С лупа и телескоп при Виктория Крумова и Борис Войчев

Как бихте се описали с няколко думи?

Виктория Крумова: Целенасочена, отговорна и можеща.

Борис Войчев: Амбициозен, комуникативен и реалист.

Вие сте сред най-добрите новозавършили геодезисти. Защо избрахте тази специалност?

В. Крумова: Всъщност не аз я избрах, а беше чиста случайност, за която никога не бих съжалявала, защото с времето се влюбих в геодезията и така и не събрах сили да я оставя.

Б. Войчев: Реших да се занимавам със строителство, още когато бях малък. За това имаха най-голямо влияние дядо ми – инж. Беньо Мъглов, който е строителен инженер и е завършил УАСГ през 1951 г., и майка ми – арх. Росица Мъглова, която е завършила в Киев. През годините наблюдавах тяхната работа с интерес. След като дойде време и за моя избор на специалност, решението да се занимавам със строителство беше най-естествено. В геодезията видях възможност за много добри перспективи след като завърша и затова се насочих към нея.

Коя беше най-голямата трудност пред вас по време на следването?

В. Крумова: Не мога да кажа, че ми е било трудно. Може би самото начало, когато нямах никаква представа къде съм попаднала, тъй като през целия си живот до тогава се бях занимавала с изкуство.

Б. Войчев: Имаше много трудности, но може би най-трудният момент беше през втори курс. Тогава бях оставил за поправителната сесия през септември няколко изпита. Беше ми изключително трудно да съчетая напрежението от натрупалите се изпити с тяхната подготовка.

Смятате ли да изкарвате хляба си с геодезия?

В. Крумова: За момента не.

Б. Войчев: Да, разбира се. Смятам, че геодезията е една динамична специалност, която се развива с всяка една година. Тя предлага възможност за работа в много различни области, което я прави още по-интересна.

Как ще го направите?

Б. Войчев: Лично аз проявявам интерес към 3D картографирането, GNSS и хидрографията и се надявам да се реализирам в тези области.

За какво мечтаете?

В. Крумова: Мечтая за пробуждане. Мечтая хората да бъдат по-добри, а не толкова самовглъбени в непрестанните проблеми на всекидневието.

Б. Войчев: Надявам се да успея да се реализирам като инженер-геодезист, както в България, така и извън нея и да съм част от големи световни проекти.

Какво е най-доброто пожелание, което получихте на завършването?

В. Крумова: „За пореден път доказа, не само на себе си, че си най-добрата. Носи титлата си с отговорност и гордост.”

Б. Войчев: Доста е забавно. Може би най-доброто пожелание, което получих, беше от моите най-близки приятели. Те се пошегуваха с мен: „Браво бе, човек, никой не очакваше!” След което ми пожелаха добра реализация и много успешни проекти в бъдеще.

На какво не ви научи университетът?

В. Крумова: Университетът ме научи преди всичко на начин на мислене. Университетът ме „възпита“ на самодисциплина, на отстояване и защитаване на позиите ми.

Б. Войчев: Университета ни научи на много неща, но когато започнах своята практика като инженер-геодезист, осъзнах, че не ни е подготвил достатъчно за процедурите при изпълнението на проектите в различните области на геодезията.

Коя е любимата ви дисциплина?

В. Крумова: Любимата ми дисциплина е физическата геодезия, а в момента е теорията за фигурата на земята и гравиметрията.

Б. Войчев: Дисциплините, които събудиха най-голям интерес в мен, са глобалните навигационни спътникови системи и мрежи и мултимедийните средства за създаване на 3D модели. По тях положих най-много усилия и с интерес се подготвих за упражненията и изпитите.

Най-забавната случка по време на обучението ви беше…

В. Крумова: Днес ми е забавно, но тогава ми се плачеше. Първата ми лекция в университета беше по геодезия и изключително много се радвах, че е така, защото ще разбера малко от малко какво ми предстои да уча пет години. Е, стана някакво объркване и аз пропуснах лекцията. Срещнах един колега и през сълзи го попитах: „Ще ми дадеш ли това, което сте писали и ще ми разкажеш ли накратко за какво стана дума на лекцията?“ . Той се обърна към мен и ми каза: „Ами аз не писах, защото това са глупости, ама ако толкова те интересува, предполагам, че в учебника ще го намериш“.

Тази ситуация и до ден днешен, когато си я припомним, се смеем.

Б. Войчев: Има много забавни моменти с колегите ми по време на обучението ни, но винаги най-приятно и забавно ни е било по време на учебните практиките. Има много случки, които предизвикват и до сега смях у нас, макар тогава да не ни било толкова забавно. Пример, за който се досещам в момента, е как закъсахме в калта с колите и вместо да правим измервания, цял ден се опитвахме да изкараме колите и целите бяхме в кал от глава до петите. Други случаи са как загубихме ключа на един джип и с над десетима от колегите го търсихме цял ден в тревата или как цяла практика си мислехме, че сме се визирали в тт 151 в базата „Веринско“, а накрая след като не излязоха изчисленията, се оказа че сме се визирали всеки път, всеки гирус, всеки един от тримата в групата, в която работехме, в едно бяло цвете.

Най-добрият учител за вас е…

В. Крумова: Не мога да се ангажирам да кажа конкретно някой, защото всичките ми преподаватели са прекрасни. Всеки е различен по свой си начин, но всеки един от тях ми е дал изключително много и съм безкрайно благодарна на тези хора, че предаваха знанията си и че ни насърчаваха през тези години – насърчаваха да станем не само вишисти, но преди всичко мислещи хора.

Б. Войчев: Има трима преподаватели, които са ми направили най-голямо впечатление по време на обучението ми в университета. Това са гл. ас. инж. Юри Цановски, който ни преподава по Глобални навигационни спътникови системи и мрежи, инж. Стефан Бончев, който ми беше дипломен ръководител и проф. Теменужка Бандрова, която много ни помагаше и съветваше по време на специализацията.

Какво правите в момента? Работите ли?

В. Крумова: В момента уча. След като завърших тази година, все пак реших, че не искам да се отказвам от първоначалната си мечта и сега записах второ висше образование – отново в УАСГ, но този път Строителство на сгради и съоръжения.

Б. Войчев: Да. В момента работя по специалността си като инженер-геодезист в фирма „Геохайд” ООД. Работната атмосфера там е много приятна. Колегите са невероятни специалисти и винаги ми обръщат внимание, когато имам въпроси. Те са един прекрасен екип. Благодарен съм им, че ми предоставят тази изключителна възможност за реализация.

Има ли срамна работа?

В. Крумова: Няма срамна работа. За всеки има място под слънцето. Не всички могат да бъдат лекари, математици, физици и т.н. Всеки трябва да прави това, което може, без да се притеснява, защото всеки има някакво призвание.

Б. Войчев: Мисля, че няма срамна работа. Важното е, човек да има желание и мотивация.

Женска или мъжка професия е геодезията?

В. Крумова: Преди повече е спадала към мъжките професии, но в последните години смятам, че е колкото мъжка, толкова и женска професия.

Б. Войчев: Според мен геодезията е универсална професия. В нея могат да се реализират успешно както мъже, така и жени.

Бихте ли кандидатствали отново геодезия?

В. Крумова: Да! Ако можех да върна времето назад, отново бих избрала да завърша геодезия и отново бих изживяла тези незабравими пет години.

Б. Войчев: Мисля, че съм направил правилния избор, затова бих кандидатствал отново.

Нямате търпение да направите…

В. Крумова: Нямам търпение да реализирам мечтите си.

Б. Войчев: Имам голямо желание да обогатя знанията си в областта на създаването на 3D модели и анимации.

Страхувате се…

В. Крумова: Не се страхувам.

Смятам, че всяко нещо, което ни се случва в живота, е, за да ни научи на нещо. Страхувайки се, предизвикваме страховете си.

Б. Войчев: Страхувам се, че в България няма да мога да се реализирам, така както бих искал.

Какво най-много искате да постигнете?

В. Крумова: Искам да постигна спокойствие. Искам да се развивам и да вървя нагоре.

Б. Войчев: Най-много искам да създам прекрасно семейство и паралелно с това да успея да изградя хубава кариера.

Благодарни сте на…

В. Крумова: Благодарна съм на всички хора, с които животът ме събра и раздели.

Б. Войчев: Благодарен съм на моето семейство и моите приятели, които ме подкрепяха във всеки един момент по пътя ми. Те ми бяха опора в трудните моменти и без тях сигурно нямаше да успея да стигна до тук.

Ако имахте възможност, какво бихте променили в системата (в университета, в България, в обществото ни, в работата?

В. Крумова: Ако имах магическа пръчка, бих направила така, че младите да осъзнават защо са там – в университета, и да грабят с шепи знания, знания, знания. Бих направила така, че да има осезаема разлика между училище и университет. Да не се налага непрекъснато следене дали си там, дали не си, защото всеки ще бъде там, ако осъзнава, че това е нещото, което иска – да е там, да учи, да се развива. Присъствието да бъде, защото човекът срещу теб (преподавателят) всява респект у теб и ти имаш нужда и желание да чуеш какво ще ти каже той, а не да си там, защото знаеш, че няма заверка, ако те няма в списъка.

В обществото – може би бих опитала да се преборя с чалга начина на живот, защото хората не са глупави, просто трябва да им бъде показан правилния път, а не невежеството да владее. Но това вече звучи прекалено идеалистично, сякаш.

Б. Войчев: Може би бих променил учебния план в университетите с цел още повече практики. Смятам че в геодезията са добре застъпени, но в много други специалности не е така, и това поставя новозавършилите студенти пред трдудно начало.

Най-голямата ви надежда за бъдещето е…

В. Крумова: Младите да бъдат по-осъзнати, защото те са бъдещето.

Б. Войчев: Надявам се стандартът на живот у нас да достигне този на западните страни в близкото бъдеще.

Без кой инструмент не можете?

В. Крумова: Сигурно трябва да кажа – теодолит, но явно мога и без него. Всъщност не знам без кой инструмент не мога.

Б. Войчев: GPS е устройството, което всеки геодезист трябва да притежава.

Изречението, което ви води в живота, е…

В. Крумова: Винаги мога и повече!

Б. Войчев: Много харесвам една фраза от филма „Преследване на щастието“ (Pursuit Of Happiness). Тя ме мотивира и ме кара да се боря за мечтите си: „Не позволявай никой да ти казва, че ти не може да направиш нещо. Ти имаш мечта, ти трябва да я защитиш. Когато хората не могат да направят нещо, те ще ти казват, че и ти не можеш да го направиш. Ако искаш нещо, направи всичко, за да го постигнеш.”

Какво бихте огледали под лупа?

В. Крумова: Бих огледала човешките чувства… Доста абстрактно, нали?!

Б. Войчев: Под лупа бих погледал към себе си, за да открия някои недостатъци и да се постарая да ги отстраня.

А с телескоп?

В. Крумова: С телескоп бих огледала астероидът B612. „Тоя астероид бе забелязан с телескоп само веднъж, в 1909 година, от един турски астроном.“

Б. Войчев: С телескоп бих погледнал към бъдещето, защото винаги съм искал да знам какво предстои.

Пожелайте си / ни нещо…

В. Крумова: Пожелавам здраве и щастие на всички и да следваме мечтите си, защото както казваше един мой приятел – животът е низ от върхове, всеки следващ е по-висок и ти трябва да решиш дали искаш да се качиш на следващия, на по-следващия…. или искаш да останеш там, където си.

Б. Войчев: Пожелавам на себе си и на моите новозавършили колеги най-вече здраве, много възможности и успешна реализация в България. А на вас, екипът на „Геомедия“, желая още дълги години публикации, нестихващ ентусиазъм и все така да ни информирате за всички новости в геодезията.