Конференция „Зеленият град – въображаем и реален“ представи пред българите инициативата холандската инициатива De Groene Stad („Зеления град“). В началото на юни в София събитието бе подкрпено от Съюза на ландшафтните архитекти, Асоциацията на производителите на декоративни растения и холандската фондация iVerde, със съдействието на посолството на Холандия. Историята на инициативата започва през 2002 г. по време на световния фест на цветята в Холандия – Флориада. Днес идеята е прегърната от германци, французи, британци, италианци, испанци, китайци, канадци.
Холандците продължават да имат водеща роля, като създават рамката на т. нар. зелен град. Правилата в този град са прости и добре познати, но рядко прилагани у нас: хората са най-важните в зеления град, залага се на екологично чистия транспорт – електрическия и велосипедите, изграждат се големи зелени пространства, работи се за чист въздух за сметка на автомобили и бетонни гиганти. От инициативата припомнят, че парковете в града насърчават хората да спортуват, да прекарват време сред природата. Имотите в зелените квартали са по-скъпи, а хората – са по-щастливи в тях, смятат от инициативата. Зелените пространства увеличават биоразнообразието в градовете и не на последно място подпомагат макар и с малко борбата с климатичните промени. Не бива да се забравя социалната роля на т. нар. зелен град – в него хората много по-лесно се сближават помежду си защото се срещат по-често в по-естествена среда. Освен всичко хората са по-здрави, заради по-добрите условия на живот и естествената полза от зелените пространства.
От инициативата припомнят един малко известен факт – вече десет години България е ратифицирала Eвропейската конвенция за ландшафта (ДВ бр. 94/22.10.2004 г.), която поставя изискването към власти да приемат мерки на местно, регионално, национално и международно ниво за защита, управление и планиране на ландшафта в Европа.
Макар ползите от зелените пространства да са отдавна известни, създаването на зеления град е мисия, в която трябва активно да се работи за промени в нормативната уредба и за представяне пред обществеността и политиците на ползите от зелен и устойчив град. Зелените пространства са печеливша инвестиция, а не както погрешно у нас се схваща – като загуба на терени за строителство.
Един от добрите примери за зелен град в България е Бургас. Освен домакин на изложбата на цветя Флора и няколко пъти обявяван според различни статистики за най-добър град за живеене, Бургас и днес е образец за добро озеленяване. От общината освен добре известните възможности в озеленяването обсъждат и нови, неизползвани много у нас досега. Става дума за зелените покривни системи и фасадно озеленяване – ресурс, който може да донесе огромни естетически ползи за градовете. Освен това се говори за събиране и оползотворяване на дъждовните води и за внедряване на възобновяеми енергийни източници, както и за използване на нискоенергийни осветителни тела в градски условия.
Българската конференция „Зеленият град – въображаем и реален“ беше уважена от зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова. Тя съобщи, че до края на 2015 г. министерството на регионалното развитие и благоустройството ще инвестира 58 млн. лева в подкрепа на градската среда като резервни проекти, които МРРБ е одобрило за 25 града на територията на страната.
През новия програмен период по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. е заложен ресурс от над 460 млн. лв., с който 39 български града ще имат възможност да изпълняват своите мерки в подкрепа на градската среда и устойчиво градско развитие.
Николова се обърна с апел към проектантите и специалистите, които имат отношение към проектирането на градската среда, да бъдат по-смели и иновативни в проектите си през новия програмен период; да базират проектите си на дизайнерски решения, използвайки интересни настилки, водни площи, алпинеуми, ландшафтни тематични групи и елементи на градското обзавеждане, които да създават усещане сред хората, че наистина влизат в един нов град.
