Заснеха 360-градусова снимка на звездата

Една от първите снимки, направени от „Стерео“, на Слънцето.
Двата апарата от мисията „Стерео“ на НАСА направиха първата триизмерна снимка на Слънцето. Спътниците застанаха точно на 180 градуса един от друг от двете страни на звездата и така успяха да изпратят снимки, които дават най-пълната досега картина на неговата повърхност. Учените от екипа сравняват по значимост 360-градусовата снимка на Слънцето с първата снимка на Земята от космоса и първата снимка на човек на Луната.
Наблюдаването на Слънцето от двете страни ще помогне за по-добрите прогнози на слънчевите бури, защото така се регистрира по-добре слънчевия вятър, който идва към Земята. Спътниците „Стерео“ бяха изстреляни през 2006 г. Те се движат с различна скорост и застават на 180 градуса един от друг от двете страни на Слънцето веднъж на няколко години.

Изригване, заснето от „Хиноде“ през 2007 г.
Плазма в космоса
Друга обсерватория на НАСА, изучаваща слънчевата динамика (SDO), успя да заснеме слънчеви облаци. SDO е фотографирала слънчевата корона в ултравиолетовия диапазон. Изригващата маса е с температурата около 11 милиона градуса по Целзий. Досега прибори не успяваха да получат информативни фотографии на толкова горещи обекти. Добре се виждат завихряния и неравности, напомнящи границите на облаци. Подобни структури възникват на края на обектите, движещи се с различна скорост. Те са получили названието неустойчивости на Келвин-Хелмхолц.
Японският космически апарат „Хиноде“ пък засне „дупка“ на слънцето, от която изтича плазма. Както и останалите кадри, снимката е в ултравиолетовия спектър, за да се разграничава добре горещата слънчева плазма.
Слънчевата повърхност е обвита с линии на магнитното поле. Те улавят, ускоряват, загряват и задържат слънчевата плаза. Това явление се нарича коронарен дъжд. Дупките в короната са на места, където магнитните линии не се срещат. Там слънчевата плазма се изхвърля в космоса към бързия слънчев вятър.
Пареща корона
След изследванията на слънчевата корона по данните на „Хиноде“ и американската обсерватория SDO, учените установиха, че плазмата, изхвърлена от повърхността на Слънцето и преминаваща през атмосферата му, може да достигне много високи температури – от порядъка на 1 милион градуса по Целзий. Достигайки най-външния слой от атмосферата на Слънцето – слънчевата корона, плазмата участва в мистериозен феномен, свързан със затоплянето й – температурата на повърхността на Слънцето е по-ниска, отколкото в короната му. Средната температура на слънчевата повърхност – фотосферата, която е видима с човешко око, е 5500 градуса по Целзий, в хромосферата -най-долния слой от слънчевата атмосфера, е между 3700 и 7800 градуса по Целзий, а в слънчевата корона достига 2 милиона градуса.
Бури за милиарди

Слънцето се събужда след дълъг период на леност и хората трябва да се подготвят за много силна магнитна буря, коментират учени от институтите за наблюдение на слънчевите бури в САЩ, Великобритания и Швеция. Слънчевите бури започват с изригване на свръхгорещ газ, който излита със скорост 8 млн. км/час. Заредените частици достигат земната атмосфера след 20-30 часа и причиняват магнитен безпорядък. Най-силната регистрирана магнитна буря е била през 1859 г., когато е съсипана току-що прокараната телеграфна мрежа в целия свят. Следващият бурен максимум на слънчевите бури се очаква да е през 2013 г. Ако бурята от 1859 г. се повтори, интернет ще рухне, съобщителните връзки в цял свят ще прекъснат, а токът ще спре, както това стана в Квебек през 1989 г. при предишен слънчев максимум. Спътниците ще бъдат повредени, а щетите за икономиката ще са за поне 2000 милиарда долара.

Слънчевата активност е в основата на северното сияние. Небето над Ерсфйордботн, северна Норвегия.
Две е повече от едно
Земята обаче може да се снабди с „второ слънце“ за няколко седмици по-късно тази година, когато експлодира една от най-ярките звезди в нощното небе – Бетелгейзе, увериха учени от университета на Южен Куинсланд в Австралия. Те смятат, че червеният супергигант може да експлодира до края на годината, като експлозията може да е свързана с толкова силна светлина, че нощта ще се превърне в ден за период от две седмици. Бетелгейзе в съзвездието Орион се намира на разстояние 640 светлинни години от Земята. Все пак учените не се наемат да определят кога точно Бетелгейзе ще експлодира.
Затъмнение

Първото слънчево затъмнение за тази година започна в 8,40 ч. българско време на 4 януари и продължи до 13 часа. То бе видимо за жителите на Европа, Близкия изток и Северна Африка. В максимума на затъмнението в 10,51 ч. Луната закри слънчевия диск 86%, но тази гледка бе само за живеещите на север – Швеция, Финландия, Прибалтика.

Снимки: НАСА