Джамията Сюлеймание в Истанбул се отличава с величието и пищността си от другите османски храмове в мегаполиса. Наред с Ая София (Св. София) тя е най-популярната забележителност на града край Босфора.
Но онова, което отличава Сюлеймание, е нейното построяване, което е дело на прочутия архитект и строителен инженер на османската империя Мимар Синан /наричан Коджа Мимар Синан Ага, живял и творил около 1488-1588 г. – б.а/. Негови произведения като джамията Сюлеймание в Истанбул, джамията Селимие в Одрин, която Мимар Синан нарича ”майсторската ми работа“ и която е включена в списъка на световното нематериално наследство на ЮНЕСКО, му спечелват световна слава, поради което някои го наричат “турският Микеланджело“.
Когато 22-годишен пристига в Истанбул като еничар в османската армия, той е така силно впечатлен от Ая София /15-вековният християнски храм Света София, който преди 3 години бе възвърнат в джамия-б.а/, че му се явява дори в сънищата.
Около 50-годишен е, когато построява първата джамия Хасеки Хюррем джами, в чест на Хюррем /украинката Роксолана-б.а/, любимата жена на могъщия султан Сюлейман.
Легенда разказва, че бил тайно влюбен в дъщерята на Хюррем – Михриман султан, за която построява джамия в Юскюдар, на азиатския бряг на Истанбул, която впечатлява с изяществото си.
Следва строителството на редица знакови джамии, които и днес изумяват експертите със здравината и устойчивостта, които се смята, че крият строителните тайни на Мимар Синан.
Кануни Султан Сюлейман /в българската историография Сюлейман Великолепни-б.а/, който е десетият османски султан, управлявал най-дълго – 36 години, му заръчва да построи най-внушителната джамия на империята. Архитектурният гений надскача времето си и решава да построи джамията на хълма Сюлеймание, откъдето на 360 градуса се открива панорамата на града, а минаретата оформят приказния силует на мегаполиса.
Счита се, че неразгаданите архитектурни тайни на архитект Синан са зазидани в джамията Сюлеймание, за която той обещал, че „ще остане здрава чак до апокалипсиса“. Нейното строителство продължава шест години.
Едната тайна е свързана със земетресенията, които често разтърсвали Истанбул. Преобладавало мнението, че сграда, построена на мястото на разрушена от земетресението постройка, няма да бъде достатъчно здрава. Мимар Синан успява да разгадае как дори най-високите сгради може да останат здрави при едно силно земетресение.
За строежа на джамията Сюлеймание нарежда да изкопаят 6-метров фундамент. Цели две години продължава строителството на основите на джамията.
Другото, което прави е, че нарежда да се изкопаят отводнителни тунели в залива Златния рог, който се намира наблизо. По този начин, не се позволява събирането на вода под джамията, които да повредят основата, а оттам и цялата постройка.
Основният купол на джамията е висок 53 метра и широк 26,5 метра.
Султан Сюлейман, по чиято заповед Мимар Синан построява джамията, която се счита за шедьовър на архитектурното строителство, е погребан в двора на джамията само девет години след нейното завършване. До неговата гробница се намира и тази на Хюррем султан – любимата, единствената венчана за султан Сюлейман жена, която оставя дълбока диря в историята на Османската империя.
Архитектът Мимар Синан умира в Истанбул през 1588 г. Погребан е близо до джамията в скромна гробница, която построил приживе за себе си.
Джамията Сюлеймание привлича милиони туристи. Наред с посещенията в джамията, в която в часовете за молитва се приемат само богомолци, туристите не пропускат да се отбият и до гробницата на Мимар Синан, на чийто строителен и архитектурен гений се дължи един от шедьоврите на мегаполиса.