Стари и нови игри за напреднали
Франко и Oro de Moscú
Франко Сталин
В историята съществува терминът Московско злато, който има испански еквивалент Oro de Moscú. Става дума за 520 тона злато, равняващи се на 72,6% от целия златен резерв на Испанската банка, които са били пренесени от Мадрид в Съветския съюз за няколко месеца след началото на Испанската гражданска война през 1936 г. Трансферът е разпореден от правителството на Втората испанска република, водено от Франсиско Ларго Кабайеро, чрез министъра на финансите Хуан Негрин. Остатъците от златните резерви на Испания – другите 193 тона злато, са транспортирани във Франция, като името по аналогия е Парижко злато. Московското злато тръгва към своето предназначение от пристанището Картахена. Това са 7 800 сандъци от по 65 килограма всеки, на обща стойност около 518 милиона долара, охранявани от специално подразделение, подчинено на министерството на финансите и под командването на комисаря от руското НКВД Савченко. На 25 октомври 1936 г. ценният товар е качен на четири съветски кораба: „Ким“, „Кубан“, „Нева“ и „Волголес“. Според съветски свидетели на операцията, испанските анархисти много се чудели какво точно се превозва. Товарачите твърдели, че качват плодове, а сандъците били малки и необичайно тежки за тази хранителна стока. След натоварването испанският представител на министерството на финансите поискал разписка от съветския приемчик, който обаче отговорил, че такава ще получи от Държавната банка на СССР. Пред безмълвния поглед на испанеца цялата съкровищница отплавала в Средиземно море, където обаче пиратствали италиански подводници. Целият военноморски флот получил нареждане да охраняват строго ценния товар. Пътят бил през Сицилия, Босфора и корабите акостирали в Одеса, където били посрещнати от тамошните сътрудници на НКВД. 1000 командири от Червената армия охранявали златото по суша от Одеса до Москва, където било разтоварено на 6 ноември. Тогава е написана и разписка за приемане на златото, подписана от председателя на комитета по финансите на СССР Г. Гринко, заместник-министъра на
външните работи на СССР Н. Крестинский и посланика на Испанската република в СССР – Паскуа. В разписката пише, че съветското министерство на финансите е получило злато в 7800 сандъка, тежащо 510 079529,3 грама. Един от екземплярите на разписката е предаден на испанското правителство. Цялото това злато е изразходвано от испанското правителство за закупуване на съветски оръжия, обучение на специалисти в СССР, се казва в съветските източници. Според съветските разчети, златото е изхарчено до последния грам. Всички разписки се пазят в държавния архив на Русия и до днес.
До началото на гражданската война Испания е на четвърто място в света след САЩ, Англия и Франция по златен резерв. След гражданската война – остават само разписките от хората на Сталин.
Чавес си поиска 211 тона
Търговците на злато обичат да се шегуват, че цената му никога няма да падне. В средата на август правителството на Венецуела поиска физически да му бъдат върнати 99 тона злато, които се пазят на негова сметка Bank of England. Той всъщност поиска всичките 211 тона резерви на Венецуела да бъдат прибрани. Анализаторите предупредиха, че настояването на Венецуела ще доведе до сътресения на световните пазари на благородния метал, тъй като голяма част от него е предоставена от Bank of England за временно ползване от инвестиционни фондове с цел допълнителна печалба. Фондовете пък издават „златни“ договори, които според експерти не могат веднага да бъдат обърнати във физическо злато.
Така и стана. Златото достигна рекордни стойности на международните пазари – до 1800 долара за унция, тъй като в условията на нестабилни финансови пазари инвеститорите търсят сигурност в ценния метал.
Кюлчета от по 400 унции
Според Джак Фарчи от Файненшъл таймс физическото транспортиране на венецуелското злато е възможно. Поисканите от Чавес резерви за връщане общо са 211 тона злато, част от които се намират освен в Bank of Enlgand и в САЩ, Канада и Швейцария. Физически златото се съхраняват в 400-унциеви стандартни кюлчета. Джак Фарчи отбелязва, че 211 тона са 17 000 кюлчета такова 400-унциево злато. Проблемът не е в тежестта на златото, а в това как ще се охранява подобно транспортиране, коментира експертът. Според него най-често големи количества злато се пренасят на по 5 тона, с гражданска авиация и охрана, което прави около 40-50 трансфера от Лондон до Каракас. Експертът отбелязва, че 211 тона са тежко нещо, но не толкова обемно. Той описва 400-унциевото кюлче като тънка книжка с меки корици, която тежи малко над 12 килограма, а пет тона такова злато като обем е колкото 400 такива малки книжки.
Кадафи и гърне от 25 тона
Чавес се похвали, че е единственият, който признава правителството на либийския лидер Муамар Кадафи, срещу когото международна коалиция води офанзива за свалянето му от 17 февруари тази година. При последните боеве в Триполи бунтовниците превзеха резиденцията на либийския лидер. Кадафи обаче се опита да се откупи, като предложи да продаде златния резерв на страната, за да финансира собствената си сигурност. Според бившият шеф на централната банка на Либия Фархат Бенгдара, който премина на страната на бунтовниците, Кадафи е предложил за продажба 25 тона злато. Отдавна витаеха слухове, че идеологът на джамахирията разполага със златно гърне. Експертите оцениха стойността на това гърне – златните запаси на Либия – на около 10 милиарда долара.
Руската връзка
Докато половината свят следеше всяка секунда от боевете на бунтовниците със силите на Кадафи в Либия, а другата половина си скубеше косите заради литналата до небесата стойност на златото, руският министър на външните работи Сергей Лавров посети Венецуела и се срещна с хомолога си Николас Мадуро с предложение Москва да предостави територия за съхранение на златото на Каракас.
Планирано е посещение в Русия на министъра на финансите на Венецуела Нелсон Мерентес, който ще поиска кредит от Москва в размер на 4 милиарда долара. Всъщност Каракас иска два кредита – 4 милиарда долара за оръжие и още 6,5 милиарда долара – за развитие на инфраструктурата.
В Москва започна работа руско-венецуелски проект за банка, която ще има свои клонове в Каракас и в Пекин. Приоритетни за новата банка ще бъде финансирането на нефтената промишленост, металургията, машиностроенето, а банката ще е част от новата икономическа архитектура, както твърди министърът на външните работи на Венецуела Николас Мадуро. Чавес обеща да предостави част от златните запази на приятелските на Венецуела страни Русия, Китай и Бразилия.
