„Нямаме законодателство, което да регулира природната гледка, тя не е дефинирана като ценност в българското законодателство“. Това каза новоизбраният министър на околната среда и водите Юлиян Попов в предаването „Защо, господин министър?“ по bTV. Повод за това изказване е въпросът за изграждането на т. нар. Пилон в Рожен, на който ще се вее българското знаме. Министърът продължава: „Това (липсата на природната гледка – бел. ред.) е нещо, което много бих искал да променим, и, ако можем в следващата една година, ми се иска такова законодателство да тръгне, за да може природната гледка да бъде защитена.“
По-рано през седмицата министър Попов коментира пред Българското национално радио (БНР), че строителството на пилона на Рожен е „извършено перфектно от гледна точка на законодателството“. Такъв е и резултатът от проучването на министерството на земеделието и храните, според което пилонът ще се изгражда в терен частна собственост в местността Рожен, земеделската земя е осма категория, с начин на ползване – ливада с площ 2316 кв. м. След регулярна процедура за промяна на предназначението на земята е издадено разрешение за временно ползване на 196 кв. м земеделска земя за неземеделски нужди от Областна дирекция „Земеделие“ – Смолян. Собственик на имота е Сдружение „Рожен – наследство в бъдещето“. Предоставена е схема за поставяне на временен обект, има и становище на регионалната инспекция по околната среда и водите Смолян за съгласуване на обекта. Разрешението за строеж и поставяне е издадено от главния архитект на община Смолян. Контролът по изграждането е от компетенцията на община Смолян, която би следвало да удостовери, че проектът отговаря на изискванията за безопасност.
Темата с т. нар. пилон в Рожен е чувствителна за българското общество, но от реакциите на министерствата изглежда, че няма законов механизъм, с който да се предотврати строежът на това съоръжение, което де факто ще разруши околната среда, без да донесе каквато и да е полза. Очевидно министър Попов търси възможност за корекция на тези законови пропуски, но не става ясно какво точно има пред вид под природна гледка.
Кратка справка показва, че това словосъчетание няма корени в правния мир. Търсенето на „природна гледка“ в Гугъл на български дава едва 18000 резултата и те са свързани предимно с емоционални текстове за природни красоти, а не с правна постановка. В Българския национален корпус срещанията на „природна гледка“ са едва седем, но всичките са от художествената литература. Не става ясно дали новият министър на екологията говори за т.нар. права на природата и дали не иска да се обърне към тези теми с изказаната от него защита на природната гледка.
Кратката биографична справка показва, че министър Юлиян Попов има опит с езика и не е неподготвен не само езиково, но и по темата за климата. Той е завършил българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1985 до 1990 г. е редактор в списание „Факел“. През този период превежда и представя редица неизвестни дотогава в България автори, като Даниил Хармс (автор на първия български превод на пиесата му „Елизавета Бам“), Дмитрий Пригов и други. Редактор е на 2 сборника на Владимир Висоцки. От 1994 г. е живял в Лондон. Той е автор на две книги и съавтор на книгите „Европейската супермрежа“ и „Дипломация в областта на енергетиката и климата. На сайта на министерството се казва, че министърът е „класиран два пъти от EurActiv за един от 40-те най-влиятелни гласове в областта на европейските енергийни политики„, както и че „статиите му за климатичната и енергийната политика са публикувани от Financial Times, Project Syndicate, NS Energy Monitor, The Independent, Al Jazeera, Huffington Post, EurActive и др“. При проверка на Геомедия не бяха открити статии в Huffington Post, но това може да се дължи на липсата на архив на изданието. Министър Попов е работил като старши съветник на Европейската фондация за климата, председател на Института за ефективност на сградите в Европа и бивш служебен министър на околната среда на България. Бил е посланик на добра воля на България за политиката в областта на енергетиката и климата и съветник по енергийната сигурност на президента на България.
Подкрепяйки усилията за опазване на природата, очакваме да видим как ще се развие постулатът за природната гледка и как природата ще бъде защитена чрез него.
