Там, където Европа среща Северна Америка
Исландия си отмъсти на стиснатите Великобритания и Холандия. Тази шеговита реплика заля света през април 2011 г., когато изригването на вулкана Ейяфятлайокутл парализира самолетния трафик първо Острова, после в цяла Европа и света. Това най-голямата транспортна криза на новото време (https://geomedia.bg/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/item/3339). Целият свят за около месец си припомня за тази относително малка островна държава между два континента Европа и Северна Америка и започва да упражнява произношението на зловещия вулкан. А какъв е смисълът на шегата? Нещо като победа на малкия народ срещу голямата банкова система, нещо като Давид срещу Голиат, нещо като тиха справедлива революция.
Бунтът на народа
Крахът на банковата система в Исландия е през октомври 2008 г., когато най-големите банки в страната фалират заради неолибералната регулация на банковия сектор. Ситуацията прилича на преживяното от българите през 97 г. – спестяванията на хората изчезват, безработицата расте, бюджетният дефицит превишава този на Гърция, исландците напускат родината си. Правителството обаче не постъпи като американското и не се опита да спасява фалиралите банки, които бяха принудени да обявят банкрут, под натиска на улицата и на обикновените исландци. Много европейци – главно британци и холандци, също пострадаха, защото бяха поверили в Исландия парите си, но изискването според еврозаконодателството за гарантирана сума принуди Великобритания и Холандия да обезщетят пострадалите си граждани. Така Лондон и Хага заведоха иск за възстановяване на разходите от Рейкиявик и се стигна до доста неизгодно задължение от 4 милиарда евро от страна на Исландия. Отделно и лихви.
Исландците обаче не бяха доволни от тази заробваща договорка и през 2010 г. излязоха на улицата и внесоха петиция до президента за референдум, той се проведе и исландците отхвърлиха договора, а Лондон и Хага се върнаха на масата за преговори. Последва по-изгоден договор с по-умерени лихви. Но президентът отново не го подписва, свиква повторен референдум и отговорът отново е отрицателен. Великобритания и Холандия отказват да преговарят повече и искат съдът на Европейската зона за свободна търговия в Люксембург да реши проблема. Исландия обаче смята, че не е виновна. Вътре в страната бе създадена разследваща виновните комисия, която посочва 200 човека, сред които премиерът, шефовете на централната банка и на финансовия надзор за отговорни за банкрута. Те са изправени пред съда, който решава.
Представителство от 25 граждани, несвързани с партии и избрани от 522 кандидати, пише нова конституция от февруари 2011 г. Основният закон е базиран на датския. Единственото изискване за 25-имата избрани е да са пълнолетни и зад всеки един от тях да стоят по 30 души. Документът трябва да е одобрен от 63-членния парламент.
Накратко исландците изгонват корумпирането правителство, национализират банките, провеждат референдум за икономическото им развитие, осъждат виновните и пишат нова конституция. Не е малко. Така те се опълчват срещу световните банкови хищници и Исландия се изправя на крака.
Обратно на очакваното – исландците успяха благодарение на кризата да се отърват от зависимостта и да си стъпят на краката, а банкерите напуснаха страната. Ако досега не сте знаели тази история, това е защото световните медии не смятат за нужно да отразяват т. нар. исландска революция.
А що се отнася до намесата на Ейяфятлайокутл – загубите от изригването му са огромни най-вече за Великобритания.
Българската пролет 2013 г.
През февруари 2013 г. в течение на няколко седмици стотици хиляди българи протестират по улиците срещу монополите. Фитилът е запален от нечовешките сметки за ток, пристигнали през януари. Хората по улиците са против партиите и започват да настояват за прилагането на т. нар. исландски модел за писане на конституция. В медиите на страната се обяснява, че това е неприложимо, защото Исландия е малка държава с население колкото Пловдив.
Колко е голяма
Жителите на Исландия са 318 452 души, а територията на страната е 103 125 km² – малко по-малка от България. Важно е обаче да се отбележи, че островът всяка година увеличава територията си, заради геоложките си особености.
Исландия се къпе в Атлантическия океан и в Северния ледовит океан. Главният остров е изцяло на юг от Северния полярен кръг, който пресича обаче малкия исландски остров Гримси. Въпреки че Исландия е най-близо до Гренландия, която се води към Северна Америка, Исландия е по-близо до континентална Европа, отколкото до Америка, а освен това споделя обща история със Стария континент.
Геоложки Исландия има части от двете континенталните плочи – северноамериканската и евразийската и е на Средноатлантическия хребет, най-дългият на Земята с с 16 000 километра. Този Средноатлантически хребет точно в Исландия излиза над морското равнище и достига височини от близо 2 км. Тъй като по ръба на тектонските плочи непрекъснато се образува нова земна кора, Исландия непрестанно увеличава територията си. Геолозите са изчислили, че двете плочи годишно се раздалечават с 2,5 см. Страната е изключително красива със своето изобилие от фиорди, гейзери и вулкани. Именно Исландия е родината на думите гейзер и сага, а геотермалната енергия се използва 90%. Исландия няма армия, разполага с брегова охрана и спасителна служба на доброволни начала. Исландия споделя европейското законодателство без да е член на съюза. В телефонния указател исландците са вписани по азбучен ред с малките им имена, а три исландски момичета са ставали мис свят.
