Технология срещу разрушителното време

Все по-често в съвременния свят хората забравят миналото или се чувстват сякаш от тях започва светът. Все едно че навлизането на технологиите изтрива паметта на човечеството, като същевременно я съхранява в интернет, където може да се открие отговор на всеки въпрос, уж.

Технологиите обаче могат действително да бъдат впрегнати в опазването на културното историческо наследство и примерите за това не са един и два. Напоследък основен помощник на историците е лазерното сканиране (вж. Лазерно сканиране опазва световното културно наследство, Геомедия, бр. 4, 2013; Габриела Митева, Милуш Благоев, Лазерно сканиране на паметника Цар Освободител, Геомедия, бр. 6, 2012 г.; Аспарух Камбуров, Пещерата Духлата – лазерно 3D сканиране на Тронната зала, Геомедия, бр. 3, 2011 г.). Добитата информация служи не само за опазване на наследството, но и за реконструиране на отделни артефакти с неподозирана точност. Пример как тази информация може да се използва за развиване на културния туризъм дават французите с разработката им Ласко 4. Известната пещера със скални рисунки скоро ще намери ново превъплъщение.

През 2016 г. до френското селце Монтиняк ще бъде отворена новата експозиция на палеолитните си рисунки.

Дълго време изображенията бяха смятани за най-старото изкуство изобщо създавано някога от човечеството. Творбите са датирани са на около 17 000 години.

Откривателят Марсел РавидаВъзхитените първи посетители на пещерата

Най-разпознаваемо за широката публика изображение е на четирите огромни бика. Паноптикумът от животни включва още стадо елени, които плуват в езеро, коне, мечка, котки, бизони, носорог, птици и само едно изображение на човек.

Находката Ласко 1, която днес е в списъка на световното културно наследство ЮНЕСКО, е открита на 8 септември 1940 г. от 18-годишния тогава Марсел Равида, който се разхождал в околностите на селцето Монтиняк заедно с приятелите си. Кучето му заек и така отвело стопанина си в пещерата. Другата версия е, че момчетата играели на топка, която попаднала във входа на пещерата. Тъй като пещерата се намира на около 500 метра от замъка Ласко, момчетата решили, че става дума за едно от подземията на замъка, но се натъкнали на рисунките по стените.

По стените са съхранени над 2000 изображения, днес условно разделени в няколко „зали”: Голямата зала на биковете, Шахтата на мъртвеца, Камерата на гравюрите, Изрисуваната галерия и Камерата на котките. След края на Втората световна война Ласко е отворена за посещения, но естествено човешката намеса на милион посетители води до увреждане на стенописите и още през 1963 г. мястото е затворено от писателя Андре Малро, тогавашен министър на културата. Решено е да се създаде копие на пещерата по идея на собственика на терена Ларошфуко. На 18 юли 1983 г. влизат първите туристи в пещерата Ласко 2 – както наричат новата експозиция. Копието е изработено от скулптура Пиер Вебер и художника Моник Пейтрал. Показани са 90% от оригиналните картини.

Ласко 3 е замислена като пътуваща експозиция, която да демонстрира в най-голяма пълнота наследството на пещерата. Тя вижда бял свят през 2012 г. и обикаля САЩ.

Ласко 3 – пътуващата експозиция

Днес, 75 години по-късно, е време за т.нар. Ласко 4. Районът на пещерата Ласко ще бъде обновен с намесата на архитектите от норвежкото архитектурно бюро Snøhetta. Те изграждат ново пространство, което приютява копието на пещерата. Копието е дело на ателието за копия Перигор (AFSP), които пресъздават абсолютно същата атмосфера като истинската пещера. В залите е влажно и мрачно, а звуците са приглушени. Идеята е посетителите да усетят въздействието на изображенията в автентична атмосфера с минимални външни влияния и намеси. Мястото е изцяло посветено на съзерцанието.

Посетителите ще бъдат допускани в групи от по трийсетина човека, придружени от гид в разгара на сезона. Вътре в пещерата хората обаче ще могат да остават почти насаме, за да усетят максимално въздействието на изкуството. Може да се използват и мултимедийните устройства, които дават синтезирано важната информация за пещерата, когато туристическият сезон не е в стихията си.

Посреща ни вход, който е като мшина на времето – на екран, имитиращ прозорец, се сменят картини от 17 000 години до днес, до 1940 г.

Макет разкрива формите на пещерата едно към едно. Посетителите могат да научат за уменията на майсторите от Ласко и за техниките и инструментите, които са използвали в специално ателие. Отделна част е посветена на съхраняването на пещерата през вековете. В друга секция се показва археологическата част и работата по откриването на рисунките. Посетителите могат свободно да се разхождат в пространството и да открият осем зали, които са създадени като пълни копия на оригиналите. Там са двата бизона, опрени гръб в гръб, голямата черна крава, обърнатият кон и голямата зала с биковете.

Залата, в която ще се прожектира разходка в истинската пещера

Върхът на експозицията е т. нар. спектакъл – който представлява 20-минутна 3D прожекция на произведенията, които зрителите могат едва ли не да пипнат с пръст, докато ги разглеждат.

Скалните рисунки и изкуството на ХХ век са темата на отделна зала, представяща връзките между двете. Подобна експозиция не съществува никъде по света, убедени са разпоредителите от Ласко. Отделно ще има и зала за съвременни автори.

Финансирането на проекта Ласко 4 е направено от местната власт от департамента Дордонь, от министерството на културата и от френски фирми дарителки.

Дали ще има Ласко 5 някога? Най-вероятно да. Засега обаче Ласко 4 ще популяризира мястото, без да вреди на находката, демонстрирайки как технологиите могат да спрат поне за малко времето.