Министерство на културата изненада с концепция за развитие на столицата
Съвременните български артисти отдавна настояват за създаване на музей на съвременното изкуство в София и не веднъж са наблягали на факта, че столицата е от малкото в света, в която липсва подобен музей. в същата линия е и неминуемата забележка, че няма и музей на тоталитаризма – нещо, от което другите бивши социалистически страни печелят много след падането на Желязната завеса. А когато става дума за музеите и галериите в града веднага изниква цяла дискусия относно смисъла на създаването на нови сгради за експозиции, преустройството на стари и смяната на предназначението им. Експертите отбелязват, че в момента в София много музеи припокриват функциите си и в същото време други липсват. в началото на годината министерският съвет излезе с нова концепция за музеите в София, която предвижда пълна реорганизация и нова подредба. осъществяването на проекта се очаква да завърши през 2013 г., а предложението е на министерството на културата.
В КАКВО СЕ СЪСТОИ ИДЕЯТА
Ще бъдат обособени четири културни територии, които ще са свързани с метрото и ще бъдат леснодостъпни. Първата „А“ ще обхваща бившия Княжески дворец и резервата „Сердика-Средец“, Източната порта, античния амфитеатър, градскатаградина и Националния археологически музей. Националната художествена галерия ще бъде преместена и ще бъда заменена с музей на София,за който доскоро се планираше да се настани в сградата на Централната минерална баня.
Втората територия „Б“ ще се обособи около храм-паметника „Св. Александър Невски“, Сердикийския некропол с църквата „Св. София“, Националната галерия за чуждестранно изкуство инеизползваната бивша сграда на Техническия университет. Тази част е наречена българският Лувър и трябва да приюти не само галерията за чуждестранно изкуство, а и националната художествена галерия.
Трета зона „в“ е около музея „Земята и хората“ и старата неизползвана административна сграда в близост. Там ще бъде настанен дълго мечтаният музей на съвременното изкуство. вече има проект и финансиране от Европейския съюз.
Четвъртата музейна зона ще бъде извън историческия център и ще е посветена на най-новата ни история, като в „Дървеница“ се създаде музей на тоталитарното изкуство. Съдържанието на музея вече е ясно – ще има скулптурна експозиция на открито, закрити изложби и фондохранилища.
Извън концепцията напоследък се появиха и няколко предложения. Едно от тях е на арх. Тодор Кръстев и е за националния исторически музей. Той може да се премести в пространството при военната академия. Кръстев е ръководител на екипа от петима архитекти, разработили одобрената от правителството концепция за водещи столични музеи. Не се знае дали тази идея ще бъде приета.
По думите му това е само идея, която е възникнала в процеса на работата, тъй като според експертите т. нар. военно НДК не е подходящо за музей. Според тях идеята е прекрасна, защото паркът на академията е голям и прекрасен и не е редно в него да се разхождат само униформени.
ЗА И ПРОТИВ КНЯЖЕСКИЯ ДВОРЕЦ И БАНЯТА
Критиците на идеята за първата зона обясняват, че за да бъде вкаран в банята първият мерцедес на Фердинанд са били разбивани стените й. По същия начин, ако той ще бъде местен в царския дворец, ще трябва да се направи същото. Експерти са категорично против превръщането на банята в спа център, заради стойността й като архитектурен паметник. През последните години тя беше подготвяна за музей и цялата й реконструкция е била подчинена на тази идея. Как на едно място ще се помещава и музей, и баня също не е особено ясно. освен тези дребни на пръв поглед въпроси остава и проблемът с финансирането.
ЗА И ПРОТИВ БЪЛГАРСКИЯ ЛУВЪР
Изразът „Българският Лувър“ вече е използван от Божидар Димитров като синоним на Националния исторически музей. основната забележка към названието е, че губим идентичността си, сравнявайки се отново с някого. Мнозина артисти отбелязват, че не е необходимо изразът да се използва непрестанно и да се стремим да повтаряме френската експозиция.
Не е ясно по какъв проект ще се работи. От гилдията на архитектите настояват да се обяви конкурс и да участват големи световни имена, за да има смисъл от преустройството. Далитова ще стане обаче още не е ясно, заради липсата на достатъчно средства.
Предвидената площ е 23 хиляди квадратни метра. Засега въпреки че няма архитектурно решение, е пресметнато, че изграждането ще струва 28 милиона лева, като половината от тях вече са заделени, 2,5 милиона ще дойдат от оперативна програма „Регионално развитие“ и преустройството ще завърши до три години.
ЗА И ПРОТИВ МУЗЕЯ ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО И МУЗЕЯ НА ТОТАЛИТАРИЗМА
Може би две зони предизвикват най – малко критики. Преди година беше съобщено, че старинната сграда зад хотел „Хилтън“ ще бъде преобразена в музей на съвременното изкуство по проект, дело на шефа на НХГ Борис Данаилов и норвежкото посолство. Тя трябваше да бъде готова през май тази година, но още с огласяването си от камарата на архитектите се опълчиха, че се строи без да има обявен конкурс.
За музея на тоталитаризма ще бъдат използвани част от сградите на днешния КАТ, след като той се изнесе в новия си център на околовръстното шосе. в градинката край него ще бъдат разположени запазените паметници и бюстове на Ленин, Сталин, Георги Димитров. Зад Съдебната палата в музея на Министерството на вътрешните работи ще бъде разкрита експозиция за репресиите на тоталитарния режим. Проблемът тук колкото и да е странен е доколко са запазени експонатите от близкото минало.
Въпреки критиките идеята на министерството на културата срещна одобрение заради проявената невиждана до скоро загриженост към експозициите в столицата. Дали, как и доколко обаче концепцията ще се осъществи,предстои да разберем.
