През 2019 г. се навършват 200 години от рождението на бащата на фотограметрията Еме Лосда. Той е роден във френското градче Мулен на 19 април 1819 г. и умира в Париж на 87-годишна вързраст през 1907 г. Остава в историята като учен, астроном, геодезист, фотограф, фотограметрист, картограф. Инженер, изследовател и преподавател в École Polytechnique, директор на Националното училище по изкуства и занаяти (Conservatoire national des arts et métiers), той е и военен, като след Френско-пруската война 1870- 1871 г. отговаря за новите граници от 1871 до 1881 г.
Лосда е един от пионерите на фотографията и на приложенията й като фотограметрията, като прише труд по повода, озаглавен Métrophotographie.
По неговото време изследователите, които овладяват основите на геометрията в пространството, ентусиазирано приветстват фотографското изкуство, което започна да улеснява научното и техническо наблюдение през 1840 г. Лосда е пионер на фотографската иконометрия и провежда първите фотограметрични изследвания през 1849 г. на фасадата на Hôtel des Invalides в Париж. Методът на Лосда първоначално е известен като Иконометрия, а по-късно – Метрофотография, понятия, които не получават гражданственост. Методът на Лосда за земна фотограметрична снимка е наречен Мензулна фотограметрия или Фотограметрия чрез засечки. През 1850 г. той картографира в подробности селцето Бук, край Версай, и замъкът Венсан със „Светла камера” съставя първата топографска карта в мащаб 1:2000 на форта, като използва земна фотограметрия със засечки от една база.
Следват опити за картографиране на по-големи хълмисти региони. Първоначално използва хвърчила. После минава на балони, на които привързва тежка камера със стъклени плаки. През 1862 г. методите на изследване на Лосда са официално приети от Мадридската академия на науките. Първоначално фотограметрията се развива като мензулна снимка чрез засечки и е наричана „Метрофотография”.
С експериментиране с фотограметричната техника се занимава успоредно през 1860 г. И немският архитект Албрехт Майденбауер (1834-1921 г.). Той е бил натоварен с ангажимента да възстанови сгръди от пруското наследство. За тази цел през 1867 г. проектира свои собствени измервателни уреди и ги използва за архитектурните си проучвания. Хрумва му, че тази техника може да се използва в топографията. Попада на пионерската разработка и средствата за измерване на Лосда, по-специално – на първия фототеодолит и неговия парижки план, създаден благодарение на фотографията и представен на Световното изложение в Париж същата 1867 г. В края на декември същата година Майденбауер публикува статия за новата измервателна техника, наречена фотометрия.
Като военен Лосда отговаря за картографията на Пиринеите и обучава войници, които се интересуват от топографските техники. Негов ученик е младият морски офицер Едуар-Гастон Девил, който напуска армията и след войната от 1870-1871 г. емигрирал в Квебек, където става главен геодезист на Канада.
Лосда усъвършенства и изобретява астрономически инструменти, благодарение на фотографията. Привлечен от науката и изследванията през 1851 г. напуска военната кариера и е назначен за астроном и геодезист в École Polytechnique.
На 18 юли 1860 г. Еме Лосда и Амеде Манхайм, млад геодезист, наблюдават пълно слънчево затъмнение в Батна, френски Алжир, като описват особено внимателно точното начало и край на затъмнението.
През 1865 г. Лосда превежда „Base centrale de la triangulation géodésique d’Espagne“ („Основи на геодезическия триангулация на Испания“) на Карлос Ибаьнес и Ибаньес де Иберо.
Лосда допринася за сэъздаването на фотографския архив към Консерваторията по изкуствата и занаятите. Участва във френското общество на фотографите (Société française de photographie), където е почетен председател почти до края на живота.
Признат е по целия свят.
|
Село Студена Първите фотограметрични снимки в България са направени през 1907 и 1908 г. на село Студена – Софийско. Селото е картирано на картировъчен апарат „Стереоавтограф” под ръководството на Едуард фон Орел, поручик във Военно–картографския институт във Виена. oБългария е първата страна на Балканския полуостров, която прилага стереофотограметрията за топографски цели. Това пише проф. Пламен Малджански в „Цифрова фотограметрия“. През 1912 г. под ръководството на Едуард фон Орел се извършват полски фотограметрични работи на водосборния басейн на река Струма на площ 100 кв. км. Изработени са топографски карти в мащаб 1:20000 и топографски план в М 1:2000. През 1943 г. е основана катедра “Фотограметрия и топография”, която през 1946 г. е преименувана в катедра “Фотограметрия и картография”. |
Бостън от въздуха
Въпреки опита на Лосда, за първа и запазена до днес въздушна снимка е тази на Бостън. Тя е направена от фотографа Джеймс Уолъс Блак през 1860 г. самолет, подобие на прототипа на братя Райт, се издига на около 600 метра и заснема Бостън. Снимката се пази в музея Метрополитън в Ню Йорк. |
Още за историята на фотограметрията тук:
{module [180]}
