. На практика не знаем, става дума за един от най-големите въпроси на науката. Затова е толкова интересен.
Очаква ви вечеря със Стивън Хокинг. Какво бихте искали да е менюто? Във всякакъв смисъл…
Любопитство. И хубава храна.
Какво смятате за откритието на гравитационните вълни, усетихте ли да преминават през вас? А за Хигс бозона? Кое според вас е откритието на последните години, не само в областта на физиката?
Още от люлката на цивилизацията човечеството прогресира и научава повече и повече. Месопотамия, Египет, Гърция, Рим, Китай, Европа – всичко върви устремено нагоре и нагоре, докато не се стигне до Средновековието, което е спад в прогреса. През последния век благодарение на науката и технологията сме се изстреляли много бързо и много нагоре. Представете си къде щяхме да бъдем, ако не бяха „тъмните векове”. В последния век сме постигнали много повече, отколкото през цялото си досегашно съществуване. Светът на технологиите и знанието се променят година за година, за един месец научаваме повече за вселената и заобикалящия ни свят, отколкото някой на тази планета е успял за милиони години.
Смятам, че трябва да се радваме, че живеем точно в такива години и да се възползваме.
Подготвили ли сте си нов въпрос за Стивън Хокинг?
Имам няколко идеи… Но ще ги запазя в тайна…
Споделяте, че много ви е впечатлила лекцията му за черните дупки и посланието му: „Ако някога се чувствате все едно сте в черна дупка, не се притеснявайте – има изход!“ Това не е ли твърде поетично?
Да, поетично е. Ще си позволя за цитирам проф. Ричард Докинс: „Науката е поезията на реалността.”
Когато ви представят, не пропускат да напомнят за дядо ви Константин Павлов. Какво помните от него? Някакъв стих или история, свързана с него, които не ви излизат от главата? Смятате ли, че има връзка между поезията и физиката?
Помня всичко. Помня дядо си и ми липсва. Не вярвам в задгробен живот, но мога да се надявам, че ако беше сред нас, би се радвал.
Не смятам за проява на добър вкус аз да цитирам любими стихове на дядо си.
Относно връзката между поезия и наука – в поезията думите си взаимодействат и влияят, има действие и противодействие. Науката, както казва горният цитат, сама по себе си е поезия, а в естествения свят има закони и хармония, тоест и физика, и поезия. Той пък вдъхновява към поезия. Т.е. всичко си взаимодейства едно с друго.
Възрастните се възторгват от вашата младост и интелигентност. Какво пропускат и какво са забравили от времето на тийнейджърството?
Не мисля, че възрастта определя човек.
Всички се раждаме с вродено любопитство. Астрономът Карл Сейгън казва, че децата са естествени учени – интересуват се и искат да тестват всичко. Тъжното е, че след време любопитството им се измива от всекидневие и несрещнати очаквания. Трябва всеки да се опита да съхрани тази част от себе си, която се учудва и интересува от всичко, която жадно се опитва да попива от света.
С какво се занимавате в момента?
Ами пролетната ваканция бях в Италия. Иска ми се да правя разнообразни неща.
Как си представяте бъдещето?
Прогресиращо, където критичното мислене е критерий за всичко. Без религия за предпочитане.
Имаме два постоянни въпроса – какво бихте огледали под лупа и какво с телескоп?
Под лупа – съзнанието.
С телескоп – Луната.
Пожелайте си нещо и то да бъде и пожелание за читателите ни…
Да се усмихвам/е повече.
