Ако си мислите, че сте широко скроени хора със самочувствие и самоирония, погледнете атласите на предразсъдъците, създадени от Янко Цветков. Ако се засмеете и приемете описанието на българина в него, продължете да четете този текст. Ако не – продължавайте да си мислите, че сте широко скроени, но не и на територията на тези няколко страници… Янко Цветков е графичен дизайнер, който отдавна не живее у нас. Описва себе си като упорито магаре с шило в задника, но често с шило пробожда самовлюбеността на различни нации. Именно така става известен – с двата си атласа… Атласите на предразсъдъците. Един разговор за границите на географията, антропологията, иронията и изкуството… |
Станахте световноизвестен с атласите си с карти на предразсъдъците и радвате хиляди хора по цял свят. Разказвате, че проектът ви е хрумнал на шега покрай газовата криза в България през 2009 г. заради разприте между Украйна и Русия. Някаква аналогия с онова време да виждате ли днес?
Това, което се случва сега в Украйна, е много по-грозно от кризата през 2009 г. Ако някой тогава беше подхвърлил, че един ден напрежението ще прелее в гражданска война, щях да кажа, че е луд. Мисля, че през 2014 г. Европа (в която включвам и Русия) започва бавно да се събужда от еуфоричния сън след края на Студената война. В ретроспекция събитията изглеждат странно логични и донякъде неизбежни.
Социолози и политолози харчат солидни държавни средства, за да „усетят пулса” и за да „диагностицират нагласите” на дадено общество, а често резултатите им не са адекватни и се оспорват от мнозина. Как вие, без да правите особени скъпоструващи проучвания, регистрирахте най-типичното за толкова много хора, като гледате не само през погледа на българина, а и през очите на французина, англичанина, германеца, американеца и т.н.?
Не мисля, че трябва да се правят подобни сравнения. Моят проект е хумористичен. Социолозите имат далеч по-сериозна задача, в която винаги има възможност за грешка. А и в една политизирана среда дори и да си прецизен, все ще се намери кой да те критикува. Но най-важното е, че социолозите не са психоаналитици. Задачата им не е да отгатват какво си мислят хората, вглеждайки се в онова, което остава неизречено, а да предават мнения, които хората изразяват буквално. Често се случва тези мнения да са само фасада или да са чисто декларативни, така че понякога сами си кривим огледалата. Дори и да е наясно с това, един социолог не може да излезе и да каже: „Вижте, те отговориха така, ама аз мисля, че те мислят друго”.
Аз пък мога да го направя, защото се занимавам с хумор, за мен е достатъчно да знам, че един предразсъдък съществува, а не колко точно на брой хора го приемат за верен и открито застават зад него.
Чешкият писател Милан Кундера казва, че може да познаеш някого откъде е по езика, на който псува, защото никога не може да псуваш истински на чужд език. Колко време ви е необходимо, за да разучите нравите на някой народ и да го разконспирирате – да разберете онези неписани нагласи?
Не познавам в детайли творчеството на Кундера и не знам как му е хрумнала подобна идея, но изобщо не съм съгласен. Езикът, на който псуваш най-истински, е този, който ползваш всекидневно. Псуването е рефлекс. Моите най-цветущи и спонтанни ругатни са на езика, който най-малко владея – испански. Що се отнася до разучаването на нравите, не бих претендирал, че има народ, който съм успял да разконспирирам. Това, което правя, е да се шегувам с предразсъдъци. Много от тях са доста повърхностни и се забелязват на пръв поглед. Има и такива, които са по-потайни, за да ги откриеш е необходимо да се запознаеш с културата и манталитета на хората. Но в тази бездна дъно няма, колкото повече се вглеждаш, толкова по-сложна става картината, която трябва да нарисуваш. Така че няма момент в работата ми, в който да мога да кажа: „Ей, разгадах всичко, точка.”
Колко езика владеете? Създавате впечатление на човек, който е полиглот или поне е успял да усвои като родни типични за различните европейските държави изречения-концепти (да ги наречем дори и поговорки)?
Много хора казват, че владеят език, след като са изкарали тримесечен курс, така че не знам как точно да отговоря. Ако приема за правило, че да владееш един език означава да можеш да мислиш и да пишеш свободно на него, без да си превеждаш наум, тогава владея два – български и английски. Иначе съм със завършена немска езикова гимназия и живея в Испания вече четири години. Мога да си купя хляб и на немски, и на испански, и на руски, дори и на каталонски, но не бих казал, че ги владея.
Какво е иронията за вас? Къде е границата между смешното и обидното?
То е като с красотата – завсеки е различно. Не мисля, че има строго определена граница, която да е универсална. Някои хора се обиждат от много малко, други е невъзможно да ги помръднеш, независимо каква артилерия от шеги си приготвил. Аз съм фен на последната група, но същевременно се стремя да не прекрачвам границата на по-чувствителните просто за лично удоволствие.
За съжаление не може да не ви попитаме за трагедията от началото на годината във Франция с убийството на журналисти и карикатуристи от хумористичния седмичник CharlieHebdo. Какво е мнението ви за този терористичен „прочит” на хумора?
Религиозните табута са несъвместими с принципите на светската държава. Погледнато по-общо, пред хумора не бива да се издигат морални прегради, независимо от това колко неудобства може да причини пълната свобода на словото. А най-общо погледнато, да хванеш автомат и да стреляш на месо, защото някой те е обидил, означава, че си напълно вдетинен нарцисист.
Можете ли да нарисувате на ръка, без да гледате от Google maps например, картата на родния ви град или на града, в който днес живеете? Лесно ли се рисува карта? Някои от картографите обясняват, че всеки в главата си носи карта, която се отличава от географската, като е много емоционална. Вие, преди да нарисувате карта, взимате ли някакъв модел, върху който да започвате да работите или просто маркирате границите?
Мога да нарисувам контурите и да маркирам по-важните улици и сгради. Не само на родния ми град, но и на повечето други градове, в които съм живял. За мен е лесно. Визуалната ми памет е доста развита, за сметка на абстрактната. Обаче ако разчитате да ви упътя откъде да минете с кола, всичко отива по дяволите, защото не съм шофьор. Емоциите играят много голяма роля особено за места, които са част от всекидневието ни. Към много от спомените ни незабелязано се прикачват и геотагове и в определени моменти съзнанието ни напомня за тях.
Сайтът ви се казва алфадизайнер. Кое е алфата за успелия човек днес? Откъде всеки трябва да тръгне, за да стигне далече?
Сайтът ми се казва алфадизайнер, защото през 2000-та година, когато го започнах, бях на 24 и мислех, че звучи готино. Нищо повече от това. Съзнавам, че сега звучи подвеждащо, но вече е късно за промяна. Трябва да призная, че не знам какво означава да си успял човек. Имам представа, макар и мъглява, какво е да успееш с нещо специфично – с дизайн, с книга, с някакъв проект. Иска се късмет, работа и ясен фокус, но пропорцията на тези съставки е различна за всеки един. Някои хора успяват с по-малко усилия, други чакат на опашката за късмет, въпреки че са много добре подготвени.
Като говорихме за езика, да поговорим и за типографията – за шрифтовете. Вие правите първия съвременен шрифт на глаголица. Кому е нужна азбука, която никой не използва? За какво ви беше този експеримент?
Оскар Уайлд май беше човекът, който казва, че изкуството е нещо безполезно, в смисъл че няма точно определена практическа стойност. Та така и с шрифта. Направих го поради същата причина, поради която един художник решава да нарисува картина: някаква идея се ражда в главата ти и започва да те разсейва постоянно, докато не решиш да седнеш и да я реализираш. Типографията има огромна практическа страна в съвременния свят, но има и времена, в които е била изкуство. Формите на буквите, които ползваме, имат сложен произход, който е по-близък до художественото изкуство, отколкото до някаква утилитарна техническа концепция. Колко от нас съзнателно се питат защо буквата “в” се изписва точно по този начин? Кой и кога е решил това? Как се е развило това решение във времето. Можело ли е да бъде другояче? Въпроси, които човек може да си зададе, съзерцавайки както една буква, така и една картина.
Известен сте с картите, но имате и много други проекти. Кой ви е любимият? Кой искате да стане популярен сред хората?
Нямам любим, всеки ми е скъп по собствен начин. В момента работя върху проект за карти за игра. Звучи тривиално, но както с географските карти, колкото по-дълбоко се взираш, толкова по-интересни неща откриваш. Започнах да изследвам историята им, как са се разпространили от Индия и Египет, та до Европа; как са еволюирали от прости предмети за игра до окултни символи. Мнозинството от хората обикновено допускат, че еволюцията им е била от мистицизъм към тривиалност, но всички исторически изследвания говорят обратното.
Може ли днес човек на изкуството да се посвети само на един вид изкуство или е време за синкретизъм? Живеем ли в нова ера на просвещенска енциклопедичност или е друго време, което няма аналог в културната история?
Аз мисля, че човекът на изкуството трябва да бъде посветен на това, което го вдъхновява и да се остави на любопитството си. А къде ще го доведе то, никой не знае. Има място и за строго ограничени жанрове, и за енциклопедичност. Струва ми се, че точно тази възможност за избор е онова, което няма аналог в историята.
Една част от заниманията ви изглежда е посветена на готвенето като изкуство. Ще видим ли скоро албум, озаглавен „Експресионизмът като пица”? От какви послания има нужда днешното време? Не сме ли се взели твърде на сериозно?
Готвенето за мен е вид медитация. Много ми се иска някой ден да събера рецептите си в готварска книга. Засега си е само идея, времето ще покаже.
Определено има много хора, които са се взели много на сериозно, но също така мисля, че днес сме по-свободни да се шегуваме със себе си. А с това идва и един тип самочувствие, което не зависи от условностите на произволни идеологии като национализъм, класова принадлежност, културна идентичност. Всички тези черупки, в които егото ни е било мътено през миналите векове, започват да се пропукват. Мисля, че живеем в много вдъхновяващи времена.
С какво се занимавате в момента? Живеете в Испания. Там ли ви е най-уютно, защото испанците приличат на българите? Или?
В момента работя върху третата част на атласа. Не знам за Испания като цяло, но Валенсия определено е уютна. Това, което не ми допада, е влажният климат, особено през лятото. Но никога през живота си не съм се чувствал на мястото си едновременно и от географска, и от културна гледна точка. Дори и в България.
Защо не издавате картите си в България? Има ли интерес от български издатели?
Няма как да издам атласа сам на българския пазар. Едно издателство прояви интерес, но в последствие се отказа. Не знам защо, може би е трудно да се издават книги в България по принцип, а и пазарът е много малък. Едно нещо е сигурно – никога няма да откажа, ако получа адекватно предложение.
Кои са ви най-добрите приятели?
Няколко човешки същества, с които си говоря за теми, които ме вдъхновяват.
Какво искате да постигнете (след като сте издаван в цяла Европа, Китай, Русия)?
Все още ми е трудно да осъзная, че атласът ми излезе на толкова езици. В Китай все още не са ме издали за съжаление, но из техните социални мрежи има преведени версии на картите ми. Нямам строго определена цел, която да следвам. Интересно ми е да изследвам различни култури и да откривам прилики. Много от проектите ми са следствия от подобни търсения. Може би някой ден ще ми просветне и като се обърна назад, ще видя някаква целенасочена логика, но засега имам чувството, че проектите ме водят за ръка, а не аз тях.
Работата ви е послание към хората. Но ако трябва да го изразите все пак само с думи, а не с образи, какво бихте казали?
Трудно ми е да събера всичко в няколко думи. В моя случай образите са толкова важни, колкото и думите, в противен случай основните идеи започват да звучат като клишета. То е като да трябва да обясниш виц.
Ако имате лупа, какво бихте погледнали с нея? А с телескоп?
Всичко, до което успея да се докопам.