Въпреки че е едва март и сезонът на отпуските още е далече, едва ли някои може да ни отнеме желанието за изживяване далече от града и близо до безкрайното синьо. Многото вода, събрана на едно място, ни кара по някакъв начин да създаваме, дори и това създаване да се изразява само в правенето на пясъчни фигурки на няколко метра от шезлонга ни. Морският бряг не е само място за сладко безделие, на едно dolce far niente, както му викат италианците, а и за изявяване на редица артисти – създателите на картини и фигури от пясък. За поетите пясъкът е метафора, свързвана с изтичащото време, преминаващо през нас както песъчинките се изплъзват през пръстите ни. Пясъкът съдържа в себе си малкото и голямото, единичното и цялото, частното и общото. Уникалната песъчинка е нищожна, но заедно със седемте квинтилиона и петте квадрилиона себеподобни или с цифри 7 500 000 000 000 000 000 други частици, както се пресметнали математиците от университета в Хаваи, образува огромно, сравнимо само с космическите размери, количество пясък.
Ако цифрите не са ви по вкуса, си спомнете за онази реклама на противогрипно средство, в която тибетски монаси редят фина рисунка от цветен пясък, единият от тях киха и разваля цялото произведение. Всъщност целта на тази рисунка така или иначе е да бъде разрушена. Тя се нарича тибетска свещена пясъчна мандала. Според монасите създаването и унищожаването на тези пясъчни рисунки символизира преходността на живота. Подреждането на песъчинките се извършва едновременно от няколко монаси, които трябва да преодолеят егото си и да работят упорито заедно в течение на седмици и дори цели месеци. Думата мандала на санскрит означава кръг и се представя с космограмата на Буда или бодисатвата, като изображението включва в себе си различни геометрични фигури и будистки духовни символи. Преходността на живота и изкуството се изобразява най-добре чрез пясъка, според будистите. Този материал, който само при лек повей на вятъра може да се разпилее на хилядите си частици и е изключително труден за обработка, е идеален, за да изобрази колко лесно разрушими са материалните неща, понякога изграждани с години труд.
В някои страни изкуството на строителство на пясъчни замъци се е превърнало в спортно състезание. От 1989 г. насам се провежда световен шампионат за пясъчни скулптури в Харисън Хот Спрингс, Канада. Най-високият пясъчен замък пък е построен за 10 дни през 2007 г. в Южна Каролина и е висок 15 метра. В морския курорт Бланкенберге, Белгия, се провежда най-големият фестивал на пясъчни скулптури в света, като главни герои в него са приказни персонажи като Пепеляшка, Снежанка и Хари Потър. Той се осъществява върху площ от 4 хиляди квадратни метра, а за нуждите на артистите в него се осигуряват 10 хиляди тона пясък. Друг фестивал във Флорида Art of Sand Wild Florida: Past, Present and Future представя историята на хората и дивата природа в щата от хилядолетия. Чрез различни пясъчни скулптури авторите предлагат своя поглед за миналото на слънчевия щат, а събитието се радва на спонсорство от редица международни компании.
В Барселона през 2012 г. можеше да се види уникална пясъчна инсталация. Немската група Sandart, отговорна за мащабното произведение, изработи група пясъчни фигури, изобразяващи цяла филхармония. Ако сте били сред щастливците, които по това време са били на слънчевия плаж в града, сте имали възможност да се попечете на удобен шезлонг, слушайки на специално инсталирани слушалки класическа музика, като цялото ви удоволствие е щяло да подкрепи филхармоничния оркестър на Виена. За изработката на инсталацията са били необходими екип от седем художници, две седмици труд и около 200 тона пясък. Друг тематичен пясъчен фест е в английското градче Уестън-сюпър-Меър. Миналата година тематиката му беше посветена на Холивуд, а в изложбената площ оживяха лицата на Батман, Джак Спароу, Хари Потър, Мерилин Монро и още много други.
България също дава своя принос. През 2013 г. беше открито второто издание на фестивала „Огън и вода“ в Царево, където също се рисуваше освен по класическия начин и по скалите на морския бряг. През същата година на площ от пет декара на територията на бургаския парк „Езеро“ в Морската градина в началото на юли се появиха още пясъчни произведения, обединени от Фестивала на пясъчните скулптури. Събитието се провежда в България от 2008 г., а в него са се представяли световно известни артисти от Индонезия, Великобритания, Белгия, Холандия, Ирландия, Русия, Украйна. Благодарение на фестивала „Артфория 2013″ миналата година дори и в Южния парк в София можеше да се видят пясъчни скулптури. Тук те бяха по-политически – на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу, на германския канцлер Ангела Меркел и на още много други политици и наши съвременници.
Пясъчни фестивали има в цял свят, а изброяването може да продължи вероятно толкова дълго, колкото и броенето на песъчинки на квадратен метър на плажа.
Интересното при всички тях е, че въпреки не особената „трайност“ на произведенията си, тези фестивали се увеличават.
Както казва американският художник Джо Мангръм, който рисува пясъчните си картини по улиците на Ню Йорк, изкуството на пясъка обединява спонтанната креативност и дълбоката медитация.
В американската история за основоположници на създаването на картини от пясък претендират индианците Навахо от югозападните щати. Те са използвали рисунките като вид вуду магия с лечебна цел. Днес изкушението да изразиш себе си върху дребните кристалчета се е превърнало освен в стил и в нов вид доходоносен бизнес, който макар и нетраен, привлича зрители по цял свят.
Изкуство на чудаците ли е това? Какъв е смисълът да създадеш нещо, което няма да го има след седмица, ден или още при следващия прилив. Пясъчните художници са издигнали изкуството в култ или по-точно те творят заради самото удоволствие да се твори. Една латинска поговорка гласи: Aestas non semper durabit: condite nidos!, тоест лятото няма да продължи безкрайно, по-добре свийте гнезда. Артистите, творящи с пясък обаче сякаш носят едно безкрайно лято в себе си. Те по-скоро се уповават на друга сентенция на Сенека: Aetate fruere, mobili cursu fugit!, която в превод казва ползвайте живота, защото изтича. Изтичащият живот, подобно песъчинки.
Такъв ползвател на живота е и Андрес Амадор – обикновеният американски артист, както сам се определя, който рисува само с едно гребло плажовете на Калифорния, като ги превръща в мистично и красиво място за наблюдение. Неговият профил в социалната мрежа фейсбук (www.facebook.com/AndresAmadorArts) има над 174 хиляди почитатели, а личната му страница www.andresamadorarts.com е посещавана всекидневно от хиляди хора от цял свят. Всичко, което е нужно за изкуството на Андрес, е обширен плаж по време на отлив. Той прекарва часове в създаването на тези сложни шедьоври, въпреки че приливът скоро ще дойде и ще заличи работата му завинаги. Самите му произведение могат да се простират на огромна площ, а за цялостната си работа, той казва: „Тя е повече заради самото създаване и по-малко за самото изображение“.
Докато прави оразмеряването на плажа, за да запази точната геометрична форма на рисунките си, Амадор използва въже, а когато го попитат за смисъла на изкуството му и кому е нужно то, отговаря просто и логично:„Защото е забавно и съм на плажа“. Андрес Амадор е готов да помогне на хора, които например искат да се обяснят в любов на възлюбените си по нестандартен начин, а другото, с което мисли, че може да е полезен, е да обучава желаещи да правят такива плажни картини като вид тиймбилдинг . Андерс се вдъхновява за моделите си от естествените природни форми на скали, дървесни видове, на вълните в океана или просто на някоя пукнатина, която е видял наоколо.
Следващият път, когато се разхождате по плажа и пясъкът полепва навсякъде по вас, спомнете си за творбите на Андрес Амадор или за тези на хилядите знайни и незнайни пясъчни артисти, които творят само заради изкуството и вероятно ще се почувствате като тях – част от цялото, песъчинка във вселената, а смисълът да се твори с изтичащото време между пръстите ви – пясъкът, ще ви се стори значително по-смилено начинание.
