Преди близо два века сър Джеймс Кларк Рос, офицер от Кралския флот и полярен изследовател, направи първите измервания на мястото на северния магнитен полюс на Земята. За целта той пътува до канадската територия Нунавут, но оттогава полюсът се премества с ускорени темпове към Русия. Сега изглежда британски учени са успели да разгадаят мистерията защо, коментира британският вестник The Times
Отговорът, казват те, включва движеща се маса от разтопено желязо дълбоко под земната кора и силата на два конкуриращи се слоя с магнитна активност.
Магнитният полюс е мястото, към което насочват стрелките на компаса. Той се различава от географския Северен полюс, който остава поставен на мястото, където се събират всички меридиани.
Вече се смяташе, че склонността на магнитния полюс към дрейф може да се дължи на промените в раздуването на стопеното желязо, което съставлява по-голямата част от външното ядро на Земята. Този слой с дебелина около 1500 мили е съставен предимно от течен метал, който е почти толкова вискозен, колкото водата.
Според проучване, публикувано в списанието Nature Geoscience, полюсът е бил хванат в един вид война между две конкуриращи се области от магнетизирано желязо, всяка на около 1800 мили под повърхността на Земята – една под Канада и друга под Сибир.
Канадският слой изглежда е удължен през последните години и се е разцепил на две. Това го направи по-малко интензивен, според Фил Ливърмор от университета в Лийдс, който ръководи изследването. „Тази промяна отслаби слоя под Канада и леко увеличи относителната сила на слоя под Сибир“, каза той.
